През 1979 година британската рок група „The Police“ издават „Roxanne“. Днес връщаме лентата, за да разкажем нейната история.
„Roxanne“ е написана от Sting (Стинг), басист и вокалист в групата „The Police“ („Полийс“). Ето как се случва това. През октомври 1977 година групата е в Париж. Това е спирка от тяхно международно турне. Парите на трите момчета са оскъдни и те се натъпкват в една стая на евтин хотел. Пристигнали са предишния ден от Нидерландия с колата на Andy Summers (Анди Съмърс), китариста на бандата. Имат планиран съвместен концерт с групата „The Damned“ („Дъ Демнд“) в клуб „Nashville“.
Малко след като пристигат в хотела, им казват, че концертът е отменен и другата група се е върнала в Англия. Това ядосва всички, но те така или иначе са резервирали и платили стаята си и остават в Париж. И от това произтича една много парижка история. Хотелът се намира в „Кварталът на червените фенери“. И друг път сме имали възможност да кажем, че това са места със силно развита проституция. Близо до хотела има сексшоп, а около двете сгради се разхождат проститутки, облечени в евтино и оскъдно облекло. „Това беше първият път, когато видях проститутки по улиците и тези мацки бяха наистина красиви.“ - казва Стинг в интервю четири години по-късно.
„В главата ми се въртеше някаква песен и си представях, че съм влюбен в едно от тези момичета.“ - допълва той. Във фоайето на хотела Стинг попада на интересна находка - отлепен от стената плакат за предстоящо представление на „Сирано Дьо Бержерак“ от френския драматург Едмон Ростан. Стинг добре познава театралната сцена, а и все пак, като бивш учител по английски, доста часове е преподавал драматургията на Шекспир и други такива неща. В пиесата на Ростан, посветена на друг велик драматург, Савиен Еркюл Сирано, се разказва за младия поет, който е кадет във френската армия. Той е тайно влюбен в братовчедка си Роксана, с която се разбират прекрасно, но като приятели.
Сирано дълго време не смее да й признае любовта си, като една от причините е, че се чувства грозен. Той има голям нос, заради който често му се присмиват, при това зад гърба. Не биха посмели да му се подиграват в лицето, понеже е много добър във фехтовката, а и има сприхав характер и силно развито чувство за справедливост. Един ден Роксана се влюбва в друг войник от поделението на Сирано - младия новобранец Кристиан. Роксана моли братовчед си да го покровителства. Сирано не го харесва, но постепенно двамата стават приятели и Кристиан споделя за любовта си към Роксана. Той му казва, че се страхува да говори с нея, защото тя е много по-умна от него. Тогава Сирано му предлага той да пише писма до Роксана от негово име, а Кристиан само да ги подписва. Така Роксана се влюбва в Кристиан, смятайки, че писмата са изпращани от него. Двамата се венчават набързо, а след това Кристиан заминава на война.
След дни Роксана научава, че е убит на фронта и съсипана от тъга постъпва в манастир. Сирано полага грижи за нея, но не посмява да й каже истината за писмата. Години по-късно Сирано е тежко ранен от свои безчестни врагове и с последни сили едва успява да се добере до манастира. Когато пристига там, той е готов да признае всичко на Роксана, но тя вече е разбрала. Малко след това Сирано умира в ръцете на своята любима. Това е една история за несподелената любов, която става доста популярна. Стинг оглежда красивите проститутки, взира се в портрета, отпращащ към Роксана, и си мисли за текст, с който да призове тези момичета да не продават телата си. Хрумва му мелодия в стил боса нова, характерен за бразилската музика. Той я свири на китара с найлонови струни, където звукът е малко по-различен от този при традиционната акустична китара с метални струни.
И така, момчетата нямат много материал за новия си албум, така че по време на репетиция изпробват парчето на Стинг. Тогава те репетират във Финчли, квартал в Северен Лондон, във влажното мазе на Анди Съмърс, наскоро присъединен в групата, замествайки предишния китарист Henry Padovani (Хенри Падовани). Барабанистът Stewart Copeland (Стюарт Коупланд) предлага да променят ритъма от боса нова на танго. След това неколкократно променят ритъма. Стюарт измисля да звучи като реге парче, а по негови инструкции Стинг съобразява и бас линиите с новото построение.
Буквално за един следобед те успяват да достигнат до крайния вид, в който „Roxanne“ зазвучава. През януари 1978 година песента е записана в „Surrey Sound“, студио от веригата „Surrey Studios“, намиращо се в град Ледърхед, графство Съри, Англия. Мястото е съвсем близо до Лондон, което го прави удобно за всички, и неслучайно там Стинг и компания записват цели два албума. Студиото е преустроено жилище с големи стаи в тих район и е малко по-евтино от други места. Но и групата още не е така известна, а и това е първият им албум. Собственик и основен звукоинженер на студиото е Nigel Gray (Найджъл Грей), който става и копродуцент на сингъла и последвалия го албум.
Когато записват вокалната партия на Стинг, става малък инцидент. Той пада назад върху пианото, което се намира срещу микрофона му. На други места се казва, че е мислел, че е затворено и опитал да седне отгоре му, но капакът му бил отворен. Звукът, който се отделя от пианото при съприкосновението на Стинг с него, по особен начин резонира с началото на песента, което предизвиква смях у вокалиста. Моментът е доста ефектен и е оставен в записа. Даже е описан и в обложката. „Полийс“ са известни с това, че оставят в записите си всякакви пукания, щракания и какви ли не странични шумове, за да им придадат автентичност. Когато групата решава да пусне „Roxanne“, почти никой не я забелязва в родната им Англия.
По онова време пънкрок вълната е превзела класациите и за парчето няма място там. Miles Copeland (Майлс Коупланд), брат на барабаниста Стюарт, който тогава е мениджър на групата, отива един ден да чуе материала за новия албум. Момчетата му пускат всички песни, а „Roxanne“ оставят като последна. Всички разказват, че са били много смутени да представят такава песен на своя мениджър, защото тя звучи много по-различно от другия им материал. Много по-мелодична и баладична е от останалите неща. Но Стюард съвсем неочаквано за тях много я харесва и я носи в „A&M“.
Той сключва сделка с компанията и те я пускат на седми април като сингъл, като от страна Б на малката плоча е поставена „Peanuts“. Реакцията към „Roxanne“ е вяла, независимо от добрите отзиви в пресата. При подписването на сделка с някоя група, практиката е от компанията да дадат и някакъв аванс. Но тъй като не са сигурни в успеха, Майлс се договаря само за пари от продажбите. От BBC отказват да го пуснат в програмите си, тъй като в текста се пее за проститутка. От компанията „A&M“ решават да се възползват от това и пускат рекламни плакати с надпис „Забранено от BBC“. Но и това не дава резултат. Момчетата са ядосани от забраната. Стинг коментира пред медиите, че това не е неприлична песен, в която се говорят мръсотии. Наистина, предназначението на текста е напълно обратното на това и той говори как един мъж се влюбва в лека жена и й казва, че трябва да си намери по-прилична работа.
Съветва я да не продава тялото си и й казва, че заслужава едно по-добро бъдеще. Да, и Стинг не е очаквал „Roxanne“ да стане хит, понеже е по-мрачна от останалите им песни, но не би искал да я забраняват. След това групата е ангажирана да участва в записи на композитора Eberhard Schoener (Еберхард Шойнар) в Германия, където го придружава и в концерти. „Roxanne“ е пусната и в САЩ на девети февруари 1979 година, но пак никой не я забелязва. Всичко се променя, когато един диджей в Остин, Тексас, много харесва песента и я завърта в своята станция. Негов колега от Бостън, Oedipus (Одипъс) също проявява интерес и започва постоянно да я пуска. А по това време групата вече прави своето американско турне.
Веднага от американския клон на „A&M“ се срещат с „The Police“ и подписват договор за издаване там. Когато албумът „Outlandos D'Amour“, в който е включена „Roxanne“, излиза на 2 ноември 1978 година, той се радва на добър успех благодарение именно на нея. Парчето се промъква до номер 32 в класацията за сингли на „Billboard“. Когато сингълът е преиздаден и в Англия на 12 април 1979 година, най-после и там той пробива класациите, достигайки номер 12. От този момент нататък „The Police“ най-сетне успява да спечели любовта на публиката. До края на 1979 година групата има два хита, стигнали до номер 1 в класациите - „Message In A Bottle“ и „Walking On The Moon“. Така „Roxanne“ е повратна точка за бандата и от нея нататък успехът в продължение на години ще е само възходящ. Песента е под номер 388 в класацията „500 най-велики песни за всички времена“ на списание „Rolling Stone“, а „VH1“ го класира под номер 88 в своя списък. От 2008 година песента е и в „Залата на славата“ на „Грами“.
Кавърверсиите на „Roxanne“ са разнообразни. Но може би по-интересно е как самият Стинг я преразглежда през годините. Първо се появява негова концертна солова версия от 1982 година за албума „The Secret Policeman’s Other Ball“. Други популярни негови изпълнения са ремиксираната версия от рапъра Puff Daddy (Пъф Дади) от 1997 година, както и концертен вариант от 2003 година при въвеждането на „The Police“ в „Залата на славата на рокендрола“. Четири години по-късно момчетата от „The Police“ са и на наградите „Грами“, за да промотират новото си турне за 30-тата си годишнина чрез тази песен. Още през 1983 година те пускат и нейния инструментал като сингъл за японския пазар. Общо три видеоклипа са заснети през годините за „Roxanne“.
Песента има значително присъствие и във филма „Moulin Rouge“ („Мулен Руж“) от 2001 година, където е комбинирана с други и в саундтрака е със заглавие „El Tango De Roxanne“ („Тангото на Роксана“). През 2022 година откъси от парчето стават част и от „Redlight“, песен на шведската „Swedish House Mafia“. Така, чрез своето влияние и с многобройните си фенове, „Roxanne“ задава стила на едно ново явление в световната музика. Песента е и първата по-сериозна заявка на Стинг на сцената, а той е важна част от съвременната музикална история.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts