Преразпределянето на играчите на политическата карта в Европа след изборите на 9 юни доказа едно – крайнодясното е в сериозен подем в повечето държави. В две от тях, особено важни за България, това важи с пълна сила. Говорим за Австрия и Нидерландия – страните, които стоят по пътя ни към шенгенското пространство, двата своеобразни „контролно-пропускателни пункта“, които ни спират по пътя към Шенген.

Курсът на Нидерландия

Хага ни пусна по въздух и вода, ще кажете. Да, но след изборите в Ниските земи се открои един ясен лидер, при това крайнодесен, при това популист – Герт Вилдерс. А каква по-добра тема за „яхване“ от тази за миграцията, бежанците и протекционизма на трудовия пазар? Вилдерс се съюзи с други 2 формации, това са създадената едва през август 2023 г. центристка формация Нов обществен договор (НОД) и популисткото дясно Фермерско-гражданско движение (ФГД).

Но трите политически субекта все още не могат да се разберат какъв да е форматът на правителството и кой да е новия премиер. Затова и вероятността от изненади по посока нашата държави и позицията на Нидерландия за Шенген остава реална.

Австрия пред избори

Другият препъникамък за София към Шенген е Австрия. Именно Виена удържа до последно и ни спря за пълен достоп до пространството. В страната обаче предстоят парламентарни избори през септември. Редица експерти и анализатори категорично заявиха, че досегашната позиция на Виена е политическа, така че логично стои въпросът, ако се промени политическата ситуация в Австрия ще се промени ли и позицията им спрямо нас? Самият канцлер Карл Немахер определи ветото за Шенген като успех за неговото правителство.

Крайнодясната Партия на свободата спечели категорично евровота в Австрия, а Немахер трябва да се готви за голяма битка с националистите на 29 септември. Проучванията за парламентарните избори показват, че Партията на свободата събира около 30% подкрепа, докато Народната партия на Нехамер и опозиционните социалдемократи се състезават за второто място с около 20%. Сформирането на коалиция може да бъде усложнено, тъй като лидерите на всичките пет парламентарни партии са отхвърлили възможността за коалиция с лидера на крайнодесните Херберт Кикъл. На практика страната влиза в предизборна кампания като проблемът с незаконната миграция, а оттам и Шенген, ще излязат отново на първи план в реториката на популистите.

Ами новата ЕК?

Вътрешнополитическите промени в Австрия и Нидерландия са очевиден фактор за влизането на страната ни пълноправно в Шенген, но да не забравяме и новата Европейска комисия, която се задава на хоризонта след вота на 9 юни. Макар и Европейската народна партия на Урсула фон дер Лайен да спечели изборите, големите победители си остават крайнодесните формации и съответно депутатите, които ще заемат местата си в полусферата в Страсбург. А финалното решение за Шенген ще се вземе на Европейски съвет.

„Мъгляво“ изглежда бъдещето на България по пътя към пространството за свободно придвижване на хора и тогава се очертава да остане поне до есента. Като добавим и сигналите, които самата София изпраща към партньорите в ЕС – на нестабилност, несигурност, политическа инфантилност и непредсказуемост, можем ли да виним някого във Виена, Хага или Брюксел, че процесът по влизане в сухопътен Шенген не върви „по мед и масло“?