Marcella Detroit (Марсела Детройт) се ражда в Детройт, Мичиган, САЩ, под името Марсела Леви. Още в началото на 70-те години тя започва да свири на китара и пиано за различни артисти от нейния роден град. Първият по-популярен музикант, с когото работи, е Bob Seger (Боб Сийгър). След това повече от четири години е в групата на Eric Clapton (Ерик Клептън) и пее беквокали в доста от неговите хитове. Като автор на песни тя е работила с много хора, но е най-известна с това, че е съавтор на хита на Ерик Клептън „Lay Down Sally“ от 1977 година. В края на 80-те години Марсела става част от групата „Shakespears Sister“ („Шекспирс Систър“).
Групата всъщност е съставена от Марсела и от певицата с ирландски корени Siobhan Fahey (Шивон Фахи). Преди това Шивон е част от популярната диско група „Bananarama“ (Бананарама), която прави парчета като “Cruel Summer“ и „Venus“. „Shakespears Sister“ издават два съвместни албума – „Sacred Heart“ от 1989 година и „Hormonally Yours“ от 1992 година. Тъкмо когато натрупват популярност и обират наградите с хита си „Stay“ от 1992 година, започват и напреженията между двете дами. Творческите им различия водят до прекратяване на съвместната им работа през пролетта на 1993 година. И двете са съкрушени от тази раздяла. Но Марсела бързо се съвзема и започва работа по новия си и втори поред солов албум „Jewel“. Той е договорен още по времето, когато групата съществува и записите му стартират през лятото.
„Jewel“ излиза на 22 март 1994 година като издание на „London Records“ за Англия и на „Polidor“ за други страни. Съпродуцент на албума е Chris Thomas (Крис Томас), който е съавтор на някои от песните вътре и е стар приятел на Марсела, с когото тя е работила и преди. Критиката не е особено въодушевена от албума, а той има умерен търговски успех, достигайки номер 15 в класациите за албуми в Англия и продавайки там 60 000 копия. Продуцентският екип доста добре усеща коя ще е най-хитовата песен от него и затова я пуска като промоционален за албума сингъл на 28 февруари 1994 година, три седмици преди той да излезе. Това е “I Believe“.
В песента, както и в целия албум, Phil Manzanera (Фил Манзанера) свири на два вида китара, Phil Spalding (Фил Сполдинг) допринася с баса и с беквокалите, Chuck Sabo (Чък Сабо) е на барабаните, а Matthew Vaughan (Матю Вон) е човекът зад програмираните синтезатори. Освен с вокали, Марсела се включва и с партии на електрическа и акустична китара и на клавишни. Специално за „I Believe“ Крис Томас свири на флейта, а Jools Holland (Йолс Холанд) – на Hammond B3 орган. Записите са в „Olympic Studios“ и в „Town House“ в Лондон. Запазен е и демо записът на песента, който е издаден през 2014 година в колекцията “Jewel: The Original Demo Recordings”. Той е само от програмиран синтезатор, китара и вокалите на Марсела. Версията за албума е дълга 4.45 минути, а за сингъла е 4.21 минути.
„Песента е за расизма и за предразсъдъците на всички нива.“ – казва Марсела в интервю през 1994 година. „Идвам от квартал, в който нямаше евреи, а семейството ми беше еврейско. Бях свикнала да се подиграват с мен. Когато ходех на училище, децата идваха при мен и ми казваха неща от рода: “Хей, ти си еврейка, гордееш ли се с това? Ха-ха!” и след това ми се подиграваха. Прибирах се вкъщи и питах майка си и баща си „Защо говорят така? Какво от това, че съм еврейка, какъв е проблемът?“ Това беше моят въпрос, защо. Преместихме се в друг квартал, където имаше само евреи. Родителите ми смятаха, че така ще е най-добре. Израснах и се омъжих за едно много хубаво еврейско момче.
Но там имаше много голямо расово напрежение, много различни хора, някои от които чернокожи. Това никога не ми е било проблем, била съм учена да уважавам и да обичам хората независимо какви са. Но просто имаше много расово напрежение. И хора, които смятах за приятели, тичаха по коридора с бухалки в ръце, опитвайки се да ме бият. Не можех да го разбера. Това е доста наивно от моя страна, но наистина не мога да разбера защо всички не успяват да се разбират. Мисля, че това започва именно от вкъщи и от това, на което родителите учат децата си. Мисля, че ако вкъщи не те научат да уважаваш другите такива, каквито са, то няма как да го научиш навън. Просто уважавайте всеки и му позволете да е това, което иска да бъде, като го оставите на мира. За това е песента.“ – завършва Марсела.
„I Believe“ достига до номер 11 във Великобритания на 12 март 1994 година. Тя също така достига до номер 7 в Шотландия, 9 в Нидерландия, 10 в Австралия, 18 в Швеция, 22 в Швейцария и номер 24 в ирландския чарт. От Б страната на сингъла в по-честите случаи е „Shadow“, а понякога е и „I Want to Take You Higher“. „I Believe“ постига най-голям успех на фона на останалите три сингъла от албума. Първият от тях, „Ain’t Nothing Like The Real Thing“ в дует с Elton John (Елтън Джон) е пуснат през май и достига до номер 24 в Англия. Елтън го включва и в своя албум „Duets“. Вторият сингъл е I’m No Angel“ и при излизането си през юли същата година достига до 33-то място в британската класация. Последният сингъл, „Perfect World“, е пуснат чак през май 1995 година и едва успява да се закрепи на последната стотна позиция на британската класация. Както обикновено се случва, хитът на един артист издърпва и другите му песни напред в класациите, а когато отшуми, за другите песни вече няма място там.
В текста на “I Believe“ героинята призовава всеки да дава по малко от любовта си, защото тя ще се върне при него. Тя говори за нуждата от мир и хармония в един свят, който е далеч от рая. И въпреки че хората имат свобода, са въвлечени в постоянни борби. Посланието е, че тя вярва в любовта и в нейната способност да направи хората по-съпричастни.
Видеоклипът към “I Believe” е черно-бял и е заснет от Big T.V. (Биг Тиви). Във видеото Марсела пее, застанала сред поле, близо до няколко изоставени сгради. Докато пее, около нея се появяват и други хора. Марсела пее и гледа към светлина, която я осветява отгоре. Около нея хората притичват и също гледат нагоре в небето, откъдето струи светлината. Все повече хора се присъединяват към Марсела, докато накрая се образува голяма тълпа. Малко след това започва да вали дъжд. Всички се разотиват с изключение на Марсела, която пада на колене, продължавайки да пее. В края на видеото светлината продължава да я обгръща през дъжда.
Кавърверсиите на “I Believe” не са много. Най-известната от тях е издадена през април 2005 година от германската певица Joana Zimmer (Йоана Цимер) и е неин дебютен сингъл. Нейната версия на места дори е по-успешна от оригинала. Тя достига номер 2 в Германия, номер 6 в Австрия и номер 13 в Швейцария. Включена е в албума на Йоана “My Innermost”. Друг популярен кавър е денс версията на Angel feat. Sistema 3“ от 2002 година. А още един сходен по звучене кавър на парчето прави и денс групата „Saint Etien” (“Сент Етиен“) също през 2002 година.
И нещо любопитно. Докато Марсела записва албума, тя живее в Англия. Именно тогава нейното парче за Ерик Клептън „Lay Down Sally“ прави над три милиона излъчвания в американските медии и това става причина за наградата на Ascap.
„I Believe“ ще продължи да бъде възраждана. Според съобщение в официалния сайт на Марсела, през 2024 година, във връзка с 30-тата годишнина от първото издание на „Jewel“, се пуска преиздание на албума на компактдиск и на винил. В него ще има както старите песни, така и нови бонус парчета.
