Най-вероятно началото на тази история е някъде след 1833 година - годината, в която Великобритания окончателно отменя робството със специален закон. В продължение на повече от три века търговци на роби отиват с британски кораби до Западна Африка. Там разменят стоки за роби, след това натоварват робите и през Атлантическия океан ги извозват до Карибския регион, и по-точно до т. нар. „Западни Индии“ - Ямайка, Барбадос и Британски Вирджински острови, където ги продават на плантатори. Над десет милиона души са превозени така за период от три века. От тях половината са продадени, а други около пет милиона умират по пътя, или поради лошите условия на труд и от различни болести. Основното предназначение на робите е да работят за големи плантации за захар, памук, кафе, тютюн, ром и други. Търговците натоварват стоките, създадени чрез робски труд, и се връщат в Англия, където реализират продукцията. С парите купуват нови стоки за Западна Африка и всичко започва отначало. Първите в Англия, които яростно се обявяват срещу продажбата на роби, са протестантите. Най-известен техен представител е Alan Wilberforce (Алън Уилбърфорс), който става депутат в британския парламент и тринайсет години се бори за закон срещу робството. Законът е приет, а търговците на роби и плантаторите са компенсирани с огромни суми заради нарушената си търговия. Но за да няма сериозни сътресения в империята, робите не са компенсирани по никакъв начин и даже са принудени да работят безплатно по 45 часа седмично за уж вече бившите си господари. Група недоволни роби успява да избяга от своите господари и да се пресели в Нова Скотия, Канада. Там тези хора пренасят една песен, наречена „No More Auction Block (For Me)“. Може да се преведе като „Няма повече да съм за продан“. Auction Block е наричана през XIX век платформата, върху която са заставали търговците на роби, за да обявят и покажат стоката си. След известно време песента се запява от тъмнокожите активисти в Гражданската война в САЩ през 60-те години на XIX век и се превръща в един от химните на тази борба, какъвто е и „Aura Lea“, станала по-късно основа на „Love Me Tender“ на Elvis Presley. След това песента се пренася в църквите и университетите. Има множество записани версии на „No More Auction Block (For Me)“, измежду които е и тази на Odett (Одет).
Музикална история еп. 20: „I Want To Hold Your Hand“ на „The Beatles“
В началото на 60-те години на XX век пък един от най-популярните кънтри певци, който е вдъхновител на движението за граждански права в САЩ, е Woody Guthrie (Уди Гътри). През 1961 година, докато той лежи в психиатрична клиника в Ню Йорк, където се лекува от Болестта на Хънтингтън, го посещават множество млади музиканти. Сред тях е и деветнайсет годишният Robert Allen Zimmerman (Робърт Алън Цимерман). И двамата родители на момчето са евреи, Баща му е наследник на литовски евреи от Одеса. По-редовните ни слушатели помнят, че едни други литовски евреи от Одеса вдъхновяват Луис Армстронг да пее руски песни. Е, тук вдъхновенията са малко по-различни. Когато през януари 1961 година Робърт се запознава с Гътри, той става най-верния му последовател. Така Цимерман, известен по-късно като Боб Дилън, започва живо да се интересува от движението за граждански права в САЩ, което по онова време е в пика на популярността си. От февруари 1961 година Боб започва да свири в нюйоркски клубове и там се запознава с много тъмнокожи певци, от които чува доста американски народни песни. Дискусионно е откъде точно е чул „No More Auction Block“. Едни твърдят, че я е намерил в архива на семейство Картър, за които говорихме в епизода за хита „Ring Of Fire“ на Johnny Cash (Джони Кеш), други, че я е чул от някакъв ученик от Ню Джърси, трети, че я е знаел още преди да се срещне с Гътри. Но едно остава сигурно. Щом чува „No More Auction Block For Me“, той остава доста впечатлен от песента и от нейния протестен дух и измисля нейна доста по-различна версия. Няколко пъти по-късно Боб твърди, че е написал „Blowin’ In The Wind“ за десет-петнайсет минути, а по-наблюдателните виждат, че от първото изпълнение до записа на песента куплетите са размествани и допълвани. През това време Дилън все повече се впуска в протестни шествия и концерти. Политическата му активност дава насока и на цялата му музика от онова време. Негова приятелка тогава е Suze Rotolo (Сузи Ротоло), видна активистка и дъщеря на един от големите организатори на протести. Тя го насърчава да се включи и в митинги.
Музикална история Еп. 19: „Ring Of Fire“ на Johnny Cash
На 16 април 1962 година Боб Дилън за първи път изпълнява в концерт песен, която много наподобява „No More Auction Block“. Но в началото това не се забелязва. Чак по-късно Pete Seeger (Пит Сийгър) ще е първият, който ще му даде гласност, преди и самият Боб да си признае. Песента се нарича „Blowin’ In The Wind“, а записът от това първо изпълнение се пази и до днес. Пази се също и запис от единственото концертно изпълнение на Боб Дилън на песента „No More Auction Block“, което е от 15 октомври същата година. И двете са издадени в по-късни негови компилации с концертна музика. За пръв път текстът на песента е публикуван през май в списание „Broadside“. Някои предполагат, че вдъхновението за текста е от автобиографията на Гътри, където той говори как отношението му към политиката е като към вестниците, носени от вятъра по улиците на Ню Йорк. Когато представя „Blowin’ In The Wind“, Дилън казва, че това не е протестна песен и не е писана с такава цел. Но все пак тя се припознава като такава и по особен начин продължава старата слава на своя първообраз. Цветнокожите са учудени как един млад бял мъж успява да възпее техните стремежи и разочарования.
Музикална история еп. 18: „Unforgettable” на Nat King Cole
„Blowin’ In The Wind“ е записана на 9 юли 1962 година в студио „Columbia Recording“ в Ню Йорк Сити, щата Ню Йорк. Студиото е на продуцентската компания „Columbia Records“, която издава сингъла. Изпълнена е за първи път в окончателния си вид във Великобритания за телевизионната пиеса на BBC „Madhouse on Castle Street“ през януари 1963 година. А чак година след излизането си, песента е включена във втория албум на музиканта - „The Freewheelin Bob Dylan“. Като ден на издаване на песента е отбелязан 13 август 1963 година. Продуцент на записа е John H. Hammond (Джон Х. Хамънд). За разлика от много хитове, за които е ставало дума в нашата рубрика, тази песен не получава кой знае какви добри класирания в американските чартове. Но поради своя протестен характер тя е доста излъчвана по радиостанциите и печели голяма аудитория, особено в колежите и университетите в САЩ, където редовно се изпълнява. Най-добре се представя във френските класации, достигайки до трето място. Известно е, че тази песен и останалите парчета от албума на Дилън са сред любимите неща, вдъхновявали „Бийтълс“ във времето преди възхода им, за който леко открехнахме вратата в предишния епизод. През 1994 година „Blowin’ In The Wind“ е включена в „Залата на славата на Грами“, а по-късно влиза и в 500-те най-велики песни за всички времена на списание „Rolling Stone“ под номер 14.
Музикална история еп. 17: „Stand By Me“ на Ben E. King
Боб Дилън е известен със своите двузначно тълкувани текстове. Тук най-дискусионният момент е репликата „The answer, my friend, is blowin' in the wind“. Не се разбира дали се има предвид, че отговорът е очевиден и право в лицето, или че е неуловим като вятъра. Самият Дилън пише по-късно, че отговорите идват по вятъра като листчета хартия, които падат така, че никой да не може да ги улови и после да ги разбере. Според него най-големите престъпници са онези, които се обръщат настрани, дори и когато видят нещо нередно. В предишния епизод говорихме за антивоенните настроения и за преосмислянето на „Американската мечта“. Тук виждаме същото. Само пет години по-рано излиза книгата „По пътя“ на Джак Керуак, която отваря много въпроси пред младите американци. В друга част от текста някои критици виждат препратка от библейски текст: „Сине човешки, ти живееш всред размирен дом; те имат очи да виждат, а не виждат; те имат уши да слушат, а не слушат.“. Цитатът е от втория стих от глава 12 на Книга на пророк Йезекиил от Стария завет. При Боб Дилън текстът е: „How many times must a man turn his head Pretending he just doesn't see?) и (How many ears must one man have Before he can hear people cry?“ („Колко пъти човек трябва да обърне глава, преструвайки се, че не вижда?“ и „Колко уши трябва да има човек, преди да може да чуе хората да плачат?“.) Може би първият стих от текста на песента е най-известен - „How many roads must a man walk down Before you call him a man?“ (Колко много пътища трябва да извървиш, за да станеш човек?). Именно тази фраза е последният въпрос в популярната научно-фантастична книга на Дъглас Адамс „Пътеводител на галактическия стопаджия. Попитан как гледа на това, Дилън отговаря, че може би присъствието му в книгата е случайност. Реакциите към „Blowin’ In The Wind“ са изключително разнообразни - от възторжено одобрителни до рязко осъдителни. Песента има стотици кавърверсии. Има я дори в няколко шведски варианта, а също и на немски в изпълнение на Marlene Dietrich (Марлене Дитрих). „Peter, Paul And Mary“ (Питър, Пол Енд Мери) записват песента като част от своя албум „In The Wind“ от 1963 година. Групата го записва и още няколко пъти след това. Макар тяхната първа версия да излиза три седмици след албума на Боб Дилън, тя има доста по-голям успех от оригинала на парчето, достигайки до второ място в класацията на „Billboard“ и продавайки над милион копия. Самият Боб Дилън успява да добие национална известност, чак когато участва в концерт, заедно с „Peter, Paul And Mary“ в Нюпорт. Те са заедно и на прочутият Марш за работа и свобода, където и Martin Luther King (Мартин Лутър Кинг) изнася своята прословута реч, известна като „Имам една мечта“. Но за нея друг път. Stevie Wonder (Стиви Уондър) прави свой вариант на „Blowin’ In The Wind“ през 1966 година, влязъл в първата десетка на класацията за сингли на „Billboard“. Dolly Parton (Доли Партън) също има своя версия. Песента става много популярна най-вече на протести в подкрепа на мира. Тя е доста изпълнявана в католически и протестантски църкви, макар някои от духовниците там да са против нея. Споменавана е както от папа Йоан Павел Втори, така и от наследника му Бенедикт Шестнайсети. Песента е сочена за първото по-сложно и сериозно усилие на Боб Дилън в музиката, което ще бъде последвано и от бляскава кариера.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
