През 1960 година Brian Hyland (Брайън Хайланд) е на шестнайсет години. Роденото в Ню Йорк момче е в началото на дългата си кариера. След като в детска възраст учи китара и кларинет и пее в църковен хор, на четиринайсет се замисля за професионална работа. Тогава той основава групата „the Del-Fi's“ („Делфис“). Но те нямат сериозни успехи. След това подписва с компанията „Kapp Records“ и в края на 1959 година издава първата си песен, „Rosemary“.
Парчето не става хит, но Брайън не се отказва и се свързва с авторското дуо Lee Pockriss (Лий Покрис) и Paul Vance (Пол Ванс). Този творчески екип се събира години по-рано и оттогава работи по различни песни. Покрис по-късно описва отношенията им като идеални и ги обобщава така: „Той (Пол) разбира публиката, а аз – професията“. Двамата написват за Брайън неговия втори сингъл, наречен „Four Little Heels“, по-известен като „The Clickety Clack Song“. Игривите мелодии и натрупванията на срички като в детски песни много се харесват на Брайън и той решава да повторят това с още една песен. Тя е с едно от най-дългите заглавия в поп музиката – „Itsy Bitsy Teenie Weenie Yellow Polka Dot Bikini“. За краткост ще я наричаме „Itsy Bitsy“. Автори са Ванс и Покрис.
Първоначално Пол Ванс опитва да убеди своя приятел Jack Segal (Джак Сийгъл) да напише музиката, но той му отказва, защото не е в неговия стил. Тогава Ванс отива при Покрис. Двамата и преди са писали хитове като „Catch A Falling Star“ на Perry Como (Пери Комо), който оглавява класацията на най-пусканите парчета в американските радиостанции от 1957 година. Покрис проявява смесени чувства към предложението на Ванс, но все пак му помага в дописването на парчето. Двамата автори показват „Itsy Bitsy“ на много певци, но те я отказват. А нищо не коства на младия Брайън, който търси път към известността, да приеме. Директорът на продуцентската фирма Dave Kapp (Дейв Кап) също е съгласен. Не го плаши бикините да се включат в песен, когато само две години по-рано те получават популярност чрез филма „Et Dieu… créa la femme“ („И Бог създаде жената“) с участието на Брижит Бардо. Песента е записана с оркестър, дирижиран от John Dixon (Джон Диксън). Диксън е доста ангажиран диригент по онова време и някои критици твърдят, че по същата причина в тази песен не се е справил в най-добрата си светлина. „Itsy Bitsy“ излиза като сингъл през юни 1960 година. От неговата Б страна е друга подобна песничка, „Don’t Dilly Dally, Sally“. Песента открива и албума на Брайън „The Bashful Blond“, излязъл същата година. Освен че става първа в американската класация „Billboard Hot 100“ и в класацията на Нова Зеландия, тя заема осмо място в британския чарт за сингли. Други успехи в класациите са номер едно в Канада, Южна Африка и Западна Германия, 3 в Норвегия, 4 в Белгия, 10 в Италия и т.н.
В Белгия паралелно в класациите се подвизават цели четири версии на песента. Това се случва между септември 1960 и май 1961 година. Едната е английската версия, а другите три са на френски и са изпълнявани съответно от Dalida (Далида), Johnny Hallyday (Джони Холидей) и Richard Anthony (Ришар Антони). През първите два месеца от излизането си „Itsy Bitsy“ продава почти милион копия само в САЩ, а по-късно продажбите по света нарастват до над два милиона. Песента бързо е преведена на френски и немски и всяка от тези две нови преработки става първа в основната класация на своята страна. Френската певица с италиански корени Далида я записва и на френски, и на италиански още в същата година, в която е създаден и оригиналът.
Песента има версии на испански, бразилски португалски, японски, нидерландски, фински, исландски, шведски, датски, сръбски, хърватски, гръцки и дори на български език. В българския вариант се пее за момиче, което се влюбва в момче с бански на лалета. Явно това се е сторило на авторите по-подходящо за детска аудитория, отколкото би било бикини на точки. Оригиналната българска версия се пее от детската група „Врабчета“. Формацията съчетава песенно, танцово и театрално изкуство. Автор на българския текст е Мариана Тафрова, аранжиментът е на Христо Немлиев, а малката основна изпълнителка е Мария Кунчева. Тогава тя е на осем години, а днес е вече завършила музикалната академия в Москва и се занимава професионално с музика в Русия, където живее със семейството си.
Версията е записана в края на 1999 година в студио „Сити“ с тонрежисьор Бойко Петков и е включена във втория албум на формацията „The Best“ от 2000 година. Тази версия има над шест милиона гледания в YouTube. За сравнение, дори двата най-гледани видеоклипа на „Моя страна“ на Емил Димитров, която е най-популярната българска песен, имат общо малко над два милиона гледания в същата платформа. (Данните са към юли 2024 г.) „Бански на лалета“ става толкова значима, че дори е включена в учебник по музика за V клас. Вероятно версията, вдъхновила този вариант, е популярният у нас кавър от компилацията „Evergreen Melodies“ (1994). Хайланд записва отново песента през 1988 година в дует с Albert West (Албърт Уест). Само в САЩ има записани над двеста версии на „Itsy Bitsy“, като пет от тях са още в първите месеци след излизането на оригинала.
Брайън изведнъж става известен. Сам той казва по-късно: „Песента ми беше номер едно в Америка. Вече можех да не се возя в метрото и да си купя няколко китари „Martin“.
Текстът разказва за срамежливо момиче на плажа, което е облечено в жълти бикини на точки. Никъде в изображенията от онова време не се виждат такива бикини, но не е изключено да са били някакъв рядък артикул. Пол Ванс се вдъхновява за парчето, когато вижда двегодишната си дъщеря Пола (наричана от него Полка) на плажа и облечена в новите си жълти бикини на точки, купени от майка й при първото лятно излизане на семейството на плаж. Пола дълго се колебае дали да влезе във водата, но все пак се престрашава. Тръгвайки да излиза, банският й се изхлузва, което прави впечатление на Ванс и той индиректно го споменава в последния куплет. Бикините в САЩ, за разлика от българската ни представа, са бански от две части, горна и долна. Облекло с това название има едва от 1946 година и още не е много разпространено.
Сюжетът описва как момиченцето се срамува да излезе дори от помещението за смяна на облеклото, а след това дълго време седи на пясъка, увито в одеяло. После бързо се потапя в океана, за да не види никой с какво е облечена. Толкова се срамува да покаже бикините си, че дълго не излиза от водата, макар да й става студено. В края на всеки стих се пее „Две, три, четири, кажи на хората с какво е облечена“ (two, three, four / Tell the people what she wore). В песента текстът тихо е изпълняван от Trudy Packer (Труди Пакър) в края на всеки куплет. А преди началото на втория и третия куплет се чува „Остани, ние ще ти разкажем повече.“ („Stick around, we'll tell you more“). Знае се, че първоначалното демо е било с женски глас, но то не е съхранено.
Песента е включвана в множество филми още от 1961 година насам, а става част и от доста рекламни клипове. През 1962 година Jerry Lynn Fraser (Джери Лин Фрейзър) от Кънектикът прави друга сходна песен, „Poor Begonia (Got Pnuemonia)“.
Жанрът на „Itsy Bitsy“ е новелти, което е по-простичка разновидност на друг вече споменаван жанр, тимпан али. Новелти се наричат прости за свирене и хумористични песни. Те стават все по-модерни, особено след Втората световна война. Например към този жанр е причислявана и пародията на „Colonel Bogey March“, описваща слабините на Адолф Хитлер, за която сме разказвали в друг епизод.
Бум на такива песни има след 1956 година, когато се вдига голям шум около песента „The Flying Saucer“ на Dicky Goodman (Дики Гудман), която компилира различни популярни песни и по начин, че да изглеждат като поредица от интервюта с извънземно, кацнало на Земята. Тъй като Гудман ползва песните без разрешение, срещу него се водят съдебни дела и това дава допълнителна известност на песента в САЩ. След нея, през 1958 и 1959 година се появяват поредица хитове с шеговити и закачливи текстове, някои от които ползват и забързване за постигане на по-пародиен ефект. През 1960 година има два големи хита в стил новелти – „Surfin’ Bird“ на „The Trashmen“ („Трашмен“) и „Itsy Bitsy“ на Брайън.
Песента предизвиква бурен ръст в продажбата на бикини. Тя популяризира това сравнително ново облекло дори на места, където никога дотогава не са чували за него. Киното подхваща модата и прокарва бикините в различни сърф филми и други продукции за телевизията, с което допълнително усилва тяхната международна известност. Пол Ванс, съавтор на парчето, печели милиони долари от него. Той живее чак до деветдесет и втората си година през 2022 година и в интервюта твърди, че за него тази песен е била „машина за пари“. През 2006 година Пол вижда по телевизията некролог на починал човек със сходно на неговото име. И тъй като онзи твърдял, че той бил написал песента, но продал правата още като тийнейджър и затова няма хонорари от тях, приписали му я като принос.
Всъщност той успял да накара жена си наистина да повярва в това и тя е основна причина то да се появи в некролога. Той е разпространен от „Асошиейтед прес“, препечатан е в „Ню Йорк Таймс“ и оттам залива останалите медии. Истинският автор на песента веднага сигнализира, че е жив и здрав и че продължава да си получава доларите от авторски права. Вестникарите с неудобство вкарват това в рубриката си с поправки, натъртвайки, че все пак информацията им е извлечена от авторитетна агенция. И все пак доста хора се хващат на измамата, след като и съпругата на покойника упорито продължава да твърди, че именно той е написал песента. Даже под влиянието на официалните медийни съобщения, името на живия Ванс е задраскано от състезание по конни надбягвания, където участва с два свои коня. Пол е запален любител на този спорт и притежава общо 167 коня през целия си живот, някои от които имат големи успехи.
От по-късните версии на „Itsy Bitsy“ най-успешна е тази от 1990 година на британската поп група „Bombalurina“ („Бомбалурина“). Тя стига до първо място в класацията за сингли на острова, а също и в тази на Ирландия.
„Ици-бици“ и „Тийни-уини“ са стари английски словосъчетания, използвани в безброй детски песнички. Нещо като българското „Ала-бала“. „Ици Бици“ означава нещо много дребно, почти невидимо, миниатюрно. Една от най-известните английски детски песни с тези думички е „Itsy Bitsy Spider“, в която се разказва за едно паяче, което се изкачва по капчука или по водосточната тръба. Когато идва дъжд, той измива паячето. Но когато слънцето отново изгрява, то пак се катери по капчука. И това се повтаря до безкрай. Пеенето е част от игра с пръсти. Когато малкият паяк се катери по капчука, палецът на едната ръка ( паяка) се движи по дължината на показалеца на другата (тръбата на капчука).
Когато дъждът вали, ръцете се вдигат високо и пръстите се мърдат постоянно. Ръцете плавно се спускат надолу, за да илюстрират намаляването и спирането на валежа. Когато се казва, че дъждът измива паяка, ръцете се размахват с жест, сякаш избутват паяка от капчука. Когато слънцето изгрява, ръцете се вдигат високо и настрани така, че да образуват полукръг. Когато се казва, че слънцето изсушава целия дъжд, пръстите се вдигат нагоре и се мърдат. Накрая, както при първия ред, палецът на едната ръка се движи по показалеца на другата. Жестовете се повтарят също както и текста. Песента е публикувана за пръв път през 1910 година в изследване на Arthur Walbridge North (Артър Уолбридж Норт), но в по-познатата версия излиза в сборник от 1938 година с песни за възрастни. Според някои автори текстът е алегория за борбата на низшите класи в Америка. Паякът е по-низшата класа, която се бори да си проправи път в обществото. Капчукът символизира митът за американската мечта – нещо постижимо за всички, което обаче в реалността е свързано с несправедливост и с упорита работа, която невинаги се отплаща.
Дъждът е висшата класа, която възпрепятства издигането на по-низшата класа и постигането от нея на американската мечта. А слънцето е фалшивата надежда, спусната от висшата класа. То се появява достатъчно често, за да подвежда низшите да мислят, че тази тяхна мечта е постижима. Песента за паячето многократно е записвана както от детски групи, така и от възрастни изпълнители. Включвана е във всякакви филми, включително и в тези за Спайдърмен. А мелодията е използвана безброй пъти, в най-различни вариации и на стотици езици. В България например на тази мелодия е базирана „Войници“ („Ние сме войници, ще вървим напред“). Колкото до „Teenie Weenie“, изразът е още по-стар и означава също нещо много мъничко. Първата писмена употреба на това словосъчетание е още от 1842 година.
Ето как една песен, вдъхновена от малко дете, се харесва на поколения възрастни и пише музикалната история.
