През 1952 година роденият в Алабама Nat King Cole (Нат Кинг Кол) е на 33 години. Когато много преди това е привлечен от музиканта Johnny Mercer (Джони Мърсър) в едва прохождащата „Capitol Records“, никой не подозира, че ще стане златна кокошка за продуцентската компания и ще има важна роля за нейното утвърждаване на музикалния пазар. През 1952 година е издаден албумът „Unforgettable“, а преди него Нат вече има цели четири солови албума, два от които инструментални, където си проличава таланта му на пианист. Албумът от 1952 година събира записи от почти седем години. Много от тях са пускани като сингли между 1946 и 1952 година. Тук трябва да поясним, че по онова време дългосвирещите плочи с продължителност повече от петнайсет минути не са били много популярни. Първата такава плоча излиза през 1948 година. В началото на 50-те повечето дългосвирещи плочи са компилации от хитове, или от сингли, излизали предишните години. Такъв е и случаят с „Unforgettable“. В първата своя версия албумът включва осем песни. В следващите преиздания са добавяни и още към тях.
Музикална история еп. 17: „Stand By Me“ на Ben E. King
Но безспорно най-успешната песен от албума е именно заглавната „Unforgettable“. „Unforgettable“ е популярен джаз стандарт, написан от Irving Gordon (Ървинг Гордън) още през 30-те години, като не се знае точно кога. Счита се, че Нат е първият, официално записал тази песен, като нейните авторски права са утвърдени на 23 май 1951 година. Дотогава Гордън е вече популярен автор. Други песни, които е написал до този момент и са станали известни, включват „What Will I Tell My Heart“ на Bing Crosby (Бинг Кросби), „Me, Myself And I“ на Billie Holiday (Били Холидей) и т.н.
Музикална история еп. 11: “Donna” на Ritchie Valens
Когато Гордън предлага на „Capitol“ своята песен, нейното оригинално заглавие е „Undeniable“ (в превод: неоспорим; превъзходен). Но издателите изискват да се промени, ставайки „Unforgettable“ (в превод: незабравим). Текстът разказва за двама влюбени, признаващи чувствата си един на друг.
Първата версия, изпълнена от Нат на „Unforgettable“ е записана на 17 август 1951 година, в студио „Capitol“ в Холивуд, Лос Анджелис, Калифорния, и е издадена през октомври същата година. Аранжиментът е на ръководителя на оркестъра Nelson Riddle (Нелсън Ридъл). Нат и Нелсън вече са работили заедно и по още песни, включително станалата хит през 1958 година - „Pretend“. „Unforgettable“ е включена като първа в новия албум на Нат.
Музикална история еп. 6: Jerry Lee Lewis
Нелсън работи с Нат и след това. Когато по-късно Frank Sinatra (Франк Синатра) се присъединява към „Capitol“, Ридъл работи и с него и прави някои от най-красивите аранжименти за негови песни, като например този на „All The Way“.
Втората версия на „Unforgettable“ от Нат е от 1952 година и е неоркестрирана. Тя излиза в едно преиздание чак през 1998 година.
Третата версия на Нат е от 1961 година за албума „The Nat King Cole Story“. Тя е с оркестъра на Ralph Carmichael (Ралф Кармайкъл) и с негов аранжимент.
„Музикална история“ еп. 10: „Bye Bye Love“ на „The Everly Brothers“
Има и четвърта версия на Нат, пусната като сингъл на 12 юли 1991 година. Любопитното там е, че за нея е взет оригиналният запис и върху него е насложен гласа на дъщерята на Нат - Natalie Cole (Натали Кол). Затова песента е наречена „виртуален дует“. Тя е аранжирана от Johnny Mandel (Джони Мандел) и продуцирана от David Foster (Дейвид Фостър). Тази версия достига до 19 място във Великобритания и до позиция номер 14 в основната класация на американското списание „Billboard“. Освен това взема три награди „Грами“ на тридесет и четвъртата церемония на музикалната академия - най-добър запис, най-добра песен и най-добро традиционно вокално поп изпълнение за годината. Най-после авторът Гордън получава признание от „Грами“, четиридесет години след първия запис и повече от петдесет след написването на песента. Версията от 1991 година получава и други признания по-късно. Тя е включена и в албума на Натали „Unforgettable: With Love“, който е в почит на нейния баща. Достатъчно е да чуете песни като „Mona Lisa“, „Nature Boy“ и „Route 66“. Албумът съдържа общо 22 песни, така че има и още много за слушане там. Този албум на Натали е най-успешният в нейната кариера, продавайки най-много копия - общо над седем милиона. Това идва след доста дълъг спад в кариерата на певицата, причинен от зависимостта ѝ към наркотици. В края на 80-те тя се завръща със своя албум „Everlasting“ от 1987 година, а малко след това решава да направи нещо в почит на своя татко. Албумът в почит на Нат се появява през 1991 година, когато музикалните фенове са залети от гръндж и от гангста рап. Както отбелязват критиците, появата на албум с джаз стандарти в онова време се е смятало за нещо, което никога няма да влезе в класациите. Но по-възрастното поколение в Америка много харесва албума и често гласува за него в чартовете. Любопитното е, че ако на млади години Натали по всякакъв начин се стреми да се разграничи от баща си, с напредването на възрастта си тя все по-настоятелно иска да подчертае, че е негов наследник. Това се приема смесено от критиката. Но вероятно е чувствала все по-силно неговата отдавнашна липса, тъй като той умира твърде млад - през 1965 година, едва навършил четиридесет и пет години, от рак. За причина се смятат ментоловите цигари, които той прекомерно е пушел, смятайки, че правят гласа му по-дълбок и чувствен. Не би имало как Натали да загърби джаза. Все пак и майка ѝ също е свързана с този жанр, бидейки една от певиците в бенда на Duke Ellington (Дюк Елингтън).
„Музикална история“, еп.3 - „Love Me Tender“
Сред хората, записвали свои версии на „Unforgettable“ и наброяващи поне 250 артисти, са музиканти като Андреа Бочели, Джордж Бенсън, Марвин Гей, Арета Франклин, Роберта Флак, Кени Роджърс, Оскар Питърсън, Пеги Лий и много други.
А какво става с автора на песента? Ървинг Гордън пише музика основно до 1960 година, когато е отвратен от новата рокендрол вълна. Той се оттегля от музикалния бизнес и в последните си години се отдава на своето голямо хоби - тениса. Днес има песни, за които някои твърдят, че са писани от него, но той не го е потвърждавал, така че авторството им остава спорно. Умира също от рак четири години след като взима „Грами“ благодарение на Натали Кол.
И така, „Unforgettable“ остава един от най-големите хитове не само за Нат Кинг Кол и не само за историята на джаза, но и за цялата популярна музика от XX век.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
