В началото на XX век австрийският невролог и психоаналитик Зигмунд Фройд работи по усъвършенстването на своята Теория на психоанализата. Тя впечатлява света и завинаги променя пътя на науката психология. В лекциите, изнасяни всяка сряда в университета във Виена, той обяснява тази теория и силно застъпената в нея идея за несъзнаваното. Според Фройд несъзнаваният ум или несъзнаваното е част от психиката, която човек сам не може да разбере на ниво съзнание. Несъзнаваното значително влияе на съзнателните мисловни процеси и на поведението на човека.
То включва както спомени и потиснати чувства и желания, така и автоматизирани инстинкти и навици и подсъзнателни възприятия. Терминът „несъзнавано“ е въведен от немския философ Фридрих Шелинг и популяризиран в англоезичния свят от поета Самюъл Колридж. Фройд доразвива изразеното от тях и въвежда в психологията идеята за подсъзнанието като място, където се съхраняват дълго потискани идеи и подбуди.
Такива например са травмите в най-ранното детство, свързани с моменти на безпокойство. Според Фройд импулсите на безпокойството продължават да действат скрито от човека и да се проявяват в неговото поведение. Веднъж може да се проявят в сънища или фантазии, в други случаи като невротични симптоми. Основна цел на психоаналитика е да интерпретира тези съзнателни прояви, за да стигне до изтласканото в подсъзнанието на човека. Ако предишните мисли и спомени могат да бъдат изтрити от съзнанието, те продължават да са в подсъзнанието и оттам да управляват настоящите мисли и чувства.
Фройд разделя човешкия ум на две основни части – съзнателен и несъзнателен ум. Азът (Ego) той нарича съзнателния ум на човека. Подсъзнателният ум се състои от други две части – ID (То), обединяваща в себе си нагоните, и „Superego“ (Свръх Аз), което на по-прост език е съвестта на човека и набора от правила, заучени от културата и традицията. Азът на човека не е свободен. Той се контролира от То, тоест от нагоните. Това е и темата, върху която Фройд говори в една своя лекция през 1917 година. Но нека оставим Фройд за малко.
През 1986 година един човек в Япония става много популярен. Това е Масамуне Широ. Той се ражда в Кобе и след като учи в Университета по изкуства в Осака, създава поредица от впечатляващи комикси, които в Япония наричат манга. В края на същата година той започва работа и по най-известната си комикс поредица, „Дух в броня“. Комиксът е издаван от „Kodansha LTD“ в няколко книги между май 1989 година и ноември 1990 година. На английски е преведен като „Ghost In The Shell“. За броени месеци комиксът става много популярен в Япония, а героите му се превръщат в източник на маркетингов франчайз.
В следващите години под името „Дух в броня“ излизат три анимационни филма, два анимационни сериала и множество други поредици от комикси, книги, продукции за театъра, киното и телевизията. С това име има дори и видеоигри. Сюжетът в основния комикс се развива в далечното бъдеще, средата на XXI век, в измисления японски град Нийхама. Основни герои в комикса и в последвалите го адаптации са членовете на „Отдел 9“ на Обществена сигурност към Министерство на вътрешните работи на неупомената страна. Това е ударна група, събираща специалисти в различни области и специализирана в предотвратяване на сложни престъпления.
За тях борбата с тероризма е детска игра. Те се занимават с много по-сложни неща като проникване на корумпирани хора, компании и киберпрестъпници в различни сфери. Разкривайки подривната им дейност, те предотвратяват поредица от инциденти. За да работят с максимална прецизност, те имат кибермозъци, създадени чрез най-модерна технология и позволяващи на биологичните им мозъци да се свързват с най-различни мрежи. Но възможността за замяна на биологията с технология не се заключва само с мозъка. Човек може да замени почти всяка част от тялото си с изкуствена, особено когато тялото има травма. Майор Мотоко Кусанаги, ръководител на „Отдел 9“ и един от главните герои, претърпява тежка травма в детството си и след замяна на всичките си части се превръща в киборг.
Той има свръхспособности, но същевременно е най-подвластен на атаки от различни висококвалифицирани хакери, които могат изцяло да го подчинят. През 1995 година е заснет първият анимационен филм „Дух в броня“. Режисьор е Мамору Ошии. Филмът предизвиква сензация в киносредите. Той прави манга комиксите на Масамуне известни за целия свят. По-късно режисьори като Steven Spielberg (Стивън Спилбърг) и James Cameron (Джеймс Камерън) споменават филма като свое вдъхновение. А най-важният му принос е, че вдъхновява кинотрилогията „The Matrix“ („Матрицата“), която има забележителен търговски успех.
Пренасяме се в Атланта, щата Джорджия. Там през 1994 година трима млади диджеи се събират и създават група. Всеки от тях носи името Chris. Лидерът сред тях е Chris Brann (Крис Бран), а другите двама са Chris Clark (Крис Кларк), известен като DJ Deep C, и Chris Udoh (Крис Удоу), подвизаващ се само с фамилното си име Udoh. Проектът им се нарича Wamdue Kids (Уамдо Кидс). До 2000 година тримата съвместно правят хаус и електронна музика. Но междувременно Крис Бран реализира и собствени проекти, импровизирайки в различни поджанрове на електронната музика. Той кани певци и ползва различни названия за своите колаборации. Една от тях, „Wamdue Project“ („Уамдо проджект“), жъне най-голям успех. С това име през 1997 година Крис пуска песен в стил Даунтемпо. Датата е 24 май, а парчето е „King Of My Castle.
Композирано е и е продуцирано от Крис, записано е в студиото му „Wamdue Workpod“ и е включено във втория албум на „Wamdue Project“ „Program Yourself“. Забелязано е от тесен кръг фенове и бързо е забравено. Изпълнява го младата Gaelle Adisson (Гаел Адисън). Тя е родена през 1974 година в Саут Ориндж, Ню Джърси, САЩ, в семейство на мигранти от Хаити. Родителите й се преместват в Атланта, където тя завършва училище и се влива в местната културна младеж. Там се запознава и с Крис Бран. Когато записва неговата песен, Адисън е на 23 години.
Музикалните влияния, от които се учи, са от разнообразни артисти – от поп музиканти като Sting (Стинг), Patti LaBelle (Пати Лабел), Donna Summer (Дона Съмър) и Prince (Принс), през рок музиканти като Peter Gabriel (Питър Гейбриъл), „Duran Duran“ („Дюран Дюран“) и „Radiohead“ („Рейдиохед“), та до джаз звезди като Nina Simone (Нина Симон) и Sade (Шаде). В текста на „King Of My Castle“ се пее:
Must be the reason why I'm king of my castle (Това трябва да е причината аз да съм крал на моя замък)
Must be the reason why I'm freeing my trapped soul (Това трябва да е причината да освобождавам пленената си душа)
Последният стих е „Must be the reason why I'm making examples of you“ („Това трябва да е причината аз да те давам за пример.“)
Връщаме се на Фройд, който продължава със своята уводна лекция на тема „Коперникански преврат в човекознанието“. Той разказва за различните видове нагони: Аз-овите, необходими за самосъхранението, и сексуалните, отговорни за продължаването на рода. След това говори за неврозите, породени от конфликта между аз-овите и сексуалните нагони и за либидната теория на тяхното пораждане. Нарцисизмът е най-видимата връзка между Аза и либидото. Но той преживява три силни сътресения. Най-силният удар е психологическият. Униженият отвън човек се чувства абсолютен господар в собствената си душа – говори Фройд. – Някъде в самото ядро на своето Аз той си е създал наблюдателен орган, който следи неговите душевни движения и постъпки, за да ги съгласува със своите искания.
Ако не правят това, те безпощадно се сдържат и потискат.“ Но при неврозите нещата стоят по друг начин. Азът не се чувства напълно добре. Той се натъква на ограничения на собственото си всемогъщество и в собствения си дом – в душата си… Но и двете обяснения за това – че е напълно невъзможно да се укроти нагонната сексуалност в нас и че душевните процеси сами по себе си са несъзнавани, стават достъпни и се подчиняват само благодарение на непълното и неточно възприятие – са равносилни на твърдението, че Азът не е стопанин в собствения си дом.“ Тези две обяснения, взети заедно, нанасят удар по самолюбието, който Фройд нарича психологически. Домът е метафора на вътрешния свят на човека.
Не всичко в него се определя от съзнателния ум. В голяма степен нагоните определят поведението. С това си мнение Фройд се възправя срещу повтаряната от времето на Декарт концепция „Мисля, следователно съществувам“. Фразата „Das Ich Ist Nicht Herr Im Eigenen Hause“ („Азът не е стопанин в собствения си дом“) става доста популярна и навлиза в езика дори на хора, непосветени в психоанализата. По необясними причини в английска среда тя леко се видоизменя и често е цитирана така: „Ego Is Not King Its Own Castle“ („„Азът не е крал в собствения си замък“). Вероятно в този вариант го е чул и Крис Бран, а основният текст на песента, състоящ се от четири стиха, е интерпретация на този цитат. Той е доказано грешен.
Филмът „Дух в броня“ от 1995 година впечатлява с ролята на хакера. Той е наречен Кукловодът. Колкото по-технологизирани са хората, толкова по-силно може да им въздейства. Всички се страхуват от перспективата машини да направляват хората. Фройд изпреварва всички и в това. Но фройдистките идеи са препрочетени. Подсъзнанието незабележимо владее съзнанието така, както машините неусетно завладяват човеците и нито един от тях не е господар в своя дом.
Какво би станало с човешката същност, ако живеем в свят на роботи, в който биологичното се заменя от кибернетичното и не съществува истинска смърт? Свят, в който съзнанието може да обитава и изкуствено тяло и да се прехвърля от него в други такива тела. Може ли човешкото да изчезне, заменено от новите технологии? Към такива философски размисли провокира японският филм. Не е случайно, че Крис Бран избира кадри от него и ги включва в първия видеоклип към „King Of My Castle“.
През 1998 година италианският хаус продуцент Roy Malone (Рой Мелони) ремиксира песента в студиото „Cotton Fields“ в Падова, Италия. Той я пуска на 22 юни 1998 година, но я преиздава за британския пазар през ноември същата година. За разлика от други случаи, при които основните автори се възпротивяват на ремикса, този път Крис Бран го харесва. През 1999 година ремиксът е издаден като сингъл от „AM:PM“. На по-късен етап това е най-продаваният сингъл за продуцентската фирма на Крис Бран „Strictly Rhythm“, реализирайки над два милиона копия.
„King Of My Castle“ става първа във Великобритания и Шотландия, втора в Норвегия и Нидерландия, трета в Белгия, Германия, Италия и Дания, пета в Австрия, Ирландия, Исландия, Гърция, шеста във Франция, седма в Швейцария и т.н. Общото й класиране за европейския „Eurochart Hot 100“ е девета позиция. Песента става първа в класацията „Dance Club Play“ на списание „Billboard“. Следват още и още ремикси както от Крис Бран, така и от други диджеи. През 2000 година песента е толкова популярна в Англия, че получава номинация за наградите „Brit Awards“. Но малко след това е свалена поради американската националност на Крис Бран. Кавърите на парчето не са много, но може би най-интересна е историята с Britney Spears (Бритни Спиърс).
Тя планира да я пусне през 2009 година в дует с Shayne Ward (Шейн Уорд), но се отказва. Чак през 2021 година дуетната версия изтича в интернет, а след нея – и демозапис на самостоятелно изпълнение на Бритни. Въпреки голямата популярност на парчето, Гаел Адисън няма шеметна кариера. До края на 90-те тя издава само още един сингъл, „Cascades of Colour“, а след това само един солов албум, „Transient“ от 2004 година, продуциран от „Naked Music“, както и още два сингъла. Причината е в голяма степен свързана със самата песен „King Of My Castle“.
При заснемането на втория видеоклип на песента през 1999 година, е избрана не тя, а друга жена, която да я изобрази. Адисън по никакъв начин не е включена в снимките. Това я огорчава и тя завежда дело срещу продуцентите на парчето. Делото е доста дълго, но накрая тя го печели и получава финансово споразумение. Ето това беше историята зад песента, с която светът запомни Крис Бран и Гаел Адисън.
