Не е ясно кога е написана песента, но е много преди нейния запис. Little Richard (Литъл Ричард) я е изпълнявал в концерти до 1955 година в различни клубове на американския Юг. През 50-те години има тайно течение сред ритъм енд блус музикантите да създават нецензурни текстове и първоначалният текст на „Tutti Frutti“ също е такъв.
Той говори за хомосексуален мъж и неговите нестандартни сексуални практики. Първият английски текст започва така:
„Tutti Frutti, good booty
If it don't fit, don't force it
You can grease it, make it easy.“
А според барабаниста на Ричард, Charles Connor (Чарлс Конър), понякога е започвал и така:
„Tutti Frutti, good booty
If it's tight, it's all right
And if it's greasy, it makes it easy.“
Изразът „good booty“ означава „хубав задник“. Този текст е заменен с повторения на „Tutti Frutti, aw rooty“. „aw rooty“ е жаргонен израз, който значи „всичко е наред“. А колкото до Tutti Frutti, историята тук е по-дълга. Още през 1860 година в Англия за пръв път се сервира сладолед със захаросани резенчета плодове. Той е представен като италиански и носи името „Тути фрути“ или в превод от италиански „Всички плодове“. Сладоледът бързо прониква и в САЩ и най-вече в Ню Йорк, където доста ресторанти го предлагат до началото на XX век. „Тути фрути“ наричат и различни плодови вкусове, ползвани за всякакви сладки изделия. Но жаргонът има магическата способност да разширява значенията. Постепенно „Тути Фрути“ става нарицателно за хомосексуалните момчета.
„Фрути“ е разбираема дума за англоговорящите, при които плодовете са fruits (фрутс). Вероятно Ричард е повлиян за оригиналния текст от гей клубовете, където пее първоначално, както и от собствената си хомосексуалност. Още в ранните концерти Литъл Ричард става известен и като т. нар.драк артист. Иначе казано, понякога имитира жени на сцената. Започва по неволя, тъй като титулярната жена в една от тези програми се разболява и той се съгласява да я замести, обличайки нейния костюм.
От тогава той получава предложения да имитира женски образи и на други места, а тълпите, които го гледат, са от гей хора. Ричард подражава на друг артист, влизащ в женски образи, Billy Wright (Били Райт), от когото усвоява и различни начини на гримиране. Това е съчетано с дълга коса в характерната за певеца прическа и с подходящи танцови стъпки. Това е добре дошло за гладната за атракции млада американска публика. „Ако Елвис е кралят на рока, аз съм кралицата.“ – казва Ричард по-късно. До средата на 50-те момчето не е забелязано, но през февруари 1955 година подписва със „Specialty Records“
Всеки от съавторите на „Tutti Frutti“ дава различна версия за песента. Литъл Ричард разказва пред списание „Rolling Stone“, че както тя, така и „Long Tall Sally“ и „Good Golly Miss Molly“ е измислил по времето, когато работи като мияч на съдове в кухнята към ресторанта на автогарата Грейхаунд в родния си град Мейкън в Джорджия. С колоритния си език той разказва, че толкова много тенджери му носел шефа за миене, че един ден се ядосал и му викнал: „Awap bop a lup bop a wop bam boom, take 'em out!“ (Разкарай ги оттук). Това става крилатата му фраза, с която отговаря на въпроса как се справя. Някои източници твърдят, че вместо това начало, в първия текст е пеел „A good God damn“.
Но тъй като по-късно Ричард става свещеник, налага му се да обяснява, че никога не е осквернявал Божието име. Но Литъл Ричард от 50-те няма общо с човека, който става той по-късно. Втори съавтор на текста е Dorothy LaBostrie (Дороти Лабостри). Първоначално тя не харесва мелодията, но се справя и с нея. Има и трети съавтор, описан под псевдонима Lubin. Предполага се, че това е композиторът Joe Lubin (Джо Лубин), но според други е директорът на продуцентската фирма Art Rupe (Арт Рупе), който иска хонорари за част от издаваните от фирмата му песни. Не е ясно каква е ролята на Лубин. Докато текат записите, Дороти се навърта в студиото с мисълта дали би могла да продаде още някоя песен, след като Ричард изпълнява друго парче по нейни текстове.
Продуцентът Robert Blackwell (Робърт Блекуел) й казва за песен, която наскоро е чул Ричард да пее и я пита дали може да коригира текста. Докато пее оригиналния текст пред Дороти, той е смутен и обърнат с лице към стената. Притеснява се от бели слушатели, а и тя е жена. Текстът е коригиран не само в началото. Смисълът му е променен и в него са вкарани две момичета, Сю и Дейзи, преследващи главния герой, а той пожелава да е и с двете едновременно. Когато питат Дороти за песента, тя твърди, че Литъл Ричард не е измислил нищо от нея и че е изцяло нейно дело. „Преди живеех на улица Galvez и с приятелката ми обичахме да ходим до аптеката и да си купуваме сладолед. Един ден влязохме и видяхме нов вкус, наречен „Тути Фрути“. Веднага си помислих: „Братче, това е страхотна идея за песен!“ Така че го запазих в съзнанието си, докато не стигнах до студиото онзи ден. Написах и „I’m Just A Lonely Guy“ и „Blessed Mother“. И всичко това в един ден.“ – завършва Дороти. Но „Тути Фрути“ не е идея нито на Ричард, нито на Дороти. Още през 1938 година джаз дуетът Slim Gaillard (Слим Гейлърт) и Slam Stewart (Слам Стюърт), наричащи себе си „Slim And Slam“, записват парче, наречено „Tutti Frutti“.
Записът на Литъл Ричард е на 14 септември 1955 година в „J & M Studio“ в Ню Орлиънс, Луизиана, САЩ. В него се включват саксофонистите Alvin „Red“ Tyler (Алвин „Ред“ Тайлър) и Lee Allen (Лий Алън), Earl Palmer (Ърл Палмър) на барабаните, Justin Adams (Джъстин Адамс) на китарата и Frank Fields (Франк Фийлдс) на контрабаса. Това е групата, която по същото време подгрява друг популярен състав – „Fats Domino“ („Фетс Домино“).
Не е ясно как точно се ражда идеята да се запише парчето. Едни казват, че в обедната почивка на втория студиен ден Ричард започва да свири груба песен на пианото и да си я припява. Той е разочарован от това, че колегите му не успяват да уловят по-бунтарския му стил на пеене и търси нещо, с което да го постигне. Другата и по-вероятна версия е, че предишната вечер, след приключването на записите по по-голямата част от албума, Ричард има концертна изява и там Блекуел го чува да се развихря. Тогава той пее и свири „Tutti Frutti“, която никога не е записвал, тъй като текстът е недопустим за радио. Този първи прототип на „Tutti Frutti“ е изпълнен от Литъл Ричард в хотелския комплекс „Dew Drop In“ в централната част на Ню Орлиънс.
В залата на хотела са ставали много знаменити за американската музика от 50-те години събития и неслучайно комплексът е реставриран през 2023 година и старата слава на зданието е негова основна реклама. Робърт Блекуел казва, че след като слуша как Литъл Ричард свири на пиано там, е започнал да го усеща и да го разбира. Ronald Jones (Роналд Джоунс), дългогодишен приятел и пианист на Ричард, казва, че в една от тези вечери той изсвирва началото на „Tutti Frutti“ и продуцентите го питат дали могат да издадат тази мелодия, без да знаят, че от години я свири пред цветнокожите в „Chitlin’ Circuit“. (Това е название на група от заведения в Средния запад на САЩ, предназначени само за цветнокожа публика). Блекуел разказва, че краткото време не им позволява допълнителен аранжимент и затова песента е записана така, както Ричард я е свирил.
Той сам я изсвирва, тъй като пианистът Huey Smith (Хюи Смит) няма време да я научи. За разлика от дотогавашните рокендрол пианисти, Ричард свири с всичките десет пръста на двете си ръце. Дясната ръка взема важно място в поддържането на цялостната динамика и преминава и във високите регистри. Този нов подход се възприема и от други рокендрол артисти, а Chuck Berry (Чък Бери) го усъвършенства допълнително. Чарлс Конър казва, че единствената причина да започне да свири рокендрол ритъм е била, че е искал да се сравни с дясната ръка на Литъл Ричард на пианото. Пеенето е записано в три дубъла за общо петнайсет минути. Ричард си измисля началния рефрен, наподобяващ барабани. В английските източници го изписват „A-wop-bop-a-loo-mop-a-lop-bam-boom“.
През 2012 година списание „Rolling Stone“ обявява този рефрен за най-вдъхновяващия рок текст, записван някога. Чарлс Конър твърди, че Ричард просто е правил звукоподражание на негов преход на барабаните. Конър казва, че е чул Ричард месец и половина преди смъртта му и че певецът му е изразил признателност за изграждането на стила си. Писъкът на Литъл Ричард точно преди солото на сопран саксофона е предварително уговорен знак към Лий Алън да засвири. Това се налага, защото по онова време е доста по-лесно записът да се прави от всички наведнъж, вместо поотделно. Жанрът е рокендрол, смесващ блус, буги и госпъл традициите. Песента е включена в албума „Here’s Little Richard“ от 1955 година. Тя е първият голям хит на Ричард. През 1956 година стига до второ място в R&B чарта, а в голямата поп класация на списание „Billboard“ се изкачва до номер 17.
Нейният статут на хит се утвърждава малко по-късно, когато рокендролът става по-актуален. По същото време белият Pat Boon (Пат Буун) прави кавър на парчето. Версията му стига номер 12 в класацията и става толкова популярна, че се налага при следващите издания на Ричард да го рекламират като оригиналния изпълнител на „Tutti Frutti“. Буун също коригира текста в своята версия и „Boy you don't know what she's doing to me“ става „Pretty little Susie is the girl for me“. Промяната подчертава, че героят все пак избира една от двете девойки, които го преследват. Би било противно на християнската етика да е и с двете. Версията на Буун позволява и на Литъл Ричард да пробие сред бялата публика. По този повод Ричард казва: „Те не искаха да преча на бялото момче…
Чувствах, че ме избутват към ритъм енд блуса, за да ме държат далеч от рока, защото там бяха парите. Когато излезе „Tutti Frutti“, имаха нужда от рок звезда, за да не вляза в домовете на белите, защото аз бях герой за тях. Белите младежи държаха Пат Буун върху шкафа си, а мен – в чекмеджето. Моята версия им харесваше повече, но семействата им не ме искаха заради това, което символизирах.“ – допълва Ричард. Друг сред белите, пробил чрез „Tutti Frutti“, е Elvis Presley (Елвис Пресли). Той я пее в концерти и по телевизията и я включва в дебютния си албум „Elvis Presley“ и от Б страна на хитовия си сингъл „Blue Suede Shoes“ през 1956 година. Песента е включена и във филма за Елвис от 2022 година, където я изпълнява Les Green (Лес Грийн), независимо, че ролята на Литъл Ричард е изпълнена от Alton Mason (Олтън Мейсън). В първите си години „The Beatles“ („Бийтълс“) често изпълняват песента в концерти, а някои от членовете на групата имат и по-късни версии.
Когато през 1962 година те чуват Литъл Ричард да пее в Хамбург, това дълбоко се запечатва в паметта им. Paul McCartney (Пол Маккартни) казва: „Литъл Ричард изкрещя в живота ми, когато бях тийнейджър. Дължа много от това, което правя, на Литъл Ричард и неговия стил и той го знаеше. Той казваше: „Научих Пол на всичко, което знае“. „Queen“ правят парчето в концертите си през 1986 година, както показва и записът от „Wembley Arena“ в Лондон. Песента е въведена в „Залата на славата на Грами“ през 1998 година. Тя е първа в класацията със стоте най-добри записа на „Modjo“, променили света. Присъства в регистъра с културно наследство в Библиотеката на Конгреса на САЩ. Класирана е под номер 43 сред „500-те най-велики песни за всички времена“ на списание „Rolling stone“. Песента повлиява на David Bowie (Дейвид Бауи), който е на девет години, когато баща му му донася плоча с парчето и той е силно вдъхновен от него. „Сърцето ми почти се пръсна от вълнение.
Сякаш чувах Бог.“ – казва Бауи. В книгата си „The Philosophy of Modern Song“ („Философия на модерната песен“) Боб Дилън казва: „Литъл Ричард започна да вкарва безсмислени, нечленоразделни звуци в записите много преди хората да си дадат сметка какво точно се случва. Той взе нечленоразделните звуци от изпълнените с мирис на пот проповеднически палатки и ги вкара в радиото, което слушаха всички. Дори крещеше като проповедник. Той всъщност наистина беше проповедник!“ През 1989 година е направен опит „Tutti Frutti“ да стане химн на щата Джорджия, но законопроектът не събира нужната подкрепа, тъй като десет години по-рано „Georgia On My Mind“ е удостоена с тази чест.
Ричард има няколко версии на „Tutti Frutti“, измежду които са студийни варианти от 1964 и 1992 година. Известен е вариант с Jimi Hendrix (Джими Хендрикс) от 1965 година, както и две концертни версии от 1966 година. През 1999 година Ричард казва в интервю, че „Tutti Frutti“ е и благословия, и урок за него. „Тя ме извади от кухнята, където работех за десет долара седмично и по дванайсет часа дневно. „Tutti Frutti би трябвало да е най-голямото ми постижение. Благодаря на Бога за нея.“ – допълва музикантът.
