Музикалната история днес е много свързана с киното. Ще си говорим за най-популярната мелодия от филма „The Godfather“ („Кръстникът“) от 1972 година, написана от Nino Rota.
Музикална история еп. 31: „In The Summertime“ на „Mungo Jerry“
Тази история започва още през 1958 година. Тогава Nino Rota (Нино Рота) пише музиката за филма „Fortunella“, режисиран от Eduardo De Filippo (Едуардо Де Филипо) и със сценарий на Federico Fellini (Федерико Фелини). Комедията разказва историята на бедно момиче, което си е внушило, че е дъщеря на заможен принц. Нино Рота и Федерико Фелини са много близки приятели и работят заедно по множество филми още от средата на 40-те години. За Нино, или Джовани Рота Риналди, както е рожденото му име, ще имаме много поводи да говорим. Не е учудващо, че той се занимава от ранна възраст с писане на музика. Роден е в музикално семейство през 1911 година. Обогатява таланта си в едни от най-престижните музикални академии - в Рим, Милано, както и във Филаделфия, САЩ. Започва като автор на музика за опера и балет, за да отдаде последните 40 години от живота си (до 1979 година) почти изцяло на филмите, за които е писал. Заради музиката му в „Кръстникът“ Нино си спечелва прозвището „Кръстник на филмовата музика“. Преди „Кръстникът“ той е работил по музиката за още 130 филма.
Музикална история еп. 30: „The Good, The Bad and The Ugly“ на Hugo Montenegro
Един от най-блестящите примери е музиката за филма „Romeo And Juliet“ („Ромео и Жулиета“) от 1968 година по едноименната трагедия на Уилям Шекспир. Явно Нино си харесва музиката от „Fortunella“, защото ползва мотиви от нея в още няколко филма след това. Такъв е примерът и с основната мелодия от филма, която може да се чуе в три различни варианта в саундтрака под заглавията „Melodia per fortunella“, „Me tocca de lavora“ и „Almeno per una sera sono principessa“. Една непотвърдена историйка, шестваща по медиите, гласи, че тъй като преди „Кръстникът“ Нино Рота никога не е работил с американци, а само с италианци, се допитва до своя приятел Федерико Фелини дали да поеме ангажимента, а Фелини му отговаря: „Ами опитай, американците поне плащат добре“. Но дали този разговор наистина се е провел, или е изфабрикуван от някой журналист, няма как да знаем.
Музикална история еп. 29: „Man With A Harmonica“ на Ennio Morricone
И така, младите американци за пръв път чуват песента на Нино Рота не от филма, а още през 1969 година, когато Angela Bacari (Анджела Бакари) я изпълнява в шоуто на Merv Griffin (Мерв Грифин). През същата година излиза и книгата „Кръстникът“ на Марио Пузо. Тя бързо става бестселър в САЩ и се превръща в основа за сценария на бъдещ филм със същото заглавие. Две години преди издаването на книгата, писателят Марио Пузо предвидливо си урежда среща с известната компания „Paramount Pictures“, като им дава правата върху недовършения ръкопис на романа. Малко след това от компанията официално обявяват, че ще заснемат филм по още неиздадената книга. Те не изменят на обещанието си, макар че последният им филм за мафията е търговски провал. Успехът на книгата и над осемте милиона продадени копия само за една година ги убеждават, че и филмът ще се продаде добре. Според продуцентския екип режисьорът трябва да е с италиански произход, както и актьорите, за да е още по-явна асоциацията с италианската фамилия Корлеоне. Първият, на когото предлагат режисирането на продукцията, е Sergio Leone (Серджо Леоне), за когото вече сме разказвали. Той отказва, защото тъкмо тогава работи по филма „Имало едно време в Америка“.
Музикална история еп. 28: „Those Were the Days“ на Mary Hopkin
Както навярно си спомнят по-редовните почитатели на рубриката, той става трета част от трилогията, започнала с „Имало едно време на запад“ от 1968 година. И други режисьори също отказват, включително и Francis Ford Coppola (Франсис Форд Копола), който определя сценария като евтин боклук. Но междувременно Франсис дължи много пари на „Warner Bros“ за предишен филм, който бил на загуба, така че в крайна сметка приема да режисира „Кръстникът“. Снимките започват още през 1971 година и сред звездите в актьорския състав са Marlon Brando (Марлон Брандо), Al Pacino (Ал Пачино) и други. Това е първа част от трилогията криминални филми за семейство Корлеоне, чиято история се развива между 40-те и 50-те години. Корлеоне е престъпна фамилия от италиански произход, живееща в Ню Йорк. Брандо играе ролята на Дон Вито Корлеоне, главата на фамилията, а ролята на малкият син на Вито, Майкъл Корлеоне, който по-късно става наследник на престъпния бизнес, е изпълнена от Ал Пачино. Както подобава на такъв филм, направена е и музика в аранжимент за симфоничен оркестър, като отговорен за написването й е Нино Рота.
Музикална история еп. 27: „Light My Fire“ на „The Doors“
Диригент е Carlo Savina (Карло Савина). Сингълът от филмовия саундтрак излиза през 1972 година, като също е издание на „Paramount“. Малко след това излиза и целият саундтрак албум. Там песента се чува в различни аранжименти под заглавия като „Sicilian Pastorale“, „Apollonia“, „The Godfather Finale“ и, разбира се, „Love Theme“. „Кръстникът“ взима три от десетте номинации за „Оскар“ през 1973 година и за период от 4 години е филмът с най-големи приходи в цялата история на световното кино, възлизащи на 190 милиона долара.
Музикална история еп. 26: „Green, Green Grass Of Home“ на Tom Jones
Най-известната песен е любовната тема, макар че самата любов е малко застъпена във филма. Песента за пръв път влиза в класациите на Америка в началото на април благодарение на пианиста Roger Williams (Роджър Уилямс) и неговата инструментална версия. След това, на осми април, втора инструментална версия се завърта в чартовете, този път на двамата пианисти Arthur Ferrante (Артър Феранте) и Louis Teicher(Луис Тайшър). Това става паралелно с навлизането на версията и на Andy Williams (Анди Уилямс), която е там едновременно с другите. Тя е озаглавена „Speak Softly, Love“ и нейният текст е на Larry Kusik (Лари Кюзик). Тя достига до номер 34 в основната класация на „Billboard“ при единайсетседмичното си задържане там. Записана е още на 18 февруари 1972 година, но в класациите е от април нататък. Чак на 22 април в класациите се появява и сингъл версията на саундтрака към „Кръстникът“, която се задържа там девет седмици и стига до номер 66. И за да е тотално разнообразието, на 28 април още една версия на парчето, този път на Al Martino (Ал Мартино), изиграл певеца Джони Фонтейн в „Кръстникът“, също влиза в чартовете.
Музикална история еп. 25: „El Condor Pasa (If I Could)“ на „Simon and Garfunkel“
Така за една седмица песента може да се намери в пет варианта в едни и същи класации, докато накрая Анди Уилямс отсвирва всичките и сам задържа интереса към нея до юли. Когато мелодията от саундтрака е номинирана за „Оскар“ в категорията за най-добра филмова музика през 1973 година, членовете на академията я дисквалифицират, след като научават за нейния по-ранен произход. Но тъй като се вижда, че песента наистина е достойна за награда, когато през 1975 година в същата категория е номинирана музиката от втората част на „Кръстникът“, участието е позволено, въпреки че песента фигурира и там. Наградата е поделена между Нино Рота и Carmine Coppola (Кармайн Копола). При първия неуспешен опит да бъде допусната до номинация, Нино казва в интервю, че темата в „Кръстникът“ звучи различно от начина, по който е аранжирана за предишния филм, а и си е негова и може да прави с нея, каквото си поиска. Излизат още и няколко вокални версии на „Love Theme“. Италианската версия на текста е „Parla Più Piano“. Пеят я хора като Gianni Morandi (Джани Моранди), Andrea Boccelli (Андреа Бочели) и други.
Музикална история еп. 24: „Satisfaction“ на „The Rolling Stones“
Френската версия, „Parle plus bas“, е най-популярна във варианта на Dalida (Далида), която впрочем също е с италиански произход. Песента се пее още на немски, украински, португалски и испански, като в Испания местната версия петнадесет седмици е на първо място в класацията им за сингли. Има текст и на сицилиански диалект за третата част от филма, излязла през 1990 година, като там Franc D’ambrosio (Франк Дамброзио) я изпълнява в ролята на оперния певец Антъни Корлеоне, син на Майкъл Корлеоне. Има и още десетки версии, част от които са ползвани за филми по цял свят. Жанровото разнообразие на версиите е голямо, като има и хип-хоп и хевиметъл варианти. В България си припомнихме парчето благодарение на Andy Garcia (Анди Гарсия), който през 2021 година пусна в своя Instagram профил видеоклип как стои с пура в ръка и слуша уличен музикант, който свири мелодията от филма със саксофон. Доволен от чутото, Анди му пуска пари и му се представя. Тогава той е поканен в България за снимките на „Непобедимите 4“. Дали музикантът предварително е знаел, че Анди Гарсия е участвал в третия филм от поредицата за Корлеоне, като там играе ролята на Винсънт, племенник на Майкъл Корлеоне, това така и не се изясни напълно. Но поне видеото стана причина да се заговори по света за българските улични музиканти и най-вече за тези с ромско потекло. А Анди превърна тази своя среща в интересна история, с която да активизира своите последователи.
Музикална история еп. 22: Музиката от филма „The Pink Panther“
„Love Theme From The Godfather“ става визитна картичка за творчеството на Нино Рота. За него предстоят още десетки филми, които ще облече в музика. А който и да попитаме днес за асоциацията му от филма „Кръстникът“, едно от първите неща, които изплуват в паметта, е емблематичната му песен.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
