Днес ще разкажем за хита „Aquarius“ от култовия американски филм „Hair“ („Коса“) от 1979 година.
„Коса“ е базиран на мюзикъл със същото име от 1967 година. Музиката в него е дело на Galt MacDermot (Галт Макдермът). През 1966 година джаз критикът и музикален издател Nat Shapiro (Нат Шапиро) го запознава с актьорите Gerome Ragni (Джером Рагни) и Jim Rado (Джим Радо). Още от края на 1964 година двамата приятели замислят мюзикъл и започват да работят по текстовете му. Усилията им са да пренесат там реалното усещане за епохата. Вдъхновение черпят от улиците и хипи районите на Ню Йорк. Двама от основните герои са автобиографични, като войникът Клод е по идея на Радо, а Бергер, водачът на хипи общността, е замислен от Рагни.
По същото време в пресата гъмжи от статии за ученици, гонени от училище, заради дългите коси и принадлежността им към зараждащото се хипи движение, обявяващо се срещу войната във Виетнам. На този фон, в средата на 1965 година, разхождайки се в един музей, двамата виждат картина, озаглавена „Коса“. На нея е изобразен поп певеца Jim Dine (Джим Дайн), а до него гребен и отрязан кичур коса. Дългите коси символизират много неща за хипитата. Те отразяват не само бунта срещу войната, където косата се подстригва като знак за встъпване в служба. Дългата коса е едновременно символ на равенството между мъжете и жените и на свободата на изразяване на половата идентичност. Тя е и признак за нещо натурално, дадено от природата и пуснато да расте свободно.
Когато среща Радо и Рагни, Макдермът никога не е чувал за хипита и има коренно различен живот от тях. Носи къса коса, женен е, има четири деца и живее в Статън Айлънд, а не в Гринуич Вилидж, сборното място на такива младежи. Въпреки различията си, тримата работят отлично заедно. Макдермът пише първата музика за три седмици. Сред тези първи произведения е и „Aquarius“. Мюзикълът е отхвърлен за представяне в Бродуей и почти година се играе в по-малки нюйоркски театри, наричани с общото име „Off-Broadway“, както и в нощния клуб „The Cheetah“ в Ню Йорк, получавайки негативни отзиви от консервативната критика. През 1968 година е нает нов режисьор, включени са още импровизации, а музикалната част е разширена. В мюзикъла има 32 песни, за разлика от повечето му конкуренти, в които има до десет композиции.
Премиерата на обновения мюзикъл е на 29 април 1968 година в „Biltmore Theatre“ в Ню Йорк. Радо и Рагни изиграват мъжките главни роли – на Клод и Бергер, а „Aquarius“ е изпята от Ronnie Dyson (Рони Дайсън). „Коса“ не взима награда „Tony“ заради съдебен спор, а критиката още не го приема, но публиката го обиква и продуцентите го пускат едновременно на девет места в САЩ. Това е рекорд за времето си при първа година на мюзикъл. Скоро след това е направен и за лондонска сцена, а оттам насетне започват и десетките адаптации за други държави. Сърбия е първата по-близка до България страна, където е адаптиран през 1969 година. Мюзикълът е записван в студио от десетки състави през годините, което го прави най-успешният в историята, а песните в него - най-изпълняваните измежду писаните за Бродуей.
Тук няма да можем да разкажем обемната творческа история и сюжета на мюзикъла, затова ще се насочим към „Aquarius“. Тя открива мюзикъла. Това е песента, която хипи групата пее, докато Клод стои в центъра и мисли върху това, че е призован да тръгне към най-близката военна част, която ще се отправи към Виетнам. Във филма младежът не е от Ню Йорк и още не е част от общността, а се присъединява към нея, скитайки из града. В припева на „Aquarius“ младежите пеят, че е настъпила „Ерата на Водолея“ (Edge Of Aquarius). Хипи движението, като част от контракултурата през 60-те години в САЩ, е бунтарски настроено срещу ценностите на средната класа и конформизма от 50-те.
Според хипитата с 60-те години идва нова епоха – Ерата на Водолея, в която ще настъпи мир и разбирателство. Тя ще е време на просветление, в което хората от цялата планета ще преосмислят живота си и ще се обединят в общо братство. Около това кога започва тази Ера на Водолея има много дискусии. Продължителността й е 2160 години и се характеризира с изместване на пролетното равноденствие под различен знак. Водолеят е символ на обединението и се управлява от Уран. Различните астрологични изчисления дават и различни отговори кога започва нейната ера.
Колебанията варират от време преди 600 години до момент след хиляда години. Различни духовни учители, включително и българинът Петър Дънов, определят конкретни дни и години за начало на Ерата на Водолея. Хипи движението, което е доста повлияно от окултни идеи, възприема, че тя настъпва през 60-те. Може би конкретният повод е поредното предсказание за началото на тази ера, направено от агностика Samael Aun Weor (Самаел Аун Веор) за 1962 година. Ерата на Водолея се превръща в един от културните кодове на хипи движението. Ненадминатият по мащаби фестивал в Уудсток от 1969 година е под мотото „An Aquarian Exposition“ („Изложение на Водолея“). В първия куплет на „Aquarius“ се пее:
„When the moon is in the Seventh House („Когато Луната е в седми дом“)
And Jupiter aligns with Mars („и Юпитер се изравни с Марс,“)
Then peace will guide the planets („тогава мирът ще води планетите“)
And love will steer the stars.“ („и любовта ще направлява звездите.“)
Някои астролози твърдят, че това е безсмислица, защото Луната е в седми дом по веднъж дневно, а Юпитер се изравнява с Марс по няколко пъти в годината, образувайки т. нар. междупланетарен аспект. В астрологията домовете са дванайсет и са разположени в кръг съобразно 24-часовата обиколка на Земята около оста й. С други думи, Земята се намира във всеки от дванадесетте дома по два часа в денонощието. Принципът е сходен с този на зодиака, който също е кръг, делящ се на дванайсет месеца от целогодишната обиколка на Земята около Слънцето. При седмия дом, наричан от астролозите „дом на отношенията“, акцент е връзката на всеки с другия, с когото се обединяваме, за да постигнем нещо заедно. Същевременно Юпитер символизира успеха и самоусъвършенстването, а Марс е планетата на прогреса, творческия потенциал и стремежа за победа.
Така стихът ни казва, че когато осветим нещата, обединяващи ни в общи цели, и съединим успеха със стремежа към неговото постигане, тогава идва епоха на всеобщо щастие и това е Ерата на Водолея. Ето пример как изкуството взема на въоръжение елементи от астрологията, за да внуши индиректно едно послание. Идеята за включването на Ерата на Водолея е на Джим Радо, който сам е роден под този знак и прави свое изследване по темата. Той се свързва с астроложката Maria Crummere (Мария Кръмъри), на която екипът се доверява в избора на дати за представленията, съобразени с благоприятното разположение на небесните тела. Няколко странни истории са свързани с тези прогнози. Датата за представяне на мюзикъла в Мексико не е одобрена от астроложката и представлението е забранено от правителството на страната. В друг случай, в който Мария одобрява дата за Бостън, но е несъгласна с нейния избор, след представлението продуцентите са били съдени по повод съдържанието на текстовете. Въпреки тези неприятности, екипът не се консултира всеки път с астроложката. Ако всички неблагоприятни дати се избягват, представленията по света и приходите от тях биха били много по-малко.
На първи март 1969 година „The 5th Dimension“ (Фифт дименшън) пускат песен, обединяваща „Aquarius“ и „Let the Sunshine In“ - началото и финала на мюзикъла. Тази версия оглавява класациите за шест поредни седмици и печели две награди „Грами“ – за запис на годината и за най-добро групово вокално поп изпълнение. И до днес това е сред двата най-популярни варианта на песни от мюзикъла. Наред с петимата вокалисти от „The 5th Dimension“ в песента участват шестимата музиканти от „Wrecking Crew“ (Рекинг Крю), плюс още струнни и духови инструменти. „Aquarius“ е претворявана от артисти като „Joe Reisman and His Orchestra“ („Джо Рейсман енд хис оркестра“), Paul Jones (Пол Джоунс), Hugo Montenegro (Хюго Монтенегро), Paul Mauriat (Пол Мория), „The Cliff Adams Singers“ („Дъ Клиф Адамс сингърс“)и други. От най-голямата организация за авторски права за музика в САЩ -ASCAP обявяват, че „Aquarius“ е най-пусканата песен по радиото и телевизията в Америка през 1970 година.
Песента е под номер 66 в класация на „Billboard“ за най-великите песни за всички времена и под номер 33 сред стоте най-популярни песни от американското кино през XX век на „AFI“. Макдермът коментира в интервю: „Aquarius“ има леко усещане от Уест Индия (топоним за регион в Америка между Персийския залив и Карибско море). Опитвах се да го направя космично и то стана твърде космично! Джим (Джим Радо) каза: „Децата никога няма да изпеят такава песен.“ Съгласих се. Беше единствената песен, която пренаписах.“ По-късно той изсвирва с групата си песента така, както звучи първоначално. През 1979 година Макдермът решава да направи нова адаптация на музиката от „Коса“. Поводът е филм по мюзикъла. Макдермът събира биг бенд и го нарича „New Pulse Jazz Band“ („Ню пълс джаз бенд“). Това е сред първите джаз групи, в които има и синтезатор.
Дванайсетчленният състав, чието изреждане ще спестим, изсвирва цялата музика от саундтрака. Там парчето се изпълнява от 21-годишната Renn Woods (Рен Уудс) и вокален хор. Днес може да се намерят записи на „Aquarius“ от първия и втория състав, представили мюзикъла в Ню Йорк. Освен това са запазени още десетки версии на различни езици, представяни по света. Примери са записите от Германия (1968), Великобритания (1968), Бразилия (1969), Финландия (1969), Аржентина (1971), Япония (1971), Австралия (1992), Чехия (1996), Русия (2000), Австрия (2001), Испания (2010) и много други. При поредното представяне в Лондон през 1993 година към текста на „Aquarius“ е прибавен и още един финален куплет. Последното по-известно представяне на мюзикъла в родния му Бродуей е от 2009 година, като тази негова нова версия е номинирана от „Tony“ за най-успешна възстановка на стар мюзикъл. В някой следващ епизод ще поговорим и за другата още по-известна песен от мюзикъла и филма „Коса“ - „Let The Sunshine In“.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
