В поредния епизод на нашата рубрика ще ви разкажем за песента, смятана за първия класически рок хит. Това е „The House Of The Rising Sun“ на „The Animals“ от 1964 година.
Музикална история еп. 22: Музиката от филма „The Pink Panther“
Много е деликатно да бъде разказана тази история. Нейният зародиш е твърде стар и е голяма мистерия. И все пак има една отправна точка, която може да ни даде известна представа. В песента главният герой говори как някога имало една къща в Ню Орлиънс и всички я наричали „Къщата на изгряващото слънце“. Той бил бедно момче, но тази къща го притегляла така, както веригите теглят краката на затворниците. Но тя била и къща на греха и саморазрушението. По-нататък текстът разказва за зависимост от хазарт и алкохол. Главното е, че това е къща на греха, място с лоша слава. Къща на изгряващото слънце е евфемизъм за бордей и той съществува в няколко различни старинни английски песни. Още преди години за историците е било интересно как тази песен в най-различни варианти, в които главния герой е лека жена, войник, затворник, каубой, или просто бедно момче, е била разпространена из цяла Америка. В опит да разберем това, ще разровим потайностите на фолклора, където винаги има изненади.
Музикална история еп. 21: „Blowin’ In The Wind“ на Bob Dylan
Предполага се, че първообразът на „The House Of The Rising Sun“ е в старинната песен „The Unfortunate Rake“, определяна жанрово като балада в „Broadside“ стил. Мелодията на тази песен датира още от XVI век. Нейна родина е Англия, а някои предполагат, че там тя е пренесена от френски преселници. Текстът разказва за млад мъж, умиращ от сифилис, след като е намерил млада жена, радост за сърцето му. Баща му го предупреждавал, че порочните пътища, по които е поел, ще го доведат до това, но той не му обръщал внимание. Умиращият се срамува от болестта си и моли своя приятел да бъде изпратен в отвъдното с весели песни. Той иска целият ковчег да бъде покрит с ароматни цветя, за да не разберат носачите от какво умира, а в погребалното слово да се каже, че е посечен в разцвета на силите си.
Музикална история еп. 20: „I Want To Hold Your Hand“ на „The Beatles“
През вековете „The Unfortunate Rake“ е имала и мъжки, и женски адаптации. През 1937 година популярният събирач на народни песни Alan Lomax (Алън Ломакс) записва текст на песен със заглавие „Rising Sun Blues“, изпята от момиче от Кентъки. Там се пее за Къщата на изгряващото слънце, където много момичета са били подведени да влязат. Ако е слушала съветите на майка си, и героинята никога нямало да се подведе, но била млада и глупава. По-нататък тя моли хората да кажат на нейната сестра никога да не влиза в тази къща и да я избягва, защото там ходи един скитник и пияница. Лирическата героиня завършва, че сега се връща в тази къща, сякаш теглена от затворническа верига, за да прекара остатъка от живота си там. Веригата, предполагат някои, символизира брачен съюз. В целия текст има едно непрекъснато чувство на обреченост. Песента е пренесена в Америка още през XIX век, където сериозно е видоизменена от тъмнокожите певци. А през XIX век Ню Орлиънс ври и кипи. Това е петият най-голям град в САЩ с постоянен приток на хора отвсякъде, с едно от най-натоварените пристанища и с район, където проституцията е легализирана. По онова време много момичета в града се препитават с проституция, особено след Гражданската война.
Музикална история Еп. 19: „Ring Of Fire“ на Johnny Cash
Десетки са теориите кое конкретно място е вдъхновило текста за къщата в Ню Орлиънс. Дали е сградата на хотела „Rising Sun“ на улица „Конти“ във френския квартал, изгоряла при пожар през 1822 година, дали е клубът за танци и забавления в квартал Карлтън, на брега на река Мисисипи, или е старинна триетажна креолска къща на 616-то авеню. А може би е дом на улица „Еспланада“, където през 60-те години на XIX век собственичка е мадам Мариан Льо Солей Левант, чието фамилно име на френски означава Изгряващо слънце. А ако обърнем перспективата, устойчивият фолклорен образ за Къщата на изгряващото слънце може да е дал имената на всички тези места. Но за бордей ли наистина става дума? Може би ще се изненадате, но това са градски легенди. Няма нито едно научно доказателство, което да свързва песента с който и да било от бордеите в Ню Орлиънс. Митологията е отличен помощник на екскурзоводите, за да показват разни места и да твърдят, че са вдъхновили фолклорно произведение. Но дори и в някои по-късни версии да е ставало дума за публични домове, първоначалното значение на текста е свързано с местата, където хора са оставали, за да се лекуват от сифилис. По онова време заболяването е нанасяло тежки последици, включително рани по цялото тяло, а лечението с живак е имало по-скоро обратен ефект.
Музикална история еп. 18: „Unforgettable” на Nat King Cole
Ето защо песента се пее и от мъже, и от жени. И може би говоренето за прекарване там през остатъка от живота подсказва тъкмо за сифилиса, който тогава се е лекувал в пълна домашна изолация. През XV век в Европа има епидемия от сифилис, вероятно пренесен от Колумбовите моряци, пристигащи от Америка. Тази болест достига и до английското кралско семейство. Тя няма ефективно лечение чак до началото на XX век, а болните са били заклеймявани от обществото. Ако излезеш от такова място, имаш шанс да продължиш живота си. Изгряващото слънце е надеждата, че ще има утре, в което вече човекът ще е здрав и свободен и ако има късмет, името му няма да бъде омърсено. Затова някои догадки сочат като място на създаване на песента женския затвор към енорията в Ню Орлиънс заради изобразеното на входната врата изгряващо слънце. Това би обяснило споменаването на затворнически вериги. Изобщо, песента е правена с най-разнородни текстове, отнасящи се до различни сгради - барове, бордеи и други места с лошо име в цяла Америка.
Музикална история еп. 17: „Stand By Me“ на Ben E. King
За пръв път вариант на текста е публикуван от Robert Winslow Gordon (Робърт Уинслоу Гордън) в списание „Adventure“ през 1925 година, в раздела за народни песни, изпълнявани от мъже. В книгата си „По следите на изгряващото слънце“ фолклористът Ted Anthony (Тед Антъни) говори, че както тази, така и много други народни песни до ерата на звукозаписа, са се разпространявали по два основни начина. Единият е чрез смесени пътуващи представления на музиканти и търговци, при които музикантите привличат тълпите, а търговците продават стоката си. Другият е чрез работниците по железниците, които си пеят различни песни, докато полагат жп линиите из цялата страна. Първата студийна версия е записана на 6 септември 1933 година от Clarence Ashley (Кларънс Ашли) и Gwen Foster (Гуен Фостър). Кларънс казва, че знае песента от дядо си, който я е научил в периода около Гражданската война в САЩ във втората половина на XIX век. През 40-те и 50-те години има още десетки записи на песента от различни певци. През 1961 година Bob Dylan (Боб Дилън) я записва за първия си албум, след като я чува от David Van Ronk (Дейвид Ван Ронк). Неговият вдъхновител Woody Guthrie (Уди Гътри) я записва още през 1941 година. Nina Simone (Нина Симон) я записва няколко пъти, първият от които е на концерт през 1962 година.
Музикална история еп. 15: „Tequila“ на „The Champs“
През 1964 година „The Animals“ („Дъ Енимълс“, в превод „Животните“) са едва наскоро формирана банда от Нюкасъл, имаща само един издаден сингъл с умерен успех - „Baby Let Me Take You Home“. Една вечер вокалистът Eric Burdon (Ерик Бърдън) е на концерт на кънтри певеца Johnny Handle (Джони Хандъл) в Нюкасъл и там чува за пръв път „The House Of The Rising Sun“, където героинята на текста е блудница. Момчетата започват да я изпълняват доста често в концерти и дори я избират за основна песен на турне в подкрепа на Chuck Berry (Чък Бери), защото звучи доста различно от неговата музика. Продуцентът им е колеблив дали песента ще се хареса, но тя обира овациите навсякъде, където я изпълняват. Така, когато идва моментът на записа, те вече са я свирили многократно. Записът е на 18 май 1964 година, между спирките на турнето с Чък Бери, в непретенциозното „De Lane Lea Studios“ в Лондон. Всичко се случва буквално в един дубъл. Текстът е променен и блудницата е заменена с бедно момче, за да може песента да се пуска и по радиостанциите. Цялата сесия продължава 15 минути. Продуцент е Mickie Most (Мики Моуст). Както той казва по-късно, записът успява да улови атмосферата в студиото. Като автор на аранжимента е вписан Alan Price (Алън Прайс), макар в групата да смятат, че и петимата участват в авторството. Просто върху обложката е имало място само за едно име и е било добавено това на човека на клавишните, понеже то е първо по азбучен ред. И така само Алън взима хонорари от авторски права. Правата върху музиката са свободни, тъй като не е идентифициран автор.
Музикална история еп. 14 - „All I Have To Do Is Dream” на „The Everly Brothers“
А иначе Алън сам признава, че в голяма степен е вдъхновен за своята партия на орган „Вокс континентал“ от джаз композицията „Walk On The Wild Side“ на Jimmy Smith. Освен Алън и вокалистът Ерик Бърдън, в групата са Hilton Valentine (Хилтън Валънтайн) - китара, Chas Chandler (Чейс Чандлър) - бас и John Steel (Джон Стийл) - ударни.
„The Animals”: Джон Стийл, Хилтън Валънтайн, Алън Прайс, Час Чандлър и Ерик Бърдън, 30 април 1964 г. санимка: Getty Images
Песента е с продължителност почти четири минути и половина, което е необичайно за онова време, когато песните продължават най-много до три минути. Затова версията за радио е скъсена до две минути и половина и тя е тази, която излиза като сингъл в САЩ. „The House Of The Rising Sun“ е пусната в Англия на 19 юни и веднага заема първо място в класацията за сингли. На 8 август е издадена и в САЩ и през септември тя прекъсва осеммесечната хегемония на „The Beatles“ на върха на класациите за сингли. Дотогава всеки нов хит на ливърпулските момчета измества предходните им песни от върха. Когато разбират, че нова британска група е превзела американските върхове, от „Бийтълс“ изпращат телеграма на „Енимълс“, с която ги поздравяват за успеха. Песента е три седмици номер едно в САЩ. Следва първо място и в Канада и Великобритания и успехи във Франция и други европейски страни. Песента, считана за първия фолк рок хит, е включена в първия за групата албум „The Animals“ от 1964 година. Версията на „Енимълс“ насърчава още хиляди музиканти да правят свои варианти в стилове като блус-рок, R&B, латино, реге, диско, пънк, кънтри и други. Когато Боб Дилън я чува, тя го вдъхновява да вкара електрическа китара в музиката си.
Музикална история еп. 13: „Johnny B. Goode“ на Chuck Berry
И така, „The House Of The Rising Sun“ трасира пътя на още една английска група в класациите в САЩ и през следващите четири години съществуване тя има още четиринайсет хита в първите четирийсет. Групата се разпада през 1968 година, а вокалистът доста години отказва да пее тази песен, твърдейки, че се срамува от нея. Но по-късно отново се връща към изпълняването й в концерти. Днес „The House OF The Rising Sun“ е един от най-популярните рок хитове в съвременната музикална история и не е случайно, че е толкова известен и у нас.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
