В този епизод на нашата музикална рубрика ще говорим за една от песните с най-запомнящо се начало. Това е „The Jack“ на „AC/DC“ от 1975 година.
Музикална история еп. 34: „Killer Queen“ на „Queen“
Няма как да разгърнем тази история преди да сме разказали и за началото на самата група. Тя се сформира в Австралия през 1974 година от братята George, Angus & Malcolm Young (Джордж, Ангъс и Малкълм Йънг), които са с шотландски произход. Най-големият е Джордж и той става продуцент. Ангъс е бъдещият китарист, а Малкълм свири на ритъм китара. Бандата приема име, написано върху адаптор на семейната им шевна машина, ползвана от сестра им Маргарет. С AC и DC обозначават постоянен и променлив ток, а знакът помежду им е за високо напрежение. Обясняват го с това, че символизира дивата енергия, с която групата изпълнява музиката си.
Музикална история еп. 33: „Jolene“ на Dolly Parton
На първи декември 1975 година AC/DC, вече в постоянен състав, издава втория си албум „TNT“. Дори и по онова време те са издавали албумите си в района на Австралия и Нова Зеландия. Затова музиката им още няма толкова силен излаз в другите континенти. Една от култовите песни в албума, третата поред, е „The Jack“. Тя е записана през пролетта на 1975 година в „Albert Studios“ в Сидни, Австралия, и е продуцирана от „Albert Productions“. Заглавието идва от жаргонна дума в австралийския английски, с която се обозначава гонорея. Гонореята, наричана още и трипер, е болест, предавана по полов път. Тя се причинява от бактерия и се лекува основно с антибиотици. Малко след издаването на първия албум на групата „High Voltage“ през 1974 година, момчетата се настаняват в Мелбърн. Първо са в хотел „Octagone“ („Октагон“), а след това в къща на „Лансдаун Роуд“, в близост до квартала на червените фенери, или „Red-Light District“. Английският израз, с който е назоваван квартала, обозначава място, където е доста силно развита проституцията, или има повече сексшопове, стриптийз барове и други неща, свързани с този вид индустрия.
Музикална история еп. 32: Музиката от филма „Кръстникът“
Названието произлиза от традицията прозорците на публичните домове да се обозначават с червени фенери. И тъй, момчетата от групата редовно след концерти си викат момичета от квартала в своята квартира. Полицията е заинтригувана какво става, тъй като от прозорците се виждат хора, разхождащи се по бельо, и препълнени пепелници. Но когато разбират, че става дума за група млади музиканти, която се е настанила там, спира да се интересува. В по-късно интервю Малкълм Йънг разказва: „Проститутките ни опознаха и много от тях се навъртаха наоколо. Идваха всякакви жени, защото бяхме млади и в група.“ Йънг разказва още, че не е имало нищо учудващо в това да се почука в три през нощта на вратата им и цял рояк сервитьорки, връщащи се от работа, да влязат, носейки бутилки с алкохол, торба с дрога и всичко останало. Момичетата винаги са приятелски настроени и често правят секс с някои от членовете на групата, най-вече с вокалиста Bon Scott (Бон Скот), но и с барабаниста Phil Rudd (Фил Ръд) и басиста Mark Evans (Марк Евънс). Братята Йънг не са били особени красавци, а и са избягвали подобни отношения.
Музикална история еп. 31: „In The Summertime“ на „Mungo Jerry“
По това време не се говори толкова за СПИН и за други заразни болести и затова младежите не използват предпазни средства. Една вечер, докато Малкълм свири с Бон Скот в Мелбърн, получава бележка. В нея някакво момиче го обвинява, че е заразено от него с гонорея. Малкълм е много изненадан, защото дотогава той самият не е имал такъв проблем, а и както вече казахме, братята Йънг, един от които е и той, по-рядко се занимават с такива момичета. Но по-рядко не значи, че съвсем не са се занимавали. Това стряска младежа. В това време концертът продължава и той засвирва блус. А Бон Скот, научил току-що за бележката, започва да се смее и да задява Малкълм, пеейки върху неговия блус „She’s Got The Jack, She’s Got The Jack…“ (Тя има трипер, тя има трипер)… Иначе казано, Малкълм, който най-много се пази от момичетата, пръв е заразен. А Бон, който всяка вечер е с различни жени, споделяни и от други момчета, се чувства прекрасно. Няколко дни след концерта, на групова репетиция, Бон Скот пак пее същия стих върху бавния блус, свирен от Малкълм. А тогава вече не само Малкълм е заразен, а и останалите, включително и Бон Скот. Скот обаче разказва друга история в интервю през 1976 година.
Музикална история еп. 30: „The Good, The Bad and The Ugly“ на Hugo Montenegro
Той твърди, че пръв е заразен с гонорея. Въпреки, че знае за болестта си, той отново прави секс с проститутка, смятайки, че тя е толкова грозна, че едва ли би го направила и с друг мъж и би му прехвърлила болестта. Но след това тя влиза в съседната стая и го прави с барабаниста Фил, като по-късно успява да зарази и него. Няколко седмици след това момичето му иска финансово обезщетение от 35 долара за лекарство срещу гонорея. Според нея той я е заразил, а не тя него. Двете истории, разказани от Малкълм и Бон, не са в противоречие и е твърде възможно да са се случвали паралелно една с друга. И когато момичето е предупредило Малкълм с бележката, Бон да е знаел, че всъщност той е отговорен за нейното заразяване. В оригиналния текст на „The Jack“ Бон Скот пее „She’s Got The Clap“ (Clap е друга дума за трипера) и изрежда имената на момичетата, с които са спали, като ги обвинява, че всички те са заразни. При първото изпълнение на парчето в концерт, всички тези момичета са на първия ред и Бон ги сочи, споменавайки ги поименно. По разказа на Бон Скот, във всеки следващ път, в който я пеят в Мелбърн, въпросните момичета се разбягват към дъното на залата, за да не се разбира, че са обекта на песента.
Музикална история еп. 29: „Man With A Harmonica“ на Ennio Morricone
Веднъж на концерт Бон Скот вика жената, която вероятно е заразил, и ѝ обяснява, че е сгрешила и че той ѝ дължи парите. Впоследствие историята не е потвърдена и от други, но предвид скандалното поведение на Бон Скот през целия му кратък живот, тя като нищо може да се е случила по този начин. В няколко концертни записа може да се чуе текст, много близък до оригинала. Пример е концертът от 30 април 1978 година в Аполо, Глазгоу, Шотландия, издаден в албума им „If You Want Blood You’ve Got It“. Там ясно може да се чуе „Gonorrhea“. В други концерти може да се чуе пък едно въведение, в което Бон Скот пее „Gonorrhea, I've just had my first dose of gonorrhea“ (Гонорея, току-що получих своята първа доза гонорея). Той ползва мелодията от песента „Maria“ от мюзикъла „West Side Story“ („Уестсайдска история“) по музика на Leonard Bernstein (Ленард Бърнстейн), където в оригинала се пее „Maria, I just kissed a girl named Maria“ („Мария, току-що целунах момиче на име Мария“). Има няколко запазени концертни версии, включващи това въведение. По-късно текстът е променен с цел песента да е годна за радиоизлъчване.
Музикална история еп. 28: „Those Were the Days“ на Mary Hopkin
В текста Бон Скот прави игра на думи, като през цялото време заблуждава слушателите, че става дума за покер . Накрая жената взима валето, което е печелившата карта, а останалите имат Royal Flush. Тук трябва да направим две пояснения. Думата за картата вале и за трипера в английски език е една и съща и е вече споменатата Clap, което позволява заиграването с нея. Конкретно в някои видове покер валето е наричано и Jack (Джак). А Royal Flush (Роял Флаш) в покера е най-силната и рядка комбинация от карти, или иначе казано, най-силната ръка, при която пет карти от една и съща боя са в строго определен ред. В зависимост от разновидностите на играта, тази комбинация играе различна роля и може да се създаде в различен момент. В текста има препратки и към други комбинации, например „Full House“ (Фул Хаус). Всички те по някакъв начин се свързват и с букет от болести, които можеш да получиш от една лека жена. В текста има още десетки препратки от покера към секса и ако ви е интересно и познавате добре английския, можете и сами да ги дешифрирате. „The Jack“ се изпълнява от групата повече от 40 години. Често песента предизвиква момичетата да събличат тениските и сутиените си на нея. А коронният номер на Ангъс Йънг на тази песен е да си сваля панталоните, за да покаже задните си части. В първия концерт, в който правят песента, остава изцяло гол, а на следващите носи боксерки за благоприличие.
Музикална история еп. 27: „Light My Fire“ на „The Doors“
Както отбелязва сайтът „SongFacts“, от AC_DC държат повече на музиката, отколкото на текстовете си. Затова нерядко текстовете им са просто за забавление и в тях няма нищо особено. „The Jack“ става известна на света чак през 1976 година, благодарение на разширеното издание на албума „High Voltage“ („Високо напрежение“), пуснат в Европа и Америка.
Групата прави отново интерпретацията с оригиналния текст на концерт в Торонто през 2003 година пред около 500 000 души. Събитието е посветено на болните от рядко и остро респираторно заболяване, което тогава понижава потока от туристи в града. В ролята на изпълнител е вокалистът Брайън Джонсън. Той замества Бон Скот, след като Скот умира през 1980 година от алкохолно натравяне, ненавършил 34 години.
Музикална история еп. 26: „Green, Green Grass Of Home“ на Tom Jones
„AC/DC“ днес не е това, което е била през 70-те години. Но „The Jack“ продължава да печели млади почитатели, които понякога изобщо не си дават сметка кой е този Джак и какво стои зад песента.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
