През 1984 година младата британска група „Everything But The Girl“ („Евритинг бът дъ гърл“), състояща се от музиканта Ben Watt (Бен Уот) и певицата Tracey Thorn (Трейси Торн),подписва десет годишен договор с местната продуцентска фирма “Blanco Y Negro“, дъщерна на „Warner UK“. Успехът им е колеблив, но в началото на 90-те групата става все по популярна. Точно когато са набрали инерция, през 1992 година Бен се разболява тежко от рядко автоимунно заболяване и за повече от година те прекъсват студийната си и концертна дейност. Продуцентите им казват, че не виждат перспектива да подновяват договора им след издаването на албума. Но те не подозират какво ще се случи.
Албумът „Amplified Heart“ от 1994 година продава над милион копия. Най-известна сред песните в него е „Missing“. Тя е спокойно поп парче с леки китари. В текста героинята разказва как слиза от влака, тръгва по улицата, на която живее неин стар приятел и минава покрай неговата врата. Но той отдавна не живее там. Минали са много години, откакто е изчезнал някъде, може би на по-добро място. И сега той й липсва така, както на пустините им липсва дъжда. Тя поглежда към къщата му и почти може да чуе как и той вика, че и тя му липсва по същия начин. Героинята се качва във влака и се пита защо отново е идвала и се е размотавала край стария адрес, където отдавна няма никой.
„Хората спорят дали текста е умен или глупав – казва Трейси, визирайки частта, където се пее, че на пустините им липсва дъжд.“ „На пустините дъждът не им липсва. Но веднага щом го изпях, си казахме: Това сработва!“ В друго интервю тя казва: „В съзнанието ми бе образът на дете, на което липсва най-готиният член от неговата банда. Връща се в дома от детството си, върви по улицата и гледа нагоре към тази къща, където приятелят му е живял и по някаква причина не го е виждал от години. Но това се превърна за хората в нещо като копнеж, романтична любовна песен.“ Записът е през зимата срещу 1994 година в лондонско студио. Ритъмът на парчето първоначално е заимстван от „Break 4 Love“ на „raze“ („Рейз“)от 1988 година. Но поради очевидната прилика го сменят.
Те експериментират с различни бийтове и семпли и още тогава оценяват, че песента е подходяща за ремикси. Говорейки за по-електронната посока в музиката си, двамата казват, че макар за външните хора това да е изглеждало като внезапно, за тях процесът се е случвал постепенно. „Missing“ е пусната като сингъл на осми август 1994 година, месец след премиерата на албума. Песента е продуцирана от Бен Уот и John Coxon (Джон Коксън) от британското дръм енд бейс дуо „Spring Heel Jack“ („Спринг Хил джак“), който свири и на синтезаторите вътре. Бен също свири на клавишни и на китарата. Изданието е на „Blanco Y Negro Records“ за Англия и на „Atlantic“ за САЩ и Канада.
Първоначално „Missing“ е пренебрегната от продуцентите и има малки успехи в класациите. През 1995 година американският диджей и продуцент Todd Terry (Тод Тери) ремиксира „Missing“ във версия за нощни клубове. Тод е роден в Бруклин, Ню Йорк, където и до днес практикува професията си. Кариерата му започва още в началото на 80-те, когато работи за нюйоркски партита, пускайки основно диско с хип-хоп елементи. След средата на 80-те се насочва към хаус музиката, тръгнала от Чикаго. В пика на тази музика ремиксът му на „Can You Party“, пуснат през 1987 година под псевдонима Royal House, достига до номер 14 в британската класация за сингли. През следващата година пуска и обработката си на „I’ll House You“ на „Jungle Brothers”. Успехът му превзема и щатите, където през 1990 година оглавява класацията за денс хитове с “Hear The Music” под псевдонима Gypsy men. Когато за пръв път чува “Missing“, не му е нужно да я слуша в детайли, за да разбере, че тя е потенциален хит.
Той прави ремикса за ден и половина и в две студиа в Ню Йорк, съчетавайки звуци от две различни дръм машини. Провежда разговори с лейбъла на Бен и Трейси, но оттам не се интересуват от ремикса му. Казват му, че ремиксът му е твърде тежък за радиоизлъчване и че за да се продаде, трябва да го омекоти. Тод отказва да го редактира и се бори да го пуснат в радиостанциите, а продуцентите не го лансират. Ремиксът е подходящ и за радиото, и за клубовете. За „Missing“ Тод казва, че всички я подценяват, твърдейки, че „Everything But The Girl“ са лоша група. „Ние се борихме песента да излезе и вярвахме, че това е нещото, от което групата се нуждае – казва той.“ В друго интервю за „My House Radio“ допълва: „Missing“ ви показва, че всичко е в песента. Лесно е да се ремиксира красива песен със страхотна мелодия. Обичам да добавям експлозивни ритми към песен с мека мелодия.“ Тод ремиксира парчето година след неговото излизане. Вариантът му е издаден на 16 октомври 1995 година. Отнемат му девет месеца да пробие в радиото, но откакто пробива, три месеца е във високи позиции в класациите.
Сингълът с него продава над три милиона копия по света. За разлика от оригинала, който продължава 4.15 минути, версията на Тод е дълга 9.05 минути. Ремиксът достига третото място в родната Англия и втора позиция в САЩ, където се задържа 55 седмици в местния „Billboard Hot 100“. За времето си това е най-дълго задържалата се песен в класацията. Този рекорд е надминат чак 23 години по-късно. Песента става първа в Германия, Дания, Исландия, Унгария, Италия и Канада, номер 2 във Франция, Швейцария, Шотландия и Австралия, 3 в Швеция, Ирландия, Нидерландия, 5 в Норвегия. Почти няма първа десетка, където да не присъства. Песента влиза и в други авторитетни класации. Тя е под номер 178 в „1001 най-добри песни за всички времена“ на списание „Q“ и под номер 35 в „50-те най-продавани песни за 90-те години“ на NMA. Включена е още в „100 най-добри денс сингъла за всички времена“ на Mixmag във Великобритания, „100 най-добри денс химни за всички времена“ на MTV и „200 най-велики денс песни за всички времена“ на списание „Rolling Stone“. „Хитовете често те изненадват.
Стремиш се да ги правиш, а след това пускаш съвсем небрежно някоя песен и хората се свързват с нея. С „Missing“ беше същото. – казва Трейси Торн.“ „Мисля, че сме големи късметлии, че най-значимият ни хит е песен, с която и двамата сме горди и харесваме“ – допълва Бен Уот.“ „Този огромен успех дойде доста късно в кариерата ни и беше като нейно възраждане – пише Трейси в мемоарите си.“ В интервю пред „Telegraph“ тя допълва: Написването на хитова песен за радиото все още има значение,но ако се опитам, не бих могла да го направя. Кой знае какво е хит? Странно, хората ми казват, че е тъй затрогваща песен и че е толкова от сърце, а тя е изцяло по измислена история. Изобщо не пея за конкретно лично преживяване…“ Има много други песни, с които чувствам по-лична връзка.“ Бен твърди, че дръм енд бейс му харесва като стил, защото синкопираните ритми му напомнят за джаза, с който е израснал. Баща му е джаз музикант.
Дори двамата с Трейси казват, че макар да са мислели да се местят от Англия в САЩ, дръм енд бейс диджеите в Лондон са една от причините да се откажат. Трейси говори пред списание „Rolling Stone“, че първоначално песента е била замислена като денс ориентирана и че много остават доволни от начина, по който Тод Тери я обработва. „Беше композирана с такава идея в съзнанието, тотално... вместо това изработихме нещо като спокоен хаус груув. След това, когато я дадохме на Тод, той я тласна в една наистина силна нюйоркска хаус посока, която имаше истинска простота, но беше много заразителна. Ремиксът се развива по независим път. Първо го пускат в Маями, след това и в Сан Антонио, най-вече в гей клубове, вероятно заради по-плътния тембър на певицата.
Освен това, парчето плъзва по клубове в Италия, в Кипър и на Балеарските острови. Но дълго време си остава ъндърграунд парче. Нужни са шест месеца на ръководителите на „Atlantic“ в САЩ да открият потенциала му. Според Бен цялата прогресив хаус сцена от онова време е изчерпана и хората търсят нещо по-задушевно. Трейси си спомня, че докато са в Ню Йорк, си купуват списание „Billboard“ и когато виждат песента си в денс класацията, са извънредно учудени. На въпроса не го ли притеснява, че версията на Тод Тери е по-голям хит от оригинала, Бен Уот реагира: „Никога не съм правил музика, насочена към класациите, така че защо да се притеснявам? Бях доволен. Миксът на Тод беше непредвидена случайност. Когато той го представи, никой не си помисли „уау, хитов запис!“ На него се гледаше като на полезна за клубове комбинация. Хората решиха, че трябва да е хит.
Те танцуваха на него, искаха го… Това беше точната песен в правилното време. Гордея се с нея. Глас, музика, аранжимент и ритъм – всичко в хармония.“ В друго интервю Трейси допълва: „Получавам много денс песни от хора, които се надяват, че ако сложат върху тях вокалите ми, ще ги превърнат в „Missing“ и ще направят масов хит и това е, кариерата им е решена. Много рядко правя някоя от тези песни, а когато ги правят те, никога не са като „Missing“. Това беше много специфична песен в особен момент за поп музиката, когато времето бе подходящо за нещо подобно.“ Бен казва пред „Quietus“: „Някои хора ни питаха: „Странно ли е да имате денс хит, след като не сте денс група?“. Но песента, която пеем върху този денс, е тъкмо онази, която винаги сме пели.“ Успехът на ремиксираната версия е толкова голям, че променя целия стил на „Everything But The Girl“ и те започват да експериментират и с други ремикси.
„Винаги съм смятал, че „Everything But The Girl“ са страхотни автори на текстове, но изглежда, че никога не успяват да постигнат онова силно усещане за продуцентството, което е нужно. – казва Тод, цитиран от „Rolling Stone“.“ Тери толкова често е молен да ремиксира песни така, че да приличат на „Missing“, че направо му писва, както сам казва. Тази версия на „Missing“ налага мода да се смесват различни хаус бийтове с лирични вокали. Често питат Тод дали поддържа връзка с дуета. „Говорил съм с тях само веднъж в онези дни, но оттогава никога не сме се виждали – отвръща той. – Не го казвам с неуважение към Бен или Трейси, но Това, което трябваше да се случи като пълна магия, не стана.
Според мен те мислеха, че съм отнел нещо от звука им, вместо да го допълня. Така че предполагам, че затова приключихме. Не можех да разбера дали след това ме уважават или не, така че го оставих. Опитах да правя и други песни с тях, но не се получи. Можех да правя бийтове и албуми с тях и щяхме да разбием. Мисля, че мекият глас на Трейси над моите твърди ритми беше страхотен елемент, с който не можеше да не спечелим, но те просто не искаха да го направят.“
Едно и също видео е ползвано и за оригинала, и за ремикса на „Missing“. То е режисирано от Mark Szaszy (Марк Зази) и показва Бен и Трейси, заснети в отделни апартаменти и показващи колко много си липсват. Трейси е заснета също и как се разхожда в различни райони в южната част на Лондон.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
