Музикалната история днес е за една песен, която много хора свързват с връщане към родния дом. Това е „Green, Green Grass of Home“ на Tom Jones от 1966 година.
Музикална история еп. 25: „El Condor Pasa (If I Could)“ на „Simon and Garfunkel“
Много градски легенди говорят, че Tom Jones (Том Джоунс) избира тази песен поради различни къщи, към които има носталгия. Но да оставим това настрана и да се запознаем с реалната история. Песента е написана през 1964 година от Curly Putman(Кърли Пътман), автор на песни от Нешвил, щата Тенеси. Той е отчасти вдъхновен за създаването на парчето от филма „The Asphalt Jungle“ (Асфалтовата джунгла) от 1950 година, режисиран от John Huston (Джон Хюстън) и с участието на актьори като Sterling Hayden (Стърлинг Хейдън), James Whitmore (Джеймс Уитмор) и Marilyn Monroe (Мерилин Монро). Това е първият филм, в който Мерилин Монро привлича вниманието на публиката. Продукцията, базирана на едноименния роман на William Riley Burnett (Уилям Райли Бърнет) от 1949 година, разказва за група мъже, които се опитват да направят обир. Един от тях се включва в грабежа, защото възнамерява да напусне града и да откупи семейната ферма за коне, в която е израснал и някога е била отнета от родителите му поради натрупани дългове.
Музикална история еп. 24: „Satisfaction“ на „The Rolling Stones“
В края на филма човекът е тежко ранен и бяга от полицията. В последната сцена той най-сетне стига до родната си ферма, намираща се в живописна хълмиста местност, но там умира от огнестрелна рана. Домът от детството на героя е онова, което дава вдъхновение на Пътман. Къщата с напукана боя, стария дъб и зелената трева в текста са свързани с това вдъхновение. В текста на „Green, Green, Grass Of Home“ един мъж се завръща в дома на детството си, който не е посещавал много отдавна. На слизане от влака го посрещат усмихнати родителите му и любимата му Мери. Той се разхожда с Мери в родното си място, връщайки се към спомените за стария дъб, където си е играел като малък. Песента внезапно преминава в реч. Мъжът се събужда, виждайки сивите стени около себе си, и осъзнава, че е в затвора. А в същия ден е определена смъртната му присъда. Осъденият вижда пазача и тъжния стар свещеник, които ще вървят с него до мястото на екзекуцията. Но след това той пак ще се върне в сянката на стария дъб, под който ще положат тялото му. Там, при неговите скъпи близки, под „зелената, зелена трева на дома“. Отново темата за свободата е поставена, но тук е по различен начин от онзи, който се чува в песните на рок творците от началото и средата на 60-те.
Музикална история еп. 23: „The House Of The Rising Sun“ на „The Animals“
За първи път песента е изпълнена от Johnny Darrell (Джони Даръл) през 1965 година и в неговата версия не добива особена популярност. Тя става известна благодарение на изпълнението на кънтри звездата Porter Wagoner (Портър Уагънър), записана от него на седми юни 1965 година в студио на „RCA Victor“ в Нешвил, Тенеси, САЩ и включена в излезлия месец по-късно негов албум „On The Road: The Porter Wagoner Show“. През следващите месеци я записват и Bobby Bare (Боби Беър) и Jerry Lee Lewis (Джери Лий Луис). Но как Том Джоунс стига до тази песен? Благодарение на интереса си към творчеството на Джери Лий Луис. Ето какво твърди една популярна версия. През 1965 година Луис издава свой кънтри албум със заглавие „Country Songs For City Folks“. Когато Том отсяда в Ню Йорк същата година по повод изявата си в шоуто на Ed Sullivan (Ед Съливан), той се отбива до офиса на компанията „Colony Records“ и пита дали имат нещо ново от Луис. Том му е фанатичен фен и събира всички негови албуми. Те му дават прясно излезлия албум и именно там Том Джоунс чува неговата интерпретация на „Green, Green Grass Of Home“. Остава силно впечатлен и година по-късно записва парчето. Попитан в интервю, самият Том Джоунс разказва нещо различно. Според него за първи път е чул песента в английска класация по радиото, водена от Jon Kutner (Джон Кътнър) и Spencer Leigh (Спенсър Лий). След това говори със своя музикален продуцент Peter Sullivan (Питър Съливан) и даже той е доста против това Том да я записва, тъй като става дума за кънтри песен. Но Том го убеждава и така парчето става факт. Това не изключва възможността Том да е взел албума от продуцентската компания в Ню Йорк, за да го добави към колекцията си.
Музикална история еп. 22: Музиката от филма „The Pink Panther“
В по-късно интервю пред „The Mail On Sunday“ той твърди, че най-силно го хваща ефектът, създаван от текста, когато чак накрая човекът се свестява от връхлетелия го хубав спомен и съзнава, че е в затвора. Пак там той разказва, че малко след записа се срещат с Джери Лий Луис, с когото са добри приятели, и му пуска своята версия. По онова време Луис прави турне в Англия и Том го посещава в хотелската му стая. Луис е впечатлен и казва на Том Джоунс, че песента звучи много различно, че е прекрасно подредена и че според него ще е номер едно в класациите. Докато записва песента, Том си спомня за родния Уелс. „Старият ми роден град изглежда по същия начин. Когато през онези дни се връщах в Понти Прит, слизайки от влака от Лондон, тези думи звучаха истински.“ Том Джоунс записва песента и я издава на 28 октомври 1966 година във Великобритания, като страна Б на сингъла е „Promise Her Anything“. Версията на „Green, Green Grass Of Home“, изпълнена от Том, е над триминутна, за разлика от тази на Портър, която е малко над две минути. Издадена е от лейбъла „Decca Records“ с продуцент Питър Съливан и е записана в студио 2 на компанията.
Музикална история еп. 21: „Blowin’ In The Wind“ на Bob Dylan
Съставът на групата не е описан в обложката на албума. В записа се различават ударни, бас, акустична китара, пиано, синтезатори, струнен оркестър и хор. Известно е само, че Les Reed (Лес Рийд) е музикален директор и аранжор и свири на пиано, а на китарата по всяка вероятност е Vic Flick (Вик Флик). По онова време за студиото са работили доста музиканти и тепърва както този, така и десетки други албуми, записвани там, ще бъдат подробно описвани. На първи декември 1966 година „Green, Green Grass Of Home“ заема първата позиция в британската музикална класация, където запазва мястото си седем седмици. Следват добри класирания и в Канада, Австралия, Норвегия и други точки на света. В Германия девет седмици е номер едно в една от класациите, а когато Peter Alexander прави кавър на парчето, държи първото място там още две седмици. Само във Великобритания сингълът продава над милион и двеста и петдесет хиляди копия за цялата си история. Успехът идва в много подходящ момент за Том Джоунс. По онова време той е получил награда „Грами“ за успешен млад изпълнител, но вече десетина сингъла, които издава, имат слаб успех. От големия му първи хит „It’s Not Unusual“, излязъл през януари 1965 година, са изминали почти две години и вече е време за нов хит. И „Green, Green Grass Of Home“ е точно песента, даваща нов тласък в кариерата на певеца. Тя подкрепя и кариерата на композитора, който оттогава насетне пише още хитове за кънтри певци. Негов е първият хит на Dolly Parton (Доли Партън) „Dumb Blonde“ от 1967 година. Критиката приема добре „Green, Green Grass Of Home“, отбелязвайки с известно раздразнение, че Том няма характерната прочувственост на кънтри певец и прави песента да звучи като за поп публика. Така тя няма нищо общо с варианта на Джери Лий Луис. Албумът, носещ името на песента, излиза на трети март 1967 година и е пети в дискографията на Том. Определян е като първият по-зрял албум, насочен към по-възрастни слушатели, а не към тийнейджъри. В него Том включва и кавър на „Ring Of Fire“ на Johnny Cash (Джони Кеш), който вече е бил обект на вниманието ни. Измежду всичките четиринайсет песни личи и „Two Brothers“, написана от Irving Gordon (Ървинг Гордън), с който ви запознахме като автор на „Unforgettable“ на Nat King Cole (Нат Кинг Кол).
Музикална история еп. 18: „Unforgettable” на Nat King Cole
През септември 2006 година, във връзка със записите на последния филм от телевизионната поредица „Last Man Standing“, провеждани в Ню Йорк, Том Джоунс записва „Green, Green Grass Of Home“ в дует с Джери Лий Луис, признавайки му, че именно той го е вдъхновил да я направи в своя версия. Известни са още версии на стотици артисти като Elvis Presley (Елвис Пресли), Dean Martin (Дийн Мартин), Kenny Rodgers (Кени Роджърс) и Johnny Cash (Джони Кеш). „Green, Green Grass Of Home“ е първа много сериозна заявка от младия Том Джоунс за това да бъде сред най-хитовите поп изпълнители в света. Концертната му дейност продължава и до наши дни и той не губи силното си присъствие на сцената.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
