Diana King (Даяна Кинг) е родена на осми ноември 1970 година в Спаништаун, намиращ се в енорията Сейнт Катрин, графство Мидълсекс, Ямайка. Това е старата столица на страната. Майката е наполовина индийка, а бащата има и африканска кръв. (Според някои източници е обратното.) Даяна е едно от общо петнайсетте им деца – десет момичета и пет момчета. На тринайсет години Даяна бяга от дома си и заминава за пристанищния град Очо Риос, където туризмът е доста добре развит.
Там неин познат я кани да стане певица в местна група. Даяна слуша много радио в Ямайка, а там пускат музика от най-различни стилове. Така тя се влюбва и в R&B сцената, но остава свързана и с местното реге. Слуша едновременно Chaka Khan (Шака Кан), „The Beatles“ („Бийтълс“), „Culture Club“ (Кълчър Клъб) и Bob Marley (Боб Марли), а по-късно прави и кавъри на техните хитове. Още в тийнейджърска възраст Даяна е диагностицирана с множествена склероза. В продължение на месеци не може да ходи и лекарите я предупреждават, че ще остане парализирана за цял живот. За известен период тя е много отчаяна и минава през депресия. Но това отключва нейния талант да пише песни и така да изразява своите чувства. Началото на кариерата на Даяна е в групата „City Heat“ („Сити Хийт“), свиреща в ямайски клубове. През 1991 година издава първата си самостоятелна песен – „Change Of Heart“, а след като рапърът Notorious B.I.G. (Ноториъс Биг) я включва в парчето си „Respect“ през 1994 година, певицата подписва със „Sony Music“.
Първото нещо, което записват, е „Stir It Up“, кавър на най-голямата ямайска знаменитост Боб Марли от 1973 година. Версията частично добива популярност, след като е включена в саундтрака на филма „Cool Runnings“ („Леден болид“) от 1993 година. Големият успех идва със следващият сингъл, наречен „Shy Guy“. Даяна пише песента в сътрудничество с текстописеца Kingsley Gardner (Кингсли Гарднър) и композитора Andy Marvel (Анди Марвъл), който е и продуцент на парчето и програмира барабаните и синтезаторите в него. Както по-късно казват, написват я буквално за десет минути. На китарата е Marlon Graves (Марлън Грейвс). Песента е записана през ноември 1994 година в „Battery Studios“ в Ню Йорк и излиза за пръв път три месеца по-късно, на 21 февруари 1995 година.
Някои източници сочат и март, тъй като тогава вече е пуснат за международния пазар. Сингълът продава над пет милиона копия по целия свят, а албума „Tougher Than Love“, в който също е включена – над три милиона. Версията за албума е 4.19 минути, а за сингъла е 3.40 минути. Песента достига номер 13 в „Billboard Hot 100“ в САЩ и двайсет и шест седмици се задържа в класацията. Тя заема и второ място в чарта за сингли на Великобритания. Поради доброто си позициониране в европейските класации, тя се придвижва чак до първото място в „Eurochart Top 100 Singles“. По време на успеха си в Англия, „Shy Guy“ достига номер 1 в Швеция, Финландия и Зимбабве, номер 2 в Дания и Норвегия, 3 в Австралия и Нова Зеландия, 4 във Франция и Ирландия, 5 в Белгия, Швейцария и Унгария, 6 в Австрия и Германия и т.н.
Японската публика също я определя за песен на годината. Причината за популярността на парчето в немалка степен отново е включване в саундтрак. Филмът е „Bad Boys“. В буквален превод това е „Лоши Момчета“, макар че Bad има и вторични значения като „Страхотни“. В българския език сходна е употребата на „Жестоки“, която в по-жаргонен контекст означава почти същото, независимо от другото си основно значение. Също както при „Bad“ на Michael Jackson (Майкъл Джексън). Филмът е с участието на Will Smith (Уил Смит) и Martin Lawrence (Мартин Лорънс). За Даяна хитът идва изненадващо. Ето как тя описва този период в живота си в по-късно интервю: „За мен това беше като живот насън. Не правя планове. Винаги съм била такава.
Не съм от типа артисти, които си казват: „О, искам да стана звезда“ Или: „ще получа голям договор за албум“. Много съм сдържана. Когато всичко това се случи, за мен беше шок. И все още е. Кариерата ми и всичко, което преживявам, добро и лошо, ме смирява.“ – завършва Даяна. Жанрът на „Shy Guy“ е определян като реге фюжън. Даяна ползва реге елементи, но в основата си пеенето й е доста близо до R&B. Критиците приемат „Shy Guy“ много положително и твърдят, че освен най-добра песен в албума, е и една от най-добрите песни в реге фюжъна от този период. Разбира се, сред тях има и недоволни от това, че Даяна се насочва към масовата публика и така разводнява уникалния си стил. Но едва ли сега щяхме да говорим за нея, ако не бе направила такъв хит. По нейни думи ямайската публика не я приема така радушно, както тази в останалия свят.
„Shy Guy“ дава добър тласък на дебютния албум на Даяна „Tougher Than Love“ от 1995 година. Друга песен от албума, „Treat Her Like a Lady“, не става хит в изпълнение на Даяна, но когато през 1999 година Celine Dion (Селин Дион) я включва в албума си „Let’s Talk About Love“, я прави популярна.
„Shy Guy“ не взима много награди, като единствено получава номинация за най-добър реге сингъл на „Billboard Music Awards“ през 1995 година. Текстът на парчето е силно евфемистичен и изпраща посланието, че жените трябва да се освободят от срама и страха, да изразяват свободно желанията и предпочитанията си и да осъзнаят, че заслужават много повече от това, което мъжете им дават. . Като продължение на тази тема, не бива да спестяваме, че през 2012 година Даяна публично обявява, че е лесбийка.
Тя е смятана за една от първите жени с ямайски произход в музикалната индустрия, които правят това публично достояние. Причината е, че в Ямайка гей хората са приети доста зле. Според местните закони те са престъпници и се наказват със затвор. За да помогне на местните жени лесбийки да добият смелост, Даяна дава гласност на своята сексуалност, а през 2017 година официално сключва еднополов брак с дългогодишната си приятелка, цигуларката Mijanne Webster (Миджане Уебстър), също от Ямайка.
В традицията на времето, за песента са заснети два видеоклипа – черно-бял и цветен. Черно-белият е предназначен да популяризира албума на Даяна и е заснет от популярния режисьор Marcus Nispel (Маркъс Ниспел). Той прави видеоклиповете и зад други хитове като „Don’t Speak“ на „No Doubt“ („Ноу Даут“)и „Killing Me Softly“ на „Fugees“ („Фюджийс“), за които говорим в други епизоди. Бюджетът на видеото не е ясен, но се предполага, че инвестицията е значителна за времето си. А цветният видеоклип, режисиран от Michael Bay (Майкъл Бей), е по-скоро с цел да популяризира саундтрака на „Лоши момчета“. Той включва и двамата основни актьори Уил Смит и Мартин Лорънс. Видеото показва как Кинг пее и танцува. Първоначално е сама, но постепенно към нея се присъединяват и двамата актьори. Песента има и доста други популярни видеоклипове в YouTube, създадени от фенове на Даяна.
Както много други песни от този период, и тази има семпъл (кратък откъс) от соул песен. Използвана е част от „School Boy Crush“ на групата „Average White Band“ („Авъридж уайт бенд“) от техния албум „Cut The Cake“ от 1975 година. Но има и още нещо, което е използвано в песента и дълго остава неразкрито. Припевът е изработен по подобие на началните редове от песента „The Dayz Of Wayback“ на популярната американска гангстарап група „N.W.A.“ от 1991 година. Въпросният цитат се изпълнява от рапъра Admiral Dancehall (Адмирал Денсхол). И до днес не е ясно кой стои зад този псевдоним, но повечето предположения водят към популярния гангста рапър The D.O.C. По това време той е част от „N.W.A“.
Най-известната жива версия на „Shy Guy“ е от концерт на Даяна в Япония за албума „Tougher & Live“ от 1996 година. Що се отнася до кавърите, те не са много, но има една популярна песен, в която е ползвана схемата от припева на „Shy Guy“ – „Don’t Hurt Me“ на DJ Mustard (Диджей Мъстърд) и Nicki Minaj (Ники Минаж). Подобно нещо може да се чуе и в друг поп хит от 2019 година – Jelus на DJ Khaled, Chris Brown , Lil Wayne и Big Sean. Елементи са ползвани и в песни на Alexandra Stan (Александра Стан), Max Schneider (Макс Шнайдер) и други.
„Shy Guy“ е единственият голям хит на Даяна Кинг. След него тя издава още четири студийни албума. Друга нейна по-слабо популярна песен е кавърът на „I Say a Little Prayer“, създаден за филма „My Best Friend’s Wedding“ („Сватбата на най-добрия ми приятел“) от 1997 година с участието на актьори като Julia Roberts (Джулия Робъртс) и Cameron Diaz (Камерън Диас). И независимо, че други хитове няма, Даяна си остава сред най-продаваните артисти от Ямайка с над пет милиона реализирани копия по целия свят. За реге музиката тя говори в интервю за сайта „Boomshots“: „Знам, че не правя автентично реге или денсхол, но отрано, още откакто пътувах по света като подкрепяща певица, осъзнавах, че за да бъда изключителен артист, трябва да пазя присъстващи корените си, защото видях как ямайската музика влияе позитивно на хората и се почувствах горда.
По-младите артисти в днешно време не поглеждат назад, за да се учат. Много жени артисти дори не знаят това. Не можем всички да сме Бионсе или Гага. Защо не се стремим да бъдем следващият Боб (Боб Марли)? Това е нашата култура, която ни прави уникални и различни. Трудно е да си представим, че нашите учители в музиката са мислели по този начин, а и те са били под голям натиск. Най-лошото е, че се оплакваме, когато други артисти от чужбина правят реге и го продават добре, докато през цялото време ние го държим в ръцете си… Трябва да признаваме своята стойност. Нуждаем се от познаване на историята и на бизнеса. Трябва повече да се гордеем с музиката, която сме създали.“ – допълва Даяна Кинг.
