Идва ли краят на ерата на Борислав Сарафов начело на прокуратурата? Ще бъде ли натиснат изпълняващият функциите главен прокурор да напусне поста, който, според мнозина правни експерти, е узурпирал след 21 юли 2025 г.?

Изборът за правосъден министър в служебния кабинет на Андрей Гюров - Андрей Янкулов, е познат на мнозина. Той е една от най-непоклатимите в позицията си публични фигури, настояващи за оттеглянето на Сарафов като главен обвинител на държавата. Само ден след встъпването си в длъжност той свика пленума на ВСС на 26 февруари с единствена точка в дневния ред – определяне на временно изпълняващ функциите на главен прокурор.

Янкулов многократно е определял Сарафов като нелегитимен след изтичането на мандата му на 21 юли 2025 г. Критиките на юриста обаче не са само към дейността на Сарафов, а към това, че тя е симптоматична за злоупотребите в цялата ни съдебна система. Затова и само дни след рокадата на поста главен прокурор през 2023 г. той заявява, че „смяната на Иван Гешев с Борислав Сарафов няма да доведе до нещо различно“.

Свидетелство за твърдата му позиция е и оставката му като прокурор, ден след като Иван Гешев бива избран за главен прокурор. Обявява я с официална позиция, в която пише: „Пътя, по който е водена прокуратурата, не чувствам като моя път. Това, разбира се, не е от вчера. Достатъчно време се самоубеждавах, че промяна към (моето виждане за) добро все пак е възможна, а още по-дълго се вслушвах в удобния глас на конформизма.“

В последните години името му стои в основата на някои от най-ключовите разследвания за корупция по високите етажи на съдебните институции, в ролята си на правен експерт за „Антикорупционния фонд“. Такъв е казусът „Осемте джуджета“, включващ огромна мрежа от задкулисно влияние на бившия следовател Петьо Петров – Еврото. Сага, в която активно е замесено и името на Сарафов. Друг пример е разследването срещу вече покойния Мартин Божанов - Нотариуса за участване в ОПГ в съдебната система и търговия с влияние.

И двата случая обаче, както и много други подобни, остават без качествено разследване или каквито и да са последствия от отговорните институции. Няма как да очакваме собствената ни прогнила от корупционни практики и зависимости система сама да се разследва и да се накаже.

Тук идва ролята на новоизбрания правосъден министър. Неговите правомощия се състоят в това само да предложи освобождаване на сегашния и.ф. главен прокурор, но не и собственоръчно да го премахне. Но дори натискът от министерството по казуса би налял допълнително напрежение във вече силно нагнетената обстановка около позицията на Сарафов. Такъв натиск напълно липсваше от правосъдния министър на ГЕРБ Георги Георгиев до момента, в което липсва изненада, след като самият лидер на партията Борисов директно обяви преди месец Сарафов за легитимен пред bTV.

Истинската власт е в ръцете на ВСС и към него са насочени погледите на 26 февруари.Той обаче е също с изтекъл мандат от края на 2022 г. Това само по себе си поражда бурна дискусия относно правната легитимност на състава му.

Андрей Янкулов е юрист с опит и на дъжавническо ниво, като заема поста на заместник-министър на вътрешните работи през 2014 г., а след това и заместник-министър на правосъдието във втория кабинет „Борисов“, когато титулярно начело на правосъдието стои Христо Иванов, а после и Екатерина Захариева.

Той се е доказал през годините като човек с глас и чувство за непримиримост. A такива у нас рядко се домогват до властови позиции. Този макар и къс период до назначаването на редовно правителство е възможност за цялата селекция на Гюров да покаже, че, поне за момент, искането на стотици хиляди протестиращи в страната и чужбина властта да бъде откъсната от влиянието на лица като Борисов и Пеевски е изпълнено.

Дали реалността обаче отговаря на очакванията предстои да разберем в следващите 2 месеца.

Текстът изразява лична позиция и е възможно да не отразява редакционната политика на Дарик