Днес ще ви запознаем с историята зад една епична рок песен от 1967 година - „Light My Fire“ на „The Doors“.
Музикална история еп. 26: „Green, Green Grass Of Home“ на Tom Jones
Песента е описана като съвместно дело на цялата група, но истината е по-различна. В началото на 1966 година почти никой не познава „The Doors“ („Дъ Дорс“). Бандата е на няколко месеца и има малко фенове в Лос Анджелис. „Light My Fire“ (в превод „Запали ми огъня“) е песента, дала известност на групата. През тези първи месеци основен автор на песните е вокалистът Jim Morrison (Джим Морисън). Един ден групата открива, че вече няма мелодии и Морисън приканва и останалите да напишат по нещо, за да не свирят кавъри пред публиката. Китаристът Robby Krieger (Роби Крийгър) го пита за какво да пише, а той му отговаря:
„Пиши за нещо универсално. Нещо, което няма да изчезне след две години. Нещо, което хората могат сами да интерпретират.“
Музикална история еп. 25: „El Condor Pasa (If I Could)“ на „Simon and Garfunkel“
Едва двадесетгодишният тогава Крийгър се прибира в дома на родителите си в Пасифик Палисейдс, Лос Анджелис, и решава да пише за някой от четирите елемента - огън, вода, земя, въздух. Избира огъня, вдъхновен от „Play With Fire“ (Игра с огъня) на „The Rolling Stones“. Огънят стопля, но и изгаря. Това е метафора как градивната любов може да се превърне в унищожителна страст. След куплет в стил фолкрок, песента се развива стихийно. Същата вечер Крийгър е готов с идеята си. За музиката е вдъхновен от хита на Jimi Hendrix (Джими Хендрикс) „Hey Joe“. На следващата им репетиция Крийгър представя новата композиция. Барабанистът John Densmore (Джон Денсмор) предлага куплетите да са с латино ритъм, а Морисън дописва текста, добавяйки и елемент за погребална клада (funeral pyre). Крийгър е против такава препратка към смъртта, но това е любима тема на Морисън и той държи на нея. Така вторият куплет става еталон за поетичния талант на Морисън.
Музикална история еп. 24: „Satisfaction“ на „The Rolling Stones“
Крийгър предлага последната реплика да е „Come on baby light my fire.“ („Хайде, скъпа, запали ми огъня.“). Но Морисън настоява за по-поетичното и провокативно „Try to set the night on fire.“ (Да опитаме да запалим нощта.). По-късно Крийгър открива, че цитатът е от стихотворение на Морисън от тетрадка, писана в ученическите му години. Четвъртият в групата Ray Manzarek (Рей Манзарек), свирещ на клавишни, предлага началото, повлияно от фугите на Йохан Себастиан Бах, което усъвършенства в месеците след това. Органът му „Вокс Континентал“ е същият вид, какъвто ползва Alan Price (Алън Прайс) в „The House Of The Rising Sun“ на „The Animals“, за която вече сме говорили. Продуцентът Paul A. Rothchild (Пол А. Родшийлд) предлага началото да стане и финал. Солото по средата е чиста импровизация, каквито много са обичали да правят, докато свирят в популярния холивудски клуб „Whisky a Go Go“. По-късно Крийгър се дразни от това колко малко се знае, че той е основен автор на песента. Дотогава всяка от песните на групата е била конструирана върху три акорда, а на него му се е искало да направи нещо по-разчупено.
Музикална история еп. 22: Музиката от филма „The Pink Panther“
През април „The Doors“ вече изпълняват „Light My Fire“ в концерти, разширявайки я постепенно с импровизации. В това им помага и познаването от Крийгър на фламенко стила и лекото му приплъзване по струните на китарата „Gibson SG“. Използват модерната за жанра полиритмия. При нея ударните и солото са в два различни ритъма, застъпващи се на определени интервали. А Манзарек свири в концертите с лява ръка на „Fender Rhodes“, а с дясната солира на органа. При студийната версия продуцентът Пол. А. Родшийлд) привиква басиста Larry Knechtel (Лари Кнехтел) да дублира бас линията върху тази на клавишните. Има предположения, че баскитарата е изсвирена от Carol Kaye (Каръл Кей), основани на нейни думи, но те не са потвърдени.
Музикална история еп. 21: „Blowin’ In The Wind“ на Bob Dylan
Песента е записана през август 1966 година в „Sunset Sound Studios“ в Холивуд, Лос Анджелис, Калифорния. Тя е над седем минути, а средищната част от над четири минути е от сола на Манзарек - на органа и Крийгър - на китарата. Концертните версии понякога са по 14 минути. Това е смятаната за първа рок песен с инструментална част от електрическа китара и клавишни. Жанрът на „Light My Fire“ е психеделичен рок, но това не изчерпва стила на „The Doors“. Записът се счита за един от най-ранните в психеделиката поради по-сложната си музикална структура. Тя многократно е обект на сериозни изследвания. Някои предполагат, че влиянията идват от композиции на Dave Brubeck (Дейв Брубек). Но друг джаз музикант е решаващ за тогавашния вкус на групата - John Coltrane (Джон Колтрейн). Той прави кавър на популярната „My Favorite Things“ като част от саундтрака на „The Sound Of Music“ (Звукът на музиката) от 1961 година. Акордите в куплетите на „Light My Fire“ на места се сменят като тези в песента на Колтрейн.
Музикална история еп. 20: „I Want To Hold Your Hand“ на „The Beatles“
Още едно парче на Колтрейн от 1961 година, „Ole“, вдъхновява солата на орган и китара. Крийгър никога не свири в концерти едно и също соло, а често взима елементи от „Eleanor Rigby“ на „The Beatles“ (Дъ Бийтълс). Манзарек пък е построявал някои от солата си върху „Let The Four Winds Blow“ на Fats Domino (Фатс Домино). Крийгър говори и за индийски влияния, дошли от Рави Шанкар. Текстът е еротичен и дава още по-смел тласък на сексуалната революция в американската култура. Най-скандална е частта „we couldn't get much higher“, намекваща за употреба на наркотици. Преводът е „Не можем да се въздигнем високо“, но в един по-разговорен и метафоричен език, препращащ към предизвикваното от наркотиците усещане за полет, значи и „Не можем да се напушим“. При гостуването си в шоуто на Ed Sullivan (Ед Съливан) на 17 септември 1967 година продуцентът на предаването моли групата да коригира текста, понеже спонсорите имали притеснения за въпросната реплика. „girl, we couldn't get much higher“ да стане „girl, we couldn't get much better“. „The Doors“ репетират песента с променения текст, но после я правят с оригиналния и това става причина Ед Съливан да не се ръкува с Морисън при слизането му от сцената. На групата е отнето правото да участва в шоуто, въпреки предварителната уговорка за поредица от изяви там.
Музикална история Еп. 19: „Ring Of Fire“ на Johnny Cash
На четвърти януари 1967 година излиза албумът „The Doors“. Той е дебютен за групата и е издание на „Elektra Records“ със съпродуцент Пол Родшийлд. На 24 април песента е пусната като самостоятелен сингъл с „The Crystal Ship“ от страна Б. Групата не желае „Light My Fire“ да е сингъл, но е убедена от DJ-я Dave (Diamond) (Дейв (Даймънд)) поради редовните заявки за излъчване в радиостанцията, където той работи. „Light My Fire“ в сингъла е съкратена до малко под три минути. Почти е премахната инструменталната част, въпреки несъгласията на музикантите. Доста фенове са недоволни и молят DJ-ите в радиото да пускат дългата версия. Но Морисън знае, че и без солата песента ще е хит. Изрязаното място в сингъла ясно се чува. Сингълът е втори за групата и продава над милион физически копия, а днес има и над милион продажби в цифрови формати. Три седмици „Light My Fire“ е първа в класацията на „Billboard“ в САЩ. Това съвпада с американския социален феномен „Summer Of Love“ от лятото на 1967 година, иницииран от младежкото хипи движение. Но за него друг път.
Музикална история еп. 18: „Unforgettable” на Nat King Cole
Във Великобритания „Light My Fire“ не жъне голям успех през 60-те, но през 1991 година е преиздадена и достига до седма позиция в чарта за сингли. Интересът към групата е възобновен от биографичния филм „The Doors“ под режисурата на Oliver Stone (Оливър Стоун). Филмът е приет доста негативно от приятелите на Морисън и за него те твърдят, че не представя обективно Джим. Но продукцията получава широк отзвук. „Light My Fire“ влиза във всички авторитетни класации с велики хитове през годините. Групата я изпълнява доста често в концертите си, макар Морисън да пише в свои бележници, че я мрази. За него не е приятно песента с най-малък негов авторски принос да е толкова известна, а неговите песни да не жънат успех. Издадени са доста концертни версии на песента. След сравнителен анализ се оказва, че при издаването скоростта на студийната версия е съвсем леко забавена и така е с половин тон надолу от всички известни концертни изпълнения. Не е ясно дали това е станало по техническа грешка, или за да се постигне психеделично звучене. Чак след 2006 година е издаден вариант с поправена скорост.
Музикална история еп. 17: „Stand By Me“ на Ben E. King
И нещо любопитно: Автомобилната марка „Buick“ (Буик) се договаря с трима от членовете на групата да вкара „Light My Fire“ в своя реклама. Но сделката за 75 000 долара е спряна от Джим Морисън. Той звъни на компанията и казва, че ако използват песента в рекламата си, ще натроши с чук „Буик“ по телевизията. Още при сформирането си групата се споразумява всички да имат равно участие в творческия процес и всеки да има право на вето върху решения на другите, взети в негово отсъствие. По-късно Манзарек пише цяла книга по тази случка и подчертава, че тази реклама и последвалата реакция на Морисън бележат момента, когато четиримата престават да бъдат толкова близки и между тях тримата и Джим започват напрежения. През 1968 година песента пак завладява класациите. Причина е кавърът на пуерториканския китарист и певец Jose Feliciano (Хосе Фелисиано). Той я прави в различен и по-бавен аранжимент, смесващ рок, соул и латино. Много от следващите кавъри черпят вдъхновение от нея. Според Крийгър Хосе дава допълнителна популярност на „Light My Fire“. Фелисиано я презаписва отново през 1979 година с популярната соул певица Minnie Riperton (Мини Рипъртън).
Музикална история еп. 15: „Tequila“ на „The Champs“
Първата версия на Фелисиано достига до номер три в класацията на „Billboard“ буквално година след първенството на оригинала там. Песента допринася и за успеха на албума, в който е включена, носейки му няколко награди „Грами“ през 1969 година. Друг кавър, издържан в диско жанр, е на Amii Stewart (Еми Стюарт) от 1979 година. През 2002 година първи в британските класации става вариантът на Will Young (Уил Йънг). Сред стотиците артисти, претворявали песента, са Nancy Sinatra (Нанси Синатра), Etta James (Ета Джеймс), Jackie Wilson (Джаки Уилсън), Shirley Bassey (Шърли Беси), B. J. Thomas (Би Джей Томас), „Beastie Boys“ („Бисти Бойс“), Stevie Wonder (Стиви Уондър) и други. „Light My Fire“ е последната песен, представена от „The Doors“ в пълен състав. Това става на 12 декември 1970 година в „The Warehouse“ в Ню Орлиънс, Луизиана, САЩ. По средата на песента Морисън се изнервя, разбива микрофона в пода и прекъсва концерта. Няколко месеца след това умира от сърдечна недостатъчност в Париж, ненавършил двадесет и осем години. Останалите от групата продължават да концертират до 1972 година, когато на десети септември прекратяват последното си шоу в Лос Анджелис отново с „Light My Fire“.
Музикална история еп. 13: „Johnny B. Goode“ на Chuck Berry
За своите пет години „The Doors“ ни завещава траен отпечатък в музиката, дал вдъхновение на много творци след това. Темата за наследството на групата оставяме отворена.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
