Търпим неща нетърпими и сме нетърпеливи за съвсем други работи, които изискват смирение. Но в общи линии липсата на логика не пречи нещата да са си наистина така, както ги чувстваме и правим. И тука да е така.

Откриваме още и още залежи от злато, а бюджетният дефицит расте и ще затягаме коланите.

Най-бедни сме в ЕС и същевременно имаме най-много лусксозни суперавтомобили на глава от населението в същия ЕС.

Всяка година ни спохождат наводнения и същевременно страдаме на места от хронична суша и режим на водата.

Ние сме най-миролюбивият народ, чиято военна промишленост продава снаряди и оръжия на който плати. 

Много сме набожни и добродетелни, но като някой не ни харесва, сме царе на клетвите и черните магии.

Имаме най-хубавата природа и я обожаваме до мозъка на костите си, но с по-обикновения си мозък решаваме, че за да ѝ се любуваме най-добре е да я бетонираме и да си я застроим.

И жените ни са най-хубавите. И затова е нормално да ги побийваме.

Нямаме къде да паркираме в големите си градове, затова ги презастрояваме, за да живеем по-наблизо. 

Децата са ни най-важното, съкровището, те са бъдещето, затова обичта ни се изразява в това да им дадем пари за грозните модерни маратонки, електронни цигари и енергийни напитки - и да ни се махат от главата. Нямаме време за бъдещето си. 

Много уважаваме възрастните и сме им благодарни за това, което са изградили. Само по-бързичко да го овакантят, за да го наследим.

И понеже сме за семейните ценности, нямаме търпение да се изпокараме с братята и сестрите си, с братовчедите и с цялата рода за имоти. 

Господ е българин, затова българите честичко се чувстват като забравени от Бога.

Но не може само с негативни примери, въпреки че ние българите обичаме да изразяваме любовта си с критични самоунижения и самопрезрение.

Ние сме народ, белязан от 7-века чуждо робство, който е открил как дори да няма свобода, да се чувства свободен. И все повече чужденци идват, за да заживеят или поне да остареят тук, влюбени в абсурдната ни свобода. 

Ние твърдим, че сме кисели и начумерени, и сигурно сме такива, докато не сме сред приятелите си и тогава откриваме всевъзможни радости.

Макар да не сме напред в класациите по свобода на словото, знаем много добре кои са дерибеите, как се източват различни държавни системи и кой краде - и стига да не ни беше приятел, роднина, комшия, може би щеше да има последствия. 

Обичаме домовете си и отвътре те са палати, а отвън са занемарени и не може да се съгласим дори какъв вкус да бъдат новите керемиди, които да сложат в ремонта, който вече десетилетия отлагаме. Не, че нямаме пари, но нямаме пари точно за това точно сега. 

Много сме си противоречиви в усещанията и действията. Дали е някаква национална биполярност или пък вроден механизъм за оцеляване? България, колкото и малка да се опитват да я представят някои, и колкото и голяма да е била в миналото, винаги се е намирала на кръстопът между цивилизации, епохи, винаги е била (сама или част от) империя. И върховете и паденията не са ни правили по-силни или по-слаби. А по-българи. Може би най-много ни бива в това:

Когато сме най-зле - така да сме!