Историите на вокалните групи от 50-те често нямат нищо общо с тези на по-късните състави. Между тези групи има непрекъснато движение на хора и рядко може да се чуе как двама приятели се срещат с трети, присъединяват четвърти и заформят постоянна група, просъществувала години. И „The Platters“ („Платърс“) не правят изключение. През 1952 година групата е съставена от Cornell Gunter (Корнел Гънтър), Gaynel Hodge (Гейнъл Ходж), Alex Hodge (Алекс Ходж), Joe Jefferson (Джо Джеферсън), Richard Berry (Ричард Бери) и Curtis Williams (Къртис Уилямс). Първото име на групата е „The Flamingos“ („Фламингос“).
Почти всеки месец в бандата настъпва някаква промяна. Преди първия им професионален запис името е сменено с „The Platters“, тъй като се оказва, че друг състав с името „Flamingos“ вече е популярен, а и групите с имена на птици са доста. Наричат се „The Platters“, както някои дисководещи назовават понякога грамофонните плочи. „Platter е всъщност дискът на грамофона, върху който се поставя грамофонната плоча. Групата все няма нужния успех до момента, в който неин основен вокалист става Tony Williams (Тони Уилямс). Един ден той отива при Buck Ram (Бък Рам), който е и автор на песни и по същото време е мениджър на сестра му Linda Hayes (Линда Хейс), певица в „The Platters“.
Тони му предлага да менажира групата и да пише песни за нея. Рам се среща с тогавашния продуцент на „The Platters“ Ralph Bass (Ралф Бас), който вече не вярва в нейния успех и лесно му отстъпва правото да я представлява. Рам е забележителна личност и отдавна обитава музикалните среди. Първият му голям успех като автор е „I’ll Be Home For Christmas“ на Bing Crosby (Бинг Кросби), написана през 1942 година. Юридическото образование на Бък се оказва важно, защото Кросби я записва, посочвайки други автори, и на Бък му се налага да стигне до съд, за да му бъде признато авторството. Но това е друга тема.
Когато през 1954 година Рам поема „The Platters“, той оформя състав от четирима мъже и една жена. И за разлика от повечето такива групи с основно цветнокожи, всички тук са бели. Идеята да са четирима мъже и една жена му идва от „Quin-Tones“ („Куентоунс“) – група от 40-те, с която работи преди това. Тази комбинация добива най-голяма популярност в края на 30-те, когато така е била съставена и вокалната група „Modernaires“ („Модърнайърс“), пееща с оркестъра на Glenn Miller (Глен Милър). Та през 1955 година в „The Platters“ са Herb Reed (Хърб Рийд), Paul Robi (Пол Роби), David Lynch (Дейвид Линч), дамата Zola Taylor (Зола Тейлър) и основният вокал Тони Уилямс. Както виждате, тези хора нямат нищо общо с първите шестима. Този състав остава постоянен до края на 50-те и жъне най-големите успехи. Но още преди да бъде заформен той започва и същинската история. Бък Рам написва песен за групата „Ink Spots“ („Инк Спотс“).
И преди той е писал за тях – „I'll Lose a Friend Tomorrow“ от 1946 година. Новата песен се казва „Only You and You Alone“. Но се разминават с групата и Бък я дава на своите нови колеги от „The Platters“. По негови думи тогава „Ink Spots“ вече се е разпаднала, но спомените му не са точни и групата е все още действаща. По-вероятната причина е, че сам той не е харесвал композицията си. Според музикалния историк Gayle Schreiber (Гейл Шрайбер), работил за кратко в компанията на Бък, песента е била конкретно за Bill Kinney (Бил Кийни), един от гласовете в „Ink Spots“, и причината да не я запишат е, че той е напуснал преди Бък да успее да му я покаже. Когато написва „Only You“, Рам слага нотния лист в кутия и го забравя. Когато веднъж асистентката му Jean Bennett (Джийн Бенет) премества вещите му, намира листа и му казва, че песента изглежда интересна.
Рам е на мнение, че е боклук, но Бенет настоява и поставя нотите върху пианото му. Тони Уилямс чува песента и пожелава да я запише с групата. На места текстът е описан с автор Ande Rand (Анди Ранд), но това е един от псевдонимите на Бък. Бък също е псевдоним и истинското му еврейско име е Samuel Ram (Самуел Рам). Записът е на 20 май 1954 година, когато групата е все още от четирима, а не от петима души. Тони пее основните вокали. Но момчетата са недоволни от записа, а най-недоволен е Бък.
Те го зарязват и така минава цяла година. Междувременно групата прави други песни с Линда, сестрата на Тони Уилямс, но продажбите са много слаби и продуцентската компания „Federal Records“ се отказва от тях. По това време Бък Рам става мениджър на друга вокална група, „The Penguins“ („Пенгуинс“). С тази група той получава предложение за продуциране от далеч по-сериозна компания, „Mercury Records“. Бък се съгласява, но при условие, че подпишат и с по-близката на сърцето му „The Platters“. Така, шест месеца след последния запис за „Federal Records“, „The Platters“ също получават договор с голям музикален издател. Бък почти не се занимава с „Penguins“ и насочва основните си усилия в „The Platters“. А „Only You“ отново е извадена от архива и групата, която през тези месеци на концертна суша е репетирала много и звучи по-спято отпреди, прави нов запис на песента.
Това се случва на 26 април 1955 година. На пианото им акомпанира Бък Рам. Сингълът е издаден от „Mercury“ през юни 1955 година в малка плоча с презаписани по-стари песни. От Б страна на същата плоча е „Bark, Battle And Ball“. Имаме две основни версии за това как групата се убеждава да издаде песента. Първата ни е дадена от интервю с Бък Рам, който свидетелства, че по време на репетиции гласът на Тони Уилямс пресипва точно на фразата, преминаваща към втория куплет. Това първоначално разсмива групата, а после Бък приканва певеца да изпълни отново фразата с прекъсване по средата и решава да я запише по този начин. Другата версия е на Хърб Рийд. Той твърди, че един ден групата пътува в автомобил и си пее песента. В един момент колата прави рязко движение и Тони задържа въздух точно на „o-ooonly You“, което прекъсва фразата. Останалите много се забавляват, а след това предлагат да остане така и в студийната версия. Възможно е и в двете истории да има по нещо вярно.
„Only You“ прекарва трийсет седмици в R&B класациите на САЩ, като седем седмици е първа в тях. В основната класация за сингли „Billboard Hot 100“ достига до пета позиция. Възползвайки се от популярността на парчето, от „Federal Records“ издават оригинала му. Но без разрешение от автора. А авторът, както вече знаем, е и юрист и веднага завежда дело срещу „Federal“. Решението на съда е, че позволява на „Federal“ издаването на оригинала, но съдията казва, че това решение може да се окаже по-вредно за „Federal“, отколкото за „Mercury“. Оригиналът се продава слабо и не води до очаквания интерес. Жанрът на „Only You“ е Doo-Wop (Ду-уап). Това е поджанр на ритъм енд блуса, широко разпространен през 50-те и началото на 60-те години на миналия век сред афроамериканците в САЩ. Жанрът се заражда още през 40-те години и едновременно в различни части на Източното крайбрежие на страната.
Името му произхожда от безсмисления израз „ду-уап, ду-уап“, изпълняван в различни песни от 50-те, и при това най-вече от беквокалистите и с цел да подсилят въздействието на ритъма и динамиката на песента. Първото документирано споменаване на „Ду-уап“ е за песента „Blue Moon“ на „The Marcels“ („Марселс“) от 1953 година. Но тя далеч не е първа. Още през 1945 година „Delta Rhythm Boys“ („Делта ридъм бойс“) записват „Just A-Sittin' And A-Rockin“. През 1953 година се появява „Good Lovin’“ на „The Clovers“ („Клоувърс“), а през следващата година напевът се чува и в „Never“ на Carlyle Dundee & „The Dundees“ (Карлайл Дънди енд „Дъндис“). От средата на 50-те го има в още десетки песни. „Платърс“ спадат към разклонението на жанра в Лос Анджелис. Там групите се формират още в гимназиите и се продуцират от цветнокожи. Малко от тези групи постигат голям успех, но „The Platters“ е една от тях. Ду-уап е предшественик на музикалния жанр соул и повлиява на рокендрол музикантите. Влиянията му се забелязват дори и в по-късно записвани песни.
„The Platters“ са във възход и до края на 1955 година правят още един голям хит, „The Great Pretender“, отново писан от Бък Рам. Бък го надрасква набързо в тоалетната на хотел „Flamingo“ в Лас Вегас, където групата има концерти. Там има прилики с текста на „Only You“ и песента е замислена като нейно продължение. Следват още и още песни, които превземат класациите. За да може групата да не променя постоянно състава си, Бък Рам създава нова корпорация, „Five Platters Inc“, контролирана от него, където и петимата членове имат равен дял акции. Корпорацията притежава и пълните права върху името на групата. Но по ирония на съдбата Бък сам става причина за неминуемото й разпадане. Тони Уилямс иска да се развива като солов певец, което е желание и на Бък. Така той се отделя от групата, а негов заместник през 1961 година става Sonny Turner (Сони Търнър).
Да, но от „Mercury“ смятат, че Тони е най-важният член и го викат да презаписва партиите на Сони в записите. Постепенно един по един и останалите от петицата напускат групата, като всеки продава своя дял от акциите на Бък или на друг от членовете на състава. И оттук насетне става голяма каша. Бък продължава да поддържа групи, носещи името „The Platters“, макар че никой от петимата не участва в тях. Междувременно Дейвид Линч прави групата „The Original Platters“, привличайки Зола Тейлър и Пол Роби. Но Хърб Рийд, Тони Уилямс и Сони Търнър едновременно създават три групи под името „The Platters“. Така пет групи с това име едновременно обикалят из САЩ.
Но в допълнение на това над сто са другите групи с това име, в чиито състави няма нито един оригинален член от първите групи. Започват взаимни обвинения. Членовете на оригиналната група говорят, че Бък се е облагодетелствал като ръководител на корпорацията, а той пък поддържа, че нейните акционери са напускали по своя воля, защото са алкохолици и не искат повече професионална работа. И юристът - Бък Рам започва съдебни битки, които с променлив успех продължават чак до 2011 година, когато той отдавна е умрял, а и много от оригиналните членове също са се споминали. През 2011 година с окончателно съдебно решение Хърб Рийд, единственият оцелял от петицата, изпяла „Only You“, получава пълните права върху групата. Но той е в болница и не се явява в съда. През 2012 година и неговият жизнен път приключва.
Кавърите на „Only You“ са множество, а част от тях са още в годината на оригиналната версия и паралелно с нея се въртят в класациите. Такъв е случаят с варианта на „The Hilltoppers“ („Хилтопърс“), който стига до осмо място в САЩ и трето във Великобритания. Други популярни версии са на Franck Pourcel (Франк Пурсъл,1959) и на Ringo Starr (Ринго Стар, 1974). Записват я още и Carl Perkins (Карл Пъркинс, 1957), Brenda Lee (Бренда Лий, 1962), Little Richard (Литъл Ричард, 1964), Roy Orbison (Рой Орбисън, 1969) и други. Съдебните спорове не пречат през 1990 година членовете на „The Platters“ да бъдат въведени в „Залата на славата на рокендрола“, а тяхната музика да продължи да е важна част от музикалната история.
