„Hot Chocolate“ е британска група, създадена в края на 60-те от вокалиста Errol Brown (Ерол Браун) и басиста Tony Wilson (Тони Уилсън) от Уест Хампстет, Лондон. Окончателното им име е дело на продуцента Mickie Most (Мики Моуст), когото сме споменавали и в предишни епизоди. Иначе за пръв път им е предложено от Mavis Smith (Мейвис Смит), секретарка от пресслужбата на „Apple corps“. Легендата разказва, че е пила горещ шоколад по това време и е направила асоциация със звученето, а и с цвета на кожата на членовете в групата. Но това не е съвсем потвърдено. Популярността им нараства с все по-засилващата се роля на диското в средата на 70-те години. „Hot Chocolate“ са едни от малкото хора, които във всяка година в периода на 70-те имат по един хит в британския чарт за сингли. Това успяват да направят само още двама артисти – Diana Ross (Даяна Рос) и Elvis Presley (Елвис Пресли). През 1976 година правят най-големия си хит „You Sexy Thing“, на когото ще посветим друг епизод.
А през 1978 година създават „Everyone’s A Winner“ (на места се изписва и като „Every 1’s A Winner). В превод заглавието е „Всеки един е победител“. Музиката и текста са дело на вече споменатия Ерол Браун. Ерол е интересна личност. Той е роден в Кингстън, Ямайка, а детството си прекарва основно с един родител и това е майка му, която работи като секретарка. Баща му е полицай и рядко се вижда със сина си. За него Ерол е бил нежелано дете, плод на случайност. Когато майката на Ерол заминава за Англия, го оставя на негова леля, с която той прекарва пет години. Майката се установява в Лондон и след известно време успява да спести достатъчно, за да запише сина си в частно училище и тогава го прибира при себе си.
По-късно той говори, че липсата на здраво семейство оказва влияние върху емоциите на човек, което той е усетил и в личен план. Когато на дванайсет години се мести при майка си в Англия, това е като културен шок за него. Но пък има щастието да попива от новите музикални течения в рок и соул стилистиката, откъсвайки се от ямайските мелодии, по-познати му дотогава. Така, когато Ерол започва да пише музика, успява да създаде специфичен стил, в който рока и соула са две еднакво застъпени съставни части. Когато е още момче, майка му умира на 38 години и той остава напълно сам. Не е имал братя и сестри. Песента „Emma“ от 1974 година е вдъхновена от майка му. След поредния житейски удар, Браун безцелно се мотае със съседските момчета в Уест Хампстет. Част от тях също са деца от британските колонии и се занимават с музика.
Тогава идват и първите мелодии. Те са реакция на сполетелия го шок от това, че за пореден път е останал сам. Едно от момчетата, Тони Уилсън, е човекът, който му предлага да пише песни за тяхна бъдеща група. Така Ерол решава, че ще се пробва в музиката, но без някакви сериозни амбиции. Групичката се събира и повлияна от голямата популярност на „Бийтълс“, записва хита на John Lennon (Джон Ленън) „Give Peace a Chance“, само че в реге версия. Когато един продуцент го чува, е възмутен от звученето и им казва, че няма как да се издаде без съгласието на самия Ленън. Казва им, че ще го прати до неговия екип. Момчетата се засмели невярващо. По онова време всичко, свързано с „Бийтълс“ , е емблематично. Скромното ямайско момче не подозира, че седмица по-късно Ленън ще каже на екипа си, че много харесва версията на парчето и ще покани младата група, която дори още няма име, да бъде продуцирана от компанията на „Бийтълс“ - „Apple Records“.
За съжаление, компанията спира дейността си малко след това и не се стига до други записи. Но този начален успех окрилява младите Ерол и Тони и те отиват директно при Мики Моуст. Той чува няколко техни песни и казва, че ще ги даде на своите изпълнители да ги запишат. Минава известно време преди да го убедят, че и самите те имат потенциал да запишат нещо. Още първата им песен, която Моуст одобрява за издаване, „Love Is Life“, достига до шесто място в английската класация за сингли през август 1970 година. Това е първият от поредица хитове, които ще ги задържат на добри места в класациите чак до 1984 година. За целия този период те са с Моуст. Както се изразява Ерол, когато работиш с Моуст, „цялото ти его трябва да излезе през прозореца“.
Неговите уши умеят да разпознаят от коя песен ще стане хит. А Ерол пише хитовете, без да следва някакви правила, или да полага усилия. Както сам казва, той е бил късметлия, че това, което е харесвало на него, е било предпочитано и от публиката. А той е растял и с бели, и с черни, и в него има по нещо и от двете раси. С някои по-късни текстове той се стреми да преодолява междурасовите граници, но правейки го с позитивни текстове, които всички да запеят. И така, групата живее десет прекрасни години, в които момчетата са щастливи, че създават и представят собственото си творчество. В началото на 80-те Ерол вече се уморява от напрежението и по-трудно пише нови песни. Затова и самата група започва да има затихващи функции.
Едно от последните значими събития, свързани с групата, е присъствието й на приема за кралската сватба на принц Чарлс и принцеса Даяна в Бъкингамския дворец през 1981 година.
Малко се знае за процеса по създаването на „Everyone’s A Winner“. На 25 януари 2009 година Ерол Браун твърди пред „Mail On Sunday“, че идеята за песента му идва, когато чува голямата си дъщеря да плаче в особен ритъм. На други места той казва още, че се е намирал в период на „положителни вибрации“, които са го накарали да напише такава песен.
Малко преди появата на парчето, групата пуска сингъла „So You Win Again“ от ноември 1977 година, който е един от най-успешните в тяхната история. Записът на „Everyone’s A Winner“ е осъществен в „Rak Recording Studios“ в Лондон, където групата записва в продължение на 15 години. Освен Ерол, който е вокал, в „Everyone’s A Winner“ участват Harvey Hinsley (Харви Хинсли) – китара и беквокали, Larry Ferguson (Лари Фъргюсън) - клавишни (включително и синтезатор „Moog“), Patrick Olive (Патрик Олав) - бас и Tony Connor (Тони Конър) - барабани. Идеята за заглавието на парчето отново дава продуцентът Моуст.
Сингълът излиза на четвърти март 1978 година и е издаден от „Rak Records“. Продуцентът на записа Моуст дава име и на четвъртия студиен албум на групата, пуснат през април. Там той е поставен като първа песен. Измежду трите сингъла от албума, „Everyone’s A Winner“ излиза последен, месец преди албумът да е на пазара. Дължината на сингъл версиите е по-кратка от тази в албума, където е 4.49 минути. В зависимост от вариантите на сингъла, тя е между 3.38 и 4.04 минути. Страна Б на сингъла е „The Power Of Love“.
„Everyone’s A Winner“ достига до 12-то място в британския чарт за сингли, а през следващата 1979 година се изкачва до номер 6 в американската класация „Billboard Hot 100“. Песента дава допълнителна популярност и на албума, който се добира до номер 30 в британската и номер 31 в американската класация за албуми. В текста, наситен с оптимизъм, главният герой говори колко щастлив е в отношенията със своята партньорка и казва, че винаги, когато са заедно, той се чувства победител. В припева се казва, че всеки е победител, когато става дума за пълноценна любов. Жанрът на парчето е строго специфичен за бандата и съчетава в себе си фънк, соул и диско елементи. През 1987 година диджеят и продуцент Ben Liebrand (Бен Либранд) от Нидерландия прави свой ремикс на „Everyone’s A Winner“. Групата пуска и своя ремиксирана версия в албума си от същата година. Мотиви от песента са включвани и в други парчета, като пример е хитът „The Mighty Death Pop“ на рап групата „Insane Clown Posse“. Друг известен кавър прави Tina Turner (Тина Търнър) на концертното си турне през 1981 година. През 1985 година тя издава запис на песента от концерт в Лондон.
Колкото до самата група „Hot Chocolate“, тя съществува в пълен състав до 1986 година, когато Ерол Браун напуска. След това останалите правят събирания за кратки периоди и в най-различни състави, но в нито един от тях Браун не присъства, което отнема от автентичността им. И до днес има група с това име, която пее техните стари хитове по цял свят, но само част от хората там си спомнят най-ранния период с Ерол. Самият Ерол Браун прави опит за солова кариера, но без особен успех. През 2003 година кралица Елизабет Втора му връчва Ордена на британската империя (MBE) за заслугите си към поп музиката, а година по-късно е отличен с наградата „Ivor Novello“ за цялостен принос към британската музика. През 2015 година Ерол умира на 71 години от рак на черния дроб в къщата си на Бахамските острови. За щастие, шест години преди смъртта си той успява да направи прощално турне в Англия, за да покаже признателност на почитателите на „Hot Chocolate“ и да им благодари, че обикнаха песните им. „Everyone’s A Winner“ е една от тези вечни песни, с които те остават в историята.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
