Песента, на която се спираме днес, е инструменталната композиция „Man With A Harmonica“, създадена от Ennio Morricone за филма „Once Upon A Time In The West“ от 1968 година.
Музикална история еп. 28: „Those Were the Days“ на Mary Hopkin
За да вникнем в историята на композицията, преди всичко ни е нужно да навлезем в киноконтекста, в който е създадена. „Once Upon A Time In The West“ (в превод „Имало едно време на запад“) е много популярен американски филм, който доста отдавна достига и до българските зрители. Мястото, където се развива историята, е т.нар. „див запад“. Дивият запад е едно условно понятие за дивите предели на САЩ от втората половина на XIX век. То е свързано с мечтата на американците за Обетована земя, където всички граждани са свободни и равноправни. Филмът се запомня с играта на Henry Fonda (Хенри Фонда) и Claudia Cardinale (Клаудия Кардинале). Жанрът му е спагети уестърн. Така са наричани уестърните, снимани в Италия и режисирани от италианци, или със силно италианско участие.
Музикална история еп. 27: „Light My Fire“ на „The Doors“
А тук има много италианци. Като се започне от режисьора Sergio Leone (Серджо Леоне), мине се през помощник-режисьора Sergio Donati (Серджо Донати), след това през авторите на сценария Dario Argento (Дарио Ардженто) и Bernardo Bertolucci (Бернардо Бертолучи), и се стигне до автора на музиката за филма Ennio Morricone (Енио Мориконе). Леоне получава офертата за филма от „Paramount Pictures“. Това е същата филмова компания, чрез която през 50-те години Elvis Presley (Елвис Пресли) пробива в киното. На 21 декември 1968 година филмът е пуснат по европейските кина. Пет месеца по-късно, на 28 май 1969 година, е представен и на американска публика. Независимо, че е с дължина почти три часа, филмът става един от най-гледаните на европейския континент. В Америка, макар да е пусната с 20 минути по-къса версия, филмът е приет зле. Критиката твърди, че авторите не са запознати с културните и исторически корени на нацията. Така първоначално филмът не успява да спечели големи приходи, но по-късно е оценен като една от най-великите холивудски продукции, включена и в Националния регистър с американско културно наследство в Библиотеката на Конгреса на САЩ.
Музикална история еп. 26: „Green, Green Grass Of Home“ на Tom Jones
„Имало едно време на запад“ е един от онези филми, които стават класически, без дори да ги усетим. Той не е носител на нито една престижна награда за своето време и се счита за търговски провал в САЩ, особено на фона на предишните уестърни, правени от същите хора. Никой не очаква, че един ден този филм ще присъства в авторитетните списъци с най-великите световни филми за всички времена. Двете основни теми на филма са покоряването на запада и темата за отмъщението. Сюжетът върви плавно и с чести връщания в миналото, където спомените на персонажите разкриват тяхната мотивация и посока. Няма да можем да ви разкажем тук сюжета, тъй като той е доста дълъг и наситен, но можем да кажем някои важни неща, свързани с музиката.
Музикална история еп. 25: „El Condor Pasa (If I Could)“ на „Simon and Garfunkel“
Роман Енио Мориконе, както е рожденото му име, от много ранни години проявява силен интерес към свиренето. Това не е учудващо, тъй като баща му е известен тромпетист и дори синът също започва кариерата си, свирейки на тромпет. На 31 години Енио пише и първата си музика за цял филм. Случва се така, че макар да е написал едни от най-великите музикални произведения за филми, той не получава „Оскар“ чак до 2007 година.
Музикална история еп. 24: „Satisfaction“ на „The Rolling Stones“
Серджо Леоне и Енио Мориконе за известно време са съученици в музикално училище, но когато по-късно за пръв път се срещат по работа, Серджо първоначално не може да познае Енио. Сътрудничеството между Мориконе и Леоне е едно от най-плодотворните за световното кино. Работили са заедно по музиката за общо шест филма. Те вече имат доста сериозен успех със съвместната работа по три уестърна с Clint Eastwood (Клинт Истууд), известни като „Dollars Trilogy“ („Трилогия за долари“). Саундтракът към третата част от трилогията, „The Good, The Bad And The Ugly“ („Добрият, лошият и злият“), продава милиони албуми, а тематичната песен става международен хит. На нея ще обърнем внимание в друг епизод. След като трилогията завършва, Мориконе решава да се посвети на писане на музика за друг вид филми. Но получава ново предложение, което променя нещата. Основните идеи за песни по саундтрака към „Ones Upon A Time In The West“ му хрумват, докато седи в родната Италия, и по-точно във „Forum Studios“ в Рим, където паралелно работи по няколко неща.
Музикална история еп. 23: „The House Of The Rising Sun“ на „The Animals“
За времето, в което работят по трилогията, Серджо Леоне и Енио Мориконе постигат удивително сътрудничество. То прераства до такава степен, че Леоне първо дава на Мориконе сценария на филма, Енио пише саундтрака, а откакто вече той е написан, започват и снимките. Обикновено последователността е обратната и музиката се прави по вече готови кадри. Но Леоне смята, че музиката в голяма степен вдъхновява актьорите и придава още живот в тяхната игра. Той казва за Енио Мориконе, че не е негов композитор, а негов сценарист. Когато диалогът между персонажите не може да се получи, Леоне взема определен инструментален мотив от музиката и чрез него представя мислите и чувствата на персонажите.
Музикална история еп. 22: Музиката от филма „The Pink Panther“
Във филмовата музика има пет главни музикални теми, колкото са и основните персонажи. За всеки персонаж има отредена мелодия, която го характеризира и се появява при негово по-засилено участие в някоя сцена. Филмът е много дълъг, така че повечето от мелодиите се повтарят. Представете си само, че в първите 20 минути никой не говори абсолютно нищо, а само музиката и образите се сменят. От днешна гледна точка филмът наистина е доста протяжен, тъй като много набляга на емоционалната наситеност на всеки момент и на ритуалите преди стрелба. Кадрите са бавни и в едър план, диалогът е сведен до минимум, а всеки звук има своето важно значение. И хармониката, която нарушава тишината със своя рязък звук, има своята много важна роля в цялата картина.
Музикална история еп. 21: „Blowin’ In The Wind“ на Bob Dylan
Стремежът е да се изобрази чрез музиката дивия американски запад. Един от най-важните персонажи се нарича Хармоника. Ролята е дадена на актьора Charles Bronson (Чарлс Бронсън). Вероятно изборът на името му е предварително съгласуван с композитора. Това е призрачен и вглъбен в себе си персонаж, който винаги нагнетява напрежението със своята поява. Той свири на хармоника и музиката му е зловеща като самия него. Тя се появява в пет различни варианта в рамките на филма и всеки път заема централно място. В най-известния вариант, „Man With A Harmonica“, оркестърът и хорът в пълен състав подкрепят хармониката. За съжаление, в обложките на всички издания няма подробна информация около процесите на композиране и записване, което не ни позволява да знаем много детайли. Но ето нещо интересно, което не убягва на критиците. Персонажът, наречен Хармоника, е придружен от Франк Стрелеца, изигран от Хенри Фонда.
Музикална история еп. 20: „I Want To Hold Your Hand“ на „The Beatles“
За Франк също има разработени музикални теми, които го представят. Но понякога темите на Хармоника и тези на Франк се съчетават. Така двамата персонажи могат едновременно да са централни не само за историята на екрана, но и за музиката. По този начин Леоне и Мориконе постигат по-пълноценно въздействие върху публиката. „Man With A Harmonica“ е претворявана в много и различни песни през годините. Най-известните примери са „Little Fluffy Clouds“ на „The Orb“, където се чува в началото, и „Dub Be Good To Me“ на „Beats International“. Саундтрак албумът с продължителност 38 минути излиза за първи път през 1972 година и е издание на „RCA Victor“. През 2005 година излиза пълното издание на саундтрака от общо 27 части. За цялата си история саундтракът продава над десет милиона копия, много от които в Европа, най-вече във Франция. В албумите не се следва непременно редът, в който се изпълняват нещата и във филма.
Музикална история Еп. 19: „Ring Of Fire“ на Johnny Cash
Този саундтрак изиграва извънредно важна роля в утвърждаването на Енио Мориконе като голям композитор. В следващите десетилетия той ще остави след себе си и още множество богато аранжирани мелодии и те ще надживеят филмите, за които са писани. Според най-подробните списъци, Мориконе е допринесъл като композитор или като съавтор за музиката на над 500 филма, като за някои от тях е и диригент на оркестъра. Той пръв въвежда концертите със симфоничен оркестър, базирани изцяло на музиката от конкретен филм. Той е вярвал, че музиката не е талант и вдъхновение, както смятат повечето му колеги, а въпрос на фокус и владеене на занаята. Затова за него кратките срокове са най-силният мотиватор за работа. И има филми, за които цялата музика, включително партитури за десетки инструменти, е писана за един месец. Той не е композирал, свирейки на пианото, или на друг инструмент, а е мислил предварително всяка композиция и директно е пишел нотите. Енио е бил изключително дисциплиниран човек и е работил средно по десет часа дневно. Но заради присъщата си скромност той не се мести в Холивуд и не се влива в американското филмово общество. През повечето време си живее и работи в Рим и даже не владее английски. Никога не се научава да работи и с компютър. Умира на 91 години след усложнения, причинени при операция на бедрена кост.
Музикална история еп. 18: „Unforgettable” на Nat King Cole
„Имало едно време на запад“ също става част от трилогия. Следват „Имало едно време една революция“ (1971) и „Имало едно време в Америка“ (1984). Това няма защо да ви учудва. Вече сме говорили за мултимедийния франчайз и как един вече популярен сюжет би могъл да породи и много други след себе си. Но „Имало едно време на запад“ остава най-епичният от тези филми и именно той е сочен през годините от десетки култови кинорежисьори като основно вдъхновение в тяхната кариера.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
