В края на 80-те години двама приятели музиканти, борещи се за оцеляване в Сан Франциско, се срещат в една стая. Linda Perry (Линда Пери) е сервитьорка и певица в някакво заведение, а Stephan Jenkins (Стефан Дженкинс) пее с различни групи. Стефан, бъдещ вокалист на „Third Eye Blind“ („Търд Ай Блайнд“), пее на Линда „Semi-Charmed Life“. Линда, бъдеща вокалистка на „4 Non Blondes“ („Фор Нон Блондс“), пее на Стефан „What’s Up“. Десетилетия по-късно Дженкинс пресмята, че тези два хита са продали общо седемнайсет милиона копия.
Явлението „4 Non Blondes“ просъществува само пет години. Линда е най-важният герой в историята на „What’s Up”. Тя е автор и на музиката, и на текста. Наполовина бразилка и наполовина португалка по произход, тя има тежко детство. Когато е на две години, бъбреците й отказват и лекарите уверяват родителите й, че няма да се възстанови напълно. Но тя оздравява. Когато е тийнейджърка, открива, че е хомосексуална и това се приема зле от връстниците й. Линда прави опит за самоубийство, поглъщайки голям брой от лекарствата на майка си. Но пак оцелява. Родителите й се развеждат и Линда изпада в бедност.
Майка й предлага да живеят заедно, но Линда отказва и заживява на улицата. Там се запознава с наркотиците. Опитва всичко с изключение на хероин. Това продължава до деня, в който пада тежко от сграда и чупи ключица. Тогава решава да се откаже от дрогата и да гради музикална кариера. Нейният брат Джон е китарист и я въвежда в тези среди. Линда безуспешно опитва с няколко групи. Изведнъж, както тя казва по-късно: „Този силен глас излезе от мен сякаш чрез магия“. През 1986 година, когато е на 21 години, се мести от родното Сан Диего в Сан Франциско. Три години по-късно тя се запознава и с трите момичета от бъдещата група – Криста, Шона и Уанда. Те са трио, но си нямат вокалист. Криста и Шона чуват Линда за пръв път в клуба „Nightbreak“. „Линда притежаваше сила над тълпата, която бе очевидна, и можех само да си представя колко мощно би било да съчетаеш силни инструменти с толкова зашеметяваща личност – казва по-късно Криста.“
Първата репетиция на групата е в 18.10 часа на 17 октомври 1989 година. Но по-рано същия ден земетресение от седма степен връхлита Сан Франциско. Все пак американското правителство бързо възстановява щетите и градът се връща в нормалния си ритъм. Момичетата се изявяват в заведенията за лесбийки в Сан Франциско и там печелят популярност. Необичайното име на групата „Фор Нон блондс“ (в буквален превод „четири не-блондинки“) идва от случка, при която момичетата са седнали на маса в близост до семейство, в което всички са русокоси. Точно до тях, върху контейнер за отпадъци, е хвърлено парче пица. Детето иска да я вземе, а майка му казва: „Не, то сигурно е мръсно заради тия гълъби и хора“. Момичетата изпълняват „What’s Up“ от самото начало. Запазен е запис от 18 май 1991 година. Договорът с „Interscope“, финализиран през юли 1992 година, вади групата от лежерното й състояние. Оттам започват и напрежения, както между групата и продуцента на първия им албум David Tickle (Дейвид Тикъл), така и между Линда Пери и останалите.
Първоначално Линда открито демонстрира, че е лесбийка и смята, че това трябва да е водещо при представянето им. Другите момичета пък предпочитат да не се изтъкват с това. После пък Линда и Шона се обличат по-женствено, за да привлекат вниманието на големите продуценти. Това не се приема добре от техните фенове, което става причина за нови напрежения. Почитателите са недоволни, че групата е излязла от специализираните клубове за лесбийки и свири за по-широка публика. Според Криста за Линда и Шона това е било нещо временно и те са мислели, че сключат ли договор за издаване, пак ще се върнат към своята идентичност. Но това не се случва. Още докато текат преговори за издаване през май 1991 година, се залагат и бомбите, причинили и раздялата им. Конфликтът е в това, че когато Линда попада в групата, тя изведнъж става неин лидер.
Тя пише песните, тя е в медийното внимание и е най-силно амбицирана да гради кариера. Останалите може да си дрънкат в гей клубове, но тя иска нещо по-голямо. В деня, когато новите продуценти на групата отиват да я прослушат, е планиран обяд с тях. Докато се готвят да тръгнат към ресторанта, момичетата забелязват, че откарват Линда с лимузина. Това е ясен знак за тях, че е избрана да преговаря от името на всички. Криста казва по-късно, че ако е имала желание, Линда е можела да подпише договора и от свое име, а не от името на групата. Така или иначе договорът е подписан и всички влизат в звукозаписни сесии за нов албум. Уанда и Шона са заменени от нови членове, защото имат малък студиен опит и не се справят добре със свиренето. Шона, която е лидер на триото преди идването на Линда, твърди, че проблемът е голямото его на певицата.
„Линда имаше мечта и нямаше да позволи нищо да й попречи, дори и ако това значи да отпише китариста си“ – разказва тя в интервю, цитирано в сайта „Rock And Roll True Stories“. Първият албум е на пазара на 13 октомври 1992 година. Първият сингъл от него, „Dear Mr. President“, пуснат през септември, не се забелязва. Някои радиостанции го забраняват, понеже се предполага, че е срещу тогавашния американски президент Джордж Буш-старши. Но песента не е нито за него, нито за президента на продуцентската фирма. Тогава записват и „What’s Up“. Освен Линда Пери - китарист и вокал, в групата са Christa Hillhouse (Криста Хилхаус) – бас и беквокали, Roger Rocha (Роджър Рока) – водещ китарист и Dawn Richardson (Доун Ричардсън) на барабаните. На Линда й се иска заглавието да е „What’s Going On“, но избират „What’s Up“, за да не се бърка с популярната песен на Marvin Gay (Марвин Гей). Заглавието отсъства в текста. Още при първите записи Линда не е доволна от песента. Тикъл я е миксирал, като е променил някои от китарните партии с новия китарист и е изменил барабанния ритъм по начин, наречен по-късно от Линда „Маршова стъпка“.
Тя изобщо не харесва обработката, защото под натиска на Тикъл пее текст, различен от първоначалния. Подробно тя разказва това във филма „Behind The Music“ на „VH1“. Тикъл смята, че няма нужда от презапис, а Линда му заявява, че преработката е ужасна и няма нищо общо с написаната от нея. Показвайки версията на Тикъл на президента на лейбъла Jimmy Yovine (Джими Йовин), той се съгласява, че е нужен презапис, доближаващ се до първото им демо от 1990 г. Линда се възползва от няколко свободни дни и води групата в студио „The Plant“ в Саусалито, Калифорния. Там тя преработва цялата песен и презаписва вокалите. „Започнах да размествам всичко – разказва Линда. – Инженерът много ми помогна. Казвах му какво искам и ако не го правеше, бутах микрофона.
Отново постигнах моето звучене… Достатъчно разказвах историята, за да разберат хората, че не Дейвид Тикъл е продуцирал песента, а аз.“ По средата на записа Тикъл влита в студиото и опитва да се намеси, но другите се налагат и новата версия е завършена до края на деня. Този втори запис познаваме всички. Линда умишлено използва малък брой инструменти и три акорда, в които песента се развива, очертани с китарното начало.
Линда коментира текста пред „SiriusXM“: „Това беше голям момент за размисъл и поглед към света и към политиката – да бъдеш предизвикателен, да си пънк рок фен и да се противопоставиш. Доста протести се случваха през 90-те, много от тях на гейове, и оттам дойде песента. Бях само на 25 години и все още се чудех какво, по дяволите, става.“ В текста Линда се представя като бореща се жена в свят, доминиран от мъже. Тя иска да изрази емоциите си и крещи с пълни гърди: „Какво става?“ Въпреки безнадеждността, с втория куплет Линда опитва да е оптимист за позицията си в този свят. „What’s Up?“ е апел към това да се ориентираме в този объркан свят и призив за движение, което да промени нещата.
Песента е издадена на 11 март 1993 година едновременно от „Interscope“ и от „Atlantic“. Б страна на сингъла е „Train“. Версията за албума е с 40 секунди по-дълга (4.55 мин.) от тази за радиоизлъчвания (4.15 мин.), където е изрязано и началото. Има и още версии, включително с пиано. „What’s Up“ осигурява на албума „Bigger, Better, Faster, More!“ 59 седмици в американския чарт „Billboard 200“ и продажби в над милион и половина копия в САЩ само за първите две години след издаването си. Общите продажби за целия свят са в над шест милиона копия. Песента стига първото място в класациите на Швеция, Норвегия, Дания, Германия, Полша, Австрия, Белгия, Нидерландия, Ирландия, Швейцария, Исландия и България. В САЩ достига до номер 14. Видеоклипът е заснет от филмовия режисьор Morgan Lawley (Морган Лоули) и е с номинация за най-добро алтърнатив рок видео на годишните награди на „MTV“. В него се сменят кадри на групата, играеща себе си като тийнейджъри в стая с кристални топки.
Благодарение на известността си, „4 Non Blondes“ е избрана да подгрява артисти като Neil Young (Нийл Йънг), „Pearl Jam“ („Пърл Джем“) и „Aerosmith“ („Аеросмит“) за международните им турнета. В края на 1994 година групата наема имение в Лос Анджелис, за да запише там втори албум. Идеите са готови и се работи по записите, когато Линда окончателно се скарва с останалите и напуска групата, несъгласна със стила и звученето им. Тогава и групата се разпада. Две години след това Линда издава солов албум „In Flight“, който е тотален провал с единайсет хиляди продадени копия. Другите членове на групата също се занимават с музика, но не постигат големи успехи.
Линда се развива добре като автор на песни за поп артисти като James Blunt (Джеймс Блънт), Enrique Iglesias (Енрике Иглесиас), Christina Aguilera (Кристина Агилера), Gwen Stefani (Гуен Стефани), Miley Cyrus (Майли Сайръс), Alicia Keys (Алиша Кийс), Pink (Пинк) и други. Двайсет години след раздялата, групата се събира на 11 май 2014 година на събитие, продуцирано от Линда. Концертът е част от кампания за набиране на средства за центъра за гей хора в Лос Анджелис. Парите се влагат основно в центрове за младежи, изгонени от родителите си поради несъгласие с тяхната сексуалност.
През 2023 година 77-годишната кънтри звезда Dolly Parton (Доли Партън) прави кавърверсия на „What’s Up“ и я включва в последния си албум „Rockstar“. В песента участва и Линда Пери. Днес „What’s Up“ продължава да е световен хит с много последователи и с над милиард гледания в YouTube.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
