В днешния епизод основна тема ще бъде песента „Killer Queen“ от 1974 година на британската рок група „Queen“.
Музикална история еп. 33: „Jolene“ на Dolly Parton
През 1974 година „Queen“ („Куин“) е вече група с история и два албума зад гърба си. Дотогава момчетата имат частичен успех в родната Англия, но по света не са толкова популярни. След като на 11 май изнасят шоу в Ню Йорк, те прекъсват първото си американско турне, тъй като китаристът Brian May (Брайън Мей) се чувства зле. Оказва се, че е болен от хепатит и спешно го настаняват в болница. Останалите се връщат във Великобритания и временно се настаняват в Монмутшир, Уелс, за почивка в студийния комплекс „Рокфийлд“. В него има и жилищна част. Междувременно Брайън се лекува от хепатита.
Музикална история еп. 32: Музиката от филма „Кръстникът“
Но тъкмо когато се възстановява, се влошава отново и му се налага операция на язва в стомаха. Останалите трима работят по новия албум. В един юнски ден вокалистът Freddie Mercury (Фреди Меркюри) написва текст. Това е нехарактерно за него. Обикновено той пише първо музиката. Но и тя не закъснява много и момчетата записват парчето. Брайън си спомня как лежи безпомощно в изолация. Телесното безсилие и непрестанните остри стомашни болки толкова го отчайват, че започва да си мисли, че никога няма да може да свири, а групата ще си намери нов китарист. Но тримата го навестяват в болницата и му пускат записа на „Killer Queen“, като му казват, че го чакат да се върне и да си запише китарните части. Съхранено е демо на първата версия на „Killer Queen“ от 14 юли, в която записаните вокални и китарни партии са много по-малко, отколкото в крайния вариант. Записът е реализиран в „The Quadrangle“ в „Rockfield Studios“.
Музикална история еп. 31: „In The Summertime“ на „Mungo Jerry“
Щом Брайън оздравява, групата в пълен състав довършва записите на тази и още песни в „Trident Studios“ в Лондон. Точната дата на завършване на „Killer Queen“ не е известна, но се знае, че е през август. В песента освен вокалист, Фреди свири на пиано и роял и записва част от беквокалите. Негово е и началното щракане с пръсти, което е едно от най-популярните в музиката. Брайън Мей свири на електрическата китара и също допринася с беквокали, както прави и Roger Taylor (Роджър Тейлър), който поема ударните. На баскитарата е John Deacon (Джон Дийкън). Това е класическият състав на групата, с който тя просъществува двайсет години.
Музикална история еп. 30: „The Good, The Bad and The Ugly“ на Hugo Montenegro
Фреди Меркюри разказва за песента още в годината на нейното пускане пред „New Musical Express“. Той казва, че с текста иска да покаже, че и хората от висока класа могат да бъдат кучки. Английската дума, която употребява, е „whores“. Но той допълва, че би предпочел всеки да интерпретира текста, както му харесва. В друго интервю пред „Melody Maker“Фреди говори, че никога не е срещал жена като тази в текста. Той допълва още, че всичко вътре е фантастика и че това е начинът на писане, който обича. Така че, ако се вярва на думите му, всички теории за реални лица, вдъхновили творбата, се обезсмислят. Е, предвид ексцентричния характер на Фреди, от него всичко може да се очаква. За разлика от други песни, по които е работил много дълго, текстът на тази го осенява една съботна нощ и той го нахвърля в тъмното, а на другия ден подрежда всичко в цялост.
Музикална история еп. 29: „Man With A Harmonica“ на Ennio Morricone
И въпреки че става бързо, той смята, че не е направено половинчато. Според него там няма компромис с качеството, което важи и за цялото творчество на групата. Брайън Мей също многократно споменава песента в различни интервюта, включително и в документалния филм „Days Of Our Lives“. Той твърди, че солото там е сред най-любимите му и че едно от големите предимства на парчето е неговата сложна конструкция, в която има място за всяка малка музикална идея, без нищо да натежава. „Killer Queen“, както и целият албум, в който е включена, е голямо отклонение от дотогавашното по-твърдо звучене на групата. Тя шокира феновете, но и подсказва на момчетата какво трябва да е бъдещото музикално звучене, което ще им донесе и най-големите успехи. Според Фреди всеки риск, който са поемали, им се е изплащал по-късно. Именно заради нейното по-меко звучене, първоначално Брайън има известни резерви към „Killer Queen“. Но впоследствие песента очертава повратния момент, в който светът чува за „Куин“.
Музикална история еп. 28: „Those Were the Days“ на Mary Hopkin
„Killer Queen“ е представена за пръв път на 11 октомври в Англия, а десет дни по-късно - в САЩ. Съпродуцент е Roy Thomas Baker (Рой Томас Бейкър). „Killer Queen“ е включена в третия албум на групата, „Sheer Heart Attack“, издаден през ноември 1974 година. Албумът дава началото на ново турне за групата.
Музикална история еп. 27: „Light My Fire“ на „The Doors“
Песента става първият международен хит на „Куин“. Тя стига до второ място във Великобритания и е първият успех на бандата в САЩ, достигайки номер 12 в най-авторитетната класация за музика „Billboard Hot 100“. В канадския чарт за сингли се придвижва до номер15. Песента отлично се представя и в други държави като Франция, Германия, Нидерландия, Норвегия, Австрия, Белгия и Ирландия, а също и в Австралия. Макар първоначално да не е предвиждана като сингъл, след издаването си тя продава над 250 000 копия. С тази песен Меркюри печели първото от поредица отличия на известните през 70-те години награди „Ivor Novello“. Две от най-популярните концертни версии на „Killer Queen“ са от Франкфурт за албума „Live Killers“ и от концерта в Монреал за „Queen Rock Montreal“. Но най-известното изпълнение е от концерт през 1974 година за британското музикално шоу „Top Of The Pops“.
Музикална история еп. 26: „Green, Green Grass Of Home“ на Tom Jones
Към юли 2023 година то е с близо 270 милиона гледания в YouTube. Често в живите си изпълнения групата прелива песента с другите от програмата си по начин, че да изглежда като част от по-дълга сюита. Песента е достойна за доклад по отношение на начина си на писане. Сложни хармонии в много части, две паралелни басови линии, както и характерните за групата китари, записани също в хармония. „Куин“ е може би групата с най-много достъпни записи на отделните писти в песните им. Така всеки вокал и инструмент може доста добре да се проследи и опише. В английската терминология съзвучието от множество елементи, записани в отделни писти и след това свързани, се нарича мултитракинг. Един интересен пример е началото на „We Will Rock You“, където над седемдесет тропащи крака и пляскащи ръце са записани и смесени в унисон.
Музикална история еп. 25: „El Condor Pasa (If I Could)“ на „Simon and Garfunkel“
В „Killer Queen“ това е приложено и при китарите, и при вокалите. Кабаретното звучене допълва тематичните текстове. Всеки, който познава добре ранния вкус на Фреди, знае, че Liza Minnelli (Лайза Минели) е сред най-любимите му артисти. За нея той казва, че обича начина, по който тя предава енергията си чрез музиката. Фреди твърди, че е написал текста за жена на повикване от висок клас. Килър Куин, Кралицата убиец, е жена, притежаваща три основни качества. Тя е от висок клас, тоест, води луксозен начин на живот, което я прави самодоволна, много е съблазнителна и същевременно е смъртоносно опасна. И както пишат критиците, целта на песента е явно никой да не се забърква с кралицата убиец и с подобни на нея. Музикалният директор Eric Hall (Ерик Хол) пък твърди, че песента е посветена на него и е писана като протест срещу някои негови действия.
Музикална история еп. 24: „Satisfaction“ на „The Rolling Stones“
В музикалните среди упорито се твърди, че Ерик е любимец на Фреди по онова време и той има несподелено сексуално влечение към него. Но тези легенди повече се захранват от Ерик след смъртта на Фреди, отколкото от самия Фреди. Трета версия твърди, че песента е метафора за самата група, но тя е най-малко застъпена където и да било. Можем да приемем версията на Фреди като най-достоверна. В текста има доста препратки към Франция. Цитираната в началото напитка „Moët & Chandon“ е марка скъпо шампанско. Има и реплика, за която се твърди, че е цитат на Мария Антоанета и дори Фреди го казва: „Let them eat cake, she says just like Marie Antoinette.“ („Нека ядат пасти“ - казва тя, също както Мария Антоанета.“) Според една доста разпространена история, когато народът щурмувал двореца Версай през 1789 година, френската кралица попитала какво искат. От охраната й отговорили, че хората са гладни и казват, че няма хляб. Тогава Мария Антоанета се разпоредила: „Щом няма хляб, да ядат пасти!“ Оттук е и българският израз „Пасти да яде“ като пренебрежително отношение към качествата на някой или нещо.
Музикална история еп. 23: „The House Of The Rising Sun“ на „The Animals“
Разгневени от това отношение, което показала Мария Антоанета, хората превзели двореца и това било началото на френската революция, станала причина и за обезглавяването на кралицата от републиканците. Но както се досещате, това е просто народна легенда. Всички биографи твърдят, че кралицата е била доста милостива към своя народ и често е организирала благотворителни вечери за бедните. Цитатът погрешно е приписван на Мария Антоанета и по нейно време вече се е употребявал във Франция. Има го дори в книга на Жан-Жак Русо, където той го приписва на друга френска аристократка. Оригиналният израз на френски е „Qu'ils mangent de la brioche“ („Нека ядат бриоши“). Бриош е хляб, обработен с мед и масло, който се продава по-скъпо от обикновения хляб. По закон френските хлебари са били задължени, когато свърши обикновеният хляб, да продават бриош на неговата цена. Така че дори и думите да са на кралицата, в тях няма пренебрежение, а напротив, прозорливо решение за народа. Щом няма хляб, да искат от хлебарите бриош. Но явно още тогава не е било прието добре и оттогава този устойчив израз обикаля света.
Музикална история еп. 22: Музиката от филма „The Pink Panther“
„Killer Queen“ продължава да живее в поп културата. Когато през 2002 година излиза мюзикълът „We Will Rock You“ по музика на „Куин“ и текстове на Ben Elton (Бен Елтън), Килър Куин е зла дама, управляваща музикалната индустрия. В нейния образ са се превъплъщавали различни актриси според това в кои театри се играе. През 2013 година певицата Katy Perry (Кейти Пери) пуска свой парфюм с това название и обяснява, че причината е нейното възхищение към Фреди Меркюри и споменът как тази песен я е впечатлила, когато е била петнайсетгодишна. А когато през 2018 година е заснет биографичният филм за групата „Bohemian Rhapsody“, събиращ приходи за фондацията на „Куин“ в подкрепа на борбата с ХИВ/СПИН, австралийската поп група „5 Seconds Of Summer“ („Файв секъндс ъф Съмър“) прави кавър на парчето.
„Killer Queen“ е песента, която дори със своето заглавие каза на света, че в музиката идва ново явление, което трайно променя хода на нейната история.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
