Историята е вдъхновена от индийското кино, правено от 40-те години насам. В индийските филми актьорите пеят и танцуват почти през цялото време, изразявайки различни чувства – щастие, трагедия, страстна и нежна любов, конфликти… Но гласовете, които зрителят чува, не са на актьорите на екрана, а на професионални певци, осигуряващи синхронно пеене. Тези певци рядко са се показвали в медиите, за да може зрителите да не свързват гласовете им с техните лица, а да възприемат по-реалистично филмовото преживяване.
Asha Bhosle (Аша Босле) е една от най-популярните индийски певици за филми. Толкова пъти неволно сме чували нейния глас, че за нас е станал най-характерното индийско звучене. За дългата си кариера Аша е изпяла над 12 000 песни за филми. Пяла е на хинди, бенгалски, тамилски, дори на руски и английски език. Милиони индийски деца по света израстват с тази музика. Хиляди от тях са извън Индия и когато чуят Аша, тя ги връща към корените. Едно такова момче е Tjinder Singh (Джиндер Сингх).
Баща му се преселва от Индия в Лондон през 1965 година. След като се установява и намира работа в автобусните превози, при него идват и жена му и всичките им деца. А Джиндер се ражда през 1968 година в Улвърхемптън. Макар да не е бил в Индия, той израства заобиколен от индийското кино и много плочи с музика. Слуша пенджабски народни песни. Любим състав му е „BhujHangy Group“ („Фуджханги груп“)от град Хендсуърд. Семейството на Джиндер живее трудно. Баща му се преквалифицира като учител и всички се местят в Престън. Джиндер и по-големия му брат Aftar Singh (Афтар Сингх) са запалени меломани и започват да пеят и свирят.
След завършване на училище, Джиндер е записан да учи в Ланкаширския политехнически университет. Негов съквартирант е Ben Ayres (Бен Айърс), чието семейство мигрира от Канада, още когато той е малко момче. Джиндер и Бен разбират, че музиката им е обща страст и през 1987 година създават групата „General Havoc“ („Дженерал Хавък“). Джиндер пее и свири на китара, а Бен – на клавишни инструменти и бас. Правят го за удоволствие. Джиндер дълго не казва на баща си, че имат група. Казва му, че работи в звукозаписно студио. Притеснява се, че той ще е недоволен.
Групата не постига особен успех. Междувременно момчетата завършват университета и заминават за Лестър, където живее Афтар, братът на Джиндер. И тъй като той е басист и също пее нелошо, а друг техен общ познат David Chambers (Дейвид Чеймбърс) е барабанист, всички създават нова група, като я наричат „Cornershop“ („Корнършоп“), в буквален превод „Магазин на ъгъла“. Името е вдъхновено от това, че обикновено индийците държат най-закътаните магазинчета в Англия и незаслужено са в периферията на обществото.
А в последните години веригите супермаркети поглъщат малките магазинчета на азиатците и така белият монопол им отнема препитанието и ги тика още по-встрани. „Cornershop“ смесва индийска музика с индирок, алтернативен рок и електронен денс. Джиндер е основен певец, китарист и композитор, а Бен свири на клавишни и струнни инструменти. Джиндер разказва пред „The Guardian“: „Чичо ми, който много преди нас живееше в Улвърхемптън, казвал на баща ми „Ела, тук всичко е наред“. Но веднъж баща ми ми каза: „Никога няма да си желан тук в тази страна“. Това ми е останало оттогава и затова и песните ни са го отразявали от самото начало. През 1994 година издават първия си албум „Hold On It Hurts“.
Съставът не търпи сериозни промени и единствено барабанистът Чеймбърс е заменен от Nick Simms (Ник Симс). На осми септември 1997 година излиза третият за групата албум „When I Was Born for the 7th Time“, продуциран от „Wiiija“. Изданието оглавява класацията за най-добрите 20 албума на годината на „Spin“ и става трето в „Pazz & Jop“, анкета сред критици на „Village Voice“. Влиза още в „Стоте най-велики британски албума“ на списание „Q“ и в книгата „Хиляда и един албума, които трябва да чуете преди да умрете“. „Rolling Stone“ го нарича един от основните записи на 90-те.
Според „Nielsen SoundScan“ в САЩ от него са продадени 198 000 копия до 2002 година. Според критиците мелодиите в албума са закачливи смесици от различни стилове, а текстовете са все по-сложни и задълбочават антирасистките си послания. Албумът се записва на няколко места в Лондон за два месеца. Джиндер разказва, че по време на записите всички много са пушели, без да пояснява какво точно. Накрая техният звукоинженер толкова се напушил, че му се наложила медицинска помощ. В албума е включена и „Norwegian Wood“, но във версия на пенджабски език и с участието на Paul McCartney (Пол Маккартни) и Yoko Ono (Йоко Оно).
Тази песен на „Бийтълс“ отключва интереса на западния свят към индийската музика още през 60-те години. В албума има и още песни с индийско звучене – „Chocolat“, „Coming Up“ и „We’re In Yr Corner“. Но „Brimful Of Asha“ най-добре обобщава индийското светоусещане. Посветена е на Аша Босле, наричана още „Sadi rani“ (Сади рани, на пенджабски „нашата кралица“). Повтарящият се рефрен „Brimful of Asha on the forty five“ се превежда „Пълно е с Аша на 45“. Под 45 се имат предвид грамофонните плочи, които се възпроизвеждат с 45 оборота в минута. Тези малки плочи със записани върху тях известни песни от филми са се разпространявали сред индийците в Англия.
Джиндер не изрича Аша, а Ашър, като британската разновидност на библейското име Асир. Като в медитация почти през цялото време песента се върти в три акорда, а в нейното настроение има нещо носталгично и мечтателно. Текстът говори за надеждата, която музиката и филмите дават на индийците. Тази музика дава свободно поле на фантазиите. Например, индийските младежи, чиито властни родители никога не биха позволили да се оженят за своите възлюбени, могат да съпреживеят романтичните истории от филмите. В текста се пее още: „We don't care about no government warning 'Bout that promotion of the simple life And the dams they're building.“ („Не ни интересуват предупрежденията на правителството за насърчаване на скромния начин на живот и за язовирите, които се строят.“) Язовирите са синоним на политическата корупция, нещо като магистралите в български контекст.
Те са големи, неефективни и ненужно скъпи държавни проекти. Основната им цел е да лъскат имиджа на политиците и да пренасочват пари към тях и към изпълнители на обществени поръчки. А влиянието им е негативно, защото се разселват хиляди хора и се наврежда на околната среда. С две думи, текстът ни казва, че не ни интересуват новините, в които властите ни препоръчват как да живеем и се хвалят с успехите си. А филмите и песните са онова бягство, което позволява на хората да забравят грижите и проблемите си. Песента не разглежда това бягство като нещо лошо, а говори, че фантазията от филмите и музиката е нещо прекрасно и е за предпочитане. Обикновено, когато се говори за Индия, или се описва бедността, мърсотията и корупцията там, или се говори за постиженията на индийската култура, философия и традиция.
А тук имаме неделимото съчетание от двете крайности. Джиндер говори за младежите, които познават бедността и ежедневно мислят как да оцелеят, но въпреки това понякога си позволяват да се отдадат на фантазии, вдъхновени от изкуството. Думата „Аша“ в пенджабския език означава също и „надежда“. Така заглавието значи и „Изпълнено с надежда“. Много от филмовите песни на Аша също говорят за надеждата и така насърчават младите да мечтаят за по-добър живот. В текста има много препратки към индийската музика и киното, за които няма да ни стигне времето да разкажем – Mohammed Rafi, Lata Mangeshkar, Non Public, Jacques Dutronc and Bolan Boogies, The Heavy-Hitters and the Chi-Chi Music, All Indian Radio, Solid State Radio, Two in Ones, Ferguson Mono, Ovvo Records и Trojan Records. Част от тях не са включени в по-късната версия.
Песента е писана от Джиндер, който по това време е най-силно повлиян от албумите „Ill Communication“ от 1994 година на „Beastie Boys“ („Бисти Бойс“) и „Homework“ от 1997 година на „Daft Punk“ (Дафт Пънк). Освен вече споменатите Джиндер Сингх, Бен Айърс и Ник Симс, в състава, изпълняващ „Brimful Of Asha“, са още Anthony Saffery (Антъни Сафъри) – клавишни и Peter Bengry (Питър Бенгри) – перкусии. Гост-музиканти са Robert Buller (Робърт Булър), Grace Winder (Грейс Уиндър) и Elizabeth Johnson (Елизабет Джонсън), свирещи на струнни инструменти. Записът е започнат в „West Orange Studios“ в Престън, графство Ланкашир, и е довършен в „Eastcote Studios“ в Лондон. Видеоклипът е заснет в Европа и САЩ.
Членовете на групата са в Лондон, а кадрите с тийнейджърката, слушаща грамофон в спалнята си, са от Минеаполис. Парчето е издадено като сингъл през октомври 1997 година и стига до номер 60 в британския чарт. Но нещата се променят, когато диджеят Norman Cook (Норман Кук), известен още като Fatboy Slim (Фатбой Слим), пуска песента в своя сет. Норман казва: „Всичко, което направих, беше да го ускоря, да сложа барабанен ритъм и тежък брейкбийт с бас линия върху него, и да оставя другата част от песента така, както си е. Беше брилянтно!“ Норман стои и зад други хитове от 90-те като „Praise You“, „Right Here Right Now“ и „The Rockafeller Skank“. Виждайки големия интерес към ремикса на „Brimful Of Asha“, Норман го записва, без претенции за отчисления от авторски права върху аранжимента. Чак през 2006 година го включва в компилацията си „The Greatest Hits – Why Try Harder“.
Той иска издаването му като сингъл, но продуцентската компания позволява да е само от Б страна или като втора песен в компактдиска след оригинала. Но едно копие попада в диджеите от „Radio One“ Mary Anne Hobbs (Мери Ан Хобс) и Anne Nightingale (Ан Найтингейл), а след тях го пуска и Steve Lamacq (Стийв Ламак). Така ремиксът стига до първо място в британския чарт за сингли. Джиндер не е доволен от този успех. Той е разочарован, че групата шест години се бори за слава, а тя им е открадната от Норман Кук. Всичко, което издават след това, е сравнявано с ремикса. Очакванията към тях са завишени и това отнема на групата плавното и постепенно утвърждаване на сцената.
Поставя я пред трудната задача да поддържа успех, който не е съвсем тяхна заслуга. След по-слабото представяне на следващия им сингъл „Sleep on the Left Side“ от 1997 година, достигнал до номер 23 в класациите, следват още по-разочароващите продажби на албума „Handcream for A Generation“ от 2002 година, независимо от включилия се в него китарист Noel Gallagher (Ноел Галахър) от „Oasis“ („Оейзис“). Продуцентската фирма прекратява договора си с групата заради слабия интерес. Това води до разпадане на „Cornershop“ за няколко години. След 2005 година те създават свой лейбъл – „Ample Play“ и продължават да творят. Индийската нишка е продължена и в албума им от 2011 година „Cornershop & The Double 'O' Groove Of“.
Та ето как внезапната слава може да обърка плановете. „Мислех, че трябва да се извиня на Джиндер, че прецаках кариерата на групата.“ – говори Норман Кук. „Джиндер ми каза, че това не го притеснява, но че не е добре да караш хората да звучат по-весели, когато те не са такива.“ Това изказване ни говори, че Джиндер вижда песента по-носталгична и не я усеща като подходяща за дискотечен хит. И оригиналът, и ремиксът на Норман Кук се ползват в множество сцени от филми и сериали през следващите години. Но ремиксът е онова, което оставя по-важния отпечатък в музикалната история.
