В началото на 90-те години т.нар. черна музика в САЩ, известна още и като Urban Music (в буквален превод градска музика), е в апогея си. Ако в първите години на десетилетието е неприемливо по радиото да се чува рап, то в края на 90-те това изглежда като далечен исторически период. Черната музика има много стилове и етапи на развитие, но най-важни са две основни течения. Едното е гангстарапът, където Puff Daddy (Пъф Деди) е най-изявеният представител. Там преобладава рапът, тежките текстове и агресивните бийтове. (Бийт е обобщено название за ритъма, общата пулсация на песента, често извлечена по електронен път.) Другото течение е LaFace.
То носи името на най-голямата продуцентска компания, която издава такава музика. Двамата нейни създатели и основни композитори са Anthony Reid (Антъни Рийд), известен като L.A. Reid (Л.А. Рийд), и Kenneth Edmonds (Кенет Едмъндс), известен като Babyface (Бейбифейс). От псевдонимите им се получава и името на компанията „LaFace“, създадена през 1989 година. Основната им дейност е в Атланта, щата Джорджия, където преобладават цветнокожите изпълнители. Именно тук започват кариерите на артисти като момичешката група „TLC“ („Ти Ел Си“), Outkast (Ауткаст), Pink (Пинк), Usher (Ъшър), Donell Jones (Донъл Джоунс), и, разбира се, Toni Braxton (Тони Бракстън).
Музиката, излизаща от този творчески кръг, в голямата си част е писана от Бейбифейс и Л. А. Рийд и е по-скоро R&B ориентирана. Тя цели да привлече любителите на поп музика в Америка, а и по света. В САЩ тази музика намира много почитатели и трайно се настанява в класациите, докато в Европа нейният пик е краткотраен и бързо бива изместена от бритпопа и от момчешките и момичешки групи, завладели сцената във втората половина на 90-те.
Тони Бракстън е една от най-активните певици на компанията. Първите албуми на младата изпълнителка са издадени от „LaFace“. А песента, благодарение на която светът чува за нея, е „Breathe Again“. Неин автор е Бейбифейс. В интервю той разказва, че песента е композирана в Атланта, Джорджия, в студио „La Coco“. То е в къщата за гости на другия продуцент Л.А. Рийд и е създадено, за да може там да се записват основните неща на компанията. Тогава двамата музиканти са се опитвали да измислят още песни. „Това беше една от онези песни, при които просто седнах и започнах да свиря, а думите и мелодията изплуваха. Бе написана наистина бързо, вероятно за около два часа – казва Бейбифейс пред „Singersroom.“ Той допълва, че по време на записа на демото е бил с Coco (Cheryl Clemons (Черил Клемънс) от „SWV”).
Разказът е допълнен в други интервюта. Тони Бракстън говори за парчето на музикалните награди „Soul Train“. Там тя казва, че първоначално то не е писано за нея, а за триото „TLC”. По това време триото е менажирано от певицата Pebbles (Пебълс), с рождено име Perri Arlette McKissack (Пери Арлет МакКизък), която в този период е съпруга на съавтора Рийд. Той е трети от общо петте й съпрузи. Та по същото време основна певица в „TLC“ е Tionne (Тион, [T-Boz Watkins]). „Песента дойде при мен, но първоначално бе за Тион, чийто глас обичам. – казва Бракстън. – Спомням си как Бейбифейс я пееше, а тя беше много подходяща за Тион. Чух я и ги попитах: „Мога ли да я пробвам, мога ли да я взема за себе си? И те казаха „Давай!“ Трябваше да я направя своя собствена песен.
Това е една от любимите ми песни за изпълняване – завършва Тони.“ Бейбифейс потвърждава казаното, без да посочва за кого е писал парчето. Говорейки за „Breathe Again“ пред „Entertainment Weekly“, той казва: „Най-великото нещо, което Тони постави на масата ни, бе нейният глас, толкова разпознаваем и отчетлив. Това беше песен, която първоначално написах за друг изпълнител от моя лейбъл. Докато я пишех, си казах: „О, това трябва да бъде някъде другаде. Трябва да е с Тони.“ Всъщност Тони се възползва от момента, защото тъкмо тогава Пебълс и момичетата от „TLC“ обмислят прекратяване на съвместната си работа, тъй като наскоро приключилото турне на триото не е дало очакваните печалби. Това, че „Breathe Again“ не им е дадена, не спира техния устрем и докато Бракстън обира овациите с нея, момичетата пускат два големи хита – „Creep“ и „Waterfalls“. На тях посвещаваме отделни епизоди. Междувременно Бейбифейс пише десетки поп хитове за различни артисти, между които „I'll Make Love to You“ на „Boiz II Men“ („Бойс ту мен“) и „Take A Bow“ на Madonna (Мадона).
Освен Бейбифейс, още двама участват като съпродуценти на „Breathe Again“ – вече споменатият Л. А. Рийд и Daryl Simmons (Даръл Симънс). Когато „Breathe Again“ излиза, друга песен на Тони Бракстън, „Another Sad Love Song”, вече си е спечелила популярност. Текстът на „Breathe Again“ говори за приключващата връзка между двама влюбени. Героинята пее за болката от изгубената любов и че ако всичко, което е било преди между двамата, свърши, тя няма да може да оцелее:
If I never feel you in my arms again (Ако никога вече не те почувствам отново в прегръдките си,)
If I never feel your tender kiss again (Ако никога повече не почувствам нежната ти целувка,)
If I never hear "I love you" now and then (Ако никога не чувам “обичам те” от време на време,)
Will I never make love to you once again? (Никога ли повече няма да правя любов с теб?)
Please understand if love ends (Моля те, разбери, Ако любовта приключва,)
Then I promise you, I promise you that (Тогава ти обещавам, обещавам ти, че)
That I shall never breathe again (че никога повече не бих могла да дишам.)
На въпрос как успява да пише толкова добре от женската гледна точка, Бейбифейс казва: „Когато пишех за певици, знаех от предишни връзки, разбивали сърцето ми, какво чувства жената, и на нейно място бих изпитвал същите емоции. Така че, пишейки за жена, можех да разбера как да го правя от нейната гледна точка, защото беше от сърце.“
„Breathe Again“ е издадена за първи път като втора песен от първия албум на Тони Бракстън, носещ нейното име и излязъл на 13 юли 1993 година. Датата на излизане на сингъла е 6 август 1993 година, а не както твърдят някои източници – на шести октомври. Аранжиментът на песента е направен с помощта на звукоинженера John Frye (Джон Фрай) чрез технология за MIDI програмиране (MIDI е съкращение от Musical Instrument Digital Interface). Единствено DeRock (Де Рок) свири на перкусии. Беквокалите за песента са пропуснати в описа на обложката към албума, но от други места разбираме, че са от самата Тони Бракстън и вероятно от Kimberly Kearney (Кимбърли Кърни).
Сингълът достига до номер 3 в „Billboard Hot 100“ в САЩ през три непоследователни седмици, прекарвайки общо седемнайсет седмици в първата десетка. Той се предвижва и до второ място в друг американски чарт – „Mainstream Top 40“ и до четвърто място в още две класации в САЩ – „Adult Contemporary“ и специализираната класация за R&B сингли. Песента стига до второ място във Великобритания, Австралия и Нова Зеландия и до първа позиция в Зимбабве. Сингълът е доста продаван. Само в САЩ реализира над 500 000 копия. Десетки критици пишат положителни отзиви за песента. В няколко от изданията е включена и нейна испанска версия – „Versión En Castellano“.
Видеото е заснето в „Longleat House“, Уолтшир, Англия от Randee St. Nicholas (Ранди Сейнт Никълъс). В него Тони е облечена в рокля от XVII век и бяга през лабиринт от жив плет, преследвана от любовник, изигран от американския модел Tyson Beckford (Тайсън Бекфорд). Първоначално видеото е заснето цветно, но не се харесва на Ранди и затова се заснема нов, черно-бял видеоклип. Запазени са всички версии на видеото и те също са пуснати в Европа. За външния си вид Тони казва: „Спомням си, че стилистът ми се побърка, опитвайки се да намери рокля от XVII век. Косата ми беше къса, а не исках да нося перуки. Стилистът ми постави тези малки екстеншъни в косата и беше толкова студено, а роклята беше толкова тежка!“ Дълга версия на видеото е издадена на VHS и DVD на 24 май 1994 година и продава стотици хиляди копия.
„Breathe Again“ носи на Бракстън втора поредна награда „Грами“ за най-добро женско вокално R&B изпълнение през 1995 година. Предната година я взима с „Another Sad Love Song“.
В интервю пред списание „Billboard“ от 2018 година Тони признава, че „Breathe Again“ е единствената песен, която никога няма да се умори да пее. „Това е песен, която мога да пея по всяко време. Ако искам да загрея, ако искам да ви впечатля с вокалните си умения, ако искам да се почувствам добре, докато лекувам хора с разбити сърца. Това е песента, която със сигурност ще изпея. Това е като класическата черна рокля на Шанел, която си отива с всичко, а я променяш с аксесоарите.“ – завършва певицата.
Песента няма много запазени концертни версии, а Тони не я издава и в концертен албум. Можем да си направим изводи за това как е звучала, ако чуем версията от „The Today Show“ по „NBC“ от 1994 година с пиано и женски хор. Песента няма много кавъри, но най-известните сред тях са на джаз китариста Chuck Loeb (Чък Лоуб) от албума му „The Music Inside“ от 1996 година и на джаз тромпетиста Greg Adams (Грег Адамс), включена в албума му „Midnight Morning“ от 2002 година. Самият Бейбифейс я включва в концертния си албум от 1997 година „MTV Unplugged In NYC“, като кани Shanice (Шанис), продуцирана от компанията му по онова време, да изпълни песента, разкривайки вокалните си възможности.
Дълго след песента Тони Бракстън не издава албуми. През 1994 година тя пуска три сингъла – „Seven Whole Days“, „ I Belong to You/How Many Ways“ и баладичния хит „You Mean the World to Me“.
„Breathe Again“ остава един от двата най-известни хита на Тони Бракстън в международен план. Повече за нейната музика ще говорим в следващи епизоди.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
