Когато италианският режисьор Sergio Leone (Серджо Леоне) прави филма „The Good, The Bad And The Ugly“, той обявява, че това е последният му уестърн, без да подозира, че в биографията си ще има още няколко. На български заглавието на „The Good, The Bad And The Ugly“ е преведено като „Добрият, лошият и злият“, макар че „злият“ не е достатъчно подходящ превод за английската дума „ugly“, която буквално се превежда като „грозен“ или „противен“.
Музикална история еп. 29: „Man With A Harmonica“ на Ennio Morricone
Филмът е трета част от т. нар. „Трилогия за долари“, режисирана от Серджо Леоне и с участието на Clint Eastwood (Клинт Истууд). Именно това са филмите, които го правят звезда. Вероятно много от вас са чували музиката от втория филм „За няколко долара повече“ („For A Few Dollars More“). Малко след заснемането на този филм ръководителите на „United Artists“ договарят със сценариста Luciano Vincenzoni (Лучано Винченцони) правата и върху трети филм от поредицата. По онова време нито той, нито Серджо Леоне имат планове, така че се впускат в новото начинание. Третият филм от поредицата, „Добрият, лошият и злият“, е най-успешният от трите и излиза през 1966 година, когато е издаден и саундтрак албума. Пълното издание с цялата музика за филма на Ennio Morricone (Енио Мориконе) излиза чак през 2020 година и то е с продължителност от почти три часа. Най-известната песен във филма дава и неговото начало, подсказвайки какво предстои.
Музикална история еп. 28: „Those Were the Days“ на Mary Hopkin
Историята, разказана във филма, е по време на Гражданската война в САЩ, а основното в сюжета е дълбоко заровено съкровище на Конфедерацията, към което и тримата герои се стремят. Принудени са да работят заедно по откриването му, защото всеки знае само част от информацията къде е заровено то. Противно на логиката, прозвищата им, залегнали в заглавието, са просто една шега с очакванията на зрителя и не ги описват като характери. Тук няма добри и лоши герои. И тримата са коравосърдечни и безнравствени хора, а сцените са изпълнени с ирония и сарказъм, включително и спрямо традициите на уестърн жанра. Десетки режисьори по-късно твърдят, че този филм е учебник за тях. Пример е и Quentin Tarantino (Куентин Тарантино), чиито филми като „Inglourious Basterds“ („Гадни копилета“) от 2009 година и „Джанго без окови“ („Django Unchained“) от 2012 година едва ли щяха да се появят без шедьовъра на Леоне и множеството препратки оттам. Финалът на „Добрият, лошият и злият“ представя дуел между тримата основни герои в старото гробище и е най-хвалената и същевременно най-пародирана сцена измежду всички уестърни на миналия век. Целият филм е два часа и четирийсет минути и отново кадрите и сцените са доста дълги на фона на съвременната динамика в киното.
Музикална история еп. 22: Музиката от филма „The Pink Panther“
Главната музикална тема е на Мориконе, а диригент на оркестъра е Bruno Nicolai (Бруно Николай). Основният музикален мотив в главната тема е буквално от два тона. Целта му е да наподоби воят на койот, който напада. Койотите са прерийни вълци, характерни за американския Див запад. Както пише и Мориконе в автобиографичната си книга, за да се постигне ефекта на койота, два гласа са насложени един върху друг, а върху тях са приложени два звукови ефекта. Единият човек пее гласната А, а другият – гласната И. Както вече знаем от Енио Мориконе от разказа за работата му по музиката за „Once Upon A Time In The West“ („Имало едно време на запад“), всеки герой се охарактеризира със специално създадената за него музика, като тя се записва преди снимките и му се пуска, докато те текат. Всъщност именно този е първият филм, за който е приложена тази тактика от Леоне и Мориконе. Така тримата основни герои са вкарани в музиката, всеки със свой характерен инструмент. Първият от тях е Добрият, известен още като Блонди (Русият). Този смъртоносен стрелец е изигран от Clint Eastwood (Клинт Истууд). Той е озвучен от сопрано блокфлейта. Вторият основен герой, Лошият, е Ейнджъл Айс (Ангелските очи), известен още като Сентенза или Ловецът на глави. Lee Van Cleeff (Лий Ван Клийв) изиграва ролята. За епизодите с негово участие мелодията, която го охарактеризира, се свири с бас окарина. А Злият е Туко - коварен и находчив мексикански разбойник. Той е озвучен от човешки гласове и е изигран от актьора Eli Wallach (Илай Уолък).
Музикална история еп. 23: „The House Of The Rising Sun“ на „The Animals“
Саундтрак албумът повече от година се задържа в класацията за поп албуми на „Billboard“, където стига до четвърто място. Известни са и музикантите, участвали в него, като най-важни сред тях са Italo Cammarota (Итало Камарота) - окарина, Nicola Samale (Никола Самале) - флейта, Pino Rucher (Пино Ручер) – електрическа китара, Bruno Battisti D’amario (Бруно Батисти Дамарио) – класическа китара, Franco De Gemini (Франко Де Джемини) – хармоника, Pierino Munari (Пиерино Мунари) – перкусии, Michele Lacerenza (Микеле Лачеренза) и Francesco Catania (Франческо Катания) – тромпети и Edda Dell’Orso (Еда Дел Орсо) - вокали. А Alessandro Alessandroni (Алесандро Алесандрони) осигурява подсвиркванията в записа. Неслучайно Мориконе избира именно Бруно за китарист, тъй като той умее да извлича от инструмента си много странни звуци, които подхождат на търсения ефект. Духовите инструменти пък се ползват по специфичен начин, характерен за 30-те години, за да се постигне игривост в звученето. Основната песен на „Добрият, лошият и злият“ се чува четири пъти във филма, като отделни мотиви са повторени и на още места.
Музикална история еп. 25: „El Condor Pasa (If I Could)“ на „Simon and Garfunkel“
Година след излизането на саундтрака, една от основните песни в него се сдобива с кавър от американския композитор и ръководител на оркестър Hugo Montenegro (Хюго Монтенегро). Известен любител на електронното звучене, той записва песента със синтезатор „Moog“, като по този начин дава широка известност на тази марка инструменти в Америка и тя е припозната и от много други пианисти. В кавъра са включени оркестър и хор. Не е ясна датата на запис, но според някои свидетелства песента е записана в рамките само на една събота в студио на „RCA“ през 1966 година. Освен Монтенегро, който свири и произнася звуци, наподобяващи тези в оригинала, в записа участват още Tommy Morgan (Томи Моргън) - хармоника, Art Smith (Арт Смит) - окарина, Elliot Fisher (Елиът Фишър) - електрическа цигулка, Mannie Klein (Ман Клайн) – тромпет и Muzzy Marcellino (Музи Марчелино), чието подсвиркване чуваме вътре. Кавърверсията на Монтенегро достига до второ място в Канада и САЩ и за четири седмици превзема първата позиция в британския чарт за сингли. Когато на 1 юни 1968 година песента става втора в САЩ, и Хюго, и колегите му са изненадани.
Музикална история еп. 27: „Light My Fire“ на „The Doors“
Тя е на косъм да стане първа, но се случва така, че по същото време има друг ненадминат филмов хит – „Mrs. Robinson“ на „Simon And Garfunkel“. Но за него друг път. Сингълът на „The Good, The Bad And The Ugly“ за кратко продава милион и двеста и петдесет хиляди копия. Това не е първият случай, в който Хюго Монтенегро прави кавър на вече излязла песен. Тепърва ще става традиция за неговото творчество да претворява вече излезли песни. Той прави кавъри и на по-старите песни на Енио Мориконе като тази за „For A Few Dollars More“. Монтенегро е правил стотици кавъри, повечето от които на филмови песни. Един от най-известните е този на тематичната песен от филмите за Джеймс Бонд („The James Bond Theme“). Но версията му на песента от „Добрият, лошият и злият“ му носи най-голяма слава и дори надминава по популярност оригинала. Нещо, което многократно се е случвало в музикалната история. Песента е ползвана в неизброимо много филми, включително в „Simpson Family“ („Семейство Симпсън“), където закрива доста серии. Елементи от нея са включвани в десетки рап песни. А най-често се цитира комикът Eddie Murphy (Еди Мърфи) и заиграването с подсвиркването от песента в негов телевизионен монолог от 1981 година. Днес началният елемент с подсвиркването е най-популярната музикална форма, която се свързва с Дивия запад. Затова не е случайно, че е част от стотици реклами и радио и телевизионни продукции, в които се прави връзка със старата американска култура.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
