Начало на историята дава Consuelo Velázquez (Консуело Веласкес). Това не е мъж, а момиче, родено през 1916 година в малкото градче Сиудад Гусман в Мексико. Малко се знае за нея, дори за годината на раждане се спори. Тя е пета дъщеря в семейство, отдадено на изкуството, и е правнучка на художника Diego Velásquez (Диего Веласкес). Още когато е четиригодишна, Консуело демонстрира добър слух и от шестата си година започва да учи музика в академията в Гуадалахара. От малка остава сирак, тъй като баща й умира като офицер на фронта, а майка й – малко след него.
Роднини й помагат да продължи музикалния си път. Когато е на 11 години, тя се мести в Мексико Сити и след още няколко години обучение получава преподавателско място в Националната музикална консерватория на Мексико. Мъжкият псевдоним не е поради друго, а защото по онова време в Мексико не е прието да се дава път в местните радиостанции на млади момичета, свирещи на пиано. А нашата Консуело има концерти от малка и получава покани дори в големите симфонични оркестри на страната. Тогава музикантите са основно мъже, а ако има жени, те са по-възрастни. Когато Консуело е на почти шестнайсет години, тя вече има доста самостоятелни композиции зад гърба си. Преподава и уроци по пиано, поемайки сама част от издръжката си. Още много млада, тя написва „Bésame Mucho“.
Това е песен в стил Болеро. Стилът се заражда в края на XIX век в Куба и е характерен с бавния ритъм и романтичните текстове, с което става много подходящ за сцени в киното и театъра. В превод от испански „Bésame Mucho“ буквално означава „Целувай ме много“. Най-разпространеният английски превод на заглавието е „Kiss Me A Lot“. По-късно авторката твърди, че до създаването на песента никога не е била целувана от мъж, когото обича. Според най-разпространената версия, Консуело написва песента още на шестнайсет години, през 1932 година, и това става една вечер, след като посещава концерт с творби на Enrique Granados (Енрике Гранадос). По-конкретно става дума за арията „Quejas, o la Maja y el Ruiseñor“, известна на български като „Славеят“, из операта „Goyescas“ („Гойески“), посветена на испанския художник Francisco Goya (Франсиско Гоя), творил главно в края на XVIII век. В същата история се разказва, че музиката и текстът на „Bésame Mucho“ се появяват наведнъж в ума на момичето и то бърза да се похвали на своя приятелка.
Приятелката я съветва да я прати на местна радиостанция, за да се включи в конкурс за млади таланти. Песента печели първа награда и се излъчва непрестанно по радиото, а момичето се притеснява да отиде и да си вземе наградата и вместо това изпраща приятелката си. По онова време програмен директор в радиото е Mariano Rivera Conde (Мариано Ривера Конде). Той желае лично да се види с Консуело. Тогава той не предполага, че три години по-късно двамата ще сключат брак. Но елементите в тази история в голяма степен варират в различни разкази. Мексиканският култ към песента е наслагвал пласт след пласт легендарност. Това не пречи и на огромен брой авторитетни медии по целия свят да разказват тази легенда като достоверна история. Да, действително Консуело написва песента млада, но това става някъде преди нейния 20-ти рожден ден. Действително нейна песен се чува по радиото и печели конкурс там, но може и да е съвсем друга. А колкото до вдъхновението зад песента, Консуело казва, че е било плод на това, че обича болерото и е искала да създаде нещо в този стил. Нищо не казва за концерта с творби на Гранадос. И все пак тя говори, че Гранадос е бил нейно вдъхновение през целия живот. А и наистина, в определени откъси от арията се долавя началната последователност от тонове в „Bésame Mucho“. Арията е записвана от десетки пианисти от цял свят, сред които е и Alicia de Larrocha (Алисия Де Ла Рока).
Според повечето източници първата версия на „Bésame Mucho“ е записана през 1941 година от Emilio Tuero(Емилио Туеро). Но всъщност това е втора версия, защото на 22 май 1940 година я записва групата „Los Cadetes Del Swing“ („Лос кадетес дел суинг“). През 1944 година са направени и първите нейни английски варианти, запазвайки фразата „Бесаме Мучо“ в себе си. Английският текст е дело на Sunny Skylar (Съни Скайлър), който го регистрира през октомври 1943 година. Пръв в английски вариант я записва американският пианист и певец Nat King Cole (Нат Кинг Кол). Това се случва докато тече Втората световна война, а много жени асоциират песента с очакването любимите им мъже да ги целуват дълго, защото може и никога да не се върнат от фронта. В текста се пее:
Bésame, bésame mucho (Целувай, целувай ме много,)
Como si fuera esta noche La última vez (сякаш тази нощ ще е последна)
Bésame, bésame mucho (Целувай, целувай ме много,)
Que tengo miedo a perderte, Perderte después (Страх ме е да те загубя, да те загубя след това.)
В английския текст смисълът е доста променен.
Има и още една причина песента да се харесва конкретно от латиноамериканците. Тяхната култура в началото на 40-те е силно повлияна от католицизма, който не позволява свободното говорене за целувки и каквито и да било намеци за нетрайни сексуални отношения. А това „Целувай ме, сякаш тази нощ ще е последна“ намеква за мимолетна страстна връзка, за една бленувана любов, неосъществена докрай.
Връщаме се на 1944 година. Три версии, излезли една след друга, се настаняват в класацията на списание „Billboard“. Първа излиза тази на The Jimmy Dorsey Orchestra (Джими Дорси оркестра), записана още в края на предната година, която оглавява чарта. Там вокалисти са Kitty Kallen (Кити Калън) и Bob Eberly (Боб Ебърли). След това е записана версията на Andy Russell (Анди Ръсел) и тя пет седмици е в класацията, достигайки до десета позиция. А малко след това до номер 21 в същия чарт достига и вариант на „Abe Liman And His Orchestra“ („Ейб Лиман енд хис оркестра“).
Към края на войната от „Дисни“ канят Консуело да участва в техния филм „The Three Caballeros“ („Тримата кабалерос“), което дава нов тласък на нейната кариера. Но Консуело не е запленена от холивудския живот. Тя е разочарована от лицемерието и фалша в него и няма големи амбиции да става световноизвестна. Но след тези първи версии на „Bésame Mucho“ идва лавина от стотици, дори хиляди записи на различни изпълнители от всякакви жанрове – джаз, латино, поп… Дори много от световните звезди на оперната сцена като Пласидо Доминго, Хосе Карерас и Андреа Бочели също имат свои варианти, като този на Доминго даже получава номинация за „Грами“ в категорията за най-добро латино поп изпълнение през 1983 година. И понеже говорим за „Грами“, още една номинация за парчето, този път през 2007 година и в категорията за най-добър инструментален аранжимент, получава версия на „Maynard Ferguson Big Band“ („Мейнард Фъргюсън биг бенд“).
Във Франция я популяризират едни артисти, в Испания други… Тя става хит с международна употреба и универсално послание. И понеже Консуело рядко се появява публично и не парадира с авторството си, песента се приема като латиноамерикански фолклор. Нейният текст е превеждан на над двайсет езика, измежду които френски, немски, италиански, португалски, чешки, унгарски, нидерландски, финландски и други. На места се твърди, че се пее на сто и двайсет езика, но това не е напълно потвърдено. Но дори английската и испанската версия са достатъчно разпространени на много места. А и има стотици инструментали с най-различни солисти. Сред българските музиканти, които са я записвали, са Васил Петров, Йорданка Христова, квартет „Хипнотик“, цигуларят Венци Такев и много други. Според някои музикални историци това е най-изпълняваната песен през XX век. Между сто и сто и петдесет милиона са продадените физически носители – грамофонни плочи, компактдискове и други, върху които тази песен е била записвана.
Според американската асоциация на музикалните издатели BMI, Над два милиона пъти песента е излъчвана в радио и телевизионни програми само в САЩ. А стотици милиони са слушанията и гледанията в платформите за музика и видеоклипове. Кавъри прииждат от най-различни места. Дори „Бийтълс“ записват две свои версии и имат още няколко концертни записа. Песента влиза в десетки филми, като двата най-популярни са „Москва слезам не верит“ („Москва не вярва на сълзи“, 1979“) и „Arizona Dream“ („Аризонска мечта“, 1993).
През 1954 година Frank Sinatra (Франк Синатра) записва песента в една от нейните най-популярни версии и тя отново попада в първата десетка на американската класация „Billboard Hot 100“. Това се случва през месец май. А малко преди това, през януари, Франк пуска първи от поредица албуми с „Capital Records“ – „Songs For Young Lovers“. Интересното е, че версията му на „Bésame Mucho“ не е включвана в албум. Тя е част от телевизионната програма „Your Hit Parade“, където Синатра е сред водещите фигури още от 1943 година. Това е музикално шоу, финансирано от компанията, произвеждаща американската марка цигари „Лъки Страйк“. Между 1935 и 1950 година програмата е само по радиото. От 1950 година започват паралелно да я излъчват и по телевизията, и по радиото.
А от 1954 година се прави само в телевизионен формат. Синатра редовно изпълнява там актуалните песни. Това обяснява произхода на множество кавъри, които той и десетките други музиканти от шоуто правят в този исторически период. В същата година започват проблемите на Синатра с тогавашната му съпруга Ava Gardner (Ава Гарнър), с която се развеждат три години по-късно. Освен това в този период Франк участва в радиодраматизацията „Rocky Fortune“, където във всеки от двайсет и петте епизода, излъчвани по NBC, играе различни роли, някои от които придружени и с пеене.
След „Bésame Mucho“ на Консуело предстои дълга и богата кариера като пианистка и актриса в няколко филма. Освен това тя оставя стотици свои произведения, които в различните източници варират между триста и шестстотин кратки и по-дълги музикални творби. Веласкес живее до 89 години. Две години преди нейната смърт, в Мексико Сити е издигната статуя в нейна чест заради приноса й за мексиканската култура. Малко преди това „Bésame Mucho“ е въведена в „Латиноамериканската Зала на славата на Грами“. Завършваме с думи на Консуело, или както мексиканците с любов я наричат – Консуелито: С „Бесаме Мучо“ аз целунах целия свят. Малцина са имали подобна чест.“
