Песента е известна и под заглавието „Different Dreams“, но то е по-рядко използвано. Тя е включена в албума „My Kind Of Blues“ от 1983 година, издаден от „Polydor“. Продуцент на албума, както и на сингъла с песента, излязъл същата година, е Jean Kluger (Джийн Клюгер). Той е и автор на текста. Клюгер е дългогодишен продуцент, дал път на много изпълнители, най-вече от Франция. Музиката на „Not The Same Dreams Anymore“ е дело на Nelly Byl (Нели Бил). И двамата съавтори са с белгийски корени, но работят и живеят в Нидерландия.
В текста героят разказва за края на една щастлива любов, настъпила точно след сватбения меден месец. Той и тя са физически един до друг, но вместо да се сближават, сякаш са разделени на хиляди мили разстояние. Той се чуди това ли е момичето, което е чакал да срещне. Те споделят един и същ свят, ползват една и съща баня, на вратата на къщата им са изписани имената и на двамата. Но опитат ли да говорят за проблемите, потискат чувствата си и никога не си казват по нещо мило. И когато се целуват за „Лека нощ“, той разбира, че макар двамата да спят в едно легло, сънищата им не са едни и същи.
Записът на песента, както и на целия албум, в който е включена, става в „Air Studios“ в Лондон със звукоинженер John Kelly (Джон Кели). Освен вокалистът Oscar Benton (Оскар Бентън), който записва и беквокали и свири на китара, в групата са басистът Les Hurdle (Лес Хърдъл), барабанистите Dave Mattacks (Дейв Матакс) и Tom Nichol (Том Никол), китаристите Ray Russell (Рей Ръсел), Chris Rae (Крис Рей) и Paul Keogh (Пол Кио), както и PH. De Cocq (Ф. Де Кок) на синтезатора, звучащ като акордеон.
Не е ясно дали на пианото е John Mealing (Джон Милинг) или Mike Moran (Майк Моран), но запомнящият се кларинет в песента е изсвирен от Tony Coe (Тони Коу). Преди време бяхме споменавали Коу във връзка с това, че е един от редовните изпълнители на саксофон в различните адаптации на основната музикална тема от филма „The Pink Panther“. От страна Б на Сингъла е поставена „I'm Not A Hero“.
В края на „Not The Same Dreams Anymore“ Оскар добавя напева „Бу-бу-буй, бу-бу-буй“, който вече му е запазена марка, след като го използва в предния си хит „Bensonhurst Blues“. Заради него в разговорната реч започват да го наричат „Мистър Бу-Бу“. Иначе най-популярното определение за него по света е „Кралят на белия блус“, а музиката му е определяна като блус рок.
Песента „Not The Same Dreams Anymore“ е особена с това, че не става кой знае какъв хит по света, но българската публика я оценява доста добре. През 1985 година Вили Кавалджиев записва свой кавър на песента - „Вечно двама“. Версията е от албума „Вечно на път“, издание на държавната музикална компания „Балкантон“. Новият аранжимент е на Александър Савелиев, а българският текст е дело на Орлин Орлинов. Любопитен факт е, че в същия този албум Вили включва и интерпретация на друга актуална песен - „Caribbean Queen“ на Billy Ocean (Били Оушън), която в неговия вариант е „Сбъднат сън“. Но това е друга тема. Оскар е доста добре познат на българската публика и не е случайно, че Комитетът за култура поощрява нашите певци да правят български варианти на песните му. Пример е „Дълго отсъствие“, българската версия на „I Believe In Love“ от поп групата „Трамвай номер 5“. Но и тази история ще оставим за друг епизод. През същата 1985 година Оскар идва у нас, изнася концерти и участва с цял рецитал в новогодишната програма на Българската национална телевизия под режисурата на Хачо Бояджиев. Взема участие и на фестивала „Златния Орфей“. Специално за публиката той пее хита си „Not The Same Dreams Anymore“ с български текст.
Интересното е, че текстът, с който той я изпълнява, се различава от този на версията на Вили Кавалджиев и дори е доста по-труден за пеене от чужденец. Този нов текст е със заглавие „Една обич голяма“ и не е с особени художествени качества. Неговият автор не е известен. Състои се от куплет и припев.
Нощта се спуска тихо и покри света със сребърни коси.
Запалих звезда – да бди над твоя сън.
Сънят ти за да бъде като приказка красив
И да грее в прекрасни цветове,
ти трябва някой до тебе с една обич голяма!
Туй съм аз.
В свои интервюта Оскар посочва две места, където има най-много почитатели - Франция, в която продава над милион плочи, и България, където има шанса да пее пред наша публика. Освен това през 1984 година „Балкантон“ издава на плоча и аудиокасета албума „My Kind Of Blues“, като го именува „Моите блусове“. Вероятно нарочно от българското издание е извадена песента „Mack The Knife“, фигурираща в оригиналния албум. Може би се е сторила твърде джазова на отговорниците по цензурата, макар че през 1983 година Тодор Колев прави неин кавър (Меки ножът). В съветските издания на албума също не фигурира тази песен, което донякъде обяснява нещата. За обложката на българското издание е използвана снимка, направена от журналиста Димитър Сотиров при посещението на Оскар в България по повод включването му в новогодишната програма „Нощен експрес“.
Тогава Оскар е тук, заедно със съпругата си Кати и нейната сестра, които му помагат като беквокалистки. Тримата се разписват върху снимката. От „Балкантон“ по неведоми пътища разбират, че Сотиров е направил снимката, и му я откупуват. Известно е, че през 1985 година Оскар има няколко изяви в България, организирани от Концертна дирекция с тогавашен директор Добри Добрев. Емблематичен е концертът на Оскар, при който се случва и атентат. Това става на спортната площадка „Спартак“ в Кърджали, вероятно в края на май 1985 година, когато градът вече е пълен с полиция и армия, за да се неутрализират всякакви размирици срещу смяната на турските имена с български. Както пишат в свои книги Димитър Иванов, Бончо Асенов и други познавачи на времето, концертът е в разгара на Възродителния процес и докато тече, бомба гръмва в близост до сцената. Жертви няма и след кратко прекъсване концертът е подновен.
Много от свидетелите на инцидента са разделени по отношение на това от кого е бил организиран атентатът. Фактът, че не е улучил никого, дава път на спекулации за умишлено замисляне по този начин, за да има повод местната полиция да залови конкретни представители на турското малцинство в града и да ги репресира. Но тези неща никога не се потвърждават. А пред Оскар Бентън не се казва много и той разбира за реалната ситуация, в която се е намирал, месеци по-късно. Известно е, че през същата година Оскар е изнасял концерти в Русе, Велико Търново и на други места, макар турнето из България да не е било официализирано. Запазените снимки от пълните зали показват, че въпреки всичко интересът към тези концерти е бил доста голям. Не е известно какво точно кара българската публика толкова да харесва Оскар Бентън. Може би това е по-шлагерното звучене, в което успява да превърне много блус и джаз класики.
А може би го е популяризирал неговият местен имитатор Стефан Панков, за когото разказват, че е забавлявал софиянци през 80-те години. Знае се, че властите са приемали Оскар добре, защото не е британец или американец. А и още една група от Нидерландия, „BZN“, популярни с хита си „Dance Dance“, също получава възможност да участва в „Златния орфей“. Но има и нещо друго, което донякъде обяснява популярността на Оскар тук. Най-големият му хит, „Bensonhurst Blues“, за който ще имаме поводи да говорим и друг път, завладява света през 1981 година. Но песента вече е била известна в България. Нейният оригинал е от 1968 година, а през 1977 година, пет години след първата интерпретация на Оскар, Лили Иванова я записва под заглавието „Не мога да ти вярвам“. Аранжиментът е на Константин Драгнев, а Надежда Захариева е автор на българския текст, който не е буквален превод на английския. Песента е включена в албума на естрадната прима „Гълъбът“ от същата година. Така мелодията е била вече известна, което е позволило на Оскар Бентън да си проправи лесен път към сърцата на хората.
Друга държава, в която много често правят кавъри на хитовете на Оскар, е родната му Нидерландия. През 1994 година местният певец и мултиинструменталист Will Tura (Уил Тура) записва своя версия на „Not The Same Dreams Anymore“ - „Zorgeloze Dagen“. Така роденият в Белгия музикант засвидетелства уважението си към Оскар, както и към авторката на музиката Нели Бил, написала за Туре над двеста песни.
„Not The Same Dreams Anymore“ е една от песните, които ще ни напомнят за връзката на Оскар Бентън с България. През 2019 година, малко преди смъртта си, той е гост на румънски фестивал съвсем близо до нашата страна, но нищо не се организира, за да посети България, макар той да пише в социалните мрежи, че възнамерява да дойде и у нас. Така че ни остават спомените за младия Оскар и неговите песни.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
