Макар да нямат хитове и да ги заплашва прекъсване на продуцентски договор, концертите на „Hank Ballard & The Midnighters“ („Ханк Балърд енд миднайтърс“) се пълнят с хора. Те изпълняват R&B от Лос Анджелис, смесвайки го с рок, кънтри и госпъл. Според Lawson Smith (Лоусън Смит), член на групата, „The Twist“ е измислена от Nathaniel Bills (Натаниъл Билс) от „The Gospel Consolaters“ („Госпъл Консолейтърс“) и първо е предложена на „The Spaniels“ („Спаниълс“), но след като те я отхвърлят, Балърд краде мелодията. Но потвърдената версия е друга. Една вечер „The Midnighters“ отсядат в хотел в Тампа, Флорида, и там се засичат с госпъл музикантите от „The Sensational Nightingales“ („Сънсейшънъл Найтингейлс“), които ги боготворят. Те имат песен, звучаща твърде светски за евангелския им стил, и търсят на кого да я предложат. Първо я дават на Joe Cook (Джо Кук) от „Little Joe & The Thrillers“ („Литъл Джо енд Трилърс“, скоро пуснали своя хит „Peanuts“.
От „Vee-Jay Records“, издаващи Литъл Джо, намират песента за твърде нецензурна и не я издават. Песента е „The Twist“. Думата туист отдавна е в музиката. Това е специфично танцово движение – по-рязко усукване на таза. Постепенно значението се разширява до цял танц и жанр, а даже и до метафора за сексуална активност. Сходно е с rock’n’roll. Движението е пренесено от блуса на черните от южните щати. През 1912 година цветнокожият музикант Perry Bradford (Пери Брадфорд) пише текста на „Messin’ Around“ и там дава инструкции за танца „The Mess Around“. „Заставате на едно място с ръце на кръста и леко приведени правите въртеливи движения с таза си.“ На следващата година Chris Smith (Крис Смит) и Jim Burris (Джим Бърис) написват „Ballin’ The Jack“. Те я включват в програмата „The Dark town Follies of 1913“ и наставляват танцьорите да се въртят с всичка сила. Този танц става доста популярен и до 30-те години се налага и в „белите“ клубове в Харлем, особено в „Savoy“, където го наричат „Линди Хоп“.
В първата част на танца, отделена по-късно като джитърбъг и възприета и от белите, мъж и жена танцуват с поклащащи движения, държейки се един друг. Във втората част, практикувана само от черни, двамата се разделят и всеки прави индивидуални движения, много сходни с по-късния туист. В края на танца двамата пак се хващат един за друг. През 1928 година „The New Orleans Owls“ („Ню Орлиънс Олс“)записват „The New Twister“, а Fred Rich (Фред Рич) и неговия „The Astor Hotel Orchestra“ („Астор хотел оркестра“) правят „The Baltimore“. Jelly Roll Morton (Джели Рол Мортън) пък пее „Winin’ Boy Blues,“ със следния текст: „Mama, mama, look at Sis, she’s out on the levee doin’ the Double twist.“ (Откъсът е откровено сексуален и е непреводим без да се знае целия текст. Това важи и за по-долния пример.)
За туист се пее и в „Let the BoogieWoogie Roll“ на „Clyde McPhatter and the Drifters“ („Клайд Макфатър енд Дрифтърс“), а и в „Good Rockin’ Daddy“ на Etta James (Ета Джеймс) от 1955 година, където в нецензурираната версия се пее: „…And when you did the crazy twist, They all went wild.“ Когато Joe Wallace (Джо Уолъс) е момче, той чува думата в Северна Каролина от песни, които сестра му пее с приятелите си. Джо и колегата му от „Sensational Nightingales“ Bill Woodruff (Бил Удръф) повтарят фразата „Come On Baby, Let’s Do The Twist“, дрънкайки на китари. От групата я предлагат на Джо Кук, защото са чували друго подобно негово парче от 1954 година,“Let’s Do The Slop“. „Let’s Do The Twist“ е почти идентична с нея, с дребни разлики в думите и ритъма. Няма запис на „The Twist“ от „Sensational nightingales“, но версията им е в по-бавен блус ритъм. Балърд ускорява ритъма, за да е по-удобна за изпълнение и танцуване от групата. В техния по-неприличен вариант всеки повдига единия си крак при завъртането си.
Балърд и китаристът на „The Midnighters“ Cal Green (Кал Грийн) я записват, напасвайки текста по новия ритъм. Записът прилича на друга тяхна композиция– „Is Your Love For Real?“ от 1957 година. Тя е вдъхновена от „Whatcha Gonna Do?“ на „Clyde McPhatter and the Drifters“ от 1956 година. А тя пък е с елементи от госпъл парче със същото име на „The Radio Fore“ („Рейдио фор“) от 1955 година. За интрото на „Is Your Love For Real?“ Балърд и Грийн ползват откъс от песента си „Tore Up Over You“ от 1956 година. В началото на 1958 година те влизат в студио във Флорида и записват демо на „The Twist“ с по-нецензурен текст. Вероятно той е оригиналният на „Sensational Nightingales“. Окончателният запис с коригиран текст е в Синсинати на 11 ноември 1958 година и е издаден в началото на 1959 година. Според Балърд „The Twist“ е по-хитова, но продуцентът им в „King Records“ Henry Glover (Хенри Глоувър) налага писаната от него „Teardrops On Your Letter“ за страна А.
„The Twist“ потъва сред многото сингли на групата. Балърд се вписва като единствен автор и не признава друг принос. Дори не вписва Кал Грийн, който тогава е в затвора за притежание на марихуана. Диджеите все по-често пускат „The Twist“, пренебрегвайки основния сингъл. Тя стига до номер 16 в R&B класацията през 1959 година, а през следващата се изкачва до шесто място там. После е забравена. До 1962 година продава над милион копия заради лудостта по туиста. Междувременно „The Midnighters“ правят друг сходно звучащ хит, „Finger Poppin’ Time“, пробил през „American Bandstand“ на Dick Clark (Дик Кларк). През 1960 година това 90-минутно шоу, излъчвано всеки делничен следобед по „ABC“, е гледано средно от четиридесет милиона зрители или 35.6% от аудиторията.
То е във времето между сапунените сериали и вечерните новини, в което тийнейджърите се прибират от училище и сядат пред екрана. Кларк отхвърля версията, че вариантът на „The Midnighters“ е популяризиран в телевизионно танцово шоу в Балтимор, водено от местния диджей Buddy Dean (Бъди Дийн) и той му препоръчва песента. Ето по-вероятната версия. Публиката в студиото на Кларк е от бели тийнейджъри. Но той разбира, че цветнокожите по-добре владеят танцовите движения и стъпки и кани в публиката бели младежи, наблюдавали движенията на черните в техните клубове, където често ходят. Дотогава всички популярни танци са за двойки. А този е нов отворен тип. При него хората танцуват без да се докосват. Дик рядко кани черни в телевизията, това все още е силно ограничено и осъждано. Вероятно затова не кани и Балърд. Белите младежи показват специфичните движения, наричани туистинг по аналогия с песента на Балърд, твърдейки, че сами ги измислят.
А за да се демонстрират и популяризират чрез шоуто, на Дик му е нужен запис, върху който да се танцува, макар и в по-прилична и смекчена форма. Но шоуменът няма бизнес отношения с Балърд. Той предпочита да даде песен на млад певец, а когато хитът го направи звезда, да извлече финансова полза от него. Той се обажда на своя приятел Bernie Lowe (Бърни Лоу), собственик на „Cameo Parkway“, базирана във Филаделфия, където се снима и шоуто. Кларк му предлага да презапише песента, защото е с потенциал. А Кларк е най-влиятелният човек в индустрията и щом уреди песен на някого, той неизменно има успех. Дотогава малката компания не е издавала R&B и рокендрол и няма хитови певци. Но осемнайсетгодишният и малко известен Ernest Evans (Ърнест Евънс) е подходящ. Преди Коледа на 1958 година на Дик Кларк му хрумва идеята да изпрати музикални картички на свои приятели и колеги, в които „Jingle Bells“ е изпята в стила на различни певци.
А Евънс отдавна е имитатор на певци и уличен музикант. Тогава той работи в птицефермата „Fresh Farm Poultry“, чийто собственик Henry Colt (Хенри Колт) му измисля прякора Chubby (Чъби). Евънс е повикан за запис и изпява „Jingle Bells“, имитирайки гласа на Fats Domino (Фатс Домино). Години по-късно Евънс презаписва имитацията с Bobby Rydell (Боби Райдъл). Барбара, съпругата на Дик, присъства на първия запис и дава на Евънс цялото сценично име Chubby Checker (Чъби Чекър). То е по аналогия на Фатс Домино. Думите fat и chubby са почти синоними, описващи дебел човек, а Checkers е играта на дама, което е заигравка с доминото. Записът толкова харесва на Кларк, че той не се интересува, че Евънс не е бял. Освен това е много по-млад от 34-годишния Балърд. Балърд е дори по-голям от Кларк с две години, по-опитен е в бизнеса и има застрашителен вид за почти детската аудитория. А и песните му са с твърде директни сексуални внушения. Малко след имитацията, Чекър записва друг кавър, „The Class“, достигнал номер 38 в основния чарт на „Billboard“ след участие и при Кларк.
Чъби прави и още няколко по-малко успешни сингъла. Така се стига до имитацията на Балърд. Записът е в един от офисите на компанията, на шестия етаж в оживена сграда на Лоукъст Стрийт, Филаделфия. Вероятно датата е 9 юли 1960 година. Темпото, тоналността, тембърът на Балърд – всичко трябва да се копира. Музикантите чуват няколко пъти оригинала на „The Midnighters“. Те чакат да мине 18.00 часа, за да утихнат съседните офиси. Dave Appel (Дейв Апел), съпродуцент с Чекър, си спомня: „Постлахме килим на пода и окачихме черги по стените, за да приглушим звука. Разполагахме с монозаписваща машина „Ampex“ с четири канала и смесителен пулт за около 10 долара.“ (В днешни пари това са малко над 100 долара.) Освен Апел на китарата, участват саксофонистът Buddy Savitt (Бъди Савит), барабанистът Ellis Tollin (Елис Толин) и пианистът Leroy Lovett (Лийрой Лоует), единственият черен в състава. Басистът не е известен.
В аранжимента има само две разлики – непрестанно свирещият саксофон и акцентирането с фус чинелите на втори и четвърти вместо на първи и трети такт, което е по предложение на барабаниста. Демокасетата с инструментала се изпраща в „Reco-Arts Studio“ и след няколко дни там Чекър записва вокалите. Беквокалите са на „The Dreamlovers“ („Дриймлъвърс“). По-късно тази местна черна група става известна с „When We Get Married“. Финалното смесване на „The Twist“ е в „Sigma Sounds Studios“. При първото нейно издание през юли 1960 година от страна Б на сингъла е „Toot“, а при второто през декември 1961 година – „Twistin’ USA“. Включена е и в албума „The Twist With Chubby Checker“. Чекър я записва и на италиански, немски и френски език. Ханк чува за пръв път версията на Чекър от радиотранзистор, докато плува в басейн в Хелъндейл, Флорида. Отначало той няма нищо против. Навремето е подценил парчето, а сега продажбите на Чекър му носят огромни приходи. Но по-късно той казва: „Хората мислят, че Чъби я е написал, но грешат. Наричат го бащата на туиста, а той е пастрокът. Аз съм бащата. Аз я създадох. Него го избраха, защото най-много се доближаваше до моя звук. Стана по-популярен от мен с моя звук. Не обръщах кой знае колко внимание, независимо какво говорят. Ако го бях правил, досега да съм умрял от яд.“
Версията на Балърд е преиздадена, възползвайки се от първото място в класациите на Чекър. И в нея саксофонът е презаписан. Тя достига само до номер 28. Дебютът на Чекър с песента е на концерт през юли 1960 година в клуб „Rainbow“, Уайлдууд, Ню Джърси. Там той показва и своята разновидност на туиста. На 6 август я представя и в съботното вечерно шоу на Кларк. Вместо да пее само с устни върху плейбек и да танцува, както в „American Bandstand“, тук той пее наживо пред публиката в „The Little Theatre“ в центъра на Манхатън. А след като над десет милиона зрители я гледат и в шоуто на Ed Sullivan (Ед Съливан), на 19 септември 1960 година „The Twist“ заема първо място в „Hot 100“ и номер 2 в R&B чарта на „Billboard“. А още през август достига до номер 2 в Канада. Чекър твърди, че е виждал танца в клубове в гетата на черните, а сам е прибавил усукването в таза. Но подобни движения вече са показвани. Например в британския филм „Cavalcade“( „Кавалкада“, 1930) танцьор го използва за обръщане, стигайки до ръба на сцената, а Elvis Presley (Елвис Пресли) прави сходно завъртане в таза, пеейки „(You’re So Square) Baby, I Don’t Care“ във филма „Jailhouse Rock“ (1957).
Чекър обяснява на Кларк, че да правиш туист е като да гасиш цигара с краката, или като да излезеш изпод душа и да си подсушиш задните части с хавлия в ритъма на песента. „Така близко е до истинския секс! Гледаш жена, напълно облечена, да изразява своята сексуалност пред теб. Как може едно човешко същество да не бъде привлечено от това?““ – допълва Чекър. Повече от година след това, на 13 януари 1962 година, „The Twist“ пак оглавява за две седмици „Hot 100“. Това е единственият хит в чарта с такова постижение извън коледните песни. Само до 1965 година той продава внушителните 15 милиона копия. Чекър постига мечтата си, но по-късно е огорчен, че е възприеман като демонстратор на танци, а не като сериозен музикант. „„The Twist“ съсипа живота ми, наистина. Бях на път да стана голям изпълнител в нощен клуб, а „The Twist“ заличи всичко. Стана толкова хаотично! Никой никога не повярва, че имам талант.“ „The Twist“ леко се различава в двете си издания. Чекър я прави и в още няколко версии – „T-82“ от 1982 година, дуетната с „The Fat Boys“ („Фет Бойс“) от 1988 година, стигнала до номер 16 в САЩ, 2 във Великобритания и 1 в Германия и Швейцария, и вариантите от 2009 и 2016 година.
В концертите си също я пее в различен ритъм. През 2008 година, когато „Billboard“ публикува 600-те най-високо класирали се песни от учредяването на „Hot 100“, „The Twist“ заема номер 1. Тя е изместена чак през 2022 година от „Blinding Lights“ на „The Weekend“ („Уикенд“). Следва Влизане в „Залата на славата на Грами“, в Националния регистър на Библиотеката на Конгреса на САЩ, в класации с хитове на списанията „Billboard“ и „Rolling stone“. Дълго не влиза в „Залата на славата на рокендрола“, заради което Чекър протестира през 2002 година, твърдейки, че е непризнат. (Балърд е въведен там още през 1990 година.) Чак през 2018 година и Чекър получава признанието. „The Twist“ влиза и в много филми. Чекър я пее в четвъртия сезон на сериала „Allie McBeal“ ( „Али Макбийл“) и в десетия сезон на „Murphy Brown“ („Мърфи Браун“). В епизод на „Quantum Leap“ („Квантов скок“, 1989), Checker, играещ себе си, влиза в радиостанция през 1959 година с надеждата да пуснат демо записа на „The Twist“ в ефир. Главният герой убеждава собственика на радиото да я излъчи, неволно показвайки на Checker как се танцува. За петдесетгодишнината от създаването на песента през 2010 година, Чекър пее и танцува пред кметството на Филаделфия. През 1995 година Jim Dawson (Джим Доусън) публикува книгата „The Twist: The Story Of The Song And Dance That Changed The World“ („Туистът: Историята на песента и танца, променили света“) и там разказва за влиянието му в културата.
Малко след смъртта на Балърд, Чекър казва: „Направихме история с песента и заслугата беше изцяло на Ханк. Ще ни липсва. Но той продължава да живее чрез тази песен и чрез Чъби Чекър. Дори когато аз си отида, също ще продължа да живея чрез песента. Хората не мислят за Балърд като за човека, написал най-важната песен. Но това не значи, че приносът му не е факт. И ако не бе той, ако не беше „The Twist“, къде ли щях да съм и аз?“ – завършва Чъби Чекър.
