Когато момчетата от „Genesis“ („Дженезис“) се събират в студиото, за да запишат нов албум, те вече от доста време имат солови кариери. Целият им потенциал на композитори се изчерпва в тях и сега, когато са заедно в студиото, те нямат никаква идея какво да запишат. „Започнахме този албум с едно абсолютно нищо.“ – казва по-късно Phil Collins (Фил Колинс) пред „Ultimate Classic Rock“. „Просто влизахме в студиото и импровизирахме, без правила.“ Така, сред импровизациите, се ражда и „I Can’t Dance“ (в превод „Не мога да танцувам“). Музиката в песента е написана от тримата членове на групата.
Вокалистът и барабанист Фил Колинс изцяло пише текста, което е изключение от другите песни в албума, тъй като обикновено авторът на музиката мисли и по текстовете върху нея. Другите двама са Tony Banks (Тони Банкс), който свири на клавишните, и китаристът Mike Rutherford (Майк Ръдърфорд), който свири също и на бас в песента. Той е автор на основния китарен риф. В началото Ръдърфорд измисля китарната мелодия по време на една от звукозаписните сесии и я именува „Heavy A Flat“.
След това Фил Колинс импровизира върху нея, но всичко е на шега, без момчетата да имат намерение да правят песен от това. Но когато Тони Банкс добавя и електрическите барабани, направени с помощта на синтезатор „Roland JD-800“, парчето добива интересен вид и групата решава да го пусне като сингъл. По-късно Тони Банкс казва, че тази песен е голямо изключение от творчеството на групата, където от проста идея се изгражда сложен аранжимент, а тук простата идея си остава такава, каквато е.
Но минималните усилия при аранжимента донякъде са с цел групата поне отчасти да се доближи до звука на алтернативния рок, който точно тогава преживява своя бум. Впрочем, по същото време е популярна и денс музиката, което прави неслучайно вкарването на думичката „Денс“ в заглавието и на песента, и на албума. По думи на Банкс, партията му на електрическо пиано е инспирирана от стила на песента „Feelin’ Alright“ на британската рок група „Traffic“ („Трафик“) от 1968 година.
Текстът на „I Can’t Dance“ е вдъхновен от реклама на джинси – „Levi Strauss & Co“., където е използван старият хит на „The Clash“ (Клаш) – „Should I Stay or Should I Go“. Даже работното заглавие, на което от „Genesis“ първоначално се спират, е „Blue Jeans“ („Сините дънки“). Тони Банкс коментира песента: „Това беше един от тези хитове, за които си мислиш, че няма да стигнат доникъде. Звучеше забавен, но не беше особено специален.“
Записът на „I Can’t Dance“ е направен в тяхното студио „The Farm“ в Съри, Англия. Точната дата не е ясна, но вероятно е през май или юни на 1991 година. Песента е издадена като сингъл на 30 декември същата година, като от страна Б е „On The Shoreline“. Издадена е от „Atlantic Records“ в САЩ и от „Virgin Records“ за останалия свят, като съпродуцент е младият Nick Davis (Ник Дейвис), който е и звукоинженер. „I Can’t Dance“ достига седмо място както в американската, така и в британската класация за сингли. В европейските класации се представя доста добре, като в Нидерландия и Белгия става първа, в Австрия е втора, в Португалия е трета, а в Германия – четвърта.
В Канада стига до трето място. През 1993 година получава и номинация за „Грами“ в категорията за най-добро вокално поп изпълнение на дует или група. Фил Колинс е вдъхновен за начина си на пеене от Roland Gift (Роланд Гифт), вокалист на популярната по онова време група „Fine Young Cannibals“ („Файн Йънг Канибалс“). Малко преди излизането на „I Can’t Dance“, тази група е начело на класациите с хитове като „She Drives Me Crazy“ и „Good Thing“. Макар някои критици да виждат концепция в текста на „I Can’t Dance“, той е роден изцяло в импровизация и е писан на части, което обяснява липсата на хомогенност в него. По думите на Тони Банкс, наличието на водещ вокалист в групата, който не се чувства неудобно пред камери, прави видеоклиповете към песните много по-лесни за създаване.
Това дава на групата възможност да изследва някои доста забавни идеи, докато снима. Видеоклипът на „I Can’t Dance“ е заснет и режисиран от Jim Yukich (Джим Юкич). Той цели да представи лицемерието и фалшивия блясък на телевизионните реклами. Видеото се подиграва с различните модели, които се снимат в реклами на дънки. Всеки стих от текста е ирония към сценария на тези реклами и е изобразен с конкретна сцена във видеоклипа, отразяваща комично подобие на някоя реклама. Сцените са придружени през цялото време от кадри с членовете на групата и със снимачен екип, подготвящ пространство, в което да се заснемат видеорекламите. Видеото завършва с пародия на видеоклипа към „Black Or White“ на Michael Jackson (Майкъл Джаксън), която излиза малко преди това.
Фил Колинс имитира танца на Майкъл, а през това време Банкс и Ръдърфорд пристигат, за да го изведат от снимачната площадка с накуцване. Танцът е всъщност поредица от сковани, стилизирани движения. За този танц Фил е вдъхновен от случай, в който е в училище за сценични изкуства и там наблюдава как децата ползват един и същи крак и една и съща ръка, докато танцуват степ, защото не могат да координират движенията си. Пред списание „Rolling Stone“ Фил казва, че с песента и видеото към нея той и колегите му си правят шега с моделите в тези реклами, които не могат да танцуват и да говорят, а само се разкарват насам-натам по дънки. Фил допълва, че публиката обикновено се обърква и не разбира шегата, защото той все пак може да танцува, както и демонстрира в края на видеото.
„Genesis“ включват „I Can’t Dance“ в няколко свои турнета през годините, дори и по времето, когато вокалист на групата е Ray Wilson (Рей Уилсън). Той влиза в бандата, след като Фил Колинс изцяло се отдава на соловата си кариера. А когато Уилсън също напуска бандата по-късно, и той вкарва песента в своя солов репертоар, като тази негова версия е по-близка до оригиналното блус звучене. „I Can’t Dance“ има и няколко кавърверсии, макар и не много на брой. Може би най-популярната е от 2014 година на финландската метъл група „Sonata Arctica“ („Соната Арктика“).
Заглавието на албума, в който „I Can’t Dance“ е включена, е повлияно и от тази песен в него и е „We Can’t Dance“. Той е четиринадесети поред в историята на британската група. Песента прави така, че когато албумът излиза на 11 ноември 1991 година, той стига до първо място в британската класация за албуми и влиза в топ 5 на сродния чарт в САЩ. В американската класация за албуми „Billboard 200“ „We Can’t Dance“ се задържа цели 72 седмици. Във Великобритания албумът продава милион и двеста хиляди копия само за година, а до 1997 година цифрата набъбва до милион и половина. За същия период в САЩ е продаден тираж от над четири милиона бройки.
Това е и последният успешен албум на „Genesis“, които, обратно на логиката, създават едни от най-популярните си песни доста след своето сформиране още през 1967 година. Успехът на песента и албума пълни стадионите и залите за турнето им през 1992 година в Европа и САЩ. Други песни от този албум, добили популярност, са „No Son Of Mine“, „Hold On My Heart“ и „Jesus He Knows Me“. Албумът печели номинации както в „Brit Awards“, така и в „American Music Awards“ през 1993 година. Въпреки това критиката е в разногласия около неговите качества. Особено са недоволни любителите на стария „Genesis“, които виждат в новия им албум твърде ясно изразен завой към поп музиката.
Турнето, промотиращо албума, е от общо 68 дати, между 8 май и 17 ноември 1992 година. С турнето се отбелязва 25-годишнината на групата и освен тримата основни музиканти, с тях на сцената са Chester Thompson (Честър Томпсън) на барабаните и Daryl Stuermer (Даръл Стърмър) на баса. Музикантите пътуват с голямо оборудване, пренасяно с четиридесет и два камиона и включващо голяма сцена и екрани, на които се прожектират видеоклипове на техни песни и изображения на произведения на изкуството. Концертни изпълнения от това турне могат да се чуят в двете части от лайв албума „The Way We Walk“, както и в отделно видео със записа от концерта в „Earls Court Exhibition Centre“ в Лондон.
И нещо любопитно: Докато трае турнето, Фил Колинс започва любовна афера с Lavinia Lang (Лавиния Ланг), която познава още от ученическите си години. Това става причина за проблеми между него и втората му съпруга Jill Tavelman (Джил Тавелман), довели до техния развод през 1994 година. Фил три пъти се жени и след това се развежда, плащайки огромни неустойки на съпругите си. Например, на една от тях плаща над 25 милиона паунда, но на фона на неговото богатство, оценено на 150 милиона, това не е нещо особено. И от трите си съпруги Фил има деца и той изтъква тях като най-важна причина да не се поддава в тежките мигове на мислите за самоубийство, спохождали го в различни периоди.
„I Can’t Dance“ е песента, поставяща началото на края на „Genesis“, както и самият Фил Колинс казва по-късно. Опитът на групата с Рей Уилсън преживява търговски провал. Колинс се присъединява към Банкс и Ръдърфорд за концертни турнета през 2007 и 2021 година, но те никога не издават албум с нова музика. В тези по-нови концерти песента се свири с тон по-ниско, за да се съобрази с напредващата възраст на изпълнителя.
„I Can’t Dance“ е последният хит на „Genesis“, който обаче не е последен за самия Фил Колинс. Но за другите приноси на Фил в музикалната история ще запазим място в следващи епизоди.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
