Отиваме на избори! Предизборният режим в последните години никога не е изключен напълно, та веднага се почна с голямото напомняне, избирателно подбиране на факти, обещания, заклинания, недомлъвки и заявки.

Предстоят ни протяжни седмици на сочене с пръсти, сърдене и внушения. Кой с кого ще се коалира, кой кого ще чегърта, кой заговорничи със статуквото и кой е истинска негова алтернатива.

Всеки ще бори статуквото, всеки ще напомня как другите са ортаци на статуквото, стари сглобки ще бъдат вадени на показ, нови сядания в скута ще бъдат внушавани, за да се каже на публиката, че тия гадове са се разбрали нещо. Валят призиви от рода на “не ги гледайте какви ги говорят - кражбите са гарантирани, порциите от държавната баница са разпределени, а ако не подкрепите нас, бюджетната пица догодина не просто ще е постна, а ще бъде само смачканата кутия за доставка.”

Да не забравяме, че някой скоро може да извади компромат или запис. Но в тази AI епоха всичко може да е истина и лъжа едновременно, така че тук е нужна голяма бомба, например изповедта на едно златно кюлче, нахапано от пудел.

Това нямаше да е така, ако целият вот на българина беше контролиран или купен. За съжаление на бай политик, има няколко значими процента жители на страната със свободна воля, разнородни изисквания, мнения, фиксации, приоритети и възприятия.

Хубавото е, че сме в епоха на бързи новини, бързи емоции, кратки формати и цената на паметта се вдигна до небето. И RAM-паметта на електронните устройства, и чисто човешката такава. Скъпа, лимитирана, избирателна - идеална за всеки, който предлага облачни услуги.

Няма нужда да мислите, създавате свои тези и да бъдете (само)критични към определени наративи. Пуснете си reality скандалите, междуособиците в стил Съдебен спор и най-хубавото: Паралелната истина.

Разприятелете се с роднините, блокирайте приятелите и се заобиколете от непознати кресливи хора, които потвърждават мнението ви, подсилват емоциите ви и допълват усещането за собствена правота, честност и ултимативна добрина.

Важно е предизборната обстановка да мине без някаква същина, но изпълнена с крайна емоция и бяс, които да мотивират свободно гласуващите да идат до урните. Може да е напук, може да е както винаги за най-малкото зло. Да отидат, стимулирани от страхове, омраза и първични емоции.

Без програми, без дебати, без ясни решения на конкретни проблеми. Ad hominem и плюнки, уморени сме за кампания.

Кога за последно видяхте дори единичен клип с някакъв по-творчески подход, с който някой кандидат да наложи присъствието, лицето и говоренето си? Не говорим дори за цялостна кампания, всичко днес е бездушни листовки и билборди с бързо забравими клишета.

Да развълнуваме и насъскаме хората, да ги озлобим. Това е играта. А след изборите ще ги успокоим, като им кажем, че са гласували глупаво и така са ни отредили, че пак да има сглобка, договорка и исторически компромиси. Нека да се успокоим, да сме прагматични и да видим как да си поделим кадруването и краденето, за да решим и по някой проблем на хората.

И точно тук идва мястото за решението:

истински мощна подкрепа няма да спечели онзи, който просто обещае ред, реформи, честност и скъсване с мафията - това вече е задължителният минимум.

Ще спечели онзи, който успее да излезе от този невротичен цикъл и да предложи нещо по-рядко и по-трудно: спокойствие.

След години на вътрешни междуособици, световни кризи, войни, пандемии, бум на AI, който пренаписва живота ни и самото понятие за истина, хората не търсят поредния спасител, който се плюнчи срещу идеологическия враг. Те търсят някой, който да дойде и да каже с увереност:

„Спокойно. Всичко ще бъде наред.“

Или както заключава Пътеводителят на междугалактическия стопаджия, за да можем да оцелеем в тая абсурдна вселена, бъкана с неприятни и бездушни вогони:

БЕЗ ПАНИКА.