Забраната на социалните мрежи за деца е прекрасна идея, но мотивите ѝ трябва да бъдат формулирани по-честно. Не е достатъчно да ги предпазим от пристрастяване, кибертормоз и танцуващи инфлуенсъри, които им продават захаросаните си продукти, така щото освен изгниване на умовете, да им донесат и кариеси.

Не. Трябва да ги развием функционални, грамотни и психически годни. Следващите поколения не трябва да са малоумни като нас. Защото някой ще трябва да изплаща всичко, което ние в момента поръчваме на кредит.

България в момента е управлявана с бързи кредити. Бързи радости, бързо решаване на системни проблеми, колкото да мине още време. Без елиминирането на условията за по-нататъшни и по-тегави драми.

Проектът за бюджет за 2026 г. предвижда дефицит от 5,7% от БВП, или около 7,2 милиарда евро - най-големия от две десетилетия. Това не означава непременно, че парите ще бъдат похарчени зле. Означава само, че ние ще ги похарчим, а хора, които в момента гледат „Скибиди тоалетна“ и единственият им допир с високата обща култура е да прихванат нещо от тирадите на Стоян Колев, да ги изплатят, когато порастат.

Затова децата не бива да прекарват младостта си в социалните мрежи. Те трябва да четат, да смятат, да развиват критично мислене и да придобиват професии с висока добавена стойност, които в момента нямаме идея какви ще са, защото ползваме AI да ни прави смешки.

На България ще ѝ трябват инженери, лекари, програмисти, предприемачиви хора, плочкаджии и всевъзможни хора, които са се сдобили с дипломи, не само защото са нечии роднини или са присъствали някъде, а защото наистина имат знания и умения. Ние очевидно няма да се научим тепърва, затова трябва да подготвим следващия отбор.

Разбира се, възрастните трябва да запазят пълен достъп до социалните мрежи. Там упражняваме гражданските си права, като пишем с главни букви, че сме за мир, неутралитет и национален суверенитет. Бием се с НАТО-вски бази, американски самолети, помощ за Украйна. Но не пречим на прогреса.

Междувременно правителството иска парламентарно разрешение в „Безмер“ да бъдат разположени до осем американски самолета-цистерни, подпомагащи американските операции в Близкия изток. Така България ще продължи да не участва във войната, а само ще ѝ предоставя удобно място за презареждане. Соцмрежите са идеален отдушник всичко това да си се случва, без да му пречим ние с неграмотните си прищевки, нестабилната си психика и тежкия Дънинг-Крюгер синдром, който ни кара да изразяваме мнения, които реално нямаме.

Тук няма противоречие. Суверенитетът ни е преди всичко комуникационен. Той се упражнява на маса и във Facebook/TikTok. Също така сме за мир и християнски ценности, докато реагираме със смеещи човечета на новини за смърт и разруха някъде.

Децата ни не трябва да стават като нас. 

След като обсъдим бюджета, дълга, мира и геополитиката, можем спокойно да се върнем към истински важните неща: да си купим пластмасова гривна, която прочиства кръвта, устройство, което намалява разхода на ток с 80%, или хранителен режим, открит от лекар, когото фармацевтичната индустрия отчаяно се опитва да заглуши.

Тези неща вече могат да ни бъдат продавани изцяло от изкуствен интелект. Той създава човека в рекламата, гласа му, експертната му биография, демонстрацията на продукта и доволните клиенти под видеото. Ние вярваме на всичко това значително по-лесно, отколкото на институции, лекари, учени и специалисти, защото говорят сложно, не обещават чудеса и искат да ни вземат парите. AI-измамите говорят поне като нас - налудно.

Ето защо социалните мрежи трябва да бъдат забранени за децата, но не и за нас. Те още могат да бъдат спасени. Ние сме необходими на икономиката точно такива, каквито сме - тревожни, лековерни, постоянно възмутени и готови да купуваме. Потреблението поддържа растежа, възмущението поддържа платформите, а дългът поддържа илюзията, че всичко това може да продължава безкрайно.

Само трябва навреме да отгледаме поколение, което не прилича на нас. И да му забраним да чете коментарите ни, докато не стане достатъчно голямо, за да получи сметката.

Може би най-добре направо да пратим децата в гората. Да се научат да оцеляват с помощта на природата, с взаимни действия, да се научат да фантазират с умовете си песни, приказки и развлекателни, а не стресиращи и озлобяващи митове.

И да слязат след 40 години, когато нас ни няма и външният дълг го е стопила хиперинфлацията.