Българите сме много умели да намираме практични решения, с които да заменяме неща, които нямаме.

Като нямаме топла вода, имаме бързовари и чайници, с които завираме вода и после се подмиваме с легенчета.

Като нямаме къде да паркираме, плъзваме колата върху първия тротоар или зелена площ.

Като нямаме пари, теглим бързи кредити, защото как човек да подмине такава хубава промоция за по-голям телевизор, който да жужи по-гръмко и впечатляващо за фон, докато гледаме тик-тоци на телефоните си.

Като нямаме премиер и президент, си имаме олигарси, на които може да разчитаме да крепят държавността, че да не вземе да настане анархия и всички, а не само отбрани хора, да могат да дерибействат без последствия.

Но най-добри сме в това да защитваме справедливостта и да издаваме присъди, когато ни липсва правосъдие.

Да вземем най-пресния случай (поне до редакционното приключване на този текст, всяка седмица има по 1-2 нови). Убийството в хижа Петрохан.

Имаме ли официална информация, работни хипотези на службите, заподозрени, апели за спокойствие? Не.

За какво са ви апели за спокойствие, да не би някой да се е паникьосал, че на свобода е троен убиец, екзекутирал жертвите си с изстрели в главата? Не. Не е важно това.

Съдебните заседатели са се заели да отсъдят дали правилно са убити убитите и запалена хижата. Изплуват твърдения за странности - оградена и въоръжена до зъби хижа, странни, че дори сектантски поведения, девиации в стила “Епстийн”, мексикански наркокатели и трафик на хора и стоки през Българо-Сръбската граница.

Може нито едно от тези да не е съвсем така, ама такива твърдения надали идват от нищото.

Появяват се и свидетелите в този процес. Те познават жертвите и твърдят, че са добри хора и не се занимават с наркотици, не пощипват дечица и пазят природата от лошите.

Сагата се заплита. Народните вълнения приличат повече на динамичен епизод на Съдебен спор, отколкото на  хора, трогнати, че по брутален начин са отнети човешки животи, а отнелият ги е на свобода, това не е важното.

Важното е да свършим работата на службите за сигурност и правораздаване, които са допуснали:

а) странна групировка да си създаде микродържава в гората;

б) чисти активисти, пазили природата и учили деца да я уважават и пазят, да бъдат опетнени с клевети и да станат жертва на бракониери и групировки, занимаващи се с трафик на хора, наркотици и контрабанда;

в) дори гражданин, представящ се за главен прокурор, се надява екзорсист да обследва и за паранормални прояви, защото си спомня Туин пийкс, защото според него Совите не са това, което са.

Не, че ще стигнем до някаква особена присъда в нашата си обществена правосъдна система. Но сме по-добри от истинската правосъдна система, дето си гласува ново увеличение на заплатите със задна дата. Просто случаят ще приключи, когато излезе следващият.

Тогава ще нищим дали обезобразена жена е била добра жена и майка или е изнерявала и се е държала манипулативно с извършителя на обезобразяването ѝ.

Ще се чудим дали убит от съседа си не е бил прекалено нахален в спора за политиката за общите части в жилищната им кооперация.

Ще търсим улики дали зверски пребит ученик не си го е просил, слушайки странна за съучениците си музика.

Важното е, че ние сме намерили начин да преживяваме ужаса и бруталните случаи на насилие. И защото нямаме истинско правосъдие, стискаме палци жертвата да си го е заслужила, защото това означава, че сред нас вървят батмани, а не садисти, психопати и убийци.