Има песни, които носят отпечатъка на своето време. За една от тях ще си говорим днес – „El Condor Pasa“ на „Simon and Garfunkel“ от 1967 година.
Музикална история еп. 24: „Satisfaction“ на „The Rolling Stones“
Историята зад песента всъщност е разказ за един живот, посветен на музиката. Daniel Alomía Robles (Даниел Аломия Роблес) се ражда през 1871 година в Уануко, Перу, в семейство на френски мигранти. Още от ученик той проявява силен интерес към музиката на индианските племена, обитаващи пределите на родната му страна. През 1894 година, при едно пътуване до Амазонка, той се запознава с католика мисионер Габриел Сала. Сред джунглата на Амазонка Сала е създал градче, в което 400 души работят на полето и сами изкарват прехраната си. А в неделните следобеди всички се събират, за да пеят и танцуват, припомняйки си стари песни. Може би нещо в дивата атмосфера на градчето сред джунглата, или в характера на Габриел Сала, подтиква Даниел да зареже медицината, към която го тласкат родителите му, и да се посвети изцяло на музиката. Оттогава започват неговите обиколки из Андите и Амазонка, за да се среща с хора в най-затънтените места и да записва от тях народни песни и митовете около появата им. По-късно в архивите на Даниел, дарени на Католическия университет в Перу, са намерени над 700 традиционни перуански песни, плюс още около 230 негови авторски произведения. Вдъхновен от фолклора на Андите, Даниел решава да напише музикална пиеса, в която да вгради фолклора на Перу.
Музикална история еп. 23: „The House Of The Rising Sun“ на „The Animals“
Така през 1913 година се ражда зарзуелата „El Condor Pasa“, в превод от испански „Полетът на кондора“. Зарзуела (или още сарсуела) е нещо като фолклорна оперета, характерна като жанр за някои латиноамерикански народи. Либретото е дело на Хулио де Ла Пас (псевдоним на драматурга от Лима - Хулио Бодуен). Действието се развива в миньорско селище в Перу от началото на XX век. Младият Франк е против малтретирането на работниците в мината от нейните собственици, но другите го обвиняват, че е неблагодарен към техните покровители. Той иска да напусне мината и се скарва с двамата собственици. Те са решени да накажат Франк, но единият от тях се оказва негов биологичен баща и това го възпира. Докато върви разказа за миньорите, които са роби на труда, тече и историята на двама пастири - момче и момиче -, които преживяват предбрачни вълнения. Денят на сватбата е празник за всички в града, но не и за онези в мината, защото те не могат да изоставят работата си.
Музикална история еп. 22: Музиката от филма „The Pink Panther“
Пастирите символизират за миньорите така желаната свобода. Песента „El Condor Pasa“ се свири по време на танца, който младоженците и техни приятели изпълняват, навлизайки в града. Танцът се нарича Pasacalle и затова песента, върху която го изпълняват, носи такова име. Pasacalle е латиноамерикански народен танц за двойки, който няма много общо с характерния за бароковата епоха танц „пасакалия“ от XVIII век. И така, биологичният баща на Франк присъства на тържеството, напива се и жестоко малтретира втория му баща, който в пристъп на отмъщение го убива. Другият съсобственик на мината разбира и веднага отива да отмъсти за убийството, но е посрещнат от Франк, който погубва и него. В самия край на последното действие се появява кондор, който за експлоатираните работници е символ на силата, здравето и най-вече на свободата. Кондорите в Андите са едни от най-големите и дълголетни птици. Те живеят най-вече в труднодостъпни местности. Любопитното при тях е, че при добри условия могат да изминат триста километра дневно, летейки около пет километра над земята. Толкова рядко жителите на тези земи виждат кондор, че го приемат като знак за своя нов живот на свобода и радостно крещят: „Ние сме кондори!“
Музикална история еп. 21: „Blowin’ In The Wind“ на Bob Dylan
Музикалната пиеса е поставена за първи път на 19 декември 1913 година в театър „Mazzi“ („Маци“) в перуанската столица Лима и оттогава там е играна над три хиляди пъти. В оркестъра, подбран за представлението, има виолончело, контрабас, флейта, кларинет, тромпет, тромбон и ударни инструменти. Пиесата включва две действия и една средищна музикална част на фона на парадна сцена. Именно тази част е инструменталът, който по-късно ще стане толкова популярен като самостоятелно произведение. За известно време оригиналният сценарий е изгубен. Във връзка със стогодишнината от създаването, през 2013 година, базирайки се на оригиналните ноти и текстове, музикологът Luis Salazar Mejia (Луис Салазар Мехия) възстановява цялата пиеса и тя бива издадена на компактдиск. Пиесата има общо седем музикални произведения, като се оказва, че „El Condor Pasa“ в оригинал е звучала доста по-бърза от всички по-късни свои версии. Още през 1933 година запис на песента е регистриран в Библиотеката на Конгреса на САЩ, като там тя е изсвирена на пиано. Любопитно е как Даниел Роблес е направил така, че тази музика да звучи като перуански фолклор. Ключът е в неговото прозрение, че перуанската народна музика ползва като основа пентатонична система. Това е термин от музикалната теория, с който се обозначава система от пет тона, разположени на равномерно разстояние един от друг. Същата система се ползва в музиката на различни народи по целия свят, като най-популярен пример е китайската музика.
Музикална история еп. 20: „I Want To Hold Your Hand“ на „The Beatles“
„El Condor Pasa“ има хиляди кавъри, като най-интересното е, че се пее с над триста вида текстове на над сто езика. Има и български вариант. През 1965 година музикантът Paul Simon (Пол Саймън) присъства на концерт на перуанската група „Los Incas“ (Лос Инкас) в Париж, където те свирят „El Condor Pasa“. Той е очарован от мелодията и веднага отива при ръководителя на групата Jorge Milchberg (Хорхе Милкберг), за да го попита дали може да я използва. Милкберг му отвръща, че няма проблем, защото това е перуанска народна песен от XVIII век. През ноември 1968 година групата записва инструментална версия на песента в парижко студио, като Саймън е поканен да покрие китарните части. Година по-късно, през ноември 1969 година, Саймън взима готовата инструментална мелодия, съчинява английски текст по нея със заглавие „If I Could“, влиза в студио на „Columbia Records“ в Ню Йорк и я записва с гласа си. Когато описва авторите, посочва себе си като текстописец, а музиката описва като народна с аранжимент на „Los Incas“. Песента излиза в албума на „Simon And Garfunkel“ (Саймън Енд Гарфънкъл) „Bridge Over Troubled Water“, издаден януари 1970 година. През септември същата година е издадена и като сингъл, чиято Б страна е „Why Don't You Write Me“. Саймън и Гарфънкъл са съпродуценти, заедно с Roy Halee (Рой Хийли). Дълги години „Bridge Over Troubled Water“ ще е най-продаваният албум в света с над двайсет и пет милиона пласирани копия. Там е и концертният кавър на дуета на „Bye Bye Love“ от „The Doobie Brothers“, за който вече сме ви разказвали.
„Музикална история“ еп. 10: „Bye Bye Love“ на „The Everly Brothers“
За албума ще имаме поводи да говорим и друг път. Макар да е много успешен, той е последният на дуото преди то да се разпадне поради актьорската кариера на Art Garfunkel (Арт Гарфънкъл). Песента достига до номер 18 в класацията на „Billboard“ и заема челни позиции на други места по света. В края на 1970 година един от синовете на Даниел, Armando Robles Godoy (Армандо Роблес Годой), завежда дело срещу „Саймън и Гарфънкъл“, за да бъдат признати авторските права на баща му върху музиката на „El Condor Pasa“. Чак тогава те разбират чия е песента. Съдебното дело минава почти приятелски и дори Армандо е признателен на музикантите, че са възродили тази класическа творба. В по-късно интервю той говори, че Пол Саймън и Арт Гарфънкъл много уважават чуждите култури и че просто са били подведени за произхода на парчето. Но били ли са подведени наистина? Оказва се, че действително Даниел Роблес стъпва върху мотиви от перуанска народна песен от XVIII век, озаглавена „Soy La Paloma Que El Nido Perdió“ „Аз съм гълъб, паднал от гнездото“. Версията на Роблес не върви по тази мелодия, но приликата е очевидна, така че не можем да обвиним Милкберг в погрешна информация. Иначе Пол Саймън се сприятелява с Хорхе Милкберг, включва „Los Incas“ в свое турне и продуцира първия им албум в САЩ. Текстът на „El Condor Pasa“ изразява желание за промени, еволюция и растеж, но и критика към тогавашното общество, което не съумява да се освободи от оковите на предразсъдъците си. На едно място се пее:
„I’d rather be a hammer than a nail.
Yes I would, if I only could, I surely would.“
„Предпочитам да съм чук, отколкото пирон.
Да, ако можех, със сигурност щях да бъда.“
Музикална история еп. 16: „If I Had A Hammer“
Това много напомня за песента „If I Had A Hammer“ (Ако имах чук), която е доста популярна в началото на 60-те в средите на кънтри певците. Саймън не е отявлен комунист, но е против войната във Виетнам, както се вижда от негови изказвания от онова време. А малко след като записва песента, тя става любима на боливийските социалисти.
В Перу „El Condor Pasa“ е първата най-известна песен и е нещо като неофициален химн на страната. През 2004 година там я определят като част от националното културно наследство. И до днес тя звучи навсякъде в южноамериканската страна – по медиите, в ресторантите, в концертните зали. Ima Sumag (Има Сумаг), перуанска класическа певица, записва своя неподражаема версия на парчето с видео, заснето на Мачу Пикчу, едно от Седемте чудеса на света. А филхармоничният оркестър на Лима, столицата на Перу, прави своя уникална обработка. Даниел не доживява версията на „Саймън и Гарфънкъл“. Той умира още през 1942 година. Любопитен факт от личния му живот е, че е имал дванайсет деца от двете си съпруги, които са сестри. Латиноамериканците винаги могат да ни изненадат със своята плодовитост. Перу и до днес увеличава населението си годишно с по над триста хиляди души. Армандо Роблес Годой, който е син на Даниел от втория му брак, става по-късно популярен кинорежисьор в своята страна. Именно той съдейства за възстановяването и популяризирането на целия архив на своя баща.
Музикална история еп. 13: „Johnny B. Goode“ на Chuck Berry
„El Condor Pasa“ е едно от поредните доказателства за силното влияние на латиноамериканската музика от началото на 60-те години в САЩ, което видяхме по различен начин и при много други артисти. Днес хитът е една от мелодиите, символизиращи културния код на Америка като цяло. „El Condor Pasa“ стига както до Космоса, така и до изследванията на Юнеско за отражението на културното наследство върху нашето съвремие.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
