Напоследък не говорим за прословутото ни гостоприемство. Едно време се гордеехме с твърдението, че българите сме работливи и гостоприемни. 

И поне Евростат потвърждава, че българите работим много - ето линк за който не вярва. Дали сме ефективни, дали се налагат ремонти на ремонтите и други особености на родния труд, са въпроси, които може да се дискутират дълго. Дали ръководителите са точните хора - също.

Но за гостоприемството вече не се и опитваме. 

И не, няма изобщо да говоря за бежанците, ако сте тръгнали да се възпалявате. Там е друго, те не са гости. Както Васил Левски не е бил гост в безчетните къщи и манастири, известни с това, че са били негово убежище, докато е бил гонен от заптиетата. 

Гостоприемството е да посрещнеш чужд човек, да го нагостиш, да си прекарате добре, да те запомни с хубаво, да се е почувствал по-добре от вкъщи и в замяна ти и домът ти да се настаните в сърцето му завинаги. 

И това важи в пълна сила, дори този чужд човек да е турист и да си плаща за това. Гостоприемството си личи, дори когато буквално работата ти е да приемаш гости. 

Не е само до колко струва нощувката и колко скоро са прани чаршафите. Не е въпрос на просто усмихване за добре дошли и да сме те оставили да паркираш наоколо, без да ти изшишим гумите или надраскаме вратата с ключ. Гостоприемството е един специфичен дух, който се усеща във всевъзможни детайли.

Като например да не ти се намусим, ако поискаш чаша чешмяна вода. Или ти подарим самардала, за като се прибереш вкъщи и ядеш безвкусната си храна, да поплачеш колко ти е било вкусно в България. 

Или пък да не се вайкаме, че ни се е паднало събитие от континентален мащаб, заради което ще се наложи някаква част от кочинката да си я почистим, спретнем, преасфалтираме и да освежим.

Не, ние не сме гостоприемни и не искаме никой да ни се натрапва. Затова ще вдигнем цените, така че никой да не ни се натресе, особено ако е някакъв особняк, дето слуша кофти музика и носи грозни дрехи. 

Пък ако все пак дойде, ще го одерем, така че повече да не ни се върне. 

Ден година храни. 

А и сме прекалено работливи, че да имаме време за гости.