Вече сме разказвали за Jerry Lee Lewis (Джери Лий Луис) в предишен епизод. Тогава повод бе кончината му на 28 октомври 2022 година. Сега ще се съсредоточим върху „Great Balls Of Fire“, в превод „Големи огнени топки“. Отново сме в Мемфис, родно място на много рокендрол гиганти. И пак сме в територията на продуцентската компания „Sun Records“, откъдето излизат Carl Perkins (Карл Пъркинс), Elvis Presley (Елвис Пресли) и други култови рокендрол артисти. През есента на 1957 година Карл Пъркинс и Johnny Cash (Джони Кеш) прекратяват договорите си с компанията и подписват с „Columbia“. Това отваря възможност да се инвестира повече в Джери Лий Луис, новата звезда на компанията. Но година и половина преди това „Great Balls Of Fire“ е предложена на Карл Пъркинс.
Това не е напълно потвърдено, но е много вероятно. Също както при „Blue Suede Shoes“, началните вокални партии се редуват с инструментални. Пъркинс твърди, че от „Hill & Range“ му предлагат две песни, които са били боклук, и той избира по-малко неприятната, а другата е „Great Balls Of Fire“. Няма потвърждение от други свидетели. Музикалният директор на „Sun“ Sam Phillips (Сам Филипс) е основен продуцент на „Great Balls Of Fire“, заедно с Луис. Песента е написана от Otis Blackwell (Отис Блекуел) и Jack Hammer (Джак Хамър) през лятото на 1956 година. Америка познава Блекуел като автор на хитовете на Елвис „Don’t Be Cruel“ и „All Shook Up“. Хамър (с истинско име Earl Solomon Burrows (Ърл Солемън Бъроус) е пианист, певец и композитор от Джорджия, станал най-известен с участието си в екипа на тази песен. Първоначално той пише композиция, озаглавена „Great Balls Of Fire“ и я праща на своя колега Paul Case (Пол Кейс). Кейс харесва заглавието, но не и мелодията.
По онова време той работи по музика за предстоящия рокендрол филм на „Warner Brothers“ „Jamboree“ („Джамборе“) и превъзлага на Отис Блекуел да напише друга мелодия, пасваща на същото заглавие. Макар песента на Блекуел да е доста различна от първоначалната, Хамър взима половината от парите за авторски права. Докато това се случва, Джери Лий влиза в компанията на Филипс през септември 1956 година. Продуцентът го чува как пее и свири в един клуб в Начез, Мисисипи, и го увещава да замине за Мемфис, където да го направи звезда. През ноември е и първият му запис за компанията, „Crazy Arms“, която има неголям успех. Когато през май 1957 година опитват отново със следващия сингъл, „Hole Lotta Shakin’ Goin’ On“, парчето има милионни тиражи в САЩ. Именно тази песен изпълнява Луис в телевизионното шоу на Steve Allan (Стийв Алън), когато Блекуел го чува за пръв път. Успехът става по-възможен след като Елвис и другите рокендрол икони вече са отворили по-широко вратите за този жанр. Така „Great Balls Of Fire“ е композирана конкретно за Луис.
Според Филипс демото, записано от Блекуел, е почти перфектно и той се притеснява дали Луис ще изпее парчето по-добре. Те правят запис, за да го изпратят за филма. Но тази версия не им допада особено. Така на 8 октомври 1957 година, в „Sun Studio“ в Мемфис, Тенеси, се прави окончателната версия, която днес познаваме. Освен Джери Лий Луис – пиано и вокали, в сесията участват Sidney Stokes (Сидни Стоукс) – бас и Larry Linn (Лари Лин) – барабани. Изборът на музиканти учудва. Те нито са от групата, придружаваща Луис, нито работят по това време за компанията. Продуцентът много залага на песента и иска да се изсвири професионално. В книгата „JLL: His Own Story“ („Джери Лий Луис: Това е неговата история“) на Rick Bragg (Рик Брег), Луис разказва: „Познавах Сидни Стоукс, но и не особено добре и нямам представа какво се случи с тях след това. Това бе последният път, когато ги видях. Не е ли странно?“ – реторично пита той. Часове след сесията, между него и Сам Филипс възниква спор. Причината е, че Луис осъзнава, че рокендролът е светска музика, която твърде много противоречи на религиозното му възпитание. Той говори на Филипс, че песента е твърде греховна и го моли да повярва, че неговата музика може и трябва да насърчава хората към доброто и морала. Филипс, вероятно за да се пошегува, казва, че тази музика може да спасява души.
А Луис отговаря: „Как може дяволът да спасява души? Дяволът е в мен!“ Продуцентът опитва да го успокои, но Луис отговаря: „Не ме интересува в какво вярвате, г-н Филипс, важното е какво пише в Библията. Не става въпрос за това, в което вярваме, а какво е написано там.“ Записът от разговора е съхранен и е издаван в по-късни колекции на „Sun Records“. А барабанистът J.M. Van Eaton (Дж. M. Ван Итън), който също присъства на разговора, си спомня: „На мен ми изглеждаше смешно, защото ги виждах и двамата – Сам е много сериозен, а Джери – много разгорещен.“ Луис не е убедителен за Филипс. Макар израснал сред силно вярващи християни, членове на евангелската петдесятна църква „Assemblies Of God“, той е изхвърлен от богословски институт заради свирене на R&B музика на училищното пиано , а после прави и още други нехристиянски действия. Моралните борби при него продължават през целия му живот, както и при Little Richard (Литъл Ричард).
„Great Balls Of Fire“ излиза на 11 ноември, ден преди премиерата на филма „Jamboree“. Върху Б страната на сингъла е „You Win Again“. Продължителността на „Great Balls Of Fire“ е едва 1.52 минути. Песента продава над един милион копия само за първите десет дни след пускането й в САЩ, което е своеобразен рекорд за времето си. Общите продажби възлизат на над пет милиона копия. След като през декември 1957 година влиза в първите 40, тя достига до номер 2 в американския поп чарт „Billboard Top 100“ и не успява да превземе върха, последователно окупиран от „April Love“ на Pat Boone (Пат Бун) и „At The Hop“ на „Danny And The Juniors“ („Дани енд Джуниърс“). Но „Great Balls Of Fire“ се добира до първо място сред кънтри синглите в САЩ, а в чартовете за R&B сингли на страната се изкачва до трета позиция. Парчето става първенец в британската класация и има успехи и в други чартове в Европа и в Нова Зеландия. Във Великобритания то е издадено от „London Records“.
Едновременно с него в топ петиците на класациите се подвизава и по-рано пуснатият хит на Луис „Hall Lotta Shakin’ Goin’ On“. Джери Лий Луис има огромни шансове да бъде обявен за новият крал на рока, засенчвайки Елвис, на когото му предстои военна служба. Но прави грешка, която му коства нечуван спад в кариерата. В същия месец, в който песента е издадена в Англия, при още неразтрогнат предходен брак, Луис се жени за тринадесетгодишната Myra Gale Brown (Майра Гейл Браун), дъщеря на неговия братовчед J. W. Brown (Дж. У. Браун), който е и басист в групата му. По същото време рокзвездата обикаля Англия с Chuck Berry (Чък Бери) и Buddy Holly (Бъди Холи). Но когато съобщението за брака му се появява в британската преса, Луис е принуден да напусне страната поради голямото обществено недоволство. Така шестседмичното му турне е сведено до три дни. Англичаните не знаят, че в южните щати е нещо напълно нормално да си цветнокожо момче на 20 години и да се жениш трети път. Първият брак на Луис е, когато той е на 16 години.
А когато той се жени за дъщерята на братовчед си, междувременно сестра му, която е на 12 години, се омъжва за по-възрастен от нея мъж. Кръвосмешенията и ранните бракове са ежедневие сред роднините на Луис и никой от тях не го разбира като нещо нередно. Но Луис е проникнал твърде много и сред бели слушатели. Скандалът го следва и в САЩ. Луис се е оженил тайно, възползвайки се от това, че детето го боготвори. Когато разбира какво е направила Майра, баща й е бесен. Той грабва пушката си и тръгва да търси Луис, за да го застреля. Сам Филипс се намесва и го възпира. Междувременно собствениците на магазини не искат да продават плочи с музиката му, а радиостанциите отказват да я излъчват. Той, който е пеел за десетки хиляди долари дневно, изведнъж пада до обичайните за обикновените музиканти двеста долара. Сам Филипс опитва да се възползва от скандала, превръщайки го в средство за генериране на известност за Луис, което допълнително усложнява нещата.
В Англия първата издадена версия на „Great Balls Of Fire“ не е на Луис, а на певицата Georgia Gibbs (Джорджия Гибс). Тя не получава успех в класациите и затова Луис успява да пробие в тях, макар и за кратко. В текста, който едни виждат като мръсен, а други намират романтичен, Луис възпява силното и разтърсващо въздействие, което любовта има върху човека. В началния стих той пее:
You shake my nerves and you rattle my brain. (Ти разклащаш нервите ми и разтърсваш мозъка ми.)
Too much love drives a man insane. (Човек може да полудее от прекалено много любов.)
You broke my will (Ти пречупи волята ми.)
But what a thrill (Но каква тръпка е това!)
Goodness gracious, great balls of fire! (Боже господи, големи огнени топки!“)
Текстът има сексуален подтекст. Най-ярко той се усеща във фразата „let me love you like a lover should...“ („Позволи ми да те обичам, както би те любил един любовник“).
„Great Balls Of Fire“ е включвана в десетки филми. Във вече споменатия „Jamboree“ Луис я пее с групата си, което му дава допълнителна известност в САЩ. Филмът не постига масовостта на продукциите с Елвис, но е опит в тази посока, целящ да разшири аудиторията на други изпълнители. Сюжетите на музикалните филми често са еднотипни. Например група ученици готви танцова програма за училищен празник и по време на репетициите се случват разни неща. Но сюжетите не са от значение. По-важна за публиката е музиката във филма. Освен Луис, в продукцията личат още имената на Карл Пъркинс, Fats Domino (Фетс Домино) и други. Едно от най-популярните включвания на песента в киното е за филма „Top Gun“ („Топ Гън“) от 1986 година, където героят Гоус, изигран от Антъни Едуардс (Anthony Edwards), я пее заедно със семейството си и с Мавърик, изигран от Tom Cruise (Том Крус). Гоус също свири на пиано, което и до днес е запазено в ресторант „Kansas City“ в Сан Диего, Калифорния.
Песента намира място и във втората част на филма, изпята от сина на Гоус, Рустър Брадшоу, изигран от Miles Teller (Майлс Телър). През 1989 година излиза американският филм „Great Balls Of Fire“ под режисурата на Jim McBride (Джим Макбрайт) и с участието на Alec Baldwin (Алек Болдуин), Winona Ryder (Уинона Райдър) и Dennis Quaid (Денис Куейт) в ролята на Луис. Лентата проследява ранната кариера на рокзвездата и е изпълнена с музиката му. Бюджетът на филма доста надвишава приходите, но чрез него историята е достъпна и за по-новите поколения. Докато изпълнява песента във филма, актьорът, изиграл Луис, подпалва пианото, на което свири. Луис често е разказвал история как това действително се е случило на един концерт, но това не е потвърдено от свидетели. Песента е включена и в едно от по-новите издания на мюзикъла „Million Dollar Quartet“ от 2010 година, където Levi Kreis (Леви Крейс) играе ролята на Джери Лий Луис. Известно е и за други влияния на песента в поп културата. Кечистът Ric Flair (Рик Флеър) се вдъхновява от песента за своята крилата фраза „Wooo!“. През 2017 година световната организация в подкрепа на професионалната борба „World Wrestling Entertainment“ (WWE) организира събитие, именувайки го „Great Balls Of Fire“. Адвокатът на Луис казва, че изпълнителят е запазил правата върху това заглавие, но след разговори с него той се е съгласил да използват както заглавието, така и самата песен за събитието.
Двете най-известни биографии на Луис са „Great Balls Of Fire: The Uncensored Story Of Jerry Lee Lewis“ (в превод „Нецензурираната история на Джери Лий Луис“) и „Great Balls Of Fire: True Story Of Jerry Lee Lewis“ (в превод „Истинската история на Джери Лий Луис). Така заглавието се прикрепя към всяко нещо, посветено на рок легендата. Песента силно повлиява и на Eric Clapton (Ерик Клептън). „Спомням си, че първият рокендрол, който някога съм гледал по телевизията, беше „Great Balls Of Fire“, изпълнена от Джери Лий Луис. Това ме събори. Все едно бях видял някой от Космоса.“ – разказва той. Най-популярното концертно изпълнение на песента от Луис е включено в албума му „Live At The Star Club, Hamburg“. То е от концерт на 5 април 1964 година в Германия, където е подкрепен от групата „The Nashville Teens“ („Нешвил Тийнс“). Песента е под номер 96 сред „500-те най-велики песни за всички времена“ на „Rolling Stone“. През 1998 година е въведена и в „Залата на славата на Грами“.
Има и голям брой кавъри. Dolly Parton (Доли Партън) я записва още през 1979 година и тя става заглавна за нейния двайсет и първи студиен албум. По-късно я пее и на официалното събитие за пускането на увеселителното влакче „FireChaser Express“ в щата Тенеси.
Джери Лий продължава да пее и до края на 60-те частично си връща публиката, пренасочвайки се към кънтри музиката. След като първият опит на Хамър да напише песен за Луис не успява, той композира за него „Milkshake Mademoiselle“. Майра се развежда с Луис поради налаган от него физически и емоционален тормоз. След нея той има още четири съпруги, от които последната е бивша жена на брат на Майра. В последните си интервюта Луис признава, че се тревожи къде ще се пресели след смъртта си – в ада или рая. Днес, когато не е между живите, няма как да разберем къде е душата му, но „Great Balls Of Fire“ си остава един от големите хитове на 50-те години.
