Основните двама автори на „Firestarter“ са мозъците зад британската група „The Prodigy“ („Продиджи“) Liam Howlett (Лиъм Хаулет) и Keith Flint (Кийт Флинт). Хаулет е продуцент и главен звукоинженер, а Флинт е танцьор в групата. Записът е в домашното студио на Хаулет, „Earthbound Studios“ в графство Есекс, Великобритания. Към двамата се присъединява китаристът Jim Davies (Джим Дейвис).
Обикновено хората трупат материал преди да решат какво да влезе в албума, а Хаулет още в началото знае какво иска да е интрото на следващия им албум, „The Fat Of The Land“, визирайки „Firestarter“. Вдъхновява го „Weenie Beenie“ на „Foo Fighters“ („Фу Файтърс“), включена в дебютния им албум от 1995 година. За да съответстват на зловещите китарни звуци, барабаните трябва да са мощни. Затова Хаулет взема част от ритъма на „Devotion (The Voice Of Paradise Mix)“ на „Ten City’s“ („Тен Ситис“) от 1989 година.
След като Хаулет композира около минута от парчето, при него идва Флинт. Хаулет иска да сложи още някакъв семпъл, но Флинт изненадващо му предлага да добави свои вокали. Флинт трябва да запише гласа си, влагайки цялата си енергия и да го направи сериозно. Това е първият му текст за песен. Дотогава Хаулет пише текстовете. Според Хаулет точната реплика на Флинт е била: „Ако някога напиша текст, то той ще е за тази мелодия.“
Флинт казва: „След като почти нищо не бях писал в училище, написах деветте реда на „Firestarter“ в стаята на Лиъм… Беше на шега. Предизвиквах вълнение, дразнех хората… Беше много нелепо, защото английският ми не е най-силната ми страна, представете си. Така че пея с онзи странен акцент „Oi'm a muckspreaderrrrr, twisted muckspreaderrrr.“ („О, аз съм мррръсник, извратен мррръсник“.) Но „накрая прозвуча доста… Заплашително… Инструменталът беше почти готов и аз казах, че ако искат да ме включат, ще участвам.“
Дотогава Флинт пее само зад кулисите в стила на групата „Rage against The Machine“ („Рейдж Ъгенст дъ машийн“). „Нямахме представа как ще звучи. Единственото пеене, което Лиъм е чувал от нас, е когато аз и Лийрой пеехме песни на „U2“ по пътя към вкъщи“ - признава Кийт. „Винаги пеехме „One“ в един глас и вместо запалки, размахвахме във въздуха мобилните си телефони!“ Демото е готово, но вокалите нямат достатъчната атака и трябва да се презапишат. Лиъм и Кийт отиват в студио „Strongroom“ в Лондон при Neil McLennon (Нийл Макленън) и неговият много скъп миксиращ пулт.
След като записват обратните ефекти и работят с компресорите, те опитват да възпроизведат това, което е записано в студиото на Хаулет, увеличавайки атаката и компресията на вокалите. След осем часа безуспешни опити се отказват. Докато се връщат по магистралата към Есекс, час и половина двамата слушат суровото демо на новото си парче на саморъчна аудио система, скачена за багажника на раздрънкания им автомобил. „Имаше барабани в стила на „The Prodigy“, но го имаше и онзи друг динамичен елемент.“ – говори Лиъм.
„Двама приятели създадохме това нещо. Бяхме много щастливи, а то звучеше доста сурово. Беше само наше, не го бяхме пускали на никого освен на хората в студиото. Опитвахме се да му дадем да отлежи, после пак го пускахме, преструвайки се, че го слушаме с нови уши. На следващата сутрин и Лиъм го пуска на свежа глава и много му харесва. „Винаги търсиш това в студиото – да създадеш нещо, което те изпълва.“ – казва той. „Приключихме и се лишихме от част от текста, който беше прекалено много. Основната мелодия на „Firestarter“ беше един от начините да се обрисува Флинт. Извадих я, защото си помислих, че го обобщава.“ Флинт допълва: „Докато той се занимаваше с това в късните нощни часове, аз си седях там.
Той се обръщаше и казваше: „Да, това е, имам го!“… А аз пушех трева, очите ми бяха полузатворени и честно казано не чувах никаква разлика… Чудехме се наслаждаваме ли се на процеса и на това, което сме създали, или то излиза отвъд личното ни удоволствие?“ За двамата е странно да приемат, че Кийт ще е вокалист на групата и те мислят дали това е правилен подход. Връщайки се в студиото на Лиъм, вместо да изглаждат записаните преди вокали, двамата пак ги записват, като директно включват евтин микрофон в миксиращия пулт. Кийт пее, както би пял на сцена. Само един дубъл е достатъчен за финалния запис. Първият или вторият дубъл е този, в който има най-много огън и енергия. „След това всичко става прекалено обмислено и в следващите дубли можеш да чуеш как мозъкът тиктака.“ – допълва Лиъм.
Сингълът с „Firestarter“ е издаден в Англия на 18 март 1996 година. Дизайнът на опаковката му е на Alex Jenkins (Алекс Дженкинс), художествен директор в „XL Recordings“, и включва популярния образ на баба, държаща коктейл „Молотов“ – с известното лого на таблетките за смучене „Prodigy“, създадено чрез шрифт от вида „Keedy Sans“ от „Emigre“. На 22 май го издават и „Avex Trax“ за Япония. Версията за албума е дълга 4.42 минути, а за сингъла – 3.45 минути. От Б страната му е „Molotov Bitch“. В някои версии е и инструментала на песента. „Firestarter“ често започва като откъс от нещо. Във версията за албума началото на осмата поред „Firestarter“ е залепено за финала на предходната „Narayan“.
Само радиоверсиите и версиите за сингъла са с изчистено начало. Жанрът на „Firestarter“ е електронна денс музика и по-конкретно бигбийт или рейв. Тя стига до първото място в британския чарт за сингли и се задържа там три седмици. Това е първата песен на групата с такъв успех в класацията. Става първа още в Унгария, Финландия и Норвегия, номер 2 в Ирландия и Швеция, 3 в Канада, Шотландия и Нова Зеландия, 6 в Германия, 7 в Дания, 8 в Австрия, Нидерландия и Исландия и т.н. В САЩ достига до номер 30 .
В европейския чарт за сингли стига до втора позиция. Хаулет казва: „Много хора смятаха, че това беше най-доброто нещо, което сме правили, особено в Radio One. Те доста го подкрепиха, може би за да покажат, че имат повече връзка с културата на младите.“.“ Повечето критици намират песента и видеото за подтикващи към анархия и бунт. Другите твърдят, че е извор на мощна съзидателна енергия, която вдъхновява за промяна и революция.
Като трети автор е отбелязана Kim Deal (Ким Дийл) от групата „Breeders“ („Брийдърс“). Причината е откъс от „S.O.S“ от албума им „Last Splash“ от 1993 година, където тя свири с т.нар. „Wah-Wah“ (Уа-уа) китари. Хаулет е фен на Дийл и смята, че звукът на китарите ѝ има подходящо за „Firestarter“ зловещо звучене. Променящият се стил на групата не отблъсква първоначалните й фенове. Лиъм експериментира с китарите. Идеята му е така да изкриви звука им, че да не звучат съвсем като китари. Затова той ги прокарва през настройката „Space Adventure“ на любимия си синтезатор „Korg Prophecy“. Запазен е пълният списък със студийно оборудване, използвано от „Prodigy“ по това време.
Останалите петима, отбелязани като съавтори на „Firestarter“, са всички членове на групата „Art Of Noise“ („Арт ъф нойс“) – J.J. Jeczalik (Дж. Дж. Джедзалик), Trevor Horn (Тревър Хорн), Paul Morley (Пол Морли), Anne Dudley (Ан Дъдли) и Gary Langan (Гари Ланган). Причината е семпъл, взет от „Close (To The Edit)“ от 1984 година. Това е вокалният звук „Хей“. Както Ан Дъдли казва, приходите от правата върху песента им позволяват години наред само да висят по кафенетата.
Флинт казва: „Прекарах шест години, изразявайки се с тялото си, крещейки чрез него. То е като да си диригент в музиката. Исках всички да знаят, че това е моята песен. Просто си крещяхме един на друг и танцувахме, а това беше естествено продължение. Ако можех да взема микрофона и да викна „По дяволите, по дяволите“, защо да не го направя. Това е пънкарско отношение, автентичната страна на „Продиджи“… Не съм певец, но ми харесва факта, че има хора, които от деветгодишни се опитват да пеят и да достигнат правилния глас… А аз мога да вляза с викове, без никога да съм писал и изпълнявал нищо и да напиша толкова успешна песен. Мисля, че това е страшен майтап спрямо много хора и това ме забавлява.“
Песента веднага влиза в планираните концерти. Звуците от подложката са предварително подготвени за смесване наживо. От нея са извадени част от китарите, защото с тях има и китарист. В следващи турнета към подложката се добавят и още звуци. Те лесно могат да се проследят с прослушване дори на малка част от над стоте запазени концертни версии. Хаулет си припомня: „Изпълнихме я първо в Брикстън. Помня как преди да я започнем, Кийт ме гледаше богобоязливо… Това беше един от моментите, които никога няма да забравя. Хората просто полудяха! Те разбраха… Все още звучи свежо… Все още има атаката, отровата, която имаше тогава. Горди сме с нея.“
Видеоклипът е заснет от британския режисьор Walter Stern (Уолтър Стърн) в изоставен тунел от метрото при станция „Олдуич“ в квартал Уестминстър, Лондон. Целта е да се уподоби ужасяваща изоставена канализация, където един див и озверял човек намира убежище. Хаулет си припомня, че е било много прашно и колегите му са се оплаквали, че ще се натровят с азбест, докато се потят в тунела. Всички прекарват вътре половин ден, носейки хартиени маски. Единствено флинт не е с маска, а прекарва вътре най-дълго – над дванайсет часа. Журналистът Johnny Cigarettes (Джони Сигаретс), присъствал там, казва, че след края на снимките на Флинт му прилошава и той повръща.
„Хората казват, че Кийт изглежда луд тези дни“, казва Лиъм. – „Но той е луд от пет години! Хората започнаха да забелязват това, едва когато боядиса косата си. И очевидно сега пресата и феновете ще се вкопчат в него. Но винаги щеше да е така. Това е естественото развитие.“ „Тогава видеоклиповете струваха много пари, не беше като сега.“ – разказва Флинт. „MTV“ беше доста важна по това време. Никой от нас не обичаше особено да прави видеоклипове. Това просто бе нещо, което трябваше да направим.“ – казва още Флинт. Във видеото той е облечен в тениска с американското знаме на звезди и райета, намерена в евтин магазин за дрехи втора употреба.
Той изглежда заплашително със своята мохиканска прическа – късо подстриган отстрани и с по-дълга коса по средата. Има пиърсинги по лицето и тежък грим с очна линия и прави маниакални движения и танци. Хаулет разкрива, че първоначално продуцентите дават на групата 120 000 паунда за цветен видеоклип. Те се обаждат на Стърн, но той им отказва. Поверяват го на някакво момче, което по-рано е снимало реклама на дънките „Mustang“, харесвани от групата. Но новото цветно видео, в което са вложени 100 000 паунда, не им допада и по решение на Хаулет те го изхвърлят.
И до днес не е намерено. Продуцентите са страшно недоволни от това безсмислено разхищение и ги притискат да заснемат друго, без да им отпуснат още пари. Да имаш видеоклип е задължително, ако искаш да пробиеш сред нова аудитория. Тогава Хаулет пак звъни на Стърн и му казва, че иска нещо след две седмици и да е за петнайсет хиляди долара. Стърн приема и избира мястото на снимките. Така новият видеоклип е черно-бял, защото не им достигат парите за цветен.
Хаулет казва: „Както всичко хубаво с „Продиджи“, и това беше спонтанно. Всичко се случи без никаква мисъл, без подготовка. Бяхме просто в тунела и всичко се основаваше на изпълнението на Кийт.“ Днес това видео е натрупало над сто и седемдесет милиона гледания за петнайсет години в YouTube. Поради зловещите кадри, а и заради пълния с насилие текст, много телевизии отказват да го пускат преди вечерния час, а някои и след него. Видеото предизвиква масови полемики. Противопожарната служба го заклеймява като подстрекаване към палежи. Таблоидите го критикуват, че плаши малките деца.
В целия текст героят повтаря, че е подпалвач, смахнат подпалвач. Той пее още, че е причината за всички неприятности и техен подстрекател. Той е пристрастен към това да се показва като опасен и има разрушително поведение. И още: „Аз съм кучката, която мразеше, мръсно влюбен, да/ Аз съм болката, която вкуси и падна мъртво пиян.“ Много са аналогиите с огъня около „Продиджи“. Фамилията Флинт съответства на английската дума за вид кремък, чрез който се пали огън. В интервю за „Melody Maker“ Флинт казва, че песента няма нищо общо с предизвикването на пожари, а е за това, което се случва, когато изпълняваш музика пред пет хиляди души и те полудяват.
„Искам да дам на хората нещо, което ще запомнят. Бум! Не ми пука за прекрасния публичен образ, искам да развълнувам хората.“ Флинт е собственик на кръчма в Есекс. Там той пали огън на открито. Ако някой цитирал „Firestarter“, докато огънят гори, клиентите трябва да дарят по 1 паунд за благотворителност, пеейки песента.
„Целият гняв в записите идва от борбата със самия себе си в опит да направя песните по-добри.“ – казва Флинт. „Никога не съм бил ядосан за каквото и да било. Помня как Лиъм говореше С Ричард Ръсел (ръководител на звукозаписната компания) и го попита „Мислиш ли, че тези думи отразяват смахнатият и самонараняващ се Кийт?“ Да, това в голяма степен се отнасяше до мен на сцената. Някои от нещата са малко по-дълбоки, отколкото изглеждат.“ – завършва Флинт.
„Продиджи“ правят и няколко ремикса на „Firestarter“. През 2020 година британският вестник „The Guardian“ поставя „Firestarter“ под номер осем сред стоте най-велики хита, достигали първото място в класацията за сингли на страната. Тя не е просто комерсиален хит, а въвежда в електронната музика и в клубната култура цяло едно поколение, което тепърва ще изненадва света.
