В настоящия епизод ще ви представим „Sweet Dreams“ на „Eurythmics“, завладяла света през 1983 година.
„Eurythmics“ („Юритмикс“) се състои от двама души - певицата Annie Lennox (Ани Ленъкс) и музиканта Dave Stewart (Дейв Стюарт). По-дългото заглавие на песента е „Sweet Dreams (are made of this)“. Това е и първата строфа от текста. Някои предполагат, че фразата „Dreams are made of this“ е привнесена от припева на „Take Me I’m Yours“ от 1978 година на друга британска група - „Squeeze“. В автобиографичната си книга Ани Ленъкс пише, че песента е за търсенето на удовлетворение и за сладките мечти, мотивиращи хората.
В интервю Стюарт добавя, че това е екзистенциален, призрачен запис, който чрез текста си пита дали наистина светът е стигнал до това и от това ли са направени мечтите ни. Песента се ражда в труден за двамата момент, в който отношенията им, лични и работни, са в криза. Две години те се мъчат да пробият в музикалния бизнес и даже теглят кредит, за да оборудват самостоятелно студио с цел да не плащат големи такси на други места. Дуото вече е издало първия си албум, „In The Garden“ от 1981 година, който почти не се забелязва. Но не само неуспехът на албума създава напрежения. Дейв е психически нестабилен, а Ани е твърда в отстояването на своите позиции. Двамата са в постоянни конфликти и това предизвиква и здравословни проблеми у тях. Тя претърпява поне една нервна криза, а той едва не умира заради проблеми с белите дробове, вероятно причинени от злоупотреба с наркотици.
През 1982 година те записват в студиото си в „Chalk Farm“ в Лондон и пускат още три сингъла. Но и те не пробиват. Двамата са пред окончателна раздяла, когато една по-различна песен се превръща в хит. Тя се ражда след ожесточен спор между двамата, от който Ани се чувства разочарована и изгубена. Звученето на парчето е минорно и обяснението е, че и двамата са мрачни в този период на безизходица, в който опитват да съхранят способността си да мечтаят. „Мислех, че това е краят на пътя и всичко бе дотук.“ - казва Ани по-късно. „Опитвахме се да пишем, а аз бях нещастна. Тогава той каза: „Добре, ще направя това така или иначе.“.“ Когато чува основата на синтезатор, Ани я свързва с „мечти“.
От тази начална дума идва цялата идея и за текста. В деня на записа двамата се чувстват много различно. Дейв е въодушевен, след като наскоро е бил на крачка от смъртта в болницата, докато оперират белия му дроб, и сега се чувства като прероден. Като включен в електрически ток, както сам се изразява. А Ани е съсипана от нерви и депресирана от постоянните дългове и прекършените блянове за кариера. Осенява я измамно вдъхновение и тя пише повечето текст за половин час, а след това пак изпада в меланхолия. На Дейв му се струва твърде депресиращ този текст и затова добавя предхождащото кулминационната интродукция „hold your head up, moving on“ („Вдигни глава и продължи напред“). „Донякъде бяхме оцелели, но беше трудно.“ - говори по-късно Ани. „Имах чувството, че сме в свят на мечти и каквото и да си заложехме, никога нямаше да се случи. Всичко това се изля в „Sweet Dreams““. - допълва тя.
С първия стих „Сладките мечти са направени така“ тя опитва да каже „Вижте в какво състояние сме. Кое би могло да е по-лошо от това?“ „Чувствах се много уязвима.“ - продължава Ани. „Песента беше израз на това как се чувствах - безнадеждно и обезверено. „travel the world and the seven seas, Everybody's looking for something“ („Обиколих света и седемте морета, всеки търси нещо“) беше за това как всички сме в непрестанно състояние на търсене. Става дума за оцеляването в света. Това е не просто нормална песен, а странна, повтаряща се мантра. Но тя по някакъв начин се превърна в нашата тематична песен.“ За „Sweet Dreams“ Дейв експериментира с различни звуци от синтезатори, докато Ани се е излегнала в студиото, както самата тя описва пред списание „Rolling Stone“.
За ритъма Дейв използва нова технология, наречена „Movement Systems Drum Computer“. Това е най-известната песен, в която е използвана такава машина. През 1981 година на пазара е пуснат първият модел, а още преди това на Дейв е даден негов прототип, за да го тества. Той може да се види и във видеото към „Sweet Dreams“, където в няколко кадъра Дейв управлява машината чрез клавиатура, докато Ани е седнала върху маса, а зад нея има поляна с пасяща крава. Намерението на Дейв е да се подиграе на музикалния бизнес, изобразявайки пародия на заседателна зала в звукозаписна компания. Това е намек как и техните продуценти ги подценяват, произнасяйки се коя песен става и коя - не.
Дейв продължава да ползва машината за ритми и за други песни на „Eurythmics“ в следващите две години. Можем да я чуем и в „Sex Crime“ от 1984 година, където машината е използвана за последно. Там звукът е омекотен с електронна обработка, за да звучи по-близо до актуалните за времето ритми. Машината е ползвана още в записи на Phil Collins (Фил Колинс), Kim Wilde (Ким Уайлд), „Hot Chocolate“ („Хот Чоколет“)и други. Дейв е запленен от електронните барабани и играе със звуците. Както сам обяснява, „Ако имате звук от том-томи (малките барабани в комплекта), завъртате едно копче и имате огромен барабан, на какъвто се удря на кораба преди отплаване.“ Но понеже е прототип, машината има и несъвършенства. Когато прави прехода от началното интро към първия куплет, Дейв сменя ритъма.
Но в началото на смяната, в самия първи удар на първия такт, има грешка. На всеки осем удара има един по-плътен и басов удар, звучащ като „Бум“. Но при преминаването от един ритъм в друг, машината изкривява звука и го извлича по обратен начин, което го прави да звучи като много по-лекото „Туп“. Началната мелодия не е една, а е съзвучие от две части, приложени една върху друга в синхрон, което обърква свирещите на синтезатор. Тя е изсвирена с „Roland Space Echo“, като първо Дейв изсвирва основата, а после Ани добавя втората линия. Двамата имат еднакъв принос в авторството на всичките си песни и така го описват и в обложките на албумите, поделяйки приходите. Дейв е и продуцент на дуото.
Във видеоклипа на „Sweet Dreams“ Ани сменя различни роли, облечена в строг черен костюм и с късо подстригана рижа коса. Съчетано с плътния глас, това дава основа на спекулациите, че е хомосексуална. Но по-късно и тя, и Дейв твърдят, че това е рекламен трик за привличане на внимание. Всъщност Дейв не харесва Ани с къса коса и по тази тема имат много спорове, но тя държи на своето и така я запомнят феновете през 80-те. Ани е сред първите андрогинни жени в шоубизнеса. Андрогинни наричат хора, притежаващи едновременно мъжки и женски черти във външността си. „Искахме нашите визии да бъдат силни и въздействащи, защото знаехме, че те ще останат вечно.“ - обяснява Ани. „Опитвах се да съм обратното на клишето за певица. Исках да бъда силна като мъж, равна на Дейв и възприемана по този начин. Носенето на перуки и свалянето им отново беше за ефекта, който жените създават, за да станат приемливи или красиви за мъжете, за свалянето на маските и как нищо от това не е истинско.
Хората невинаги разбираха това и улавяха иронията в него. Заради реплики като „Some of them want to use you… Some of them want to be abused“ „Някои от тях искат да те използват... някои от тях искат да бъдат малтретирани“, хората мислят, че става въпрос за секс или садомазохизъм, а изобщо не става дума за това.“ - завършва Ани. Тя допълва, че текстът е свободен за интерпретация и че много хора се идентифицират с него.
Идеята за присъствието на крава във видеото е на Дейв. Той е повлиян от художника Салвадор Дали и режисьора Луис Бунюел. Тъй като никое студио в Лондон не е достатъчно голямо, за да побере и крава, те снимат в лондонско мазе. Важно било и асансьорът до сутерена да побере кравата и това също е съобразено. Както ще каже по-късно Ани, да се снимаш с крава в мазе е едно от най-сюрреалистичните преживявания, които е имала. „Видеото е за проявленията на различните форми на живот.“ - разказва тя за книгата „I Want My MTV“. „Тук сме хората, със своите мечти и стремежи за успехи и постижения. И ето ти една крава!“
„Sweet Dreams“ е издадена като сингъл във Великобритания на 21 януари 1983 година и през март се изкачва до второ място в класациите там. Но в САЩ никой не желае да я пуска. Дълго от компанията RCA гледат със снизхождение към „Sweet Dreams“. Що за песен е, питат те, след като няма припев, а само куплети и напеви между тях. Но може би заради експеримента, разчупващ дотогавашните шаблони и вкарващ женско присъствие в синт-попа, където дотогава преобладават мъже, привлича феновете. Отново DJ от радиостанция, този път в Кливланд, прави „Sweet Dreams“ хит. Той решава да го пусне и феновете започват да звънят и да го поръчват. Това убеждава продуцентите да пуснат сингъла и там през май.
Той става номер едно както в САЩ, така и в Канада. Щеше да е на първо място и в Англия, ако друг хит, „Total Eclipse Of The Heart“ на Bonnie Tyler (Бони Тайлър), не бе го засенчил там. В Австралия стига до шесто място. Албумът с песента излиза през януари 1983 година. Работното му заглавие е „Invisible Hands“, на името на друга песен в него. Но потенциалът на „Sweet Dreams“ за хит логично я заменя. Нейната популярност става причина и предходният сингъл, „Stranger Of Love“, да се преиздаде. „Sweet Dreams“ носи на дуета много отличия. През 1983 година „Billboard“ я номинира за най-добра песен на годината. През 1984 година „MTV“ удостоява дуета с награда за най-добри дебютиращи изпълнители за годината. В сходната си категория „Grammy“ също дава номинация за групата.
Малко след това и „Brit Awards“ ги номинира в категорията си за най-добра британска група. Удостоени са и с награда „Ivor Novello“ за автори на песни за същата 1984 година. Хитът и последвалия го албум дават старт на голямо турне. За да направят песента по-позитивна, в концертите си „Eurythmics“ я затварят с фразата „Keep your head up“ („Горе главата“). Песента е ползвана в минимум петнайсет филма. Сред кавърите на „Sweet Dreams“ най-известен е този на американската готик рок банда „Marilyn Manson“ („Мерилин Менсън“) от албума им „Smells Like Children“ от 1995 година. Друга рок група, „Weezer“ (Уизър), правят своя версия през 2019година. Популярна е и концертната версия на Leona Lewis (Леона Луис). Почти неуловимо част от началната мелодия на „Sweet Dreams“ се чува в припева на „Get The Party Started“ на певицата P!NK (Пинк) от 2001 година. А групата „Pomplamoose“ смесва парчето с мотиви от друг популярен хит – „Seven Nation Army“ на „The White Stripes“ („Уайт Страйпс“) и видеото на парчето има над 30 милиона гледания в YouTube.
„Sweet Dreams“ остава един от най-запомнящите се хитове на 80-те и закономерно влиза в класацията на „Rolling Stone“ с 500-те най-добри песни на всички времена.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
