Хитът, за който ще разкажем в този епизод, е баладата „Drive“ на американската рок група „The Cars“ от 1984 година.
„The Cars“ („Карс“) е група, създадена в Бостън, Масачузетс, САЩ, през 1976 година. Двамата най-важни сред съоснователите са приятелите Ric Ocasek (Рик Окасек) и Benjamin Or (Бенджамин Ор). През 1984 година музикантите имат вече няколко сингъла, които са доста добре приети от публиката. „Drive“ се появява в една изключително богата на музика година. И въпреки голямата конкуренция от други хитове, тя моментално е забелязана.
Дотогава момчетата от „The Cars“ са известни със своите по-живи парчета, изпълнени с провокативни текстове. Никой не очаква от тях балада, при това изсвирена само със синтезатори. Но тъкмо „The Cars“ имат основополагаща роля за налагането на синтезатори в създаването на рок музика в началото на 80-те години. За да разберем контраста между техният дотогавашен стил и „Drive“, достатъчно е да чуем как звучат двата им предходни сингъла, завладели класациите – „You Might Think“ и „Magic“.
Неразривната връзка между „Drive“ и групата се утвърждава и от асоциацията между думата за шофиране „Drive“ и името на бандата – „The Cars“ („Автомобилите“). Новата песен е интересна и с още нещо. Тя, както и всички останали парчета от петия им студиен албум „Heartbeat City“, е написана от вокалиста на „The Cars“ Рик Окасек). Но не той я пее, а басиста Бенджамин Ор. Гласът на Бенджамин е по-прочувствен и затова Рик избира да даде на него песента. Това не е първото му вокално включване. Хитът „Just What I Needed“ също е изпълнен от него.
Текстът на „Drive“ е конструиран от Окасек като поредица от въпроси, които, зададени в конкретната последователност, изграждат образа на обекта, към когото са насочени. По този начин лирическият герой разказва за тъжната история на жена, с която вероятно е излизал преди време, но която постепенно пропада. Има и други тълкувания. Например, според едни текстът е диалог на човек със самия себе си в търсене на спасение от пиянството и измъкване от дълбока психологическа криза. Други смятат, че героят говори ту на жената, ту на себе си. Понякога той показва съчувствието на приятел, който е искрено загрижен за състоянието на момичето. При други въпроси той изглежда по-скоро като изоставен ухажор, разочарован от неспособността й да види опасността, която бързо наближава. До края на историята той просто изглежда примирен с тъжния факт, че стандартният отговор на всички негови въпроси за това кой ще я спаси е категоричното „никой“.
В края на всеки куплет героят е по-дистанциран и предлага някои съвети, като прави заключението „can’t go on/Thinking nothing’s wrong.“ („Не можеш да продължиш/Мислейки, че всичко е наред.“) Следва поредица от конкретни въпроси - от съчувствени като „Who’s gonna pick you up when you fall?“ („Кой ще те вдигне, когато паднеш?“) до по-директни като „Who’s gonna pay attention to your dreams?“ („Кой ще обърне внимание на мечтите ти?“). Най-култова може би е репликата, завършваща всеки куплет – „Who’s gonna drive you home tonight?“ („Кой ще те закара до вкъщи тази вечер“). Тук е и голямото разделение в тълкуванията - дали героят отправя въпроса към жената, която сам не може да спаси, или се обръща към себе си, безпомощен след изпития алкохол. Сякаш и по-късното видео също дава и двете перспективи за интерпретирането на текста. Спекулации са, че Рик посвещава текста на третата си жена. Тя се появява по-нататък.
„Drive“ е записана през 1983 година в студио „Battery“ в Лондон, Великобритания. За пръв път е издадена на 13 март 1984 година като част от албума „Heartbeat City“ от компанията „Elektra Records“ и със съпродуцент Robert John (Mutt) Lange (Робърт Джон (Мът) Ланг). На 23 юли е пусната и като сингъл. Сингълът е издаван две поредни години във Великобритания, като в първата достига пето, а във втората – четвърто място в класацията за сингли. Още първата година тя стига до трето място и в американската класация „Billboard Hot 100“ Зад „Let’s Go Crazy“ на „Prince And The Revolution“ („Принс енд Революшън“) и „Missing You“ на John Waite (Джон Уейт). „Drive“ става и първа в специализирания чарт „Adult Contemporary“, където се задържа начело три седмици.
Има доста добри класирания и в Канада, Германия, Ирландия, Швейцария и Нова Зеландия. Преиздаването се налага от включването на групата в благотворителния концерт „Live Aid“ през юли 1985 година. Събитието е организирано от „Aid Trust“. Там са дарени и приходите от продажбите на преизданието в размер на 160 000 паунда. Концертите са кулминация на мащабна акция в подкрепа на Етиопия, която преживява небивал глад, предизвикан от тежката суша в страната. За тези концерти ще имаме поводи да говорим и в други случаи, а сега само ще кажем, че „The Cars“ се включва в американската музикална програма с четири песни, между които „Drive“ е втора подред. Докато те я изпълняват във Филаделфия, приблизително по същото време в лондонското издание на програмата музикантът David Bowie(Дейвид Бауи) обявява, че „The Cars“ също подкрепят инициативата и представя видеоклип, показващ ужасните условия на глад в африканската страна, а като музика за фон е използвана „Drive“.
Някои специалисти смятат, че голяма част от международния успех на песента се дължи именно на нейното редовно включване в цялата кампания. Към „Drive“ е заснето и видео, дело на младия актьор Timothy Hutton (Тимъти Хътън). В него герои са Рик Окасек и Paulina Porizkova (Паулина Поризкова) - осемнайсетгодишен модел от Чехословакия. Тъкмо тогава двамата се запознават. По това време съвсем наскоро се е появила телевизията „MTV“, а технологиите вече позволяват заснемането на видеоклипове, което води до бум в тази индустрия. Когато „The Cars“ са завършили материала по новия си албум, мениджърът на групата Elliot Roberts (Елиът Робъртс) събира момчетата от своя квартал и им пуска песните, за да събере мнения преди официалното им издаване. Тогава едно от момчетата, актьорът Тимъти, казва, че „Drive“ много му харесва и че в нея има много дълбочина. Елиът Робъртс казва това на Рик Окасек, като добавя, че момчето има „Оскар“ в киното за поддържащата си роля във филма „Ordinary People“ („Обикновени хора“), който е дебютен за режисьора Робърт Редфорд и се превръща в кино класика. Тогава на Рик спонтанно му хрумва да покани Тимъти да снима видеото на групата, без да иска от него професионален опит.
Тимъти е много зарадван от поканата. Във видеото сцените се редуват. Ту показват Бенджамин Ор, седнал в занемарено нощно заведение, ту са фокусирани върху Рик и Паулина, които играят двойка в разпадаща се връзка. В последните сцени жената остава сама, като ту плаче, ту истерично се смее, а накрая влиза в нощното заведение при седящия там клиент. Тя наблюдава през един прозорец как някакви хора правят концерт на сцената. За сцената се ползват манекени на членовете на групата, облечени в смокинги. Видеото свършва с това как тя се обръща, за да си тръгне. И така, в следващите години Рик и Паулина се срещат все по-често и даже заедно участват в снимките на комедията „Made In Heaven“ („Произведено в рая“) от 1987 година, където имат епизодични роли и музикантите Tom Petty (Том Пети) и Neil Young (Нийл Йънг). Отношенията на Рик с чехкинята стават все по-близки, докато той не решава да се разведе с тогавашната си съпруга Suzanne (Сузан). През 1989 година Рик и Паулина сключват брак и тя става третата му съпруга.
Не е чудно, че той проявява интерес към жена с чешки корени, тъй като и той има такива по бащина линия. Малко преди смъртта на Окасек, причинена от рак на белия дроб, съчетан със сърдечен удар, след трийсет години брак той се развежда с чехкинята, макар да продължават да живеят под един покрив. Ден след смъртта му Паулина установява, че е изключена от завещанието му. Тя наема адвокати и започва битка за по-голям дял от наследството на музиканта, която продължава и до днес. Официалната информация е, че имуществото му възлиза на пет милиона долара, но Паулина е категорична, че става дума за много повече. Усложненията при делата идват от това, че двамата имат две общи деца, но той има деца и от предните си жени. Има общо шест момчета, по две от всеки брак.
А и при първия, и при втория му развод, жената, с която изневерява на актуалната си съпруга,, му става следваща брачна половинка. Друга интересна подробност, свързана с „Drive“, е, че когато принцеса Даяна умира през 1997 година, британската радиостанция XFM ограничава излъчването на няколко песни, за да не разстройват хората, и „Drive“ е една от тях. Песента е ползвана за множество касови филми, като най-вече е предпочитана за подсилване на меланхоличното настроение в конкретни сцени. Това не пречи да стане част и от десетия сезон на комедията „Saturday Night Live“ („Наживо в събота вечер“) от 1984 година. Песента е интерпретирана и от други музиканти, включително и от американската рок група „Sixx:a.M.“. Друг акустичен кавър можем да чуем от концертен запис на „Scorpions“ („“Скорпиънс“)от Лисабон, Португалия, който е част от техния албум „Acoustica“ от 2001 година.
Малко след като басистът на „The Cars“ Бенджамин Ор умира от рак на панкреаса, през 2000 година групата изсвирва тъкмо „Drive“ в негова памет на церемония, посветена на него, в Залата на славата на рокендрола. А вече са минали 12 години от разпадането на състава поради влошените отношения между Рик и Бен. Рик никога не събира отново колегите си. Те сформират друг състав, носещ името „New Cars“, но Окасек няма нищо общо с това и се включва в съвсем различни проекти.
„The Cars“ проправят пътя на ню уейв жанра в рока. Музиката им е толкова различна от всеки дотогавашен стил, че понякога съвременниците им се затрудняват да ги вкарат в жанрови рамки. Но „The Cars“ имат доста последователи, а и успяват да наложат нова мода в облеклото и в начина на музициране, които бързо проникват и отвъд Желязната завеса. А „Drive“ ще остане един особен прецедент в тяхната музика. Тя едновременно е най-отличаваща се от всичко друго, което са издавали, а е най-големият комерсиален успех на групата.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
