Днешната музикална история се занимава с един класически кънтри хит от 1973 година. Това е „Jolene“ на Dolly Parton.

Музикална история еп. 32: Музиката от филма „Кръстникът“

Историята на тази песен звучи като легенда, но не е. Тя е разказвана много често от самата Dolly Parton (Доли Партън). През 1966 година тя се омъжва за Карл Дийн Томас, собственик на компания за пътно строителство от Нешвил, Тенеси. Двамата и до днес твърдят, че имат отличен брак, макар рядко да се появяват заедно на публични места. Даже тя казва в интервю, че за всичките тези години само веднъж е бил на неин концерт. По същото време започва и звездната кариера на Доли. Нейните първи изяви са в групата на американския кънтри музикант Porter Wagoner (Портър Уагънър). Споменавахме за него в епизода за песента „Green, Green Grass of Home“ на Tom Jones (Том Джонс), която Уагънър пръв популяризира. Той дава известност и на доста други песни през 60-те и неговият бенд се радва на популярност. Когато Доли Партън влиза в него, първоначално публиката е недоволна и иска предишната певица, която си е спечелила почитатели.

Музикална история еп. 31: „In The Summertime“ на „Mungo Jerry“

Но Доли е талантлива и амбициозна и не само че става титулярна певица в групата, а паралелно с това записва и солови албуми. Вече споменавахме за първия й хит „Dumb Blonde“ от 1967 година, когато разказвахме за приноса на Curly Putman (Кърли Пътман). Колкото по-известна става Доли, толкова по-често пътува и е далеч от мъжа си. А тя държи на него. Малко след сватбата им Карл Дийн Томас все по-често посещава една конкретна банка в Нешвил. А на една от касите там работи червенокоса служителка, която е влюбена в него. „Тя ужасно се влюби в съпруга ми и той просто обичаше да ходи в банката, защото тя му обръщаше толкова много внимание!“ - казва Доли в интервю през 2008 година. „Беше се превърнало в нещо като шега между нас, когато му кажех: „По дяволите, ти прекарваш много време в банката! Не вярвам да имаме толкова много пари!““ Макар да подхожда с хумор, Доли е подразнена от червенокосата. В една своя концертна изява тя говори, че се е борела с тази жена като с дива котка. „Тя имаше всичко, което аз нямах.“ – допълва Партън пред „RPM“. „Беше висока метър и осемдесет и с дълги крака. Имаше всичко, което някои малки, нисички и подстригани човечета като мен нямат.

Музикална история еп. 30: „The Good, The Bad and The Ugly“ на Hugo Montenegro

И без значение колко красива може да е една жена, винаги е заплашена. Заплашена от други жени.“ Но истинското име на банковата служителка не е Джолийн. Горе-долу по същото време се случва и още нещо. Една вечер, докато Доли пее на сцената, сред публиката вижда прекрасно малко момиченце на около осем години, с гладка кожа, зелени очи и червени коси. Момиченцето е вперило очи в нея и очаква автограф. „Ти си най-красивото нещо, което съм виждала!“ – възкликва Доли и я пита как се казва. Името на момичето е Джолийн. Доли повтаря в ума си името „Джолийн, Джолийн, Джолийн, Джолийн...“ Звученето на името е доста мелодично и тя решава да го вгради в песен. Асоциацията с червената коса на Джолийн напомня на Доли за касиерката в банката. Текстът е молба към Джолийн да не отнема нейния мъж, независимо колко е красива, защото той е единствен за нея и тя не би могла да обикне друг. В друго интервю Доли казва, че според нея всяка жена може да се асоциира с героинята на песента. „Мисля, че жените харесват текста, защото всички знаем, че винаги има някой, който може да завърти главата на мъжа, когото обичате. Мисля, че всеки има този страх и това се случва постоянно.“ – допълва певицата.

Музикална история еп. 29: „Man With A Harmonica“ на Ennio Morricone

Песента е записана на 22 май 1973 година в „Studio B“ на компанията „RCA“ в Нешвил, Тенеси. Продуцент на записа е Bob Ferguson (Боб Фъргюсън). На 15 октомври същата година сингълът е издаден и бързо заема първо място в класациите в Америка. Тя е първата от пет поредни сингъла на Доли Партън, които стигат до номер едно в САЩ. Името на песента става и название на албума, издаден на четвърти февруари следващата година. В същия албум е и култовата песен „I Will Always Love You“, увековечена и от саундтрака към филма „The Bodyguard“ („Бодигард“) от 1992 година. Но това е друга история. Тук само ще кажем, че през 2018 година Доли твърди в интервю, че двете песни са били написани от нея в един и същи ден. Към песента „Jolene“ певицата е изразявала противоречиви чувства. Като по-млада твърди, че не обича да я пее пред публика и я приема за по-лична, но в по-късни интервюта това се променя и тя казва, че обича да я изпълнява в концерти.

Музикална история еп. 28: „Those Were the Days“ на Mary Hopkin

Студийната и последвалата я концертна версия на „Jolene“ носят на Доли Партън две номинации за „Грами“ - съответно за най-добър женски кънтри запис и най-добро женско кънтри концертно изпълнение на годината. Песента влиза в топ 10 на Канада, а във Великобритания стига до седмо място в местната класация за сингли. В песента участват много музиканти, което прави така, че да има известни разминавания в информациите кои са те. Но вероятно това са Stu Basori (Стю Басори), Dave Kirby (Дейв Кърби)и Jimmy Colvard (Джими Колвърт) - китари, Hargus Robbins (Харгъс Робинс) - пиано, Bobby Dyson (Боби Дайсън) – бас, Kenny Melone (Кени Мелоун) – барабани, Johnny Gimble (Джони Гимбъл) и Mack Magaha (Мак Магаха) – фидел (старинен инструмент, подобен на цигулката), Bobby Thompson (Боби Томпсън) и Buck Trent (Бък Трент) - банджо. В списъка има и четирима беквокалисти, част от вокална група от Нешвил, Тенеси. Когато китаристът Chip Young (Чип Йънг) умира през 2014 година, тази песен е посочвана като най-известното негово участие в музикалната история. Но той не фигурира във всички налични списъци. „Jolene“ е една от четири песни номер едно в класациите за Доли Партън само в рамките на 1974 година. Другите са „I Will Always Love You“, „Love Is Like A Butterfly“ и дуетната с Портър Уагънър „Please Don’t Stop Loving Me“.

Музикална история еп. 27: „Light My Fire“ на „The Doors“

Кавърите на „Jolene“ са стотици, като и самата Доли Партън твърди, че това е най-често изпълняваната нейна песен. Само две години след оригинала излиза и версията на Olivia Newton John (Оливия Нютън Джон). Тя не е издадена като сингъл в САЩ, но добива умерена популярност. По-късно Доли ще запише дуетна версия с Оливия. Miley Cyrus (Майли Сайръс), чиято кръстница е Доли Партън, също прави кавър на нейната песен. Други популярни артисти, в чието изпълнение може да се чуе, са Ellie Goulding (Ели Гоулдинг), Katy Perry (Кейти Пери) и други. Популярна е и рок версията на групата „The White Stripes“ („Дъ Уайт Страйпс“). Самата Доли прави нова версия на песента през 2017 година, заедно с „Pentatonix“ („Пентатоникс“) и с нея отново взимат „Грами“, този път за най-успешна кънтри вокална колаборация. Има и още един късен успех за песента, който се случва през 2014 година, когато нейна концертна версия от Гластънбъри влиза в класациите. Изключително рядко в музикалната история се случва песен на повече от 40 години да се върне в чартовете със свой късен концертен запис. През същата 2014 година „Jolene“ е включена и в „Залата на славата“ на „Грами“. Тя е и част от петстотинте най-велики песни за всички времена, събрани от списание „Rolling Stone“.

Музикална история еп. 26: „Green, Green Grass Of Home“ на Tom Jones

Колкото до бракът на Доли и Карл Дийн, той е пръв и последен и за двамата. През 2016 година те отпразнуват златна сватба с повторна венчална церемония. През същата година мениджърския отдел на Доли Партън получава писмо от дама на име Juline Whelan (Джулийн Уелън). Тя е медицинска сестра от Британска Колумбия - най-западната провинция в Канада, и по-точно от град на име Принц Джордж. В писмото си Джулийн разказва в подробности за детски спомен, който се припокрива с казаното от Доли в интервю за срещата си с момиченцето след концерта. Жената напълно отговаряла на даденото от Доли описание. Тя твърди, че не помни разговора си с певицата, но пази в архива си автографа върху нейна снимка. Говори как родителите й са искали да я заведат на концерта, тъй като тя много обичала нейната музика. Тогава е на десет години. Джулийн уточнява още, че може би е станала правописна грешка, тъй като името й се изписва не Jolene, а Juline, но това е напълно разбираемо. От мениджърския екип не дават никакъв отговор на Джулийн дали става дума за нея. Минало е доста време и вероятно много жени, жадни за медийна сензация, биха могли да се свържат с песента. Канадските медии разпространиха тази история и последното, което се разбра, беше, че Джулийн Уелън се надява да се срещне с Доли Партън на нейна изява във Ванкувър. Историята мълчи дали са се видели на концерта и успяла ли е Доли да си спомни нещо, виждайки стари снимки на Джулийн.

Музикална история еп. 25: „El Condor Pasa (If I Could)“ на „Simon and Garfunkel“

„Jolene“ остава най-известната песен на Доли Партън и в България, където тя има малко, но верни фенове, които продължават с внимание да я следват. В последно време тя се изявява най-вече като благодетел, дарявайки големи суми за благородни каузи. Но най-хубавото, което ни дарява, е голямата си дискография от албуми и сингли.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в SoundcloudSpotifyApple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни във Фейсбук, TikTok и Инстаграм