Уважаеми Дядо Коледа,

Пиша ти това писмо от името на хората (и тези с главно Д, и тези с по-нормалните и недостатъчно главни букви) на България. Да, аз, самосиндикално реших да ти пиша, за да видиш, че българите не комуникираме само с гласови съобщения и междуметия в чата, а владеем и старомодната комуникация с писмено слово.

В това лудо време сме малко заети, за да ти пишем колективно, а и ще се изпокараме какво и как да ти кажем. Също така повечето не вярват в магията на празника и не им се занимава с напразни надежди.



Затова аз сам реших да ти пиша от името на всички. Пък, ако речеш, че заслужаваме и ни дадеш това, което ти поръчам, нека се сърдят на мене. Да ме обвиняват, че не съм поискал нещо по-скъпо и лъскаво от ранга на дубайски шоколад, нови лимузини за администрацията, ексклузивни лабубу кукли или RAM памет. Да са се сетили, да са ти писали.

Аз смятам, че тази година голяма част от българите слушкаха. Е, към края на годината няколкостотин хиляди се развикаха, но кой не се е събуждал кисел след по-продължително спинкане?


Всичко е изпапкано. Вярно, не всички са папкали поравно, но какво да правим, че има и злояди. Добре, че имаме такива, готови да изпапкат всичко чуждо и не спират да гледат в купичките на другите. С шампионите по папкане мнозина от благодарност се снимаха под герба на България, за да се подчертае, че папкането им е в угода на хората.

Искаме да поздравим джуджетата ти. Вярно, нашите са осем, а твоите са само седем, но нека да не си ги мерим. Нашите с удоволствие ще усвоят всичко, произведено от твоите. Ако имаш злато, фирми, производствени бази и чадъри, пращай им ги, те знаят какво да правят.

Да поздравиш Снежанка. И да я щипнеш, ако Баба Коледа не гледа, че нали всички сме привърженици на християските ценности, но ако никой не гледа — човещинка.

Та, след като минахме през куртоазиите и формалностите, да мина на туй, с което да ни зарадваш на национално ниво:

- Донеси ни на първо място разбирането, че България хич не е малка. Може би един атлас ще ни е полезен. Страната ни не е и възголяма, но си е тамън. И може да си позволява да иска, да има, да може. Да няма нужда да се кичим с историческото си величие, зада се почувстваме смислени, а да се борим към настоящ разкош.

- Донеси ни по-високи заплати. Ама не вдигнати по оня начин, дето ги обезсмисля, който наричаме инфлация. А трудът ни истински да стане по-ценен и да можем да си позволим да си купим повече неща. Така и догодина няма да ти искаме работи, защото сами сме си ги купили.

- Донеси ни и удобни обувки. За да проходим. Не само като народ, ами и защото ще вдигнат платеното паркиране и ще се наложи да се поразмърдаме.

- Донеси ни повече време. Но не да doom scroll-ваме безсмислици онлайн и да гледаме как живеят другите, а сами да си го живеем това време.

- Донеси ни емпатия и ни отнеси емпатията. Да преживяваме чуждите страдания и радости, да помагаме и в двете състояния.

- И за финал — донеси ни умението да различаваме кога нещо е генерирано с AI и кога е истинско, че хабим емоциите си за фалшиви неща, а за истинските ставаме безчувствени.

Хайде, това е от мен. Лека работа и внимавай с тая стара шейна да не влизаш в идеалния център на София, защото нямаш еко стикер. Вземи и чувалче с боклук на тръгване.