„The Last Note Of Freedom“ (в буквален превод „Последната нота на свободата“, или както един любителски превод предлага, „Последен зов за свобода“) излиза дванайсет години след соловия албум на David Coverdale (Дейвид Ковърдейл) – „Northwinds“. През всичките години между 1978 и 1990 година той е неделима част от легендарната рок група „Whitesnake“ („Уайтснейк“). Опитите да го привлекат за други проекти не сполучват. Песента е написана специално за филма „Days Of Thunder“ „Дни на грохот“.
Автор на музиката е композиторът от германски произход Hans Zimmer (Ханс Цимер), написал и повечето други песни от саундтрака към филма. По онова време Ханс е все по-утвърден автор на музика. Само четири години по-късно той написва част от музиката към класиката на „Дисни“ „The Lion King“ („Цар Лъв“). Текстът на „The Last Note Of Freedom“ е на Billy Idol (Били Айдъл). Повечето от вас познават Били като певец, но той е и текстописец. През същата 1990 година той е доста актуален с хита си „Cradle Of Love“. Филмът „Days Of Thunder“ е спортна екшън драма.
Той е режисиран от Tonny Scott (Тони Скот) и е продуциран от Don Simpson (Дон Симпсън) и Jerry Bruckheimer (Джери Брукхаймър). Изборът на Ковърдейл като вокалист на песента е направен от Tom Cruise (Том Круз), изиграл една от главните роли във филма и с дейно участие в разработването на сюжета му. Тогава Круз е на върха на кариерата си. Лично той се обажда на Дейвид. А дейвид е голям фен на музикалния продуцент на филма Trevor Horn (Тревър Хорн).
През същата 1990 година Тревър продуцира първите записи на Seal (Сийл), включително хитовата му песен „Crazy“. Когато получава обаждането, Дейвид Ковърдейл е по средата на турнето „Liquor and Poker world tour“ за промотирането на албума „Slip Of The Tongue“, издаден предишната 1989 година. Турнето включва 76 дати в Америка, Европа и Азия. Дейвид казва на филмовия екип, че графикът му е пълен, но при първия свободен момент ще се обади. И това се случва през май, когато Ковърдейл и групата му са в Калифорния.
Те прекъсват турнето, понеже Ковърдейл, преуморен от сгъстения си график, се разболява. Това доста понижава гласовите му способности и той веднага се възползва от едноседмичната пауза. „Бях по средата на турнето и притиснат от времето. Щях да кажа „не, нямам никакво време“. Но огромният морков, който привлече това старо магаре, беше да работя с Тревър Хорн.“ - говори Дейвид през 2001 година в интервю на Andrew J McNeic (Андрю Макнийс) за сайта „Melodic-rock“.
Ковърдейл взема чартърен полет и отива при Тревър. Той му е голям фен и за него това е най-великият продуцент, който е чувал. За Дейвид е привилегия да получи покана именно от него. „Бях болен по това време. Тъкмо бях приключил шоу в Сан Франциско и се възползвах от възможността да се върна в Тахо и да се прибера за малко вкъщи.“ - продължава разказа си Дейвид. По онова време той живее в красива къща, разположена в тих район на северния бряг на езерото Тахо. След кратка почивка той отново хваща самолета и лети до студиото. „Влязох в студиото и казах: „Тревър, аз съм болен като куче.
Ако не се разработя, поне ще съм имал удоволствието да свърша работата.““ - спомня си Ковърдейл. „Той ми предложи един голям сноп марихуана и това беше лекарството, от което се нуждаех, за да работя.“ Дейвид има късмет, че композирането на музиката и без това е излязло от графика, одобрен от „Paramount Pictures“. Така успяват да го включат в записите. Останалите музиканти не са известни, тъй като в списъка към саундтрака всички са изредени, но не е отбелязано кой в коя песен е свирил. Ковърдейл също не знае кои са били, защото повечето от тях не познава, а и когато отива, записът на музиката е почти готов.
Някои източници сочат, че Ковърдейл има принос с изсвирване на китарна партия и е отговорен за част от аранжимента. Но той по-скоро заварва една почти изработена песен. Ясно е само, че Steve Vai (Стив Вай), тогавашен китарист на „Whitesnake“, не е участвал със соло, каквито предположения има. „Беше странно, защото тогава имахме много публичност.“ - разказва още Дейвид. „Радиото в Америка искаше много от това нещо по времето, когато работех с Тревър. Но това беше само един ден работа, след който летях обратно до вкъщи.
А той беше под такъв натиск от David Geffen (Дейвид Гефен) да завърши записа, че не мисля, че това е сред най-добрите му смесвания. Така че предложих Chris Lord- Alge (Крис Лорд Алджи) да го преработи отново и те говореха парчето да е сингъл, за да имат в резерв и по-добра версия от тази в албума. (Дейвид има предвид саундтрак албума.) Никога не слушам този запис и това е тъжно, защото аз съм голям почитател на Тревър. Но просто тук мога да усетя, че той е под голямо напрежение и е направил компромис. Ако си изморен и си се претоварил, това ти прецаква перспективата. Аз знам това по-добре от който и да било друг.“ - завършва Ковърдейл. И наистина, той го знае по-добре от всеки друг.
Точно този момент е преломен в живота му. Три месеца след записа, турнето свършва и Дейвид се прибира разнебитен до крайност. Освен че ежедневно прибягва до марихуаната, която разваля гласа му, той пее уморително високи песни в популярния тогава глем метъл. Крещенето е невероятно. Записът от концерта в Донингтън парк в Лондон за фестивала „Monsters Of Rock“ ясно показва това на слушателите на радио BBC. Към това се прибавят гриповете и непрекъснатите скандали с новата му съпруга, актрисата и модел Tony Kitaen (Тони Китейн), която все по-трудно понася особения му характер. Между другото, Ковърдейл греши в спомена си, че самият Тревър работи по първоначалното смесване на „The Last Note Of Freedom“. По него работи Jay Rifkin (Джей Рифкин).
Поне така е отбелязано в обложките. Тревър ръководи работата на Рифкин. Филмът „Days Of Thunder“ е доста хитов. Печалбите му трикратно надвишават разходите по неговото създаване, дори и след като те екстремно са увеличени в края на снимките. Това е първият от поредица филми с участието на Том Круз и Никол Кидман, последван от „Far And Away“ („Далече, далече“) и „Eyes Wide Shut“ („Широко затворени очи“). Освен двамата, в звездния състав са още Robert Duvall (Робърт Дювал) и други популярни актьори. Същият авторски екип прави и култовия филм „Top Gun“ („Топ Гън“) от 1986 година, на който до голяма степен Том Круз дължи популярността си.
Естествено и сравненията между двата филма са непрестанни. В лентата Том играе ролята на Cole Trickle (Коул Трикъл) - самоуверен автомобилен състезател, сблъскващ се с невиждана конкуренция на пистата. Той е талантлив, но не знае как да постигне успех чрез таланта си. Животът го изправя пред изпитания, тестващи възможностите му. Филмът е посрещнат със смесени отзиви от критиците. Номиниран е на наградите „Academy Award“ в категорията за най-добър звук. Записът на „The Last Note Of Freedom“ е направен в студио на „Geffen Records“ в Лос Анджелис. Саундтракът е официално издаден на 26 юни 1990 година, ден преди премиерата на филма.
А песента е пусната като сингъл на първи октомври същата година от „Epic Records“. Парчето е определяно като пауър рок балада. Усеща се водещата роля на синтезаторите, което е нехарактерно за творчеството на Ковърдейл от този период. Най-дългата версия на песента е 5.44 минути, а версията за радио е 4.57 минути. Има и съхранен инструментал от едно от преизданията. Когато избират коя песен от саундтрака да се издаде за американския пазар като сингъл, се спират на Knockin On Heavens Dore на „Guns ‘n Roses“ („Гънс енд роузис“). Това решение все пак сработва, защото песента става хит в Америка, а и тя е адаптация на вече популярния там оригинал на Bob Dylan (Боб Дилън).
Но за нея ще разказваме в друг епизод. А „The Last Note Of Freedom“ е издадена като сингъл само за европейския пазар. Страна Б на сингъла съдържа две песни. Първата е класиката „Gimme Some Lovin'“, но не от оригиналната група „Spencer Davis Group“ („Спенсър Дейвис груп“), а на Terry Reid (Тери Рийд). Това, че се избира кавърверсията, е учудващо, защото във филма е ползван оригиналът. Вероятно се е забавило уреждането на авторските права. Втора е композицията „Car Building“ на Ханс Цимер.
Друг голям хит от този саундтрак е „Show Me Heaven“ на Maria McKee (Мария Макий). „The Last Note Of Freedom“ впечатлява със своята сложна, почти симфонична структура. Преходите от припеви към интродукции,също и пеенето от нисък към висок регистър, заслужават внимание. Саундтракът получава нелоши класирания, като в американската класация за албуми стига до номер 27, а в Канадската – до номер 10. Той стига до второ място в класацията за албуми на Норвегия и до четвърта позиция в британския чарт за сборни албуми. През 2013 година е издадена разширена версия на саундтрака, включваща 20 минути допълнителна музика. „The Last Note Of Freedom“ няма почти никакви кавъри.
Откъси от нея са ползвани от Тери Рийд, споменат преди малко, за парчето му „The Driver part II“ от 1991 година. В България го изпълнява Тома Здравков с групата си „Bad Boys“ („Бед Бойс“). След края на турнето Ковърдейл разпуска „Whitesnake“ и се отдава на двугодишна почивка, преди отново да посегне към музиката. Следващият му проект е с китариста Jimmy Page (Джими Пейдж) от „Led Zeppelin“ („Лед Цепелин“). „The Last Note Of Freedom“ няма големи успехи в класациите, достигайки само до номер 78 в британския чарт за сингли. Но затова пък остава в сърцата не само на феновете на Ковърдейл, но и на почитателите на рок музиката изобщо.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
