През 1784 година Jean-Paul- Égide Martini (Жан-Пол Егид Мартини), живеещ във Франция, написва мелодията на песента „Plaisir D’amour“. Първият текст е дело на друг французин – Jean-Pierre Claris De Florian (Жан-Пиер Кларис дьо Флориан). В текста се говори, че удоволствието от любовта трае само миг, а сърдечната болка трае цял живот. Героят пее, че заради неблагодарната Силви е оставил всичко, а тя го напуснала и си намерила друг любовник. Първият по-известен запис на френски е на Rina Ketty (Рина Кети) още от 1939 година. Много музиканти пеят тази мелодия. Тримата автори на версията на Елвис са Hugo Peretti (Хюго Перети), Luigi Creatore (Луиджи Креаторе) и George David Weiss (Джордж Дейвид Уайс).

Те вземат елемент от старата песен и го слагат в новата композиция. Правили са го неведнъж и с други песни. През същата 1961 година тримата съавтори създават песента „The Lion Sleeps Tonight“ за групата „The Tokens“ („Тоукънс“), която впоследствие се оказва по музика от друг автор, Solomon Linda (Соломон Линда). Перети и Креаторе пишат за Елвис и още един сингъл преди „Can’t Help Falling In Love“ – „Wild In The Country“, станала заглавна за предходния саундтрак албум на певеца, придружаващ едноименния филм от юни 1961 година. Мениджърите на Елвис явно са слушали Рина Кети, защото година по-рано дават на Елвис друга песен, „Surrender“, станала популярна в нейното изпълнение на италиански „Torna A Surriento“. След като версията на Елвис оглавява класациите, нормално е формулата да се повтори.

„Can’t Help Falling In Love“ е записана на 23 март 1961 година в „Studio B“ в „Radio Recorders“ в Холивуд, Лос Анджелис, в третата и последна сесия за албума „Blue Hawaii“. Съпродуцент заедно с Елвис е Steve Sholes (Стив Шоулс). Уайс твърди, че когато чуват демото, колегите на Елвис и продуцентският екип на филма не харесват песента. Но Пресли настоява да я запише. Песента многократно е връщана и презаписвана, докато се стигне до идеалната версия, която е двадесет и девети дубъл. В по-късни преиздания могат да се чуят някои от отхвърлените опити. Усеща се, че Елвис е уморен, което не учудва никого, тъй като записите за албума са в три поредни дни, а преди това е пътувал до Хавай за снимките на филма и е готвил благотворителен концерт за изграждане на паметник на загинали моряци в Пърл Харбър. Елвис често не може да намери правилното темпо и така подвежда и останалите. В едни моменти се ядосва на свои грешки, или на някое по-рязко влизане, а в други се забавлява от тях. Когато стигат до двадесетия дубъл, наричан още тейк, Елвис е искрено учуден. Подкрепящата го група е от Floyd Cramer (Флойд Крамър) – пиано, Bob Moore (Боб Мур) – бас, Scotty Moore (Скоти Мур), Hank Garland (Ханк Гарланд) и Alvino Rey (Алвино Рей) – китари, D. J. Fontana (Д. Дж. Фонтана) и Hal Blaine (Хал Блейн) – ударни, Boots Randolph (Бътс Рандолф) – саксофон, George Fields (Джордж Фийлдс) – хармоника, Freddie Tavares (Фреди Таварес) – укулеле и Dudley Brooks (Дъдли Брукс) – челеста.

Беквокалите се пеят от квартета „The Jordanaires“ („Джорданайърс“). В текста Елвис пее: „Wise men say/Only fools rush in“ (Мъдрите хора казват, че само глупците прибързват). „But I can't help falling in love with you“ (Но аз не мога да се удържа да не се влюбя в теб.). По-нататък героят казва, че всичко това е отредено да се случи и че е неизбежно така, както реката се влива в морето. Той моли любимата си да вземе ръката му, да вземе целия му живот, защото той не може да се удържи да не се влюби в нея. Текстът първоначално е писан от женска гледна точка („Can’t Help Falling in Love Wit Him“). Това обяснява защо сричките в края на втория стих на всеки от куплетите завършват по този начин: „Wise men say/Only fools rush in“ и във втория куплет „Shall I stay?/Would it be a sin“. Обикновено сингълът се издава месец и половина преди саундтрака, но мениджърът на Елвис, полковник Tom Parker (Том Паркър), е твърдо против да се пусне точно тази песен, понеже вече е планирал „Good Luck Charm“, а и не иска да намалеят продажбите от предходния сингъл на Елвис, „His Latest Flame“. От „RCA Victor“ водят дълги преговори и накрая му обещават приходи, равни на един милион продадени копия, без да знаят дали ще бъдат реализирани.

Сингълът излиза на 22 ноември, датата на премиерата на филма, и дори надхвърля очакванията. Над милион копия са продадени само в САЩ. Публикувана е от „Gladis Music“, създадена да събира възнагражденията от музиката на Елвис. От Б страната на сингъла е „Rock-A-Hula Baby“, която е повторно издадена като втори сингъл от албума на 20 март 1962 година и стига до номер 23 в класациите в САЩ. Първоначално „Rock-A-Hula“ е трябвало да е страна А, защото е в ритъма на много популярния по онова време туист, но „Can’t Help Falling In Love“ е по-големият хит и достига до второ място в „Billboard Hot 100“. Не успява да измести от челната позиция единствено „Peppermint Twist“ на Joey Deи & The Starliters (Джоуи Дий енд Старлайтърс), но достига до първо място в „Adult Contemporary“, където се задържа шест седмици. Песента постига общо 75 седмици престой в британския чарт за сингли. От тях 28 при появата си, 16 след смъртта на музиканта и още 31 седмици чрез кавъра на „UB40“ („Ю Би форти“). При първото оглавяване от 1962 година версията на Елвис се задържа начело четири седмици. Тя стига до номер 1 в Южна Африка, 2 в Швеция и Нова Зеландия, 3 в Австралия, 4 в Канада и т.н. Песента влиза в четвъртия саундтрак албум на Елвис „Blue Hawaii“ от 1961 година. Албумът от 14 песни прекарва двайсет седмици на първо място. Този рекорд е надскочен чак през 1977 година.

Песента престоява 39 седмици в първите десет на класацията за поп албуми в САЩ, от която не излиза общо 79 седмици. Това е вторият най-успешен саундтрак албум през 60-те години в САЩ след този с музиката от „West Side Story“ („Уестсайдска история“), излязъл четири години по-рано. Изданието продава над три милиона копия и получава номинация на „Грами“ за най-добър саундтрак албум на 1961 година, но наградата отива при Henry Mancini (Хенри Манчини) за музиката към „Breakfast At Tiffany’s“ („Закуска в Тифани“) и най-вече заради „Moon River“. През 60-те мелодията на „Can’t Help Falling In Love“ е популярен рефрен за поне четири британски футболни отбора, измежду които и „Хъл сити“ и „Съндърланд“. През 1962 година космонавтът John Glenn (Джон Глен) пуска песента в космическия кораб „Friendship 7“ и така тя е сред първите, изпратени в Космоса. Песента се класира на 403-то място в първото подреждане на „500 най-велики песни за всички времена“ на „Rolling Stone“ от 2003 година. Осем години по-късно след проучване е обявена за най-популярната песен за първи сватбен танц.

На 20 октомври излиза и филмовата версия на парчето на Елвис. В нея началото е като от музикална кутия. В сцената, в която е предвидена, героят не я адресира до любимата си, а я пее за рождения ден на бабата на своята приятелка. Той й подарява музикална кутия, а когато тя я отваря, от нея тръгва песента и той запява с нея. И понеже всяка песен надгражда нещо в сюжетната линия, тази е с цел публиката да разбере, че главният герой Чадуик, Изигран от Елвис, не е толкова незрял, за колкото го смятат родителите му. Според критиците това е неподходяща сцена за такава силна любовна песен. За сметка на това във филма за Елвис от 2022 година песента отразява влюбването му в бъдещата му съпруга Присила. Най-вероятно песента е била изпълнена както на сватбата на Елвис с Присила, така и при погребението на краля на рокендрола. С успеха си „Blue Hawaii“ задълго закотвя Елвис към киното, отдалечавайки го от образа му на рокендрол звезда. Заради филма той тотално се преобразява в богаташки син, с характерното облекло, прическа, обноски. Държи се към любимата си като със своя сестра, а песните му са главно поп ориентирани, а не към блуса, кънтрито или рокендрола. Екипът се стреми да разшири максимално аудиторията на Елвис с цел по-големи печалби.

„Can’t Help Falling In Love“ има версии на немски, испански, италиански, чешки, унгарски, ирландски, шведски, датски, норвежки, нидерландски, фински, португалски и японски. Само в първото десетилетие след появяването си песента се сдобива с двайсетина английски кавърверсии. Сред по-популярните по-късни версии са тези на Bob Dylan (Боб Дилън, 1973), Julio Iglesias (Хулио Иглесиас, 1990), Richard Marx (Ричард Маркс, акустична версия от 1991 година), вече споменатата хитова версия на „UB40“ от 1992 година и други. Sherry St-Germain (Шери Сейнт Джърмейн) го записва като ремикс в дует със стария запис на Елвис през 2010 година. Пет години по-късно, във връзка с 80-годишнината от рождението на легендата, такъв запис правят и „The Royal Philharmonic Orchestra“ („Роял Филхармоник оркестра“). Други често цитирани версии са тези на Andy Williams (Анди Уилямс) от 1973 година, станала трета в английските класации, на „Stylistics“ („Стайлистикс“, 1976), достигнала до номер 4 пак там, на „A-Teens“ (Ей Тийнс, 2002), Haley Rainhard (Хейли Рейнхард, 2015), Kacey Musgraves (Кейси Мъсгрейвс, 2022) и други.

Песента не е единствен кавър, не само в цялото творчество на Елвис, но дори и в този конкретен албум. Например „Aloha“ е базирана на традиционна хавайска музика, „Hawaiian Wedding Song“ – на оперета от 1926 година, а заглавната „Blue Hawaii“ – на стара песен на Bing Crosby (Бинк Кросби). „No More“ е базирана на испанската „La Paloma“, а „Almost Always True“ е кавър на по-старата „Alouette“. Елвис често пее „Can’t Help Falling In Love“ на концерти. През седемдесетте години с нея той закрива всяка своя изява. Най-известните му изпълнения са от телевизионна програма по NBC от 1968 година и от друго предаване, „Aloha From Hawaii“ от 1973 година. Чува се и в посмъртно издадения филм с концертни изпълнения „Elvis In Concert“ от 1977 година. Това е и последната песен, която Елвис пее приживе. Това става на 26 юни 1977 година в „Маркет Скуеър Арена“ в Индианаполис, САЩ.

„Blue Hawaii“ е музикален филм между комедия и драма, в който е вплетен и романтичен сюжет. Чадуик Гейтс се връща от военна служба в родния си Хавай, където го чакат забавления с приятелите му, а неговата партньорка Мейл Дювал му предлага работа в агенцията, където тя работи. Майка му е против, защото иска синът да наследи семейния бизнес, но той следва сърцето си. Ели, една от клиентките на агенцията, се влюбва в Чадуик, а друга от неговия приятелски кръг на име Абигейл много го харесва. След скандал в ресторант, шефът на Чадуик го уволнява, а приятелката му Мейл напуска също в знак на протест. Ели се опитва да ухажва Чадуик, но той си остава верен на Мейл. Отчаяна, Ели краде джип и тръгва към океана, за да се самоубие, но той я спасява. Опитва да я успокои, но тя не иска да го чуе и в гнева си той я удря. В следващите дни Ели се успокоява, а Абигейл си намира нов приятел. А Чадуик и Мейл са отново заедно, стартират нов туристически бизнес и в края на филма сключват брак. Историята според много критици е безинтересна и зле скроена, но това не пречи този филм мюзикъл да е сред десетте най-гледани в Америка за 1964 година. Дължи се най-вече на култа към Елвис. Както продуцентът Hal Wallis (Хау Уолис) казва, „Кадри с Елвис са най-сигурното нещо в Холивуд“, подчертавайки, че качествата на филмите са на заден план.

Една от целите на филма е да улови еуфорията от приемането на Хавай като петдесети щат на САЩ през 1959 година и да го представи като райско място. За да добие по-хавайски цвят на кожата, Елвис минава през процедури в солариум. Негова задача е да покаже какво въздействие има войната върху младите американци. Продуцентът Уолис предупреждава актрисите да не посещават партита, организирани от тогава 26-годишния Елвис, защото по време на снимките изглеждат уморени. През следващите четири години Елвис участва още в два филма, заснети в Хавай. През първата половина на 60-те той е толкова зает с филмовите си роли и музиката за тях, че не издава голям албум с други неща цели пет години, а от седем години няма никаква концертна дейност. През цялото това време той няма право да избира какво да изпълнява и всичко това го отвращава от този бизнес. От „RCA“ се отказват от филмовата му музика, чак след като продажбите драстично намаляват и Елвис вече си е спечелил репутация на постоянен участник в безвкусни филми. За период от девет години той участва в общо двайсет и седем такива продукции и много от тях са правени специално за него.

„Can’t Help Falling In Love“ има огромно влияние и днес, когато над четиристотин милиона са гледанията в YouTube и над осемстотин милиона – слушанията в Spotify. Това е поредният принос към музикалната история, който продължава да е все така осезаем дори и повече от шейсет години след създаването си и три века след най-стария първоизточник.