Година след като завършва гимназия през 1981 година, Mark Brown (Марк Браун), известен като Brownmark (Браунмарк), става басист и беквокалист в концертната група на Prince (Принс) „The Revolution“ („Революшън“). Престоява там пет години, вкарвайки неподражаемия си фънкарски стил. През 1985 година си създава и своя фънкрок група - „Mazarati“ („Мазарати“), която Принс се наема да продуцира.
Малко след нейното сформиране, Браунмарк пита Принс би ли му дал някоя своя песен за сингъл. По това време той пише саундтрака „Parade“ към романтичната комедия „Under the Cherry Moon“ („Под черешовата луна“). Затова праща на Браунмарк демото на песента „100 MPH“, записано предишното лято. Браунмарк също я записва с групата си. Когато Принс се оттегля за кратка почивка, прекъсвайки работата си в студиото, той измисля мелодия и текст и записва на минимагнетофон кратка песен от куплет и припев, изсвирена на акустична китара. Той изпраща касетата на Браунмарк с идеята групата му да я запише като сингъл. Когато Браунмарк я чува, усещането му е за нещо, изсвирено край лагерен огън. Съхранен е както демо записът на Принс, така и версията на „Mazarati“.
Браунмарк записва „Kiss“ с „Mazarati“. Помага му сътрудникът на Принс и музикален продуцент и звукоинженер David (Z) Rivkin (Дейвид (Зи) Ривкин). Дейвид е брат на Bobby Rivkin (Боби Ривкин), който тогава е барабанист на „The Revolution“. Принс работи в „Studio 3“ в „Sunset Sounds“, Лос Анджелис, а Дейвид записва с Браунмарк в съседното „Studio 2“ в същия комплекс. От „Mazarati“ работят по парчето, като Дейвид програмира ритъма, вокалистът Bruce DeShazer (Брус Дишейзър) и Marvin Gunn (Марвин Гън), известен и като Marr Star, правят аранжимента за беквокали, а Марвин свири на пианото, вдъхновен от „Say Man“ на рокендрол звездата Bo Diddley (Бо Дидли) от 1958 година. Целият запис е за един ден. „Mazarati“ пускат „Kiss“ като сингъл.
Принс чува песента си, изпълнена от „Mazarati“, и много харесва фънки ритъма и беквокалите. Но нещо му липсва, за да прозвучи добре. Тогава той решава да я направи и в своя версия и се споразумява с Браунмарк да презапише песента, в замяна на което да му припише част от правата върху аранжимента, от което Браунмарк би взел пари. Браунмарк смята сделката за изгодна и веднага казва за нея на колегите си от групата, но те не приемат добре новината. Браунмарк също е ядосан, защото нищо не получава от приходите, понеже Принс не спазва уговорката и описва аранжимента като изцяло свой. По думите на Браунмарк това спомага за раздялата му с групата на Принс.
А през това време Принс взима записа от съседното студио, маха баса на Браунмарк, добавя китарно начало по подобие на откъс от „Papa's Got A Brand New Bag“ на James Brown (Джеймс Браун), което ще стане едно от най-известните в съвременната поп музика, а после дописва още куплети към текста и записва и своите характерни фалцетни вокали и беквокали. Той изсвирва и партиите на електрическа китара. В записа са включени още беквокалните партии на Брус Дишейзър и Мар Стар от „Mazarati“, а звукоинженерът Дейвид Зи добавя акустични китари. На места за беквокали са ползвани части от популярната песен на Brenda Lee (Бренда Лий) „Sweet Nothin’s“ от 1959 година. „Kiss“ добива съвсем различно звучене. Вместо барабани е използвана дръм машина.
Спори се за модела й, понеже спомените на участниците се различават по въпроса. Липсата на бас е компенсирана чрез по-басовата бленда барабани, чийто звук е прекаран през изкуствена реверберация, т.е. ефект, уподобяващ отразени в тясно пространство звукови вълни. По-просто казано, това е изкуствено ехо. Затова пък на другите инструменти и вокали не се добавя никакво ехо. Придружаващият ударната секция звук е от синтезирана акустична китара. Записите са на 27 и 28 април 1985 година. В последния момент „Kiss“ е добавена в албума „Parade“ и е издадена като трети и водещ сингъл от него, въпреки несъгласието на „Warner Bros“ да я пуснат в международен мащаб. От „Warner“ реагират, че песента звучи като демо, защото няма бас и не е с обичайната за ерата реверберация, правеща гласовете да ехтят като в зала. По изключение версията на албума е с 8 секунди по-къса от тази на сингъла.
Дебютният албум на „Mazarati“ почти не се забелязва. А Принс постига небивал успех с „Kiss“. Той я издава като сингъл на пети февруари 1986 година чрез компанията „Paisley Park“. Б страна на сингъла е „♥ or $“ („Love or Money“) - песен от саундтрака към „Under the Cherry Moon“. „Kiss“ стига до първо място в „Billboard Hot 100“ в САЩ на 19 април и се задържа там две седмици. По същото време втора в класацията е „Manic Monday“ на „The Bangles“ („Бенгълс“). Тя също е написана от Принс и е изпълнявана и от него. „Kiss“ се представя доста добре също и в Австралия и няколко европейски страни, където е в първите десет в класациите.
Песента е важна част от концертната програма на Принс, който редовно въвлича и публиката в нейното изпълнение. Пример е концертът от Нагоя, Япония, от 1989 година. Издадена е и разширена, седемминутна версия на „Kiss“ за един от синглите, допълнена с още китари, клавишни, бас и духова секция. Тази версия завършва с инсцениран диалог между мъж и жена, гледащи Принс по телевизията. В текста на „Kiss“ лирическият герой пее на любимата си, че не е нужно да е красива и богата, за да го възбужда и че от нея иска само още малко от свободното й време и една целувка. Така Принс изразява своето негативно отношение към все по-агресивната тенденция жените да променят коренно външността си, за да впечатлят света, насърчавана от модните поп икони по телевизията.
Пример в текста е „don't have to watch Dynasty to have an attitude“ („Не е нужно да гледаш „Dynasty“, за да имаш мнение“). „Dynasty“ е популярен американски телевизионен сериал от 80-те, в който участват герои с голямо самочувствие, водещи луксозен живот. „Parade“ е продаден в над два милиона копия благодарение на „Kiss“. Той достига номер 3 в класацията за албуми „Billboard 200“ и се издига до втора позиция в чарта за R&B албуми. Независимо от всичко това, филмът, за който е правена музиката в албума, не постига успех и даже се сдобива с антинаградата „Златна малинка“ за най-лошо режисиране, най-лоша игра на Принс като актьор и най-лоша филмова музика. Видеоклипът на „Kiss“ е с хореография на Louis Falco (Луис Фалко) и е заснет на 13 февруари 1986 година в „Laird International Studios“ в Кълвър Сити, Калифорния, от модния фотограф Rebecca Blake (Ребека Блейк).
В него Принс е предизвикателно облечен и прави характерните си танцови движения, заедно с танцьорката Monique Mannen (Моник Манън), същевременно хвърляйки флиртуващи погледи към китаристката Wendy Melvoin (Уенди Мелвойн). „Kiss“ носи на Принс награда „Грами“ за най-добро вокално R&B изпълнение от дует или група през 1986 година. Номинирана е и в категорията за най-добра мъжка R&B песен, но наградата отива при „Living In America“ на Джеймс Браун. След турнето „Hit N Run - Parade Tour“ от 1986 година, Принс разпуска „The Revolution“ и сформира нов състав. По това време и Браунмарк окончателно прекратява работа с него.
„Kiss“ е записвана в над 100 версии. Най-известният неин кавър е на британската синтпоп група „Art Of Noise“ („Арт Ъф Нойс“) и Tom Jones (Том Джоунс), пуснат от „Polidor“ на 28 октомври 1988 година и записан година по-рано. Хитът възражда кариерата на Том. Той го включва в своя албум „At This Moment“, а „Art Of Noise“ - в компилация с най-добрите си хитове. От „Art Of Noise“ решават да запишат парчето с Том, след като го гледат по телевизията как я пее в Лас Вегас. Том допълва, че е в рамките на шоуто „Last Resort“ на Jonathan Ross (Джонатан Рос), който изрично го моли да изпее нещо ново, след като повечето му кавъри дотогава са на кънтри песни. Синът на Том, Марк, който е тогавашен негов мениджър, го съветва да запише парчето, за да спечели по-съвременна публика. Том пише в автобиографията си, че среща Принс на стълбите на лондонски клуб по време на едно парти, но не смее да го пита дали кавърът му харесва, понеже се страхува от отговора.
А и Принс рядко коментира други версии на песните си и знае, че почти всички хитове на Том са кавъри, а неговата музика е оригинална. Интересно е, че Принс и Том Джоунс са родени на една и съща дата, седми юни (Принс през 1958 година, а Том - през 1940 година). Версията на „Kiss“ от Том става пета в британската класация за сингли, което е по-добро класиране дори от това на оригинала на Принс, изкачил се до номер 6 в същия чарт две години по-рано. Затова пък в Испания и в Нова Зеландия същата версия е на първа позиция. Том променя леко оригиналния текст, като заменя „Women, Not Girls rule my world“ („Моят свят се управлява от жени, а не от момичета“) с „Women and Girls, rule my world“ („Жени и момичета управляват моя свят“).
Вариантът на Том Джоунс е по-предпочитан за кино и тв продукции, а видеоклипът към него взима награда на „MTV“. Друг популярен кавър е на британската група „Age Of Chance“ („Ейдж ъф Чанс“) от ноември 1986 година. Той е пуснат в Англия и се ползва от местни диджеи. Принс не одобрява всички кавъри на „Kiss“. Пред списание „Billboard“ той твърди за версията на „Maroon 5“ („Марун Файв“), че не допринася с нищо ново към оригинала. „Плащам възнаграждения, когато пея чужди песни в концерти, но не ги записвам и продавам. Защо имаме нужда да чуем кавър на песен, направен от друг? Изкуството е изграждане на нова основа, а не поставяне на нещо върху друго, което вече съществува.“ Китарното начало на „Kiss“ също е имитирано и от други, какъвто е случаят с началото на „Window Shoppin“ на Hiram Bullock (Хайръм Бълок), излязла половин година след парчето на Принс. „Kiss“ три пъти попада в списъка с 500-те най-велики песни за всички времена на „Rolling Stone“, като най-доброто й класиране е последното от 2021 година - номер 85. Тя е част и от две класации на „NMA“ - за 150 най-добри сингли за всички времена и за 70 основополагащи песни в историята на „NMA“. Включвана е и в различни класации с най-добрите песни на Prince, правени от критици и журналисти.
Днес Браунмарк продължава да прави музика, макар да не е особено популярен. След смъртта на Принс през 2016 година той се включва в група от бивши техни колеги от „The Revolution“, правеща възпоменателни концерти в памет на Принс. След 2016 година „Kiss“ отново влиза в „Billboard Hot 100“, достигайки там номер 23, и за кратко продава над милион и триста хиляди дигитални копия. „Kiss“ си спечелва заслуженото място на класика в поп музиката и до днес се споменава като един от най-значимите проекти на Принс. Дори и самият Браунмарк говори пред биографите на Принс, че независимо от всичко, днес версията на Принс му харесва повече от тази на „Mazarati“.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
