Автор на музиката и текста на парчето е Otis Blackwell (Оутис Блекуел), композитор от Бруклин, Ню Йорк. Запазен е и неговият първи запис на песента, издаден през 1977 година. Блекуел пише „All Shook Up“ през 1956 година в един от офисите на компанията „Shalimar Music“. В интервю Блекуел твърди, че веднъж Al Stanton (Ал Стантън), един от собствениците на компанията, разклатил бутилка кола и предложил на Оутис да напише песен, в която да присъства израза „All Shook Up“. Легендите доукрасяват историята с това, че веднъж бутилката е била изпусната на пода и че при своето отваряне газираната течност щяла да опръска половината от офиса. И понеже Блекуел твърдял, че може да напише песен за всичко, Стантън поставил пред него бутилката с разпенената напитка и му казал: „Нали можеш да напишеш песен за всичко? Хайде, напиши песен за това.“ Но ако тази история не е вярна, другата версия е още по-изфабрикувана. В интервю с Елвис от 28 октомври 1957 година той разказва как една нощ си ляга и сънува невероятен сън. Събужда се целият разтърсен. „Обадих се на един приятел и му казах за това.
До сутринта той имаше нова песен, „All Shook Up“ – заявява Пресли. „All Shook Up“ може да се преведе като „Разтърсен от любов“. Разказът на Елвис не е много сигурна следа и това е обяснимо. Когато Блекуел пише „All Shook Up“, тя е планирана като продължение на „Don’t Be Cruel“, също писана от него. И за двете песни Елвис е вписан като съавтор, но той няма никакво участие в композирането им. Това фиктивно съавторство е по изискване на мениджъра му Tom Parker (Том Паркър), за да може той да прибира част от приходите от авторски права. Това става причина в по-късни интервюта да се налага Пресли да обяснява своя принос, макар и невинаги да е имал такъв. В други интервюта Елвис си признава, че няма никаква роля в написването на песента. За да не заподозрат, че Паркър взема пари с измама, Anne Fulchino (Ан Фулчино), сътрудничка в „RCA“, пише в обложката към компилацията „Elvis Golden Records“, в която песента е включена, че първоначално Елвис не бил доволен от текста и го пренаписал.
Това е отречено от него по-късно. Независимо от това Елвис получава една трета от приходите от продажби и излъчвания, а другите две трети се поделят между Блекуел и актьора David Hess (Дейвид Хес), който също няма участие в писането. Блекуел няма нищо против това и за него е достатъчно, че е оставил хитови песни след себе си. А и при такива милионни продажби и излъчвания в радиото, печалбите са толкова големи, че дори и да вземе само една трета, това би било много повече, отколкото цялата сума за което и да е друго парче по онова време. Все пак след тази песен сътрудничеството на Елвис с Блекуел е прекратено, за да бъдат избегнати всякакви критики в бъдеще. А Елвис и Блекуел дори не са се познавали, още по-малко са писали песни заедно. Елвис не е първият, изпял „All Shook Up“. Песента първоначално е записана на 7 ноември 1956 година от вече споменатият Дейвид Хес, подвизаващ се под името David Hill (Дейвид Хил). Подкрепя го „Ray Ellis And His Orchestra“ („Рей Елис енд хис оркестра“). Това става причина да му начислят и дял от приходите. В по-късно интервю актьорът твърди, че той е измислил заглавието на парчето. Но както често се случва, идеята се оказва, че е хрумнала на друг човек преди Дейвид. Още през 1956 година Vicki Young (Вики Йънг) записва друга песен със заглавие „(I’m) All Shook Up“, издадена от „Capital Records“. Песента е дело на Bill Belman (Бил Белман) и Hal Blaine (Хал Блейн) и е изсвирена от „Big Dave and His Orchestra“ („Биг Дейв енд хис оркестра“).
Версията на Елвис на „All Shook Up“ е записана на 12 януари 1957 година в студио „Radio Recorders“ в Холивуд, Лос Анджелис. Десетият дубъл е избран за официално издаване. Освен Елвис като вокал, в записа се включва обичайната придружаваща го тройка музиканти от „The Blue Moon Boys“ – Scotty Moore (Скоти Мур) – китара, Bill Black (Бил Блек) – бас и D. J. Fontana (Д. Дж. Фонтана) – ударни. Ритъмът на песента не е от перкусии, а от потупване на Елвис върху обратната страна на китара. Към неговите вокали се присъединяват и беквокалистите от групата „The Jordanaires“ („Джорданайърс“) – Gordon Stoker (Гордън Стокър) като основен беквокалист, Hoyt Hawkins (Хойт Хокинс), който едновременно пее и свири на пианото, и останалите двама – Neal Matthews (Нийл Матюс) и Hugh Jarrett (Хю Джарет). Dudley Brooks (Дъдли Брукс) също е сочен като пианист в песента.
А Блекуел по-късно говори, че Елвис копира неговия стил на пеене от демото. „Нямам нищо против, че той копира толкова старателно демо версиите. Реших, че правенето на добри демо версии е един по-сигурен начин да накарам Елвис да запише моите неща.“ – казва Блекуел. В друго интервю Гордън Стокър разказва: „Докато записвах „All Shook Up“ с Елвис, бях с лице към него на друг микрофон и през цялото време леко припявах „Yeah-Yeah, I’m all shook up“. Имах малки съзвучия, които да запиша с него. Разбира се, в днешно време, това става чрез наслагване – първо Пресли ще запише неговите части, аз ще направя съзвучията отделно и ще се смесят. Но в онези дни записвахме едновременно. През целия запис Пресли се опитваше да ме разсмее. Или ме закачаше, или ми намигаше, или пъхаше пръст в устата ми. Правеше всичко възможно да ме разсмее.
Ако някога си пуснете записа, само на едно място, в самия му край, когато казвам „Yeah-Yeah, I'm all shook up“, ще чуете как той ме разсмя в този момент.“ – допълва Стокър. Песента е издадена на 22 март от „RCA Victor“. От Б страната на сингъла е „That's When Your Heartache's Begin“, която няма особен успех и стига само до номер 59 в класациите. В оригинал парчето е на „Inkspots“ („Инкспотс“) и Елвис го пее още на пробните си записи за „Sun Records“ през 1953 година, когато е на 18 години. След триседмично изкачване, „All Shook Up“ оглавява основната американска поп класация на списание „Billboard“, измествайки от върха „Butterfly“ на Andy Williams (Анди Уилямс). Песента се задържа цели трийсет седмици в чарта, с което става най-дълго пребивавалата песен там. В този период Елвис прави серия от хитове. За период от две години песни на Елвис оглавяват класациите на „Billboard“ петдесет пъти. Хегемонията започва с „Heartbreak Hotel“, която е първа осем седмици.
След нея е едноседмичното първенство на „I Want You, I Need You, I Love You“. После в продължение на 11 седмици първи позиции заемат двата големи хита на певеца „Don’t Be Cruel“ и „Hound Dog“, а накрая за още пет седмици първа е „Love Me Tender“. Хегемонията продължава и през 1957 година. След като „Too Much“ владее първите места три седмици, идва ред и на „All Shook up“, която не слиза от върховете осем седмици. Малко след това първа става „Teddy Bear“ и с нея кралят на рока държи първи места още седем седмици. В края на годината още седем седмици Елвис запазва водачеството си в класациите с „Jailhouse Rock“. Но защо през цялото време говорим за класации, а не за една класация? В средата на 50-те списание „Billboard“ има не само класации в трите основни жанра (кънтри, поп и R&B), а и за всеки жанр има по три отделни класации.
Първата подрежда най-продаваните сингли в магазините, втората – най-пусканите песни в джубоксовете, а третата – най-излъчваните песни от диджеите по радиото и на други места. От 12 ноември 1955 година се появява и поп класацията „Billboard Top 100“, чиято идея е да събере резултатите от трите поп чарта в общо класиране. До края на 50-те другите класации са закрити, а основната получава името „Billboard Hot 100“ и вече включва резултатите от обобщените кънтри и R&B класации, които продължават да съществуват. Така че, когато говорим за 50-те седмици, в които Елвис е на първо място, това може да се отнася за всяка от деветте класации, по три за всеки жанр, или за основната „Top 100“. А нерядко става дума за челно място в повече от една от тези класации едновременно. „All Shook Up“ например е била първа в почти всички класации едновременно, без оглед на жанра и начина на разпространение. Сложно би било да описваме движението на всяка песен. Достатъчно е да се ориентираме само по основната класация „Top 100“. Във Великобритания песента също става номер едно и задържа позицията седем поредни седмици, превръщайки се в първата песен на Елвис, добрала се до челно място в местната класация за сингли. Продажбите на сингъла само в САЩ са над два милиона, с което малката плоча става третата най-продавана стока в страната за годината.
От „Billboard“ обявяват песента за хит номер едно за цялата 1957 година. Това се случва след като друг хит на Пресли, „Don’t Be Cruel“, е определен от същото списание за хит на 1956 година. Така Елвис става първият в историята изпълнител с хит номер едно за две поредни години. За пръв път Елвис пее „All Shook Up“ на концерт в „International Amphitheatre“ в Чикаго на 28 март 1957 година, след което тя не слиза от програмата на пролетното му турне, обиколило САЩ и Канада.
В текста Елвис говори, че дотолкова е разтърсен и притеснен от новото си влюбване, че това го затруднява дори да говори. Впрочем същата идея е възприета и от българската поп група „Братя Мангасарян“ в парчето им „Теро-реро“ от 2005 година. „All Shook Up“ заема номер 352 сред „500-те най-велики песни за всички времена“ на списание „Rolling Stone“. През 2004 година излиза джубокс мюзикъл с песни на Елвис, наречен „All Shook Up“. Сюжетът няма общо с историята на рок легендата и в голяма степен е интерпретация на „Дванадесетата нощ“ на Уилям Шекспир и с елементи от „Румео и Жулиета“ пак от същия драматург. Мюзикълът е придружен с текст от Joe DiPietro (Джо ДиПиетро), който е и пряко отговорен за подбора и преаранжирането на песните.
През 2009 година от „Performing Rights Society“ обявяват „All Shook Up“ за най-излъчваното парче на Елвис на обществени места във Великобритания. Кавъри на парчето правят и от „The Beatles“ („Бийтълс“), но не е запазен ранен запис. Има един от по-късна тяхна сесия от 1969 година, където John Lennon (Джон Ленън) не участва. Знае се, че са го изпълнявали още от 1957 година, когато се изявяват под името „The Quarrymen“ („Куоримен“). Когато Джон Ленън и Paul McCartney (Пол Маккартни) се запознават, песента е голям хит в Англия. Години по-късно, през 1999 година, Маккартни я издава в албума си „Run Devil Run“. А Ленън по-късно говори, че използваното от Елвис „Yeah-Yeah“ вдъхновява групата да го включи като част от текста на „She Loves You“ през 1963 година.
Една от най-известните кавърверсии на „All Shook Up“ е на диджея и продуцент Adamski (Адамски) от 1990 година, пусната под заглавието „The Space Jungle“ и стигнала до десето място в британската класация. Две години по-късно Billy Joel (Били Джоъл) пее песента за филма „Honeymoon In Vegas“ („Меден месец във Вегас“). Филмът включва и други песни на Елвис от различни изпълнители. Кавърът на Джоъл достига номер 92 в САЩ и номер 27 във Великобритания. За същия филм той пее и „Heartbreak Hotel“. Знае се, че Били е фен на Елвис от малък. Когато бил третокласник, той пеел „Hound Dog“ в училище и с нея ядосвал ученичките от по-горния четвърти клас. Още докато Елвис е жив, са правени доста кавъри на „All Shook Up“, но той лично посочва един като най-добър. Това е версията на Suzi Quatro (Сузи Куатро), записана за дебютния й албум от 1973 година. Нейният вариант на песента достига до номер 85 в „Billboard Hot 100“. Твърди се, че Елвис дори се обажда на Сузи и я кани да го посети в имението му Грейсланд, докато е на турне в Мемфис, но тя отказва. Въпреки това по-късно тя продължава да твърди, че е голяма почитателка на Елвис и че той е ключов за нейната кариера.
Друга ранна версия е на „The Jeff Beck Group“ („Джеф Бек груп“) от 1969 година за албума им „Beck-Ola“ и с участието на Rod Stewart (Род Стюарт). Свои версии правят още Dolly Parton (Доли Партън, 1983), Bruce Springsteen (Брус Спрингстийн, 2009) и други. Елвис също има още няколко версии на парчето, измежду които филмов вариант от 1968 година и друг от концерт в Лас Вегас през 1970 година. Освен приноса си за музиката, „All Shook Up“ оставя и устойчив израз в английския език, с който се описва човек, на когото всичко му трепери от вълнение. Феновете на Елвис и до днес треперят от вълнение, слушайки неговата музика, а „All Shook Up“ е една от многото причини той да е част от музикалната история.
