Песента е единственият голям хит на британския музикант и модел Nick Kamen (Ник Кеймън), който достига и България. Рожденото име на Ник е Ivor Neville Kamen (Айвър Невил Кеймън). Той се ражда на 15 април 1962 година в Епинг, Англия и израства в Харлоу, графство Есекс, в същата страна. Роден е предпоследен измежду осемте деца в семейството.
Има трима братя и четири сестри. Както казва един от братята му - Честър, който се развива с времето като китарист и работи с Bryan Ferry (Брайън Фери), децата в това семейство са „тотален продукт на колониализма“. Иначе казано, те имат корени в Англия, Ирландия, Нидерландия, а по бащина линия даже и от Мианмар в Източна Азия. Като ученик Ник се интересува само от спорт и музика, макар да не се развива професионално в тези две области. Мечтаейки за звездна кариера, той слуша албуми на артисти като Marvin Gaye (Марвин Гей), Otis Redding (Отис Рединг), Nad King Cole (Нат Кинг Кол), Elvis Costello (Елвис Костело), „The Everly Brothers“ („Евърли Брадърс“), Gregory Isaacs (Грегъри Айзъкс) и Bob Marley (Боб Марли).
Когато навършва осемнайсет, Ник заминава за Лондон, където си търси работа. Всички модни дизайнери и специалисти по рекламата твърдят, че в средата на 80-те той е въплъщение на красивия и сексапилен мъж и че е бил много харесван. Определят го като нещо средно между Elvis Presley (Елвис Пресли) и James Dean (Джеймс Дийн). Така професионалната му кариера започва през 1984 година с акцент върху работата му като модел. Той се появява на корицата на „The Face“.
През 1985 година се включва в реклама на дънки „Levi’s 501s“, в която се съблича, оставайки по боксерки и в очакване да вземе изпраните си дънки. Действието се развива в американско перално помещение от 50-те години на фона на хита от 1968 година „I Heard it Through The Grapevine“ на Marvin Gaye (Марвин Гей), починал само две години преди рекламата. Тази реклама е определяна като една от най-значимите в цялата история на телевизията.
В по-късно интервю Ник казва, че всичките му снимки за модни списания и реклами са не защото модата му е била интересна, а за да събере пари и да запише първите си песни. И така, Ник подписва с компанията „Sire“, базирана в Ню Йорк, и се мести в САЩ за по-дълги периоди. Не е случайно, че се навърта в звукозаписните студиа. Той иска да се среща с нови хора и да получи предложения за съвместна работа. По онова време същата компания работи и за наскоро изгрялата попзвезда Madonna (Мадона). Виждайки го за пръв път, тя много го харесва и му предлага да напише песен за него, което е голям подарък. През 1986 година Ник прави и първата си по-значима песен „Each Time You Break My Heart“.
Тя достига до пето място във Великобритания, което я прави най-добре класиралата се негова песен в тази страна. Мадона е съавтор именно на тази песен, където тя пее и беквокали. Съхранен е и демозаписът в нейно изпълнение, който тя първоначално му изпраща за одобрение. За кратко момчето става нейно протеже и даже британския таблоид „The Sun“ разнася мълвата, че между двамата има любовна връзка. Но и двамата отричат, а и Мадона тогава е омъжена за актьора Sean Penn (Шон Пен). В следващите години Ник издава няколко по-малко известни сингъла. Един от тях е „Loving You Is Sweeter Than Ever“, достигнал номер 16 в британската класация за сингли.
В оригинал песента е на „The Four Tops“ („Фор Топс“)и е от 1966 година. Любовта на Ник към старите соул легенди се проявява и чрез кавър на още една песен – „Win Your Love“, в оригинал на Sam Cooke (Сам Кук), който я пее през 1958 година. Това далеч не са единствените кавъри на Ник. Той записва свои версии още на песни като „Any Day Now“, изпълнена в оригинал от Chuck Jackson (Чък Джаксън), „The Man In Me“ на Bob Dylan (Боб Дилън), „Into The Night“ на Benny Mardones (Бени Мардонъс), „Open The Door To Your Heart“ на Darrell Banks (Деръл Банкс) и „Come Softly To Me“ на „Fleetwoods“ („Флитуудс“). През 1988 година Ник Кеймън пуска „Tell Me“, която е част от втория му студиен албум „Us“.
Тя пък се превръща в голям хит в Италия, където девет седмици е първа в класациите. Това парче също е с принос от Мадона. Така стигаме до 1990 година, когато излиза и третия му албум „Move Until We Fly“. В него е включена и „I Promised Myself“. Тя е по текст и музика на Ник. Продуценти на парчето са Mike Paxman (Майк Паксман) и Paul Muggleton (Пол Мъгълтън). Сингълът излиза в същата година, в която е пуснат и албума, като точните дати на записа и издаването му не са известни.
Песента е записана в студио на компанията „Wea Records“ в Германия. В различните издания на синглите има различни песни върху техните Б страни, но най-често там е песента „You Are“. Текстът на „I Promised Myself“ е оптимистична ода за любовта. В него главният герой си дава обещание да чака половинката си и да й даде всичко, на което е способен. Той вярва в по-доброто бъдеще, където всичките му мечти ще се сбъднат, и е влюбен. Той разбира, че ако загуби любовта, това ще е болезнено, и е готов да я чака дори и в най-мрачни времена.
Песента става първа в класациите на Австрия и Швеция. Тя е втора в Испания, трета в Швейцария, четвърта в Нидерландия, пета в Германия и Белгия, осма в Италия, девета във Финландия и единадесета във Франция. В родната на музиканта Англия достига само до номер 50 в местния чарт за сингли. Общото класиране я прави четвъртата най-предпочитана песен в Европа за 1990 година. Ник я пее основно за телевизионни предавания, като най-известният запис от такова представяне е от нидерландското шоу „Countdown“, което е сред най-гледаните музикални предавания в Европа.
Жанрът на парчето е синтпоп. Това е обобщено название на поп музика, създадена с помощта на синтезатори. Никъде не се споменават вдъхновенията зад парчето, но в структурата на основните акорди се забелязва известна прилика с друга популярна песен от 1971 година – „Happy Xmas (War Is Over)“ на John Lennon, Yoko Ono & The Plastic Ono Band (Джон Ленън, Йоко Оно и Пластик Оно Бенд). Разликата е в това, че в схемата на Ник има съвсем малко разместване и е в друго темпо.
Видеоклипът към „I Promised Myself“ показва Ник, който свири на китара в тъмна стая. Към тези основни кадри са добавени и други, които показват как той пее песента на други места. Видеото е натрупало над десет милиона гледания за десетте години, откакто е качено в платформата YouTube. Режисьор е Philippe Gautier (Филип Гутие). Песента отново е издадена като сингъл през 2004 година.
Тя има малко кавъри, най-известен от които е този на шведа Basshunter (Басхънтър) от 2009 година. Важни са също така и версията на „Dead Or Alive“ („Дед Ор Ълайв“) от 1999 година и ремикса на шведската група „A-Teens“ („Ей-Тийнс“), излязъл на 28 април 2004 година и включен в техния сборен албум „Greatest Hits“. Тази версия е подкрепена и с ново видео, режисирано от Gustav Jonhson (Густав Йонсон) и заснето в Швеция. То показва членовете на групата преди и сега, като старите кадри са взети от предишни техни видеоклипове.
Ник издава последния си албум с нова музика „Whatever, Whenever“ през 1992 година. Всичко, пускано след това, е част от сборни албуми с най-доброто от негови по-стари записи.
До края на 90-те години Ник работи за модни агенции и излиза с различни жени от киното, телевизията и модната сфера. Но в някакъв момент се уморява от публичността и се оттегля както от модата, така и от музиката. Той умира на 4 май 2021 година, ненавършил 60 години и след четиригодишно боледуване от рак на костния мозък. След смъртта му доста хора пишат позитивни отзиви за неговия принос за музиката, включително и Boy George (Бой Джордж) и Мадона. В последните дни на Ник до него е приятелката му Lucinda Carey (Лусинда Кери), с която са заедно от петнайсет години. Именно на нея той завещава своя апартамент за един милион долара в „Нотинг Хил“ и още милион и шестстотин хиляди. Изпълнители на завещанието му са неговите живи братя и сестри.
И така, „I Promised Myself“ остава единствената песен, чрез която и българската публика познава Ник Кеймън.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
