Започваме историята малко по-отдалеч. На 26 май 1853 година в Тексас се ражда John Wesley Hardin (Джон Уесли Хардин), син на популярен методистки свещеник. От ранна възраст момчето има непристойно поведение. То израства по време на Гражданската война, а баща му е назначен за капитан на Конфедерацията. Когато е на четиринайсет, Джон се сбива със свой съученик, намушква го с нож и го ранява тежко.
Когато е на петнайсет, извършва първото си убийство, оправдавайки го като действие при самозащита. Следва второ убийство, трето... Силите на реда го преследват доста години, докато през 1877 година, когато той е на 24, го залавят. Той е осъден на 24 години затвор, а пресата по онова време му приписва убийствата на двайсет и седем души. Ако се вярва на показанията му, хората, които е убил, са четиридесет и двама. Но той е имал склонност да преувеличава, а и причините за смъртта на всички не са изяснени, така че точният брой не е известен.
Доказаните му убийства са седемнайсет, което пак не е малко. Докато е в затвора, Хардин учи право и пише автобиография. А по-малко от година след като излежава присъдата си, скъсена на 16 години, бива убит от друг известен престъпник – John Selman SR (Джон Селман Старши). Животът на Хардин е богат на събития, а неговата автобиография превръща някои от тях в легенди.
По начин, характерен за американската култура, Джон се превръща в едно от култовите лица на стария американски запад и като такъв влиза в най-различни употреби в киното и в литературата на САЩ през XX век. По негов образ са изградени героите John Dehner (Джон Дейнър) от „The Texas Rangers“ („Тексаските рейнджъри“) от 1951 година и Rock Hudson (Рок Хъдсън) от „The Lawless Breed“ („Беззаконната порода“) от 1953 година. Актьорът Richard Webb (Ричард Уеб) играе Хардин в телевизионния сериал „Jim Davis“ („Джим Дейвис“) от 1954 година.
Хардин се пренася и в музиката. През 1965 година кънтри музикантът Johnny Cash (Джони Кеш) записва парчето „Hardin Wouldn't Run“. А две години по-късно Bob Dylan (Боб Дилън) създава цял албум, наречен „John Wesley Harding“. Той добавя буквата „G“ в края на името, вероятно заблуден в начина му на изписване. Заглавната песен представя Хардинг като приятел на бедните, за когото никога не е било известно да е наранявал честни хора.
Албумът, издаден на 27 декември 1967 година, бележи завръщането на Боб Дилън към по-кънтри насочената музика – и като текстове, и като звучене. Той стига до второ място в САЩ и до първа позиция във Великобритания и затвърждава вече изграденото име на Боб. Хитът в албума е друга песен – „All Along The Watchtower“, за която ще говорим в някой следващ епизод. На фона на първите десет песни в албума, занимаващи се с тежките теми за беззаконието, последните две са безгрижни песни за любов.
Най-последна в албума е „I’ll Be Your Baby Tonight“. 29 ноември 1967 година е датата, в която е записана за първи път. Песента е изцяло написана от Боб. Съпродуцент на парчето е Bob Johnston (Боб Джонстън), а издателската компания е „Columbia“. В този първи запис на китарата е Pete Drake (Пийт Дрейк), Charlie McCoy (Чарли Макой) е на баса, а Kenneth Buttrey (Кенет Бътри) е на барабаните. Същите музиканти работят с Боб и по много от предишните му записи.
Боб изпълнява песента на повече от четиристотин концерта, първият от които е на 31 август 1969 година на „Isle Of Wight Festival“, където я пее заедно с канадско-американската група „The Band“ („Бенд“). Ето как Боб Дилън коментира песента: „Няма много какво да се каже за това… може би беше насмешка, не знам.
Това е просто обикновена песен, просто чувство. Бих искал да го мисля като написано от място, където няма страдание, но вероятно греша...понякога може да гориш отвътре, но въпреки това да правиш нещо, което изглежда така хладнокръвно, спокойно и събрано. Maria Muldaur (Мария Мулдаур) ми се обади скоро след излизането на този албум и каза, че също го е записала. (Боб има предвид, че певицата е записала кавър на песента.) Всъщност може да е написано от гледната точка на бебчето, това ми хрумна.“
Песента не получава голяма известност, но влиза в полезрението на британската мултиетническа реге група „UB40“ („Ю Би форти“). Robert Palmer (Робърт Палмър) и „UB 40“ правят своята версия на „I’ll Be Your Baby Tonight“ и я издават на 22 октомври 1990 година. През нея парчето изживява ренесанс. Палмър го включва в албума си „Don’t Explain“. Песента е записана в „Logic Studios“ в Милано, Италия и е издадена за американския пазар от „EMI“.
От същия албум Палмър издава и още четири песни като сингли, но тази е най-популярната и благодарение на нея албумът става девети в Англия и стига до номер 88 в САЩ. Б страна на сингъла е „Deep End“. Когато „UB40“ записват тази песен, в нея са барабанистът Jimmy Brown (Джими Браун), китаристите и вокалисти Robin Campbell (Робин Кембъл) и Ali Campbell (Али Кембъл), басистът Earl Falconer (Ърл Фалкънър), саксофонистът Brian Travers (Брайън Травърс), Mickey Virtue (Мики Върчо) – клавишни, и Norman Hassan (Норман Хасан) и Astro (Астро), пеещи с останалите и свирещи на духови и перкусионни инструменти.
Тази версия влиза в топ 10 на доста държави, включително Австрия, Швейцария, Нидерландия, Австралия, а даже и в Нова Зеландия, където взема челна позиция. В Англия и Ирландия стига до шесто място. Музикалната критика не е особено въодушевена от песента, но тя се завърта в радиостанциите в Европа и е там и до днес. В САЩ, родината на оригинала, няма почти никакви отзиви за нея. Самите момчета от „UB40“ сякаш не я харесват особено, понеже не я включват в нито един свой албум.
Главният герой в текста пее на своята любима, като й казва, че ще се грижи за нея. Той я увещава да не се безпокои за нищо и й казва, че двамата ще загърбят проблемите и ще си прекарват страхотно заедно. Моли я да си събуе обувките и да донесе бутилка, защото тази нощ той ще бъде нейното бебче. Думата „Baby“ в английския език има трайно значение на обръщение към любим и скъп човек.
Връзката между „UB40“ и Робърт Палмър е по линия на увлечението им по африканската музика. Палмър се влюбва в нея още като малко момче, докато живее в Малта, след като семейството му, което е от Йоркшир, Англия, се мести там по работа. В Малта Робърт постоянно слуша радио, а понеже страната има излаз към Тунис през Средиземно море, той успява да прихване и радиостанции с африканска музика. Колкото до „UB40“, за африканския произход на част от членовете ще говорим друг път.
Когато Палмър среща Робин Кембъл, му казва, че една от любимите му песни е тяхното старо парче „The Earth Dies Screaming“. Те го издават като сингъл през октомври 1980 година и тогава то стига до десето място в британските класации. За нея текстописецът Джими Браун е вдъхновен да напише текста от британски научно-фантастичен филм на ужасите със същото заглавие от 1964 година, режисиран от Terence Fisher (Терънс Фишър).
В текста на „I’ll Be Your Baby Tonight“ се споменава и птицата присмехулник (mockingbird) „the mockingbird's gonna sail away, we're gonna forget it.“ (Присмехулникът ще отлети, ние ще го забравим). Много хора предполагат, че алюзията е с книгата „To Kill A Mockingbird“ („Да убиеш присмехулник“) на Harper Lee (Харпър Ли), излязла малко преди песента през 1960 година. Но всъщност присмехулникът много преди това е част от американския фолклор.
Една от любимите песни от младостта на Боб Дилън е „Blues In The Night“. Нейният оригинал в изпълнение на Woody Herman & His Orchestra излиза още през 1941 година, като автор на музиката е Harold Arlen (Харолд Арлън), а текста е на Johnny Mercer (Джони Мърсър). Но не тази е версията, която вдъхновява Боб, а един неин кавър, изпълнен от Frank Sinatra (Франк Синатра) в албума му „Sinatra Sings For Only The Lonely“ от 1958 година. В припева на тази песен се пее
The evenin’ breeze’ll start the trees to cryin’ (Вечерният бриз кара дърветата да плачат)
And the moon’ll hide it’s light (и Луната изпраща деня)
When you get the blues in the night (И когато усетиш блуса през нощта,)
Take my word, the mockingbird’ll sing the saddest kind of song .(вярвай на думите ми, присмехулникът ще запее най-тъжната песен.)
He knows things are wrong, and he’s right. (Той знае, че нещата не вървят и е прав.)
Не само темата за присмехулника, но и Луната също е заимствана в „I’ll Be Your Baby Tonight“, където веднага след стиха за присмехулника се пее:
Big old moon's gonna shine like a spoon. (Голямата стара Луна ще блести като лъжица.)
We're gonna let it - you won't regret it. (Ние ще позволим това, няма да съжаляваш.)
Виждате как в „Blues In The Night“ присмехулникът и Луната са знаци, че любовта умира и че нищо не е наред, а в „I’ll Be Your Baby Tonight“ обратно – дори и те, които присъстват в нощта, не могат да попречат на предстоящите щастливи дни.
Докато текат звукозаписните сесии, Робърт Палмър казва на момчетата от „UB40“, че пак в духа на кънтри мелодиите би искал да направят заедно още едно старо парче – „On The Other Hand“ на Randy Travis (Ранди Травис). Момчетата не знаят песента, но много им харесва и мелодията, и текста. Те се вдъхновяват и записват демо версия с вокалите на Робърт Палмър. Но с времето я забравят и тя престоява като демокасета на рафт в студиото, ползвано от групата.
Малко след като Робърт умира през 2003 година, от „UB40“ опитват да издадат песента с неговите вокали, но семейството на музиканта не дава разрешение. Тогава групата записва нова версия на парчето, в която новият им вокалист Duncan Campbell (Дънкан Кембъл) заема ролята на Робърт Палмър. Това парче дава идея на групата за цял албум с кънтри песни, който излиза през 2013 година и е наречен „Getting Over The Storm“. А версия на „On The Other Hand“ с Робърт Палмър все пак има и тя е от концерт в Бирмингам през 1989 година.
„I’ll Be Your Baby Tonight“ излиза в период, в който повлияната от регето поп музика възражда интереса на музикантите към тази стилистика. Тя ще насърчи „UB40“ за нови успехи на поп сцената, на които ще обърнем внимание в следващи истории.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
