В днешния епизод ще се потопим в творчеството на френския композитор Paul Mauriat с една от най-хитовите му песни - „Love Is Blue“ от 1979 година.
Историята ни пренася в 1967 година. Датата е осми април, а мястото - голямата бална зала в преустроения дворец Хофбург в центъра на Виена, Австрия. На финалите сме на дванадесетия песенен конкурс Eurovision („Евровизия“). Професионално жури подрежда песните в конкурса. На първо място е Великобритания с песента „Puppet On A String“ на Sandie Shaw (Санди Шоу). На второ място е Ирландия с „If I Could Choose“ на Sean Dunphy (Шон Дъмфи). Трета е Франция с „Il doit faire beau là-bas“ на Noëlle Cordier (Ноел Кордие).
А извън основната тройка, на четвърто място, е изненадата на конкурса. Малката Вики, която е само на седемнайсет години. Тя представлява Люксембург. Колкото и изненадващо да е за някои, Люксембург е една от първите седем държави, които участват в „Евровизия“. Освен нея, през 1956 година в първия такъв конкурс участват още Италия, Франция, Германия, Белгия, Нидерландия и домакините от Швейцария. Люксембург продължава редовното си включване и през следващите години. През 1961 и 1965 година страната печели конкурса, а през 1966 година е негов домакин. Когато идва 1967 година, страната отново участва, представлявана от Vicky Leandros (Вики Леандрос). Историята на Вики е много сходна с тази на Errol Brown (Ерол Браун) от „Hot Chocolate“ („Хот Чоколет“).
Тя е гъркиня по произход и нейното истинско име е Василики Папатанасиу. Дъщеря на музикант, тя от малка има интерес към това изкуство. Когато е много мъничка, родителите й напускат родния остров Корфу и отиват в Западна Германия, където нейния баща търси по-добра сценична реализация за себе си. Оставят Вики вкъщи на грижите на нейната баба, а когато става на осем години, я взимат при себе си в Германия. После родителите й се развеждат и тя остава при баща си. Баща й става неин мениджър и пише първите й песни. Когато през 1967 година получава предложението да представлява Люксембург на „Евровизия“, Вики е едва седемнайсетгодишна, но вече с две години сценичен опит.
И така, тя изпълнява песен на френски със заглавие „L'amour Est Bleu“. Автор на музиката е André Popp (Андре Поп), текста е на Pierre Cour (Пиер Кур), а диригент на оркестъра е Claude Denjean (Клод Денжан). Текстовете в общи линии се припокриват като смисъл и на всички езици описват различните емоции, през които минават хората в любовта, използвайки за тяхното илюстриране цветове и елементи от природата. Например, удоволствието от любовта е в син цвят, а болката от нея е в сиво. Това е една от малкото на брой песни, които не са в първата тройка на „Евровизия“, но си спечелват статут на хит, заедно с „Nel blu dipinto di blu“ на Domenico Modunio (Доменико Модуньо), популярна още и като „Volare“, и „Eres Tú“ на „Mosedades“. Веднага амбициозната Вики записва „L’amour Est Bleu“ на още няколко езика и я издава като сингъл в общо деветнайсет различни държави.
По това време Вики пее на осем езика. Английската версия е „Love Is Blue“, немската е „Blau wie das Meer“, италианската е „L'amore è blu“ с автор на текста Bryan Blackburn (Брайън Блекбърн), нидерландската е „Liefde is zacht“ и т.н. Така „Love Is Blue“ става европейски хит с известни успехи и в Япония, и в Канада, където стига до номер 40 в класациите. Японският успех е подпомогнат и от кавъра на местната певица Ryoko Moriyama (Риоко Морияма). Един от кавърите, направен в инструментална версия, се оказва още по-решаващ за популяризирането на мелодията и извън Европа. Когато Paul Mauriat (Пол Мориа) записва песента в края на 1967 година със своя оркестър, тя успява да постигне голям успех. Това е първата песен, писана от французин, която стига до първо място в класацията на списание „Billboard“ в САЩ. Пол чува композицията, тъй като е продуцирана от същата фирма, която издава неговата музика - „Phillips Records“. Той не я харесва, но все пак решава да я запише. Диджей в Минеаполис, САЩ, пуска версията на Пол по радиото и веднага към него заваляват обаждания с поръчки от слушатели.
Пол включва „Love Is Blue“ в албума „Le Grand Orchester de Paul Mauriat“. Излиза през януари 1968 година. Песента пет седмици е номер едно в класацията на списание „Billboard“, като това се случва малко след нейното излизане, през февруари и март 1968 година. За цялата година песента е поставена на второ място по популярност. В Канада също достига до втора позиция. Във Великобритания стига до номер 12, макар хората вече да са я чували от Вики преди това. Любопитното е, че „Love Is Blue“ продава под 30 000 копия във Франция, докато в САЩ продава над два милиона сингъла и над 800 000 копия на албума „Blooming Hits“, в който е включена. Песента става част от много филми и сериали през годините. Кавърите са стотици и плъзват по целия свят.
Може да се чуе на най-различни езици. Само в Индия има поне три версии, най-старата от които е за филма „Chitti Chellelu“, където я изпълняват SP Balasubrahmanyam (П. С. Баласубраманям) & P.Susheela (П. Сушиила) под заглавието „Ee Reyi Theyanadi“. Китай обаче изпреварват индийците и още през 1968 година се появява версия на Betty Chung (Бети Чънг). И в Европа се прави къде ли не. Испанската версия е на Raphael (Рафаел) („El Amor Es Azul“), италианската е на Elio Roca (Елио Рока) („L'amore è blu“), като има и вариант на Maurizio Arcieri (Маурицио Арчиери), Финландската е на Jukka Kuoppamäki (Юка Куопамаки) („Rakkaus on sininen“), нидерландската на Helgi Sallo (Хелги Сало) („Arnm on nii hell“). И още много други. Има я даже и на македонски, изпълнена от Љупка Димитровска (Любка Димитровска) („Љубовта е сина“).
Колкото до Вики Леандрос, тя все пак успява да донесе първото място за Люксембург на „Евровизия“, макар и чак през 1972 година с песента „Après Toi“.
През 2011 година Вики отново записва „L’amour Est Bleu“ в дует със „Scooter“ („Скутер“„). А когато през 2006 година Атина приема „Евровизия“, песента е включена в композиция, която е част от програмата за полуфинала.
Това не е нито първи, нито последен случай, в който Пол Мориа прави кавър на вече познато парче. Също както своя колега Hugo Montenegro (Хюго Монтенегро), за когото сме разказвали, той претворява популярни мелодии от стотици композитори. Така той има версии на едни от най-големите световни хитове като „El Condor Pasa“, „Woman in Love“, „Careless Whisper“ и други. Някои от тях стават известни благодарение на Пол. Такъв е примерът с „Toccata“ - една почти неизвестна песен на френския композитор Gaston Rolland (Гастон Ролан) от 1950 година. Пол я прави в две различни версии във времето - съответно през 1973 и 1988 година. По същия начин той прави втора версия на „Love Is Blue“ през 1979 година, която днес по-често се пуска по радиостанциите. А освен това, има и още една обработка на песента, правена от Мориа - „Love is Still Blue“ от 1977 година. Но безспорно версията от 1979 година, която изцяло се съобразява с първата от 1968 година като оркестрация, е най-често пусканата по радиостанциите.
„Love Is Blue“ е пример за песен, която става международен евъргрийн. Независимо дали като инструментал, или изпълнявана на някакъв език, тя носи своето синьо очарование в мелодията си. А Пол Мориа единствено дава тласък на нейната популярност, с което си спечелва име на утвърден композитор.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
