„Bad“ е част от албум, подготвян почти три години, в който две трети от песните (седем от единайсет) са хитове. Като се започне с „Man In The Mirror“ и „Liberian Girl“, мине се през „I Just can’t Stop Loving You“ и „The Way You Make Me Feel“ и се стигне до „Smooth Criminal“ и „Dirty Diana“. Затова ще се връщаме много пъти на точно този албум и в точно този творчески период на музикантите в него. Имаме късмет, че доста е говорено за целия този процес и винаги можем да предложим нова информация.
Не е учудващо, че всички говорят за него, като имаме предвид, че „Bad“ е един от най-продаваните албуми в света. Албумите с продадени два, пет или десет милиона копия, за които разказваме, бледнеят пред този албум, който успява да реализира тираж от цели над трийсет и пет милиона копия. Той е на единайсето място сред най-продаваните албуми в историята, като не бива да забравяме, че Джако е и първи в тази класация със своите над седемдесет милиона продажби на „Thriller“ от 1982 година. Пет поредни албума той продава в над двайсет милиона копия, като ги издава за период от шестнайсет години – между 1979 и 1995 година. И когато „Invincible“ от 2001 година продава само осем милиона, той е счетен за търговски провал, след като предишният „HIStory: Past, Present & Future, Book I“ от 1995 година е реализирал над двайсет и два милиона физически носителя. Но да оставим това и да се съсредоточим върху историята.
„Bad“ е първа песен в албума от 1987 година и дава неговото название. Думата „Bad“ в буквален превод е „Лош“, но в американския жаргон така казват и на човек, който е привлекателен със своя по-строг вид. В обложката на албума фонът е бял, до него с големи черни букви е изписано Michael Jackson, а до тях - „Bad“ в червено. Песента е композирана и записана от Michael Jackson (Майкъл Джексън) през октомври 1986 година. Съпродуцент е Quincy Jones (Куинси Джоунс). В изсвирването на парчето взимат участие барабанистът John Robinson(Джон Робинсън), Jimmy Smith (Джими Смит) - клавишни (по-конкретно Hammond B3 Midi Organ), Greg Phillinganes (Грег Филингейнс) – клавишни, David Williams (Дейвид Уилямс) - китара. Към тях се присъединява и Douglas Getschal (Дъглас Гечъл) с програмирането на барабаните. Джон Робинсън е работил с Майкъл и преди за албума „Off The Wall“, продуциран също от Куинси Джоунс.
Куинси и Майкъл са в непрекъснати спорове по време на записа по това как да звучат новите песни. Ако Куинси държи на по-живото и естествено звучене на инструментите, Майкъл се опитва да наложи най-модерните звуци от синтезатори и програмирани барабани, за да внуши на света, че той е носител на новия звук. Двамата стигат до скарване по тази тема, но тъй като са пришпорвани от вече и без това изпуснатите първоначални срокове за издаването на албума, постигат компромис и продължават да работят по начина, по който Майкъл желае. Но и тук може да се забележи влиянието на образци от миналото върху подхода на музикантите. Както забелязва критикът Davitt Sigerson (Давид Сигърсън) от списание „Rolling Stone“, началото на „Bad“ наподобява това на класическия хит на James Brown (Джеймс Браун) „It’s A Man’s Man’s Man’s World“. „Bad“ е издадена като втори сингъл от албума на седми септември 1987 година, точно седмица след пускането на албума на пазара.
Тя стига до първо място в американската класация „Billboard“ и се задържа там две седмици. Става първа и в още три класации в САЩ, както и в чартовете на Италия, Испания, Белгия, Нидерландия, Норвегия и Ирландия. В много други държави е в топ десет. Критиците също са добре разположени към парчето и го определят за едно от най-добрите в албума. Турнето, подкрепящо албума и започнало 12 дни след премиерата му, също носи името на парчето - „The Bad Tour“. „Bad“ печели и няколко награди – за любима R&B и соул песен на „American Music Awards“, както и за най-добър R&B и соул сингъл, изпят от мъж, на „Soul Train Music Awards“.
Майкъл разказва, че вдъхновението за песента е от история, която прочита в едно от двете списания – „Time“ или „Newsweek“. В нея се разказва за едно момче от гето, което отива в частно училище в северната част на щата Ню Йорк. Когато през ваканцията се връща в гетото, приятелите му толкова му завиждат, че го убиват. Биографите на Джако и до днес не са единодушни коя история и от кой вестник се визира. Предполага се, че става дума за Edmond Perry (Едмънд Пери). Но историята на Пери е малко по-различна. Той не е убит от приятелите си, а от полицай в цивилно облекло. Твърди се, че Едмънд и брат му нападат и пребиват служителя на реда в опит за грабеж и полицаят убива Едмънд при самозащита.
Случката е от 12 юни 1985 година и предизвиква противоречиви коментари в американските медии. Майкъл се вълнува от истории за цветнокожи момчета от гетото, попадащи в по-различна среда, и как те са подложени на натиск от другите в средата, от която излизат. Освен това пресата го критикува, че темите на песните му са все по-отдалечени от младите хора, затова той се захваща с актуална ученическа история, вдъхновила и много популярни книги и филми от следващите години. Първоначалната идея на продуцента Джоунс е „Bad“ да е дует между Майкъл и Принс. Майкъл има вече няколко успешни дуета, най-пресни от които са „Say Say Say“ и „The Girl Is Mine“, и двата с Paul McCartney (Пол Маккартни).
Освен това и в готвещият се албум има вече два дуета – единият отново със Стиви Уондър, а другият с певицата Siedah Garrett (Саида Гарет). Куинси инициира гостуване на Принс в дома на Майкъл и пуска демото на новото парче. Принс отказва да участва в него и след дни предлага на Майкъл друга песен, наречена „Wouldn't You Love To Love Me“. Но Майкъл я отхвърля и Принс я дава на младата певица Taja Sevelle (Тажа Савел).
С това опитите за дует с Принс приключват. Куинси и Майкъл планират Принс да е главна роля и във видеото, но след отказа му да участва като дуетна половинка в песента, те се отказват от това. В интервю през 1997 година за шоуто на Chris Rock (Крис Рок) Принс заявява, че не се е съгласил с участие в „Bad“, тъй като е имал проблем с първите думи на песента „Your butt is mine“ (В превод „Задникът ти е мой“). „Тогава казах: Кой и за кого ще изпее това? …Ти не пееш това за мен и аз със сигурност няма да го изпея за теб.“ - допълва той. Характерно за Принс е, че повечето дуети, в които е участвал, са композирани от него, записвани са в студиото му под негов контрол и са по негова покана. Майкъл предвижда за албума и анонсира в пресата дуети с още артисти като Barbra Streisand (Барбара Стрейзънд), Aretha Franklin (Арета Франклин), Diana Ross (Даяна Рос) и Whitney Houston (Уитни Хюстън), но всички те се провалят по някакви причини.
По същото време, докато се подготвя „Bad“, Майкъл записва и още едно по-малко популярно парче - „Speed Demon“. По-късно Куинси твърди, че за него се е вдъхновил от глоба, получена при превишена скорост заради закъснение за запис в студиото. Въпросното закъснение може би е именно за записа на „Bad“. Сред музикантите в „Speed Demon“ се включва отново Грег Филингейнс на синтезатор и перкусиониста Paulinho Da Costa Паулиньо дакоста.
За премиерата на „Bad“ е заснет късометражен филм със сценарист Richard Price (Ричард Прайс) и режисьор Martin Scorsese (Мартин Скорсезе). Видеоклипът е заснет през ноември и декември на 1986 година в Бруклин, Ню Йорк. Някои от сцените, представящи бедняшки квартал, са заснети и в Харлем, където, по думите на Скорсезе, Майкъл е дълбоко поразен от нищетата на хората. Във видеото Майкъл играе тийнейджър, който току-що се е върнал от частно училище в родния си град и се движи с метрото до дома си в гетото. Заварва къщата си празна, но след това е посрещнат от приятелите си. Водачът на бандата им е изигран от почти неизвестния тогава актьор Wesley Snipes (Уесли Снайпс).
Момчетата общуват с Майкъл, но виждат, че той се е променил и вече не е лошо момче. За да им покаже, че не е така, той ги води до метростанцията, където решава да ограби възрастен мъж. В последния момент той се отказва и водачът на бандата го упреква за това, казвайки му, че вече не е лошо момче. Това провокира Майкъл и той пее „Bad“, танцувайки заедно с младежите. За видеото е използвана по-разширена версия на парчето със соло на синтезатор от Джими Смит, което не се чува във версията от албума. Всички дотолкова се разгорещяват, че продължават да пеят и танцуват дори и след края на песента.
Майкъл твърди, че в голяма степен е възпроизвел във видеото прочетената от него вестникарска история, като само е спестил смъртта на героя. Осемнайсетминутното видео е определяно като едно от най-добрите в историята. То е вдъхновено донякъде от филма „West Side Story“ („Уестсайдска история“) от 1961 година. Дрехите на Джако във видеото повлияват трайно на модните тенденции по света. Видеото е излъчено в специалното предаване „Michael Jackson: The Magic Returns“ (Магията се завръща) по „CBS“ на 31 август, в най-гледаното време.
То получава номинация за най-добра хореография на наградите на „MTV“ през 1988 година. А клипът, който се завърта по „MTV“, е по-къса версия на филма. Песента „Bad“ има и разширена денс версия, която е 8.22 минути. Двете най-известни концертни изпълнения са от стадиона в Йокохама, Япония (1987) и от Уембли в Лондон, Англия (1988). Кавърите на парчето не са малко, но и не са много популярните изпълнители, рискуващи да ги направят, тъй като винаги асоциациите са с неповторимия начин, по който звучи Майкъл.
Това може да се чуе и от акапелната версия, която той също издава с един от синглите. Със съгласието на Майкъл, „Weird Al“ Yankovic (Уиърд Ал Янковик) прави пародийна версия на „Bad“ - „Fat“ през 1988 година. Тя печели награда „Грами“ за най-добър концептуален музикален видеоклип. А през 2012 година, във връзка с допълнено издание по повод 25-ата годишнина на албума, е записана ремикс версия с участието на Afrojack (Афроджак), DJ Buddha (Диджей Буда)и рапъра Pitbull (Питбул). Отзивите към него не са особено позитивни.
„Bad“ продължава да е актуална и днес, наред с още десетки хитове на Майкъл Джексън. Оставаме тази страница отворена, за да я продължим и в следващи епизоди.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
