През 1960 година Benjamin Earl Nelson (Бенджамин Ърл Нелсън) е на 22 години. Роденият в Северна Каролина певец вече две години пробива на американските музикални сцени, изпълнявайки госпъл и соул музика с колегите си от групата „The Drifters“. Голям хит в САЩ става тяхната песен „There Goes My Baby“ от 1959 г. През май 1960 година Бен напуска групата заради несъгласия на мениджъра му с условията, при които е нает, и започва солова кариера. Първият му сингъл с новото му сценично име Ben E. King е добилата по-късно популярност песен „Spanish Harlem“. Малко след записването на парчето, се ражда и „Stand By Me“. Но преди да разкажем за нея, ще се върнем малко назад.
Музикална история еп. 16: „If I Had A Hammer“
От деветата си година Бенджамин живее в Харлем, Ню Йорк, и пее в множество църковни хорове. Той е познавал добре госпъл традициите. Както и сам ще признае по-късно, по онова време се е влияел доста от певци като Brook Benton (Брук Бентън), Roy Hamilton (Рой Хамилтън) и Sam Cooke (Сам Кук). Още през 1905 година методисткият свещеник от Филаделфия - Charles Albert Tindley (Чарлс Албърт Тиндли) написва песен със заглавие „Stand By Me Lord“, която става много популярна по църквите в целия американски Юг и през 50-те години е записвана от различни цветнокожи госпъл музиканти. Най-известен е вариантът на групата „Staple Singers“ от 1955 година и дори някои погрешно го сочат за първо вдъхновение на Бен. Този текстов мотив се завърта в госпъл средите и не е случайно, че през 1959 година един от любимците на Бен, Сам Кук, съвместно с J. W. Alexander (Дж. У. Александър), написва песен със заглавие „Stand By Me Father“. Песента е записана от „The Soul Stirrers“ и вокалиста Johnnie Taylor (Джони Тейлър). Бен не харесва старата църковна песен, но е впечатлен от новата версия на Кук и започва да пише своята „Stand By Me“ (в превод „Застани до мен“) в спалнята си с помощта на евтина китара. Според документалния филм „History of rock ’n’ roll“, в началото Бен не е искал да я записва като солов изпълнител. Планирал е да я изпълни с мъжки хор, като е имал идея да я предложи на колегите си от „The Drifters“. Други източници твърдят, че им я е предлагал, но мениджърът на групата не е одобрил идеята за песен и затова не се е стигнало до запис. На места ще прочетете, че Бен пише песента, вдъхновен от тогавашната си приятелка и по-късно съпруга Betty Nelson (Бети Нелсън), но това са по-скоро таблоидни измислици.
Музикална история еп. 15: „Tequila“ на „The Champs“
Решени да запишат няколко песни, звукоинженерите викат Бен и сесиите започват. На сесиите присъстват и двамата съпродуценти и автори на песни Mike Stoller (Майк Столър) и Jerry Leiber (Джери Лийбър), които по-редовните ни слушатели помнят като съавтори на „Jailhouse Rock“ на Елвис. Двамата се запознават с Бен още докато работят по хитовете на „The Drifters“ в „Atlantic Records“. И така, след като записват „Spanish Harlem“, в самия край на деня, по спомени на Бен, те го питат има ли още нещо, което би искал да предложи за запис, тъй като им остават още 15-20 минути. Тогава той изпява „Stand By Me“, акомпанирайки си на пианото. След това викат останалите музиканти обратно в студиото и измислят аранжимента за броени минути, тъй като времето им изтича. Не е съвсем ясно кой с какво точно е допринесъл, защото по-късните разкази на съавторите се разминават, а и всеки говори различни неща в интервютата през годините. Но се знае, че Майк Столър е допринесъл с измислянето на бас линията, Джери Лийбър е дописал вече започнатия от Бен текст, а самия Бен предлага вместо барабани да се ползва звук от стържене на четка по кожа. Така всеки втори такт е изсвирен с триангъл, а всеки четвърти – с гуиро. Усеща се латино влиянието върху музикантите. Така бавната църковна песен се преобразява с по-жив ритъм, характерен за поп музиката от 50-те години. В записа участват Loyd Trotman (Лойд Тротман) - бас, Gary Chester (Гари Честър) - барабани, Ernie Hayes (Ърни Хейс) - пиано, Al Caiola (Ал Кайола) и Charles McCracken (Чарлс Макракън) - китари, Romeo Penque (Ромео Пенки) – саксофон и Phil Kraus (Фил Краус) - перкусии. По-късно Stanly Applebaum (Стенли Епълбаум) прави и допълнителен симфоничен аранжимент, добавен към записа. Продуцентът Jerry Wexler (Джери Уекслър) е скептичен, че от това ще стане сериозна песен, но той просто е подразнен, че музикантите задържат студиото и скъпия оркестър извън уговореното време и те ще трябва да се доплащат. При описването Бен е с 50% авторски права, а Майк и Джери си поделят по 25%. В едно от интервютата Майк разказва, че е заварил Джери и Бен пред старо дъбово бюро, докато работели върху текста и поискал да чуе мелодията. Бен започнал да пее акапелно, а Майк в движение проследил акордите на пианото. Както виждате, тази версия се различава от спомените на Бен. Предполага се, че и двамата са прави, просто Майк говори за първия път, в който Бен им е показал песента, още докато работят с „The Drifters“.
Музикална история еп. 14 - „All I Have To Do Is Dream” на „The Everly Brothers“
Както в старата евангелска песен, така и тук строфа от втория куплет е базирана на Псалм 46 от Библията, където се казва:
„Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила,
И планините се преместили всред моретата,
Ако и да бучат и да се вълнуват водите им,
И планините да се тресат от надигането им.“
Стихът в песента е:
„If the sky we look upon (Дори и ако небето, което гледаме горе)
Should tumble and fall (се преобърне и падне,)
Or the mountain should crumble to the sea… (или планините рухнат в морето…)“
Музикална история еп. 13: „Johnny B. Goode“ на Chuck Berry
Датата на записа на песента е 27 октомври 1960 година. Песента е издадена от „Atco Records“ като сингъл на 24 април 1961 година, а е включена в албума „Don’t Play That Song“, излязъл чак следващата 1962 година. Тя веднага се закотвя на първите места в класациите за R&B музика в САЩ. На 13 май 1961 година песента влиза и в основната класация за сингли на „Billboard“, за да достигне до четвърта позиция на 16 юни същата година. Във Великобритания успехът на парчето не е много голям.
Музикална история еп. 12: В памет на Дейвид Кросби и Джеф бек
През 1986 година, във връзка с двадесет и петата годишнина на песента, а и по повод саундтрака на филма „Stand By Me“, песента е презаписана, като за нея е заснет и видеоклип с актьорите River Phoenix (Ривър Финикс) и Wil Wheaton (Уил Уитън). Тя също влиза в класациите, като на 20 декември 1986 година достига деветата позиция в „Billboard“. Допълнителен хит сред младите хора я прави и включването й в масово разпространената в Англия през следващата 1987 година реклама на дънки „Levi’s 501“. Преиздадената версия постига успехи и в чартовете за сингли на Канада, Ирландия и най-вече на Великобритания, където стига и до първо място през януари 1987 година. Смята се, че включването на песента във филма от 1986 година се дължи на режисьора Rob Reiner (Роб Райнър), който се среща с един от съавторите Майк Столър. Столър му предлага тъкмо тази песен да е основна тема на филма. По-късно Райнър избира името на песента за заглавие на целия филм, свързвайки го и със сюжета му. Дотогава филмът се казва „The Body (Тялото)“, по името на романа на Стивън Кинг, върху чиято история е базиран, но това заглавие звучи зле. Съобразно сюжета, новото заглавие набляга не на намереното мъртво тяло, а на приятелството между момчетата, за което се разказва във филма.
Музикална история еп. 11: “Donna” на Ritchie Valens
Изчисление през 2012 година показва, че спечелените пари от песента „Stand By Me“ са над двадесет и осем милиона долара, с което тя се нарежда на шесто място в списъка с най-печелившите песни от тази епоха. Поради своите над седем милиона документирани излъчвания в радио и телевизия само до края на миналия век, тя заема четвърто място в класацията на „BMI“ за най-изпълняваните песни. Очаквано песента влиза и в класацията на списание „Rolling Stone“ - „500 най-велики песни за всички времена“, като там е под номер 122. Влиза и в още десетки подобни класации, за които няма да ни стигне времето да споменем.
Бен И. Кинг умира на 30 април 2015 година. Само около месец преди това песента му получава поредно признание, ставайки част от националното културно наследство, включено в регистъра на библиотеката на Конгреса на САЩ. В последните си години Бен ръководи и благотворителна организация, наречена „Stand By Me Foundation“, подкрепяща образованието на млади таланти.
„Музикална история“ еп. 10: „Bye Bye Love“ на „The Everly Brothers“
Ще отбележим и няколко от най-известните кавърверсии, които общо са около 500 на брой. Сред изпълнявалите я артисти са Adriano Celentano (Адриано Челентано) (1962), Cassius Clay (Касиус Клей, известен и като Мохамед Али) (1963), Otis Redding (Отис Рединг) (1964), John Lennon (Джон Ленън) (1975), Maurice White (Морис Уайт) (1985), Tracey Chapman (Трейси Чапман) (2015), „Florence & The Machine“ (2016) и много други. На самия Бен най-много му допада кавъра на David Ruffin (Дейвид Ръфин) от „The Temptations“, записан с „The Ruffin Brothers“ през 1970 година. Общо седем кавъра през годините попадат в основната класация на „Billboard“, а фрагменти от нея са ползвани и в много други хитове. Песента е изпълнявана в редица знакови събития, включително и на сватбени церемонии. Най-известната сред тях е тази на принц Хари и Меган Маркъл от 2018 година, където е изпълнена от британския кралски хор.
Музикална история еп. 9: Oh! Carol на Neil Sedaka
И така, ако Рей Чарлс е човекът, който пръв вкарва госпъла в поп музиката, то Бен е човекът, който довежда това сливане до традиция - традицията на соул музиката. Днес „Stand By Me“ е възприета като един от най-важните химни на соул музиката. В един общ план, тя е химн и на любовта и надеждата и е вдъхновение за няколко поколения.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
